сряда, 29 март 2017 г.

магична йога - Водопадът

Змията....
Заведе ме високо, над моите си хълмове. Навсякъде е зелено, заоблените хълмове се виждат ясно.  Оглеждам се наоколо, много спокойно и свежо.
 И... виждам... малко в дясно златни кули. Много са. По-високи и по-ниски, истински замък от приказките, но ЗЛАТЕН... Блести на слънцето, около него има златно-бяло сияние. От замъка към нас със Змията започва да се  спуска златна пътека. Не е точно спускане защото е почти на същото ниво, на което сме и ние. 
За съжаление дойде време да се връщаме, и Златният път не успя да стигне до нас. 

Водопадът... видях Ниагарския, миналия ден видях снимка в нета, но разбрах, че това не е Моя водопад. Видях Крушунскиият, големият, от преди свлачището, но ...не е и той... 

Тогава си видях Моя водопад. Не е много голям, но не е и малък. Водата пада от хълм, който е извит като дъга. Аз съм обърната към центъра, но гледам  наляво. Но там в дясно ме привлича, неудържимо е, затова се обръщам натам, за да видя тази част на водопада. Водата пада в неголямо езеро, което е пред мен. Не се вижда накъде отива водата след това, но аз знам, че тя се спуска надолу от двете страни на мястото където съм седнала. Не се вижда нищо, но го знам. Аз съм на нещо като плато по средата на голям водопад. Продължавам да гледам дясната му част, по-рядко поглеждам и наляво.. и пак в дясно се връща погледа ми. 
Поглеждам нагоре и виждам Орела. Идва от ляво и прави кръгове като първо минава над водопада от ляво надясно, след това зад мен, като оставам в центъра на неговите кръгове. Не знам колко кръга направи, три - четири - пет... Бях изумена от присъствието му! Той леко се спусна и кацна до мен, вдясно от мен. И двамата гледахме дясната част на водопада. 
Тогава нещо до Орела проблесна.... Златното яйце!!! Вече гледах само Орела и яйцето. Орелът продължаваше да гледа водопада. А яйцето... започна да се разцъфва... Като лотос се отделяха венчелистчета, едно след друго... много. Един ред, после втори, трети.... Вече не ги виждах колко са. А яйцето все си стоеше по средата, но размерът му намаляваше. Листенцата са безбройни обвивки. Златни са. Светлината, която е над яйцето, сякаш се увеличаваше с разтварянето на всеки следващ ред листенца.... Стоях като омагьосана... 
Погледнах водопада. а после яйцето започна да се облича, като си прибираше листенцата по обратния път.... Когато отново стана яйце, Орелът се издигна над мен, направи три кръга и замина надясно... 
Погледнах яйцето. То се търкулна в дясно и го загубих от поглед... Останах да наблюдавам водопада... 

***

.

четвъртък, 16 март 2017 г.

магична йога - лодка в реката

Лодката в реката...
Водите носят лодката по течението. Левият бряг бе спокоен, десният не беше. В реката имаше дървета, явно беше пълноводния сезон. През цялото време реката правеше завой надясно - лек, плавен. Нищо остро няма.
От дясно имаше притоци. Всеки приток идваше с буйни води, които до средата на реката се укротяваха.  Водата беше...  тъмни води... Към левия бряг изсветляваше и там, съвсем до брега, даже синееше. На третия или четвъртия приток водите  дойдоха с буря. Небето, колкото и малко да се виждаше от него, притъмня.
Навсякъде край реката имаше големи дървета, вековни гори. След бурята в лодката остана послание - ще получа имената на две познати и "моля те, изслушай ги".  След това пак спокойна река и пореден приток, който разбунтува водите на десния бряг.
Левият бряг бе в слънце.
Въпреки буйните води на притоците и бурята ми  беше спокойно.
Учудена съм от "посланието"...  

***

.

събота, 11 март 2017 г.

магична йога - на люлка

Змията... мисля, че за първи път ме заведе толкова високо. Виждах до едно време зелените хълмове, но толкова високо се издигнахме, че хълмовете вече не бяха "море", а между два от тях се отвори пролука. Видях, че въпреки, че отгоре са заоблени, то склоновете им са стръмни и слизат надолу до езеро. Езеро, скрито между хълмовете, но точно там, откъдето виждахме със Змията, това езеро достигаше до хоризонта. Това беше езеро, което се извиваше между хълмовете, не беше широко, но беше дълго и се сливаше с хоризонта. Исках още малко по-високо да се издигнем, за да видя още малко от по-близкия край на езерото, но... 
Трябваше да се връщаме, да се събираме :) 
Очаквах спусане на стълба, по която да се изкача. Изненада бе, че стълба не слезе, а по-скоро подобия на стълби. Някъде наблизо до това място, където бяхме със Змията съм. Сякаш съм близо до езерото, чувах вода, но не видях такава. Видях гора, с големи, по-скоро средни дървета, сравнително рядко разположени - широка гора. Изведнъж видях много деца, които се люлеят на люлки от въжета. Но тия люлки имаха стъпала като за стълба, но бяха по едно, две, три и май не видях повече. Огледах се да видя накъде моята стълба - нямаше я. Залюлях се на една люлка, а тя тръгна из гората. Оглеждах се да не се закачат долните и въжета - стъпала, а не съм сигурна, че когато се качих имаше такива. Гората беше особено просторна, с много птици. Не мога да ги опиша, но те си бяха там. Но колкото и да бе просторна гората не се виждаше небето, но беше светло. Приятна зелена гора, а аз се люлеех леко, свободно. 
Като полет беше...
Дете съм...

***

.