вторник, 5 декември 2017 г.

медитативно - в Змийския замък


Змията се издига от огненото яйце - лотос. Преминава през енергийните цветни сфери,  разтроява  при сърдечния център и се издигат над мен трите Змии. Те се оплитат, както си имат навик, и ме отвеждат там, при Златния Змийски дворец. Да, още е Змийски. 
Но днес, изведнъж той засия от цветове. Змиите бяха Аз и Аз бях Змиите... Пред портата на Двореца има мост, който минава над бездна. Дълбоко, далече е земята. Замъкът е на много високо място. До сега този мост бе каменен, златен път и знанието за мост дойде днес. Днес той бе в цвят между бяло, златно и сиво... /не ме питай какъв е този цвят ;)/ 
Вратата се отваря и аз влязам. Сама съм, Змиите ги няма. Вътре е просторно, има много светлини. като топки, които светят. Не отразяват, а имат свое излъчване. Като цветни слънчица са. Вътре има друг подобен замък, но с по-малки размери. 
Знам, че тези светлини са музика. Знам, че тази музика е музика на Тишината. Не е нашата тишина - без звуци. 
Тази Тишина е Музика! Прекрасно е! Изведнъж разбирам, че мога да си пожелая нещо. И изведнъж  излиза - изцеление.
Продължавам да се наслаждавам на Музиката - Тишина. Отстъпвам назад и когато стигам до вратата, отново съм Змиите и те съм Аз. Прибираме се. Те се прибират в огненото яйце - лотос в основата. 
Усещам лекота, усещам... божествено се усещам /не ме питай какво е това, не знам, но знам, че е точно това/.

***
.

неделя, 3 декември 2017 г.

медитативно - Огън под Върха


На поляната, под Белия Връх съм... 
Орелът дойде  и седна до мен. Той е с официален костюм. Нещо важно, тържествено ще се случи.
Пред нас лумна Огън. Голям Огън... с много големи пламъци. По-високи са от мен. 
Орелът стои, огънят го осветява, а мен подканя да танцувам. Ама и аз съм една танцьорка... пък и хубавица... /Туй, Катрин Зита Джоунс и Антонио Бандерас... - ряпа да ядат 🙂 /  
Сама танцувам, но усещам, че някой ме води. Прекрасно е! Огнените пламъци се издигат нагоре и над тях се разпръскват искри, които се понасят нагоре и изгасват или се изгубват нависоко от погледа. 
Дълго танцувам, но умора не усещам. Орелът ме гледа, усмихва се... Разбирам, че Огънят изгаря нещо. Не знам какво е точно, но е нещо старо, черно, ненужно. Огънят е пречистващ.
А танцът... и той е важен. Танцът гори в мен...
Да, Танцът е Пречистващият Огън в мен!
Танцувам под Белия Връх - най-честото ни място за среща с Орела...
И е прекрасно... 

***

.

четвъртък, 5 октомври 2017 г.

магична йога - Морското конче

Медитацията - Змията... 

Много дълбоко усещане по време на медитация. По време на кобра-дишане загубих връзка с всичко около мен. Когато огньовете се запалиха, и се отвори огненото кълбо в основата, то там яйцето бе толкова Златно, че чак беше Бяло. /не ме питай какво означава - но точно това ми мина през ума/ Когато се отвори, Змията си бе Златна, но много по-голяма от друг път. 
Издигнаха се над мен трите, средната бе с огромна качулка, а другите бяха по-малки. Трите се усукаха, но не плътно, понесоха се нагоре... нагоре... 
Знаех, че ме водят към Змийския Златен дворец. Но те се издигаха все по-нагоре. Казаха ми, че има друг, който е по-високо, в Космоса... Време е да се връщаме, но ние - аз и Змиите, продължихме още нагоре, тогава в далечината видях да проблясва Златен замък, много по-голям, но като визия подобен на земния Златен дворец. 
Изведнъж Змиите се спуснаха и с вихъра си изгасиха всички огньове.  

Йога - нидра - Морското Конче... 

Дойде, там, на моя си Залив. Ясно, слънчево, спокойно е. Морето проблясва във всички цветове на дъгата. 
Излезе Кончето, покани ме и ме поведе навътре. Аз плувах до него леко, усещах топлината на водата, виждах светлината как достига дъното. Все по-навътре и по-дълбоко. Появиха се още кончета. Всички са синьозелени, но и цветни проблясъци има по тях, които се менят при движение. 
Аз съм в свои води, плувам си, а те край мен - като танц, игра. Стигнахме до една купчина с бели камъни, много бели, много правилни, подредени като пирамида. 
Не, това не са камъни, това са яйца. Над всяко яйце застана по едно конче, а Моето конче, то е най-голямо, по-важно е. То е на над горното яйце, с което завършва пирамидата, а това яйце е и най-голямото. Разбирам, че пирамидата не е от яйцата, а е от друго, а яйцата са само по повърхността. 
Изведнъж нещо се случи, някакво вълнение и всички кончета образуваха покривало над пирамидата. Извършваха много бързи движения и от това се получаваше особена енергия, която изглеждаше като купол, но не твърд, а лек, подвижен, гъвкав - точно като покривало, което вятър подухва и раздвижва, но тук движението е от водата. 
Морското конче, Главното, което ме заведе там, ме покани да тръгваме. Заведе ме край брега и аз останах в плиткото, легнала по гръб. Кончето се прибра, а аз усещах движението на водата, усещах спокойствие, лекота. 
Усещах слънчеви лъчи по лицето си, но някак знаех, че не е от слънцето, а е друга, БЯЛА светлина. Не можех да отворя очи, но ми бе приятно, топло, спокойно. Когато дойде време за връщане се раздвижих във водата, достигнах брега и когато погледнах към Морето. От него излизаше някакво сияние, като че ли в дълбините имаше Бяло слънце... 

Сега се чувствам изпълнена, дори препълнена със спокойствие, до степен на тежест... 

Вълшебна ПълноЛунна нощ! 

***

.

вторник, 22 август 2017 г.

магична йога - на Поляната

Морският кон... 

Бял е. Много бял е. Излезе с радост от морето и дойде при мен. Понесохме се покрай брега на морето, в посока противоположна на вертикалните скали и Червения залив. Оказва се, че това е една много дълга плажна ивица с леки заливчета, като първите също имат склонове, които извеждат към Белия Връх. Но ние продължаваме. Белият кон с бяла грива, аз с бяла рокля с нещо като шал, но не на врата, а на раменете. Конска грива и шал се сливат и усещам вятъра - лек, приятен, свеж... 
Дълго се носим покрай брега, виждам повече зелените брегове и светлия пясък. Пясъкът е по-скоро бял, отколкото златен. Постепенно се отдалечаваме от брега. Склоновете са все по-полегати и вече сме на Поляната. Прилича на вчерашната, няма я реката, поне не се вижда. Но цветята са безбройни - бели маргарити, сини камбанки, червени макове, жълтурчета... Пъстро, красиво. Никъде не се виждат живи същества, но знам, че има. Има цветя, слънце, лек вятър и... спокойствие, хармония, мир... 
Изведнъж се чуха гръмотевици, светкавици видях напред и знаех, че те са на края на поляната. Бяха като вчерашните, като ограда се спускаха. Светкавиците си останаха, но вече е тихо и с Коня обикаляме по поляната, сякаш е безкрайна. Забелязвам, че откъдето и да минем след нас няма нищо стъпкано. Но не летим, виждам, че тревите са до коленете на коня, значи той си стъпва, но след него всичко се изправя отново. Конят спря и се наведе. Изправи се и в устата му имаше маргаритка. Усмихваше се и се обърна към мен. Взех я и той с радост тръгна отново. Усмихвам се, сърцето ми трепка. Усетих и на физическо ниво това трепкане...
Тръгнахме да се връщаме, все така леко приятно, свежо... Стигнахме на Зеления залив, откъдето тръгнахме. Изведнъж пред нас отново буря и гръмотевици. Знам, че това се случва на Червения залив. Минава ми мисъл - трансформация... 
Белият кон е спокоен, продължаваме да се движим леко напред докато стигнем до мястото на срещата... и на раздялата /за днес/.
Останах си лека, спокойна, наситена с цветя и хармония. 
Чувствам се вълшебно!!! 

