петък, 24 август 2012 г.

мисли в лятна вечер

Жена да си...
... и домакиня си. Лято е и за зимнината трябва да се мисли.
Прозаично е. Но туй животът е...
Дните ми, последните, под този знаменател са. Чак днес успях да си поглезя душата със следобед, отделен за четене. Два часа само мои, в които книга четох, мисли си събирах. Имах нужда от това.
По-рано се стъмнява вече. Нощите не бързат сутрин да се предадат. А вън щурците неуморни са, като в първите си летни нощи. Дните на летни жеги са рекордни. Но из въздуха витае аромат на есен. Погледът улавя в далечината изпъстрения хребет на баира. Въздухът натежава от аромат на зрялост. И желание да се потопиш в топлата прегръдка на есента... Прегръдка топла, с привкус на мъничко мързел, с ухание на спокойствие.
Защо усещам особеното привличане на есента? Дали защото есента и в мен настъпва...?
Усмихвам се на тези си мисли. Откъде се появиха? Не, че няма откъде ;)
Есента...
Но сега, все още е лято. Горещо, неприлично горещо... А щурците неуморни са, нощният концерт в разгара си е. 
С желание за хлад през прозореца ми да нахлуе, ще заплитам лятно-есенните си мисли, в сънища ще ги рисувам, в мечтите ще ги сбъдвам...


.

заключен блог?!?

Е, това е...
Дойде ми муза да намина тук и... Блогер ме сюрпризира...
Блогът ми бил "с потенциално нежелано съдържание". Трябвало да подам заявка, да го прегледат, иначе до 20 дена ще бъде изтрит... Ами ако не бях наминала днес /минали са вече 15 дена/ под влияние на музата си? И дали изобщо ще се получи?
Спокоен човек съм, обаче сега ми е... доста нервно. Освен това не знам как се получава, че в един прозорец ми дава, че блогът е заключен, а в друг ми позволява да правя корекции и да създавам нова публикация...
Това е... Музата ми се изпари... За сега...

;) пък и го публикува?!?!?! 
Е, доказвам, че не съм "робот" с разните безсмислени поредици от букви и цифри...

.

събота, 11 август 2012 г.

срамежливче

Баба ми разказваше приказка. Преди много, много години. Когато бях много по-малка от моите деца...
Плевелът, който е на снимката, сега се среща покрай пътища, по поляни. Някога е бил цвете. С цветът на сърцето.
Тогава хората били по-различни. Били по-скромни и срамежливи. Това се ценяло.
Но... времената се променяли и скромността и срамежливостта намалявали у хората. Тогава червеният цвят на цветето започнал да избледнява по краищата. Колкото повече хората се променяли, толкова цветето ставало по-бяло... Сега е останало само едно цветче в средата с истинския цвят на онова цвете, когато хората били различни.
Сетих се за тази приказка, която баба ми разказваше, миналия ден, когато дъщеря ми ме попита: това цвете нямаше ли нещо в средата?... Погледнах и... показваше ми цветче, което беше толкова избледняло, че едва розовееше. А после видяхме и съвсем бяло... 
Разказах й приказката на моята баба...

.

сряда, 8 август 2012 г.

бягство

Днес си направихме малко бягство. Бягство от жегата. Бягство от делника. 
Разбира се, че в планината - Беклемето.
Там, на високото, енергията е много силна и различна от тази в полето. Слънцето бе в изобилие, но не бе така жестоко, както в ниското. Имаше вятър, който допринасяше със свежи нотки за настроението на цялата ни група. 
Групата - цялото семейство. Радвам се, че децата бяха в цял комплект. Дори и излетялото пиленце днес беше в гнездото ;)
Хубав ден, спокоен и лишен от бързането и суетата на ежедневието. Ден на доволни и усмихнати люде ;)
Билото ни посрещна негостоприемно. Сушата се е отразила най-много на високото. Тук-там се зеленееха ниските до земята храстчета хвойна и съвсем слаби стръкчета боровинки. В по-ниските места, където растителният свят е по-богат, си намерихме слънчева полянка, която ни приюти в сенките на две попораснали в прегръдка брезички. Няколко мързеливи часа за релакс и за естественото зареждане с енергия, която земята ни дарява.
За мен денят ще бъде красив и приятен спомен. Вярвам, че и другите ще го запазят такъв.
Прекрасно бягство!
Толкова съм ентусиазирана, че си обещавам скоро пак да бягаме ;)

.