петък, 21 август 2015 г.

август ли?

Август ли е?
Вече втори ден термометърът, до вчера показвал над тридесет градуса, не надвишава осемнадесетото деление.
Мъглата цял ден не се вдига и букакът отсреща се не вижда. Опитва да вали, почти постоянно капе от клоните на крушата.
Студено и сънливо ми е. Втори ден прекарвам следобедите в леглото завита с дебелото родопско одеяло в добавка към другите ми завивки. Поне време за четене си имам :) И за дрямка. Вече от седмици не си спомнях какво е следобедна дрямка :) То работа, работа... И сега мога да си  намеря, но ноемврийското време не предразполага към летни работи.
Всъщност, вече /след два дена мързелуване/ ми се иска да си е пак август и да си довършвам летните консервни занимания. То не, че скоро ще се свършат, но поне основната част да си я свърша в август и началото на септември. Работа в градината, на двора и в къщата и сега има, ама... признавам си, че ми харесва да се оправдавам сега с времето :) Сигурно от утре такива оправдания няма да ми се случат. Добре де, признавам, че имах нужда от тия два дни на лежерност. Усещах, че едва ли ще издържа на темпото, което си бях наложила, донякъде и съвсем по избор.
Вече почти в края на деня /че какво друго е 19 часа, ако не край на деня?/ усещам, че имам ентусиазъм за някои дейности, които мен чакат, и които е съвсем възможно в хладната, съвсем нелятна вечер да си свърша. Хайде, да си ги свърша :)
Вечерта ми ще е спорна и успешна. Каква ли друга може да е щом си я искам точно такава? 
:) :) :)

.

четвъртък, 20 август 2015 г.

жена да си... и неизбежното...

Жена да си... и неизбежното... ПМС... всеки месец...
Непредвидимо. По време, по сила, по проявления. Неочаквано и винаги с надеждата - този месец да ми се размине. А то пристига си с добавка. Репертоарът и познат, и нов е все изненадващ. В последните месеци осъзнавам силно присъствие на сълзи. Но все съм неподготвена за тях. За настроенията няма и да започвам. Неописуеми...
Сещам се за един разговор преди доста години с гинеколога ми. Мислех, че се шегуваше, ама към днешна дата май си давам сметка, че човекът истина ми е казвал. Имало нейде по света, че ако жена с такава диагноза /ПМС/ извърши някакво престъпление, то тя ще бъде оправдана...
Даааммм... сега, след време, го разбирам...
Разбирам и по-честия въпрос - какво пак ти става?...
Обаче разбирането ми не ми помага. Дано околните да ме разбират...
Да се оплаквам полза няма, затова не го и правя. Споделям. Приемам го. Неизбежност ми е. И така до другия месец...
А сега...
Лека нощ!

.