***

.

понеделник, 21 август 2017 г.

магична йога - светкавиците

Йога-нидра...  Светкавиците...

На полянката под Върха съм. Притъмнява, буря, светкавици... 
Някога имахме една играчка за елха. Била е горяла на елхата когато съм била малка. Беше поопушена, леко счупена - червена топка с очички, със зелени нослета - 3 зелени конусчета, а на мен ми приличаха на нослета. 
Та... съществата които слизаха от светкавиците бяха червени, сферични... Едно от тях, от най-близката светкавица беше точно като тази играчка - червено, със нослета, с весели очички, поопушенко... Подскачаше от светкавица на светкавица, спускаше се като по въже по тях, като на пързалки се пързаляше. По едно време и аз бях с него. Подскачахме и играехме по светкавиците. 
Изведнъж се оказах на полянка. С река по средата, цветя, храсти, редки дървета и горичка по-далече. Беше като цветен, райски остров, а наоколо като ограда бяха спускащи се вертикално светкавици. При мен е слънце, птичи песни. Виждам зайче, а после разбирам, че е мама зайка, след нея играят две зайчета. Виждам сърничка с две сърнички. Покрай реката идваше Меца, а после видях две боричкащи се мечета. По-далече, край гората видях вълчица, показаха се две вълчета. Лисица прескочи рекичката, а след нея лисичетата й. Забелязах, че всички животни са женски с по две дечица. Видях птици, гнезда. Пчели, бръмбари... Всякакви живи твари в мир и хармония. Много цветя, видях гъби, красива манатарка... 
С една дума - Рай. 

Още ми е цветно, с музика.  

***

.

вторник, 8 август 2017 г.

магична йога - Приливът

Елементите... 
Огънят - изключително концентриран, много силно осезаем, с пробождане на физическо ниво, но няма усещане за пламъци и огньове край мен и в мен. 
Акаша - виждам и усещам Осмицата бяла, плътна с кръгло сечение... топка енергия оформя тази концентрирана форма... Много силно усещане за енергията в дланите...

Камбаната... 
Звукът дойде като прилив. Аз съм Нещо което може да бъде и под вода, и над вода. Приливът залива мен и всичко наоколо. Пристига освен с вода и с много живи Неща - животни, растения... В прилива има цвят, цветове, проблясъци. Усещам топлина около мен, нещо като леко погалване... 
Изведнъж тази Вселена от живи неща сякаш не е във вода, а е въздух или каквото и да е, но не е вода - няма плътността на вода. Аз си летя/плувам сред този жив свят. Добронамерен е. Спокойна съм, усмихвам се... Леко, леко, леко ми е... 
И няма нищо друго освен спокойствието... Дори и мисли няма, няма никакви други конкретни визии. Усещането е  не ми се мисли, не ми се вижда... сякаш съм се разтворила във Всичкото...

***

.

сряда, 2 август 2017 г.

магична йога - Дарът на Коня

Морският Кон...

Дойде в залива, както обикновено. Беше Белият кон. Пристигна със светлина и златни сияния. Морето, от където дойде, също беше златно със златисти проблясъци. Беше Конят - Светлина... 
Не бързаше. Бавно идваше. Имах възможност да се радвам на пристигането му. Когато дойде до мен ме прегърна и тогава видях, че носи роза - жълта с розови краища на листенцата. При прегръдката я сложи на рамото ми. 
Качих се на него и знаех, че нямаме работа към Червения залив. Изненадах се, че не тръгнахме по Реката, а за пръв път поехме на ляво. В дясно са Червения залив и Червените скали. 
Видях, че заливът няма край, а преминава в безкраен златен плаж. Морето е спокойно, златисто... 
Конят бавно тръгна по пясъка, на границата между плаж и море. Видимо сме сами с Коня, но знам и усещам, че не сме. Конят сякаш танцува. Сега чувам божествена музика - лека, спокойна, омиротворяваща... Рай... 
Изведнъж ми се прииска да пея. Усетих, че Конят ме поощри и запях. Изненадах се, че пея толкова леко, нежно, омайващо... Сега забелязах, че съм млада, хубава, облечена, с жълто-розова рокля с волани. Подобна е на онази червената, циганската, но някак по-висша, по-лека.... Роклята ми има цветовете на розата, която Конят ми подари. 
Засилва се усещането за не сами, въпреки, че не се вижда нищо живо край нас. Сега разбирам, че Конят сякаш ме представя на тези, невидимите, а те са много. И освен, че ме представя, го прави с гордост... гордее се с мен... 
Аз продължавам да пея, музиката е все по-нежна, по-омайваща, по-райска, по-божествена... 
Когато се връщахме... не обърнах гръб на морето, а гледах Белия Златен кон, който се отдалечаваше с лека танцова походка ... 

Мисля, че още не съм се върнала съвсем. Още съм там, на брега на... Рая... В мен е Мир, спокойствие, топлина /външно ми е даже леко хладно/, нежност... Усещане за слятост с някаква моя непозната ми същност, може би... Особено ми е... Прекрасно е... 

***

.

вторник, 1 август 2017 г.

магична йога - Раят

Космическата река... 
Тя си идва без изненади, всичко е познато, но днес беше от дъги. Движеха се сякаш хаотично, но не беше хаос, а израз на райска музика - нежна, изпълваща, лека, галеща... 
Движенията са музика, те са звуците... Рай... 
Остана в мен съжаление, че много бързо си отиде реката, но... Раят е в мен и сега ... 

Леко ми е, леко ми е, леко... 
Такава една лека енергия, усмихната...

***

.

понеделник, 31 юли 2017 г.

разбрах



Сега разбрах...
Да, точно сега... Часът е 23:53.
Слушам Валерий Леонтиев и разбрах. Разбрах го с онова Знание, което е в мен. Което винаги си е било там, но аз не съм го знаела, не съм го осъзнавала, не съм го предполагала.
Сега вече знам защо го слушам толкова често. Знам защо с него успявам да свърша толкова много работа по проектите си. Знам защо имам нужда да го слушам.

С него се пренасям в друг свят. Свят, в който се прибирам в себе си, не се разпилявам.
С него се получава онова състояние на оттегляне на сетивата от суетата на деня. Настъпва онова време за мен, в което се събужда моята Муза, която ме връща към същността ми. Същност, която си харесвам, която иска по-дълго проявление от моментни проблясъци. 

