петък, 9 март 2012 г.

мартенски настроения...

Мартенски настроения или настроения през март... май е все едно. 
Март е символ на променливост. 
И женските настроения имат същата слава. 
Слънцето редува се с облаци плътни. 
Вятърен порив и затишие се надбягват в дните. 
Същото е...
Усмивки с навъсено чело се сменят, че и сълзи се леят. Меланхолията плахо отстъпва на  ентусиазма завихрен от огън.
От бяло до черно.. от слънце до мрак... от сиво до цветно... и пак наобратно... Това е март... Това е и женското его...
А Жената издържа на много. 
На мартенското време - по пет пъти сменило се... на слънце и вятър, на облак и дъжд.
Издържа и на Луната решила с кръглата си прелест напълно да се похвали. Луната жена е и тя е суетна, и на жените понякога /по-често/ странно влияе. /С особена лудост - тук тихо признавам/
Жената издържа и на синдромите месечни, които напомнят й преходността на живота единствен. 
И на сълзи издържа - прераждане на душата тя ги нарича. Когато й трябва грам оптимизъм и тук да намери...
Жената... на себепознаване също издържа. Как ли? То се разбира, усеща - не подлежи на обяснение с думи.
Да си жена - този март е предизвикателство сякаш...
През март да се губиш, а после откриеш, да се познаеш, а после и да се опознаеш... Ееех, приключение си е цяло...
Ми то... приключение е да си жена...

.

неделя, 4 март 2012 г.

женски мисли в женски месец

Знам ли...
Женският месец е вече тук.
Капризен, казват, бил... Непредсказуем... 
Знам ли...
Дали затова и мислите ми някак странни, сякаш са... Сякаш пообъркани и леко несериозни, но с претенции за зряла сериозност, щото друго не ми отива на годините.
Затова ли пролетта избрала е в женския месец да се развихри... Когато капризи всякакви са по-приети. 
Пролетната умора и тя сега се вихри. За нея, сещам се, защо избрала си е този месец ;) Защото само една жена може да се справи с нея... навярно...
А мислите за женския месец много надълбоко май отидоха. Започнаха с въпрос - защо е само един женският месец? На всичкото отгоре и ден един за женски е наречен... 
Знам историята му, както повечето. И все пак смисълът му ми се губи. 
Цветето, дежурно, само в този ден ли заслужавам? Нима седмица по-рано не съм била по-усмихната и добра за всички... Ами ако в този ден наречен, се случи с онези дни от месеца, когато дори и аз не се понасям... Тогава и бодил дори не заслужавам.  Ами ако след седмица импулс у някой се роди, в резултат на слънчев ден или всичко друго, и цвете му се прииска да ми поднесе. Та дори и цветето да е онзи малък цвят на пътеката към вкъщи, би ме зарадвал все едно букет от рози сто пред мен са... Нима импулса в себе си да загаси, защото... не е ден...
Не знам защо такива мисли ме преследват. Смисъл искам да открия и да отговоря на въпросите, които в женските ми мисли се пораждат. 
Едно е сигурно - месецът ще е променлив - ще има дни студени, но и някои ще се стоплят. Ще вали и сняг, и дъжд, но и слънце ще ни се намира. И настроенията ми ще се сменят. Понякога по слънце ще се водят, а друг път без слънце може да е слънчево в душата. И шарено ще става. След бялото кокиче слънчевите минзухари ще изгреят, синьо-нежни теменужки ще се крият срамежливи, килим от цветните иглики дворовете ще превзема, уханните зюмбюли с цветове ще греят и на слънцето ще се усмихват и още, и още...
Женските ми мисли и те по женски ще капризничат в посоки най-различни. Дали да се опитвам да ги в ред редя? 
Знам си от сега - неуспех ще бъде ;) 
Ще си ги оставя непокорни да си полетят през този месец...

.