събота, 31 май 2014 г.

в очакване

В очакване съм на утрешния ден. 
Един ден, но все пак е добре, че го има и него. 
Последната седмица ми се случи предимно в релакс. Сигурно съм имала нужда. А сега имам силна необходимост от срещата със земята. Земята, която ще ми изпие умората и ще ми влее сили. 
В тревата росна ще се поразходя, за да усетя всяка фибра на тялото си жива... Ще си направя снимки за дните следващи, когато ще съм далече от тревите и красотите на градината. 
След дните дъждовни едва ли ще може да се свърши нещо сериозно в градината, но със сигурност ще има какво да се направи. 
Сигурно ще се прибера уморена физически, но духът ми ще е в полет, а повече няма и да искам.
В очакване съм и с големи планове е зареден утрешния ми ден.
До утре...
А розите ще са нацъфтели...

.

четвъртък, 29 май 2014 г.

майски мисли

Месец май е най-цветния пролетен месец. Месецът с най-много топли празници. 
Месецът на учениците... И на завършващите училище...
Ей, такъв  празник е и при нас. А аз пък с мисли се надбягвам в дните си. Мислите ми шарени, неспокойни, непокорни и уравновесени. Понякога ;)
Мисли...
За младостта, която бърза да не закъснее, да не би нещо да пропусне. За уравновесеността, която знае /вече/, че няма за къде да се бърза, а е важно да си подготвен и най-вече самоподготвен за всичко, което е напред.
Да си майка не е спокойно занимание... Не съм го и искала спокойствието за мен, защото изборът си го направих там, във времето назад. Избрах децата...
Да си майка е топло, притеснително, разбиращо, прощаващо, поучаващо, споделящо, прегръщащо, неразбиращо... Всякакво е. Избор е, за който съм благодарна на съдбата, че ми даде възможност да избирам.
Балове, край, начало... 
А мислите ми се препъват, изпреварват и не достигат до смисленост, която да напиша тук. Може би защото са толкова разнопосочни, неподредени, импулсивни... Съвсем като настроенията ми. 
И второто пиле е на път да отлети от гнездото. Това и радост е, и тъга е... Но животът е такъв и тъй трябва да е. По пътя всеки да върви си. С отговорност. И попътен вятър! :)

  <3   <3   <3

.

неделя, 18 май 2014 г.

работна събота

Съботата работна се случи. 
В градината няма значение делник ли е, празник ли е. Когато има работа, тя трябва да се върши в подходящото време и в необходимия срок. Пролетта дъждовна е и малко трудно се намира време за всички разсади да се разсадят. А съботата даде някаква възможност. Докато разсаждахме пипера минаха две-три роси, но кой ще им обръща внимание. Докато росата се превърна в дъжд и ни изгони от градината. Остана още работа, но повечето беше свършена. Добре е, че градината не разчита само на моето присъствие, че... Щом даде време работата друг ще я довърши. 
Друга работа, която няма да е малко е брането на ягодите. Количествата вече са сериозни. С помощник се справихме и с тази задача, докато се изчакваше още малко да напече и да е подходящо за разсаждане на пипер. Със същия помощник започнахме и друга работа - връзването на малините. Довърших я с друг по уважителни причини за първия ;)
Доволна съм, защото тази година тази операция е правим навреме. Това даде възможност да пооплевя и малините. То за плевене все ще има, но мисля, че неотложното го направих.
Харесва ми да се правя на градинарка. Е, що пък да се правя, аз съм си. Усещам, че то си е в мен. Връзката със земята... толкова е силна.
Разбира се, че намерих време да си нагледам лехата с билки, цветята, розите, храстите... Аронията е прецъфтяла и плодчетата й растат. Касисът и той си има плод. Ябълките, прасковите, въпреки, че цъфтяха в дъждове са се опрашили и... ако всичко е наред ще има плодове. Грахът е нацъфтял изобилно и пчели събира. Лайката почти е нацъфтяла. Сминдухът и той. Маточината е израсла. Ментата почти готова е да се прибира. Салвията кичеста е, скоро ще очаквам цвят да се покаже. Лавандулата и тя е с раззеленени туфи. Розите напъпили са. Здравецът продължава да цъфти неуморим...
Всичко, всичко е толкова омайно и красиво. Как да нямам си заряд за седмицата нова?

.

събота, 17 май 2014 г.

пролетно

Пролетта е най-променливия и най-вълнуващ сезон.
Всеки ден е различен. Цветен, зелен, сив или син... Слънце пече и дъжд вали - това е патент пролетен. 
Зелено, зелено, зелено... По-светло или пък по-тъмно. Жълтеникаво или с отенък на червено. Зелено... Хиляди нюанси са зеленото в ден за пролет отреден.
В небето - синьо, сиво, бяло, преплитат се и се догонват, рисуват неспокойното небе. На юг се мръщи, на север се синее, на запад слънцето последните лъчи дарява преди заник. 
Такива дните и вечерите пролетни се редуват, а понякога и всичките на куп се събират. За да е пролет непредсказуемо променлива...
Пролет е...
И е хубаво!
С уханието на акации...

.

петък, 16 май 2014 г.

зареждане

В края на седмиците си имам ден за зареждане. Понякога се случва и през седмицата, когато работата неотложна стане.
Зареждам се с много, много зелено.
Понякога денят е с повече облаци в небето, понякога е с щедри слънчеви лъчи.  Разхождам се в тревата росна. Земята е напръхнала от напоителния дъжд. Тревите избуяли и усещането, че всичко дето може да цъфти е напъпило или разцъфтяло, витае навсякъде. Разхождам се и виждам, и усещам толкова много малки неща. А това изпълва емоциите ми и се питам защо не винаги ги виждам и усещам.
Дните са подходящи и за полезни занимания, не само за разходки. Работа в градината има в изобилие. Не остава време да се чудиш и скучаеш. За сега в градината всичко е по календар насято, разсадено, прекопано. Все още няма надделяване на бурените, ама... дейността продължава с оптимизъм непоправим ;) 
Градината вече дава и своите плодове, различни от пролетни зелении. Време е за ягоди ароматни и много вкусни. Но всичко си иска своето. 
Доволна съм, че тази пролет успяваме по-често да се включваме в необходимите дейности. Освен това заряда, който ми носи удовлетворението е несравним. 

.