Музата ми, всъщност, е проявление на най-съкровената ми същност и желанието й за творене. Творене на добро, на светло, на топло. Творене днес, от вчера, за утре...
Вчера, днес, утре, тук, там... Понятия за време и пространство. Понятия за ред, но редът е Хаос. В Хаосът е Знанието, Моженето, Искането, Правенето.
Искам, знам, мога, правя...
Тази песен е може би първата, с която преоткрих Леонтиев. Имало е дни, а и нощи, преди време, когато я слушах нон стоп.

Написах преоткрих и точно това е. Имам спомен, много ясен и ярък, че някога, много някога, по радиото /то друго нямаше/ го слушах и с неуверен почерк и печатни букви си записвах имената на изпълнителите. Да... някога... Музика и глас... Магия...
Е, сега знам... Не е случайно!

Сега... Продължавам да го слушам и да работя след отклонението, което Музата ми сътвори.

.

сряда, 26 юли 2017 г.

магична йога - Моето Дърво

Поздравът...
За пръв път усетих Земята  много, много силно. В края на поздрава усещах дори тежестта й... 
Вода, Въздух, Огън - усещах, но на едно доста по-ниско ниво. 
Акаша!!! Изключително силно! Описваните осмици бяха триизмерни и в себе си съдържаха много Земи - синьо-зелени планети... Описвайки осмиците, тези планети също се движеха, но с трептеливи движения и излъчваха светлосиньо сияние...

Морският кон...
Аз съм си на Залива - спокойния, зеления, равния... Морският кон дойде със златно сияние около себе си, усмихнат. Морето, небето - златни отражения и светлини, без да са загубили синия си цвят - една хармония от синьо и златно. Конят ме поведе / понесе - или каквато и да е транслация, по реката, която се влива в този залив. Тя е обичайната - в началото с по-гъста и ниска гора, нагоре става по-рядка, с по-големи и по-високи дървета, с повече светлина. 
Стигнахме до извора. А той е сред корените на голямо, високо, стройно зелено, пролетно Дърво. Знам - Моето Дърво е. Водата в корените е бистра, с играещи светлинки, златни проблясъци, но само тук-там - отново знам, че това е - говора на водата... 
Сама съм. Конят го няма, но съм спокойна. Радвам се на спокойствието, на светлините, на тишината. Пия вода, усмихвам се и виждам от Извора - той е като езерце с диаметър около метър, с граници корени, оплетени като плет - се издига стълб светлина право нагоре. Светлината е бяла, като мъгла, но знам, че е Светлина. Достигна върха на дървото. Тогава виждам, че съм в подножието на Белия връх - там е Дървото, там е Изворът... Някак не съм изненадана... Спокойна съм, наслаждавам се на мира, спокойствието, хармонията, тишината, красотата, енергията... на Всичко... Сякаш аз съм Всичко, аз съм и Тишината, и Водата, и Дървото, и Хармонията... 
Връщането - Конят се потопи в безкрая на морето и след него остана златна светлина - като топка, като Слънце, но не слънцето. Не ми се връщаше. 
Още виждам новото Слънце в морето, сиянието, спокойствието...

Прекрасно, златно, спокойно!!!
Дърво, Извор, Връх... Д...И...В... и аз съм САМА...

***

.

вторник, 25 юли 2017 г.

магична йога - злато и хармония


Мудра на сърцето...
Усещане за гъдел в гръбначния стълб. Като трептене, пеперудено, леко, усмихващо /усмихвам се/ - изключително приятно!  Мисъл, че днес енергиите са в идеална Хармония! 

Тресането... 
След първата част: Усещане за две половини на тялото ми - едната студена, тъмна, сякаш зелена, другата - плътна, силна, топла, дори гореща, огнена, с пламъци насочени към студената ми част.  
След втората част:  Повече баланс - няма студено, но и горещото е по-равномерно. 
След третата част: Усещане за движение, завихряне в осморки... Усещане за цялост, за енергия, за живот... Баланс...

Полет... 
В Огъня-Слънце съм... А усещането е за... нещо ново... Като обещание за още и още... Не знам какво, просто е още... Като предстоящо разкритие... Усещам желание за гмуркане в Огъня, но... Не съм допусната. Нещо ме спира, а и аз не настоявам. Знам, че ще се случи и гмуркането когато съм готова.

Змиите...
Излюпи се Змията и тръгна нагоре, станаха три. До тук нищо ново. Издигнаха се над мен, и аз с тях... Не се оплетоха. Поведоха ме към Змийския, Златен Замък... Трите се проточиха като мост пред мен, но аз не стъпвам по този мост, а по-скоро летя над него. Но това не е точно полет, а по-особен полет и усещам свързаността си със Змиите. Стигнахме до Портите. Великолепието на Замъка е омагьосващо. Аз оставам пред замъка, а трите Змии обиколиха Замъка. Насочиха се нагоре. Там, над Замъка, се оплетоха и се издигнаха нагоре, нагоре, в безкрая... Вече не са змии, а Златна светлина, като вихър... Този вихър се вля в мен... Усещане за завършеност, за цялост, за прибиране на нещо мое, което се е върнало...

Орелът...
Дойде си по обичайния начин от леко вляво и поехме надясно. Летяхме над зелените, много зелени заоблени хълмове. Но днес бяха различни, всяко хълмче си имаше перчем от бяла, лека дъгичка. Прилича на развълнувано море с бели вълнички, но това си бяха зелените хълмове. Летим, летим... изведнъж Орелът направи завой в ляво и в далечината видяхме Змийския Златен палат. Същият си е, но с много по-силно златно излъчване и златно сияние около него. Гледахме го, по-скоро беше като съзерцание. Няма очаквания. Много силно спокойствие, мир... Дочух нещо  - при развалините. Погледнах Орела, но той мълчеше, излъчваше Покой. Разбрах, че това не е за днес, а за някой друг път... Прибрахме се под Върха... 

В мен има едно златно усещане след практиката...
Хубаво е...

***

.

вторник, 18 юли 2017 г.

магична йога - по пълнолуние

Пълнолунна практика... 
Вълшебство след вълшебство и много силно усещане за цялост. Търся думи, за да опиша странните усещания като полет на пеперуда, като галещо движение... 
Полет на Феникс над Огъня...  Акаша - Вихър и не виждаш нищо друго. Знам, че Центърът му ме привлича с неудържима сила. Центърът е черен, а Вихърът е бял с разноцветни проблясъци. Усещам как аз и Вихърът се приближаваме един към друг, привличаме се до момент, в който в центърът се появява бяла сфера - Слънце...
 
Камбаната... 
Заведе ме на пъстроцветен източен пазар. Звукът дойде с вятър и бях пренесена сред сергии с различни подправки - познати и непознати, сергии с екзотични плодове - едри, дребни. Всичко е много пъстро. Много хора, цветове, ухания, форми - всичко се слива в едно - ПЪСТРО. И сега в мен е някак пъстро, цяло, спокойно, доволно...

Пълнолунието е априлско... 

Пълнолуние в 9:09 и не е случайно, че практиката ни започна точно тогава...

***

.

неделя, 16 юли 2017 г.

