четвъртък, 27 октомври 2011 г.

скука ли?

Скуката не ми е дружка.
В последно време не ми се случва да скучая.
Дали защото женските ми грижи в повече са?
Или аз не успявам да се подредя?
Знам ли... Но знам, че време все не стига.
Искам честичко тук да наминавам, но... резултатът вижда се.
Май и следа няма от ентусиазма ми априлски :(
През ден - два, в блога се отбивам... Цветовете розово-лилави ме вдъхновяват за делата ежедневни. До следващия път... След ден - два...
Успявам да прегледам любимите местенца, където на гости обичам да си ходя. Когато се реша, че музата ми е дошла и искам да напиша нещо тук, оказва се, че толкова е късно и умората в леглото ме поваля.
И пак остава купчината с книги до леглото... Искам толкова неща да прочета и да науча. Да проверя и да опитам. Дали ще дойде ден, в който да намеря време за всичко що душата ми копнее да направя. Ако днес с книгата се скрия да чета, само час и два, то ще се окаже, че с проекта закъсняла съм или пък вечерята не е готова :) Ако в кухнята ми муза е дошла, пак дилемата пред мен стои. Де да беше то дилема... ди- значи две, а при мен е много, многолема ли е ;)
Не... не се оплаквам, много съм далече от това.  Даже искам май да се похваля. Че дори и да не съм успяла с всичко, дните ми наситени са с емоции различни. А променливостта ме пази от скуката. Всъщност, като се замисля, май не зная що е скука. Като се замисля... винаги има какво да правя, винаги искам още нещо да направя... Ако нещо ми омръзне, винаги има поне три неща, които да ме чакат да ги опозная, да ги покоря. 
Не знам, това май  наричат го непостоянство. Но нима в едно занятие да гледам само? 
Не, не... не е за мен това. Енергията дето в мен кипи, как в руслото едно да се насочи...
Дааа, това съм аз. Едно кълбо от непостоянство, дето в търсене на всичко сякаш е. Едва ли всичко ще намери, ще научи, но... опитва се поне ;) 
Скука ли? Какво ли е това?
.
.

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

вдъхновения

Вдъхновение...
Вдъхновения...
Муза...
Има и такива моменти, увлечени и пленени от мисъл, дейност, се отдаваме до край. Времето ни, всяка свободна от ежедневието минута, е там, при нещото, което зове душата ни. Тогава се усеща точно това - вдъхновение... Отдадеността на нещо, което е ценно за душата ни, не винаги може да бъде разбрано от другите край нас. Или поне не от всички.
Колко е хубаво и още по-вдъхновяващо, когато има човек /а по-добре повече от един/, който да споделя интереса ни. Дори и да не го разбира, поне се опитва... Тогава езикът е един...
От не много време имам нов интерес. Търся си информация в интернет, а и не само там. Установих, за пореден път /не е случайно/, че необходимата ми информация сама ме намира. По най-неочаквани начини и пътеки. Научавам много интересни факти. Голяма част от тях могат да ми бъдат от полза лично за мен. Други - за близките ми. Но тази информация може да е полезна за всички. За всички, които пожелаят да я разберат, а не робуват на шаблони и закостенели разбирания.
Този ми интерес е много далече от професионалните ми занимания. Трудно може да влезе в графата - хоби. Наскоро колега ми каза: Странно е, че човек на точните науки има такива интереси... Странно ли? Не знам...
Знам, че ми е много интересно. Нощес, в безсънен час, си четох и не беше странно, че успях да осмисля прочетеното от различен ъгъл.
Особено ми е настроението. Като някакво доволство от осмислеността. И много силен импулс ме владее да продължавам да чета и... да експериментирам с новите си знания.
Усещам се вдъхновена, както не съм била скоро. А това определено е много хубаво усещане.
Едва ли е странно, че искам да споделям, да разказвам... На моменти, вероятно да е досадно за околните, но... ще им се наложи да ме изтърпят ;) А още по-добре ако позволят да приложа и върху тях наученото :):)
Имах нужда от малко разсейване. Получи се.
Сега отново отивам да се предам в доброволен плен на новото си вдъхновение... 
.
.