магична йога - Космическа река и Ин-Ян

Реката... 
Тя си дойде по обичайния начин, нищо различно. 
Космос... Планети с пръстени и без пръстени... Комети с дъгови опашки... Всякакви космически неща... 
ОБАЧЕ... 
Появи се двойка планети с пръстени като осмица. Планетите са в средата на дупките на осмицата. Изведнъж ми идва мисъл - това са брат и сестра... А в следващия момент виждам символът на Ин-Ян - това са мъж и жена... 
Пред мен се завъртя верига от осмици залепени една за друга. Прилича и на две ленти усукани хлабаво, като в отворите имаше сфери/планети. Тази верига се движи змиеподобно и тогава разбрах, че се получава Ин-Ян когато се опрат/привлекат две части от веригата...
Вълшебно пътуване с усещане за Тайна...

Усещам се идеално балансирана!!!

***

.

събота, 15 юли 2017 г.

магична йога - стълбичката

Чакам си на полянката под Върха. Моята полянка за срещи. Зелено е, свежо, прекрасна пролет... 
Виждам си стълбичката и се хващам за нея. Гледам небето, усещам полета. Стълбичката ме носи на някъде. Виждам, че сме над пустиня. Под мен има пясъци, дюни, слънце. Всичко е светло, жълто. Жълтият цвят не е ярък, а с лек оранжев отенък. 
Аз си стоя някъде на 2-3 стъпало. Удобно ми е. Виждам, че в дясно на носещото въже има една жълта змия. Тя има някакви надлъжни, но не прави линии, по тъмни са, не черни, а леко кафяви. Тези линии са като йероглифи, сякаш нещо е написано. Виждам я и виждам, че и тя ме  гледа. Говори ми с поглед да вървя нагоре. Тя тръгва нагоре, тръгвам и аз... Змията се усмихва доволна, че се разбираме. 
Продължавам да се изкачвам. Оглеждам се наоколо. Пустиня е, но е красива. Усещам я гостоприемна. Не се обяснява, то се чувства. Виждат се само пясъци, дюни и слънце... 
Продължавам изкачването, а Змията е до мен. В дясно се появява малък оазис. Продължавам нагоре, за да го видя по-хубаво. Сега стълбата стои на едно място. Виждам, че в оазиса има три високи дървета и по-ниски храсти. Искам още малко да се изкача, но няма къде. 
Орелът, не знам от къде се появи, ме издига и политаме към оазиса. Оставя ме в центъра на равностранния триъгълник, образуван от трите дървета. Там, в дясно, виждам скала. Жълто оранжева е като пясъците. В нея има неголям отвор. 
Влизам. Сама съм. Вътре е светло, просторно, голяма зала. Същите жълто оранжеви цветове. Там е водата. Като езеро е, но може и да е бавнотечаща подземна река, трудно ми е определя. Повърхността на водата е спокойна. Проблясват светлинки по нея, като паяжинки. А може би и като писменост...
Красиво е. Излизам навън. Орелът ме понася. Да, той ме носи  и ме оставя на зелената пролетна полянка /нея си я знаем ;)/ 
Слънчево ми е... 

***

.

вторник, 4 юли 2017 г.

магична йога - огнени танци

Морският Кон... 
Дойде, но... с него нареждах деня си, задачите, някакви спомени... Отпуснах се, но май нещо не достигна, за да се слея с него... 
Малко по-късно... 
Полегнах, заради главоболие. Пуснах си музика  и докато се отпусках с дишането на триъгълник /много ми харесва/ се заредиха едни картини.... 
Морският Кон излиза от морето. Бял е, след малко стана червен, докато да излезе при мен стана черен. Качи ме на гърба си. Аз съм красива жена, с червена феерична, циганска рокля с волани, веещи се поли... и с черна дълга коса /а бе... направо хубавица :)/ 
Конят ме понесе по средиземноморски пейзажи - пясъци, високи единични дървета... Хубаво е, сами сме, движим се на запад. Слънцето е на залез. Огнено червено е. През цялото време си беше все там, сякаш времето е спряло. Конят ту забързва, ту забавя ход, като танц е. Усеща желанието ми танцувам. Слизам и Коня се движи напред, а аз до него танцувам. Чак да не повярва човек, че това съм аз, каква танцьорка съм само. ;) Прекрасно е, вятър, слънце огнено, танц, музика... И аз... Едно сме, хармония сме... Все към огненото Слънце танцуваме. 
Усещане за цяло... 
Цял ден ми е Огнено... някаква енергия.. много червена ме владее. Едно усещане за нещо, което напира навън... нещо кръгло, червено, топло, цветно... 
С една дума - шантава работа...
Ама ми харесва...  

***

.

петък, 30 юни 2017 г.

магична йога - ден на музиката

Днес ще да е ден на Музиката! 

Змиите...
Издигнаха се нагоре, а  аз останах между тях и в един момент осъзнах, че си танцуваме. Те се извиват и ми показват движения, а аз повтарям след тях и с тях... Много леко е. Музиката е прекрасна, цяла. Всъщност всичко е Едно - аз, змиите, танца, музиката... Завършеност  е...

Космическата река... 
Много бързо дойде по обичайния си начин, но тя е различна. Имаше нещо като мехурчета, които изплуват от водата, но тези мехурчета са цветни, разноцветни, бляскави, светещи и при излизане и разпукване се чува звук. Много нежен, като от хиляди камбанки. Нещо весело, жизнерадостно. 
После тези балончета се загубиха, но се появиха пръчици, които също създаваха музика. Цветни, блестящи, въртящи се... От всичкото това движение и от светлините се получава още по-приятна музика. Не може да се опише, но е някак още по- в сравнение с предишната. 
Аз не съм в лодка, а се нося из тази Река. Аз съм нещо като движение. Аз съм Реката. Аз съм музиката. Аз съм онова дето не може да се опише, но е оная дълбока същност, без която нищо не е същото... 

Сега... 
Особено ми е... Леко, завършено, пълно, цяло, топло, и... танц и музика, но не отделно, а нещо, което е общо, защото е неделимо... нещо в мен е... нещо Ново, но знам, че е най-истинското, което имам... Няма дума, няма думи за него, има само... усещане, осъзнаване, чувстване, знание - но като едно, някакво ново ... Осмо чувство...

***

.

четвъртък, 1 юни 2017 г.

магична йога - Райска музика

Морският кон... 
Дойде със звук и златна светлина, която се изви в дъга от ляво на дясно. Това си беше моят Белият кон, но днес беше Златен. Тръгнахме към гората, където и миналия ден ходихме. И уж е същата гора, същите вековни дървета, но в клоните проблясваха разноцветни светлини. Всяка светлина си имаше звук и се носеше музика в гората. Изведнъж чух Райска музика. Да, точно това би трябвало да е - музика от светлина... 
Когато се върнахме, след Коня остана пак дъга от светлина, която се скри след него.

***

.

сряда, 31 май 2017 г.

магична йога - Водата

Змията.... 
Разцъфна се като цвете с розови венчелистчета. Аз се чувствах като палечка в цветното легло. В средата цветето е ярко жълто. Оформено е като Слънчогледова пита, но с шестоъгълни формички - пчелна пита. Изведнъж осъзнах, че това не са просто шестоъгълни формички, като затворени цветчета бяха, а върху тях има символи, букви. Помислих, че сигурно има начален символ, от който ако се започне с хода коня в шахмата, ще се прочете написаното. Знаех, че е кодирано, знаех, че е важно послание... 

Морският кон... 
Излезе от спокойно синьо море, но... ми се стори малко кахърен, уморен... Дойде до мен /това е онзи морски залив, Зеления, с реката, която се влива в морето и всичко познато/. Опря глава на рамото ми и аз го прегърнах. Усетих как изведнъж той се промени, стана познатия наперен, тържествен... и... сякаш се усмихваше... Поисках да отидем на Червения залив. Той ме послуша, но сякаш с неохота тръгнахме. Високите скали бяха покрити с мъгли и... върнахме се. 
Поведе ме по течението на реката. Тя прави красиви завои сред вековна растителност. Огромни дървета с чадъреста форма, други по-малки между тях. Светла гора, със зеленина и цветя. Реката е бистра, дъното й е каменно - кръгли светли камъни. Знаех, че не са случайни, че всеки камък си има мястото. Продължаваме нагоре, не е стръмно, полегато е. С все така красиви завои. Вървя напред, а конят е зад мен. Всъщност, не го виждам, не поглеждам назад, а само напред, но знам, че Конят е зад мен. Това е някакво спокойствие, сигурност, въпреки, че няма нищо, което да чувствам като застрашаващо. 
Продължаваме край реката, а край нея зелени треви и шарени цветя. Искам да кажа нещо, но усещам сухота в устата и знам, че трябва да пия вода. Знам, че това е Водата. Загребвам с ръце - бистра, мека, лека... вода... Прибираме се с Коня в залива... Забавям се, защото искам още веднъж да погледам камъните. Знам, че са важни с нещо, но не бях разбрала с какво, искаше ми сега, на връщане, да го разбера... 
Все още не съм разбрала...

***

.

петък, 12 май 2017 г.

магична йога - всичко е...

Камбаната ... 
Не я чух точно като звън, а по-скоро като музика, която се разстилаше в пространството... като разширение... И не само музика, а и нещо повече.
 Аз бях млада, хубава жена, с бяла рокля, разхождаща се из град, площад, градина... Знам, че съм в заточение. Принцеса съм, с мен са майка ми и баща ми - крал и кралица. Те са тъжни, но тях не ги виждам, просто знам, че е така. 
А на мен леко ми е, светло, някакво ми е пеещо. Към мен идва мъж с костюм, тъмен, с бяла риза, вратовръзка и черна чанта за документи. Започва да ми показва документи, а аз знам, че е счетоводител... 
После съм пак млада жена с бяла дреха, но съм в пещера. Трябва да готвя за много хора. Пред мен има голям казан, огън и в него ври супа... Ангелска супа... Чувствам се леко, у дома... 
После съм на някакво плато - високо в планина, зелена поляна, изпъстрена с много цветя. Красиво е, слънчево, топло. Вече съм... пчела, която се разхожда от цвят на цвят. Край мен се чуват приятни звуци, които идват от ... нищото, но аз знам, че не е нищо, а е всичко... 

 ***

.

четвъртък, 11 май 2017 г.

пълнолуние през май

Майска нощ. 
Вятърът утихнал в клони на акации се крие. Луната, в компанията на звезди безброй, разхожда се спокойно и открито. Тази нощ е нейна. Пълнолунна е нощта. 
Притихнал е градът. Може би и спи... А може би е като мен. Загледан в късчето небе с лунната пътека. С мисли натежали от необходимост за решения. Решения, които ще ме променят. А искам ли да се променям? Това най-първо трябва да реша. А после... другото е лесно...
Тази нощ е на Луната. Суетно се оглежда във реката. А тя отнася образа й лунен с води забързани и мътни. Дали водите могат да отмият страховете ми за утре? Дали решението вярно ще се види? 
Тиха майска нощ. Луната тази нощ е господарка на небето. А на земята, оплетена във мислите си неспокойни, една жена въпроси си задава. Въпросите са ясни сякаш, но... отговори няма... Или пък ги има, но заслепена от Его и Луна, не ги намира в тази нощ... 
Безсънна е нощта на пълнолуние...
На изток все поглеждам. С надежда, по-скоро, зарево на изгрева да видя. А мислите оплетени на слънце да опитам да разплитам...
Защо не мога като другите да бъда? Защо все мисля и премислям?...
... ... ...
Защото Аз съм. Защото винаги съм себе си била. Решенията си вземала съм с участието на съвест. От никое решение свое се не срамувам. В очите мога всеки да погледна... 
Нека Слънцето изгрее. Знам, че ще направя избор верен. Все още с време разполагам. Няма с насилие да разплитам мислите си, че може и на възли да си ги направя. А възлите не се разплитат, те се режат...
Така... Нощта преваля, утрото ще бъде скоро тук. 
А всяко утро по-мъдро е...
На мене вече мъдрост ми прилича ;)

.

сряда, 10 май 2017 г.

магична йога - продължения и не съвсем


Змията.... 
Усещанията са обичайни, и пътят ни също - към Змийския дворец. Там е така както при последния път. До момента, в който там където бе онзи, тъмния замък, изведнъж от там ме заля златна светлина. Днес тъмният замък не се видя, сега се сещам, че там откъдето дойде светлината миналия път беше замъкът. Толкова силна е светлината, заслепяваща и с желание да прикрия очи с ръце, както от слънце се пазим, когато е силно. 
Осъзнавам, че аз съм Змиите /след като се издигнаха над мен те се сплетоха/ и с голяма, неопределима  скорост се движа напред към тази светлина. Светлината ме привлича и изтегля в себе си. Дълго летях в тази светлина и изведнъж... В центъра светлината се събра като пръстен, а в средата грейна /блесна/ небесно синьо. Точно като най-хубавото, чисто и синьо небе... Усетих, че това е нещо много силно. Нещо, което се открива пред мен. Почувствах... магия /не знам защо написах тази дума, но... това е ;)/ ... и се върнахме... 

Орелът... 
И там всичко си започна обичайно, но... много бързо стигнахме до вчерашната дълга планина и днес полетяхме над билото й. 
От едната страна се виждаха зелените планини, гори, за които в един момент знаех, че не са просто някакви гори, а много древни джунгли. А от другата страна се виждаха вчерашните цветни петна/ниви. 
Летяхме си, летяхме си... Появиха се няколко сцени и уж ги помнех, а сега помня само последната - с някой съм... Мъж е. В непознат град сме. Той ще остане защото е актьор и има представление, а аз ще продължа напред... /кое е напред?... просто напред.../ 
Докато летяхме с Орела над билото преди да започнат да се показват картините/сцени - чух  - "искам при мама да отида". Това се чу три пъти. 
Опитвам се да си спомня и другите картини... но не успявам. Със сигурност не бяха познати места, нито нещо познато. Само това си спомням, за разлика от друг път, когато е имало подобни картини, те си бяха нещо от ежедневието ми, нещо познато...

***

.

вторник, 9 май 2017 г.

магична йога - от планината

Повиках Орела... 
Той дойде и ме взе от полянката под върха, както си ни е обичай ;)  Дойде отпред, леко отляво и полетяхме надясно. Прелетяхме над зелените гори, планини, хълмове.... Видях отново белите облачета, видях за малко онзи водопад покрай, който се спускахме веднъж... Продължихме и пред нас се появи планина като стена. По-висока е от досегашните и е разположена перпендикулярно на нашия полет. Не се виждаше край. Не изглеждаше много висока, но аз се стъписах и се забавих. Тогава Орелът ме подкани да побързам и се вдигнахме нагоре, когато стигнахме билото на тази планина /нов елемент, до сега не е имало такава/ и погледнах от другата страна видях в ниското разноцветни площи, ниви с различни насаждения и обработки... Точно същите, които бях видяла когато с Орела летяхме в посока само на изток.
Останахме там, на високото, на един връх и наблюдавахме надолу. Спокойствие, слънчево, тихо... Изведнъж се появи вятър. Чувах го. Завъртя бели облаци покрай върха, на който бяхме  кацнали, а посоката беше от дясно наляво. Обратно на часовниковата стрелка, но само полукръг, сякаш идваха покрай планината, правеха завой при нас и продължаваха пак покрай планината. 
Върнах се... 

 ***

.

неделя, 7 май 2017 г.

магична йога - тайният замък

Змията... 
Пожелах си да ме заведе пак в Змийския дворец. Набързо влязохме там където миналия път имаше ярка светлина и разните космически тела. Светлината сякаш се бе оттеглила в далечината, все така ярка. 
В дясно от нея бе тъмния Космос със звездите, а в ляво се появиха сини остри конуси. Не са природни образувания, а нещо изградено, много старо. Разбирам, че е замък, с много тайни. Затова е и тъмен. Сините конуси са тъмно сини, но в преливащи се тъмни нюанси. 
Наблюдавах го от далече. Не пожелах да го приближа, както се е случвало с други видения. 

Космическата река...
Пак си дойде по обичайния начин. Пак се понесох по нея без помощни средства, сякаш се сливаме и сме едно. Пак си е Космос, който се спуска от дясно на ляво и този път разбрах или по скоро осъзнах с изненада, че тази река не тече само в една посока,. В нея има елементи, които се движат срещу мен, с мен, около мен... Появиха се картини, които докато бях в Реката помнех, разбирах, а след като се върнах... нищо. 
Това, което видях, бяха моменти от ежедневие - нещо случило се, но с възможност за корекция, така и нови неща, плануване за нещата...

***

.

събота, 6 май 2017 г.

магична йога - поглед към корените

Орелът... 
На мястото на срещата сме... Той е Мъж, но не знам точно какъв ми е. 
Каза ми: "- Ще те заведа из родния ми край." И... ме заведе в селото на майка ми.
Тъкмо да му кажа, че и аз имам корени от там и... Виждам селото... нашата къща... двора... Всичко е запустяло. Градините са в храсти и треви - неподдържани. Няма ги уханните розови храсти. Чимширите са безформени, подивели и сянка от предишната им безупречност няма. Такива са и къщите наоколо. Никой не се вижда. Виждам цялата градина, пътечката между оградите, от където едни братовчеди на мама ходеха да работят градината, но сега всичко е затревено, буренясало и... тъжно. Онази, черната смокиня, до оградата не се вижда от храсталаци и треви... От асмалъка са останали изсъхнали, плашещи и грозни клони...
Отиваме пак на улицата с входа. Виждам катинарите - ръждясали са. По цялата улица се виждат катинари и на другите порти. Пусто е... пусто... и много тъжно... 
Орелът ме отведе... Вече съм си в нашенско. Но виждам прозорец с дървена дограма със стичаща се вода от конденз. Мисля, че вече е време зимата да свършва. Виждам една маса и правя планове да я подменя с друга - по-удобна, разтегаема. Все повече детайли се очертават, които имат нужда от подмяна, почистване, оправяне... 

Неочаквано е и... малко... не, много тъжно е...

***

.

петък, 5 май 2017 г.

магична йога - Свободата

Вселенската река...
Космическата река дойде като звездно небе - тъмно синьо и с безброй звезди... Понесе ме и осъзнах, че за мен е закачена Земята. Тя е точно такава каквато е на снимките от Космоса. Закачена е с някаква връзка, по-скоро бяла панделка. Всъщност не е ясно кой за кое е закачен - аз за нея или тя за мен. За мен нямам визия, но аз съм Нещо. Не се вижда какво съм, нямам конкретно усещане. Просто Аз.
Изведнъж започнах да виждам в Реката и други панделки. Забелязвам, че са с различна дължина за всяко тяло/планета. Има по-къси от моята, но и други толкова дълги, че даже са се усукали с други. Видях три усукани, но знам, че може да има и повече. После забелязах, че някои панделки са цветни.
Трябваше да се прибирам...


По едно време, следобедно... си говорих сама:
Нещо  в  мен  попита: - Ами ако тия панделки са вериги?
Веднага другото каза: - Не, не са вериги, веригите са ограничение, а това е Свобода. 


Знам, че дължината на панделките е Свободата. 
Впечатлена съм от сигурността, че това е Свобода!

***


.

четвъртък, 4 май 2017 г.

магична йога - незавършени пътешествия

Змията... 
Не знам аз ли си пожелах да отидем в Змийския дворец или Змиите сами решиха да ме заведат. 
Величествен, тържествен, окъпан в златна светлина и сияние, Дворецът беше пред мен. Нямам визия за Змиите, но ЗНАМ, че са до мен и съм сигурна и спокойна. 
Портата - голяма, тежка, подхождаща на цялото величие, се открехва и от там струи много силна, заслепяваща, бяло-златна светлина. Портата се отваря до край и светлината се усилва. Приближавам. Светлината е все така заслепяваща. Знам, че вече съм вътре, но все още не виждам нищо освен светлината. Сякаш тази светлина идва срещу мен, или като че ли аз се движа към нея... Започвам да свиквам със силната светлина и различавам част от диск  наподобяващ пръстените на Сатурн. Другата част все още е светлината. Дискът не е неподвижен, върти се около оста си. 
С нежелание се връщам. Исках още да остана. Знаех, че ще свикна със ярката светлина и ще видя още... В последния момент зърнах много подобни дискове, но пак частично. 

Морският кон... 
Чаках го на Зеления залив. Имах желание да ме заведе в Червената пещера, но когато тръгнахме към отвесните скали в морето, които разделят двата залива, нещо ни спря. Виждаха се високи вълни на другия залив, а при нас беше тихо, спокойно. 
Тогава Конят пое по рекичката, която се влива в морето в този залив. Тръгна нагоре, навлязохме в голяма гора, големи дървета, много храсти. Продължаваме нагоре, гората става по-рядка, реката тече през повече обли камъни. Минаваме покрай образували се малки водопади от тези камъни. Продължаваме нагоре. Цветовете край нас са зелени гори, зелени поляни, бели камъни, и искрящо бистри води... 
Все по редки са дърветата, все по-високо се изкачваме. На едно по-равно и по-широко място спираме. Нагоре се вижда върха на планината. Знам, че реката прави завой наляво и там някъде е изворът й. 
Конят се навежда да пие вода, аз правя същото. Напръсках лицето си и легнах на полянката до реката. Загледах се в безкрайното синьо небе и... видях Орела... 
Орелът се приближаваше от безкрая и в полета си описваше спирални кръгове над нас. Когато достигна определена височина, полетът му стана... неописуем, сякаш хаотичен. В един момент Разбрах, че той пише... текст.... Лежах и гледах като онемяла, беше толкова силно! Орелът продължаваше да пише, но... 
Трябваше да се връщаме... 

Усещане за незавършеност... В такива дни ми е по-... отнесено. По-често следобед ми се полягва и го правя. В такива моменти ми се иска и да направя нещо по-така... Като някакво дишане, по-различна музика... Нещо, с което да завърша. 
Днес се случи с китарата на Armik, с Leo Rojas...

***

.

сряда, 3 май 2017 г.

магична йога - у дома

Полетът...
Мисля, че навлязох в дълбока медитация още по време на полета с ръцете.  При полета над елементите, най-дълго се задържах над Огъня. Виждах, че летя над горяща прерия, аз съм Феникс и Огънят ми дава сила и всичко. Беше ми уютно сред огнените пламъци - червено, оранжево-жълто... И Фениксът /Аз/ бяхме Огън, пламъци... Почти не ми се излизаше към Акаша... 
Все пак отидох. Беше като излизане в Космоса... с много планети като Сатурн - с пръстени. Необичайно бе, че пожелах да се върна в Огъня... и от там се прибрах... 
Усещах Огъня... и с него си останах... 

Змията.... 
Когато яйцето се разпукна и излезе Змията, тя бързо се изкачи над мен. Разпери качулка и продължих с нея нагоре... 
Изведнъж се оказах в красива японска градина... Истински Рай с мостчетата над води, с цъфтящи лотоси, всякакви цветове, с цъфтящи храсти. Красиви са. Там някъде е и японската къща с особените покривчета. В градината имаше много мостчета, много вода. 
Аз съм до едно мостче, има дървен парапет, по който се увива змията - златна е. Дървото на парапета също е златисто. Сливат се. Знам, че наоколо има и други Змии и някак ми става още по-спокойно. В градината има много цвят, много зелено. 
Сега се сещам, че не виждам цвят на водата, може би защото тя е покрита с много цъфтящи лотоси... 
Не ми се тръгва обратно... 
  
Йога-нидра... Морското конче...
Отпуснах се. Морското конче дойде и се понесохме по повърхността на водата. Не се гмурнахме като друг път. Усетих изненада когато първата картина бе сцена от филм, който гледах снощи. После бях в кухнята и видях изпълнение на планираните дейности. Имаше картина на бюрото ми... По едно време бях с децата край мен... 
Когато виждах тези картини мислех, че всичко ще запомня, че е логично, помагащо, но сега... никакви подробности не идват, както и още много картини, които се появиха... 
Странно ми е защо все още помня първата картина със сцена от филма... 

Изключително ми е леко, спокойно, някак топло, уютно, макар на физическо ниво да ми е малко студено. Особено уютно... усещане за у дома...

***

.

вторник, 2 май 2017 г.

магична йога - Куполът

Медитацията... 
Змията... трите Змии... бяха се оплели и ме поведоха към... Змийския дворец. 
Направиха златна пътека към главните порти и когато наближихме започнах да различавам сякаш портите са изписани. В следващия момент разбрах, че това са релефни форми, които също значат нещо и ... ахааа да различа нещо... трябваше да се прибираме... 
В очакване съм на следващото ни Змийско пътешествие...


Куполът...
Осъзнах, че йога-нидра много често започва от полянката пред Зеления хълм, който завършва с Белия връх. На тази полянка аз съм винаги с гръб към върха. Не го виждам, но знам, че е зад мен... като, че съм на завет, пази ме. 
Спусна се купол, много цветен. С цветовете на дъгата и безброй сектори съшити един за друг. 
Спусна се люлка, на която се залюлях като дете, после стъпих на нея. Тя е като тези в цирка, на които правят всякакви акробатични номера - трапеци. Люлката ме понесе нагоре, извън купола и... оказах се в Космоса. 
Срещах комети, звезди с опашки и без опашки, по-малки и по-големи различни космически тела. Видях няколко бели тела, като бели топки, с пръстени  - като Сатурн и пръстените му. Приближихме се до едно такова нещо. Пръстените бяха като грамофонна плоча, имаше и пътечки и всяка беше с различен цвят. 
Поисках да стъпя, но люлката ме вдигна и се приближи към друго кълбо. Неговият пръстен беше от вълнички - цветни. Такива концентрични вълнички се образуват когато се хвърли камъче в спокойна вода. Както бях седнала на люлката протегнах крак да докосна цветната вода, но люлката пак ме усети и бързо ме издигна. 
След това се помотахме още и видях много такива бели топки с пръстени. Знаех, че са от други материи, но... Май любопитството ми и опитите да докосна тези пръстени ми попречиха да науча повече и гледах само отдалече. 
После люлката се спусна в купола. Когато слязох, той се издигна и като дъга изчезна в посоката където е Змийския дворец...

***

.

понеделник, 1 май 2017 г.

магична йога - река от платове

Вселенската река...
Реката идва от дясно и отива наляво-напред. Това е обичайно за нея. Тя не е била от вода. Била е Космос, била е пързалка... Но днес не беше нищо познато, а съставена от парчета плат, като от развиващи се топове разноцветни платове... По едно време пред реката се отвори светлинен портал, но цветен, а същото време бе и звуков портал. Просто си знаех, че е портал. Красиво е. Спокойно е.
Звукът се превърна във вятър. Цветната светлина е пред мен, а аз се оплетох в реката-платове. 
Усетих, че се е увило нещо около врата ми и ме задушава и... Настина имах нещо на гърлото, което ме задушаваше, прокашлях се.
При края на практиката, при изпяването на мантрата, все още не беше се изчистило...  
Много енергия в мен има... 

***

.

вторник, 25 април 2017 г.

магична йога - река от Вселената

Реката... 
Дойде със сияния - синьо-зелени, като полярните, но не съвсем. Реката беше си като миналия ден - като пързалка, а аз пак бях на нещо като шейна, дъска. 
Пързалях се по реката из Космоса и... Пред мен на друга дъска, съразмерна с него беше... Орелът - ИЗНЕНАДА! Все пак не съм мислела, че има работа из Космоса ;) Беше пред мен и се обръщаше назад, усмихваше се. Орелът се усмихва! Обръщаше се настрани, за да ми покаже още сияния. 
Изведнъж пред мен блесна Светлина, която поглъщаше Реката с много голяма скорост. Орелът изчезна. Пред мен беше само искряща светлина... бяла... Светлината се превърна в обръч /тор/ и в центъра й видях червени, огромни скали, издигащи се над сравнително равнинни прерии. Изненада - Орелът летеше в кръг около скалите. 
И още една, малко ме жегна тази, изненада. Орелът не беше сам. Знаех, че е в компанията на Орлица . Изревнувах го, чувствах си го МОЙ. И двата Орела летяха в кръг около скалите, но не един след друг, а в различни посоки - сякаш описваха осмици... Гледах като през екран всичко... 
После реката ме върна и този път видях как си отиде - бяла светлина я изтегли и с един последен блясък, като взрив, и си отиде...

Змията... триглавата.... 
Едната глава беше Главната Змия, има си йерархия. Двете бяха подчинените, но и по-благосклонни към мен. Главната също, но някак е по-строга. За да не си позволявам разни неща. 
Та, двете, те ме понесоха на люлка нагоре след Главната. И... вече знам, че онзи Златен, приказен дворец с куполи и кули е Змийски. Гледах го отдалече. 
Получих обещание от двете Змии, че скоро ще ме заведат и си намигнаха съучастнически...

***

.

понеделник, 24 април 2017 г.

магична йога - след Камбаната

Камбаната... 
Не чух един звън на камбана. Много звуци,  много силни, продължителни звуци, един след друг. Дори не знам дали бяха от камбана или от нещо по-висше. Да, точно по-висше беше усещането, каквото и да значи, както и да значи...
Видях красива жена, древна, от Изтока. В червено-жълти рокли, феерични. Танцува, с много накити, гривни, дайре... Красива е, танцът е красив, пленяващ и... аз знам, че съм шарените й гривни, аз съм танца, аз съм звуците от дайрето и другите дрънкулки, които звънят по цялото й тяло... 
После съм в гора, джунгла, величествена, вечна гора... Знам, че аз съм шарените птици, безбройни са, летят като в танц. Аз съм полета им, аз съм песните им. А песните им са шарени... 
Усетих, че съм... Тишина... Обикновена тишина, но някак много силна тишина /каквото и да значи силна тишина/.  Нямаше камбана, нямаше звук, само тишина...  Усещах тишината... не знам как се усеща, но знам, че това беше усещането за тишина... 
И сега съм... тишина... и искам да си остана такава... необичайно ми е...
Неочаквано, непредполагано, невероятно е... 

***

.

неделя, 23 април 2017 г.

магична йога - Вселенска река

Вселенската река... 
Ами.. не беше от вода. Беше от светлина - бяло, сиво, синьо - преплитащи се, като гранчета прежда. 
Лодката... по-скоро нещо малко, като дъска, с която се пързалях по повърхността. Бях на онази полянка под Белия връх. Реката дойде от горе и дясно  /това е посоката на върха/ и замина наляво и нагоре, след като ме взе. Носехме се из космоса - тъмно е. Разминавахме се със различни звезди. Те оставяха опашки - както падащи звезди. Много звезди, съзвездия... 
Неочаквано Реката ме изпращаше в картини от ежедневието. Показваше ми детайли от чертежите ми, изправяше ме пред въпроси, които искаха незабавен отговор. И получаваха, а аз си мислех - добре де, защо не съм дала отговор до сега, толкова е просто, ако бях отговорила преди, сега щях да се рея из космоса, а не да се връщам... 
Реката правеше завои но не в хоризонталната равнина, а нагоре - надолу, изкачване - спускане.
Докато се остави на полянката под Белия връх...


***

.

събота, 22 април 2017 г.

изкуство е да си жена

Такова изкуство е да си жена...
Днес си позволих най-мързеливия ден...
Събудих се рано, запретнах ръкави и... Проверих метеорологичната обстановка за слани и студове на трийсетина километра и успокоена от проучването... си полегнах...
И така... С малки изключения, се подвизавах по диваните...

Зле ли ми е?... Ами... не е...
Ама ми стига.
Сега отново запрятам ръкави... ще поработя по обектите, както си беше планът за днешния ден.

Така си е. Изкуство е да си жена ;) 
Особено такава, която може да си позволи и подобен ден ;) 
Хе, ще се намерят критици, но от сега да им кажа - все ми е едно кой какво си мисли или ще каже. Аз мога да решавам, мога и да си нося последствията, каквито и да са. Това е защото знам какво съм, какво мога, какво искам, какво правя.
Жена съм. И такава се харесвам. А може би и да се обичам...

Жена съм... и лудост е...
Ама на кой му пука?

.

петък, 21 април 2017 г.

магична йога - на разходка с Морското конче

Морското конче... 
Бях на онзи залив, с плажа и спокойното море. Дойде Морското конче. Покани ме да го последвам и се гмурнахме в морето. 
Дълго си плувахме между водорасли и малки цветни рибки, с които се разминавахме. Имаше цвят в морето - малките цветни рибки бяха като цветни искри, които идваха насреща ни. Морско конче беше цветно, с променящи се цветове. приличащи на искрите от цветните рибки... Усещах водата, усещах допира на водораслите по тялото си...
Странното беше, че на няколко пъти се пренасях на други места - на хижа Амбарица, където бяхме лятото. Видях палатките. Видях как сме облечени. Помислих, че е добре за другото лято да си купим наша палатка. 
После пак се върнах в морето. След това се появи друга картина - нещо по-ежедневно, но за по-кратко и пак в морето. Усетих се, че така три - четири пъти се пренасях другаде и без усилие пак се връщах в морето. 
След разходката Морското конче ме изведе на брега...


***

.

понеделник, 10 април 2017 г.

магична йога - дарът на Орела

Медитацията... Змията...
Всички Огнени кълба при мен бяха бели. Змията излезе от златно-бяло яйце - до сега яйцето е било винаги златно. Самата Змия беше златно-бяла.... Когато се издигна над мен продължи нагоре и аз с нея. В един момент имах усещане, че и аз съм змия. тогава видях Змията оплетена с друга змия. Всъщност видях две глави, две тела до някъде, но надолу не знам дали беше една или две... При спускането надолу, когато стигнахме над мен, Змията си стана една и се прибра в яйцето. Когато бяхме две змии, видях наоколо пак ония хълмове. Ние и със Змията напоследък там излизаме. 

Орелът! Дойде си на оная поляна под белия връх, дето са ни вече срещите. 
Направихме обиколки около върха. Стори ми се, че върхът е някак по-остър и по-правилен конус. Продължихме си полета над гори и хълмове. До тук нищо необичайно, вече е доста познато. 
Видях пак онези бели дъгички, облачета - тук там над хълмовете  В един момент виждам под нас вместо дъгичка пак същото /знам, че е същото като дъгичките/, но като бял диск. 
Започнахме да се спускаме надолу., надолу... Много бързо. Край мен всичко е бяло и аз знам, че това е сгъстена бяла светлина, която е като цилиндър и ние се спускаме все по-бързо и по-бързо надолу. Знам, че това е безкрайността. Изведнъж усетих крилата на Орела под себе си и той започна да ме издига нагоре. Не съм сигурна колко време се издигахме, не беше сякаш повече от спускането. Дали не беше и по-бързо - трудно ми е да определя. 
Издигнахме се нагоре, над белия диск, над горите и поехме към хълма с белия връх. Сега върхът не бе така гладък, пак имаше формата на конус, но не така правилен и гладък. Сега си беше същия както преди го виждах. 
Орелът ме остави на поляната от където ме взе и полетя натам, откъдето дойде и откъдето винаги си идва. Аз гледах след него. Загуби се от погледа ми и тъкмо да погледна пред себе си - видях, че се връща. Върна се по-бързо отколкото отлетя. Кацна до мен, подаде ми бял пръстен - като халка е. Усмихна се - както и да се усмихва Орел ;) и ми каза: Ти знаеш... 
И отлетя...

Хем ми е странно, хем ми е някак... завършено... Хем ми е усещане за нещо важно, за нещо специално, за нещо като завършен етап и начало на друго.... някакво такова...
А и повод за подарък имах ;)

***

.