понеделник, 21 януари 2019 г.

медитативно - Танца на Хармонията

Пуснах си музика, дето ме води и...
Станах безкрайност...

Аз си бях там, на плажа, дето стават всичките ми срещи, с всички видове коне. Спокойно море, бели проблясъци и... дойде Белият Морски кон. Не бързаше. Танцуваше. Аз бях също Бяла - в бяла рокля, лека, вятърът я вееше... Винаги когато съм с Коня съм с рокля, и съм красива... Дойде Конят при мен и направи няколко кръга около мен. Всъщност, танцувахме заедно... 
След това се понесохме наляво, по белия плаж  Носехме се - това бе Танца на хармонията! Беше ми леко, спокойно, усмихнато, сигурно... Хармония... 
Нямаше край плажът, морето спокойно... Не видях нищо от плажа навътре към сушата... После се върнахме бързо обратно и Конят навлезе във водата. Бавно, леко, танцово. 
Тогава видях... онези обли камъни по дъното... Пътят под водата, когато съм водена от Морското Конче... 

Вече не ме учудва...  вълнуващо е, прекрасно е... 
Това е Нещото, каквото и име да има... 
Това е Всичкото...  

.

неделя, 20 януари 2019 г.

медитативно - Орлите

Днес ми попадна снимка на орли...  Не ги броих - много ми стигаше. След малко пак я погледнах и знаех - това са мои същности. Тогава ги преброих - шест.  

Застанах на оная поляна, на склона на Върха, където си чакам Орела. Накарах днешните орли да се строят на една скала до мен, малко в ляво. И си гледах... 
Тогава долетя Моят Орел, оттам откъдето си идва - малко от дясно. Направи няколко кръга над другите и като минаваше край мен ми намигаше. Не броих колко кръга направи, но знаех, че за всеки Орел по един, значи трябва да са шест. Кръговете бяха по посока на часовниковата стрелка. След това Орелът полетя надясно. След него полетяха и другите. Аз, да не остана по-назад, полетях след тях. 
Траекторията на Първия Орел бе права линия, а на другите описваха плетеница около правата траектория. Все едно траекториите са конци, с които се плете плитка от седем нишки... Не се учудвах, това бе най-нормален полет на Орли... 
Под нас имаше зелени планини, заоблени, а посоката на полета бе на Изток. Тук си спомних, че не веднъж сме летели с Орела на изток. Полетът продължи много дълго. Оказахме се на едно място където бе Ти. Държеше кутия и ми я подаде. Каза ми: Време е да изтеглиш и да разбереш... 
Всички Орли бяха в кръг около нас, а Първия... се усмихваше... 

Е, не знам какво стана... 
Или пък... знам...
Може би... съм Седем...


.

събота, 19 януари 2019 г.

магична йога - "Черната Дева"

поздрав на елементите 

Отново много силни Огън и Акаша. Знаех, че въздухът, освен в дробовете, е и мечтите, мислите. Асоциация - вятърничав човек, мечтател. Акаша - чувства, интуиция... Необяснимо усещане и знание, не е с мисли подплатено, но пък с особена сигурност... 

медитация

Много силна бе медитацията. И този път се разплаках... много по-рано. И плаках с глас...Беше неуправляемо. Исках да спра, но не можех... Завъртях Обръча. Усетих хлад, успокоих се. Стана ми леко. Обръчът се въртеше ту в една, ту в друга посока. Беше лесно и приятно. Всички обръчи бяха златни. Всеки се въртеше със своя посока и ритъм. Цялостното усещане за обръчите бе като цилиндър, който се въртеше около мен, но частите му не се въртяха в една посока. Имаше особено движение... а аз бях вътре, спокойна, сигурна, защитена. За пръв път усещах толкова силна защита.

йога - нидра - Камбаната

Камбаната ме заведе в пустинята -нищо ново.
Видях красива млада жена, черна, с жълто-оранжево облекло - като плат увит около нея. Почти до земята е. Води деца, мънички. Държи едно за ръка, а другите се хванали за него или свободно подтичват край нея. Тя носи на рамо шарен съд с вода. Като нашите глинени съдове. Цветовете по него са пъстри, но преобладава охра. Тя е спокойна, доволна, но някак замислена. Децата се закачат, тя не им прави забележка, усмихва се и пак се замисля... Децата... не можах да преброя, но поне 4-5, мънички...
Появи се старец, с вол и рало. Беше облечен като нашите едновремешни българи. Подготвяше се да оре пясъците. Зачудих се как така, какво ще стане... а той се усмихваше и си подсвиркваше... 
Вървях, носех се из пясъците и пред мен, в ниското, се разкри голям каменен град. Разбрах от къде са жената, децата и стареца... 
Знаех - необяснимо и неразбираемо знание. И толкова... логично. Знаех го, но без да е облечено в думи или образи.

Вълшебно ми е...

петък, 18 януари 2019 г.

магична йога - Водно конче

йога - нидра - Водното конче

Водното конче - мислех си, че му трябва поне някоя локва край морския бряг. Но... 
Не то дойде към мен, а аз като вятър се понесох над пустинята и отидох при едно. Сравнително малко, водно пространство - няколко метра в диаметър. В края му имаше папур и там ме посрещна Водното конче. Аз бях посетител, гост. 
Кончето започна да танцува, а крилцата му пречупваха светлината в многоцветие. Това е Танцът на посрещане. Около водата, чиста, но тъмна, не е блатиста, е пясъчната пустиня. Знам, че малко назад и вляво е Оазисът с много живот. Онзи, който съм виждала с Вятъра. Но сега сме в нещо като падина и там е водата. 
Появиха се още кончета - бързи, цветни, танцуващи. Разбрах, че с танца искат да ми кажат нещо, не е само танц. Помислих със съжаление, че не мога да разбера какво е, и изведнъж те ми показаха огромни книги, като цилиндри. Ситно изписани със знаци. Разбрах, че това е тяхната азбука, че имат много литература. Оказахме се в една голяма сграда - библиотека с много книги. Навсякъде танцуваха кончета и ми показваха шедьоврите. Беше тържествено като в храм. Помислих, че така трябва да е за всяка писменост и знание. Те са храмът. 
После отново се пренесохме до Водата. Танцуващи кончета, усещане за спокойствие, музика, която не е само звук, а и цвят. Усещане за Радост и Благодарност, че съм допусната... 
И отново Вятър ме довя на морския бряг, откъдето тръгнах. Беше толкова ВЪЛШЕБНО!!!! Приказно! 

Цветовете, танца и музиката на Водното конче ще са с мен целия ден...    

.

четвъртък, 17 януари 2019 г.

магична йога - Тишината на Вятъра


Поздрав на елементите 


Силен Акаша, мааалко по-слаб Огън, неутрални Въздух и Вода и... 
Изненада - усетих Земята! Усетих тежестта на Земята...


йога - нидра - Камбаната

Та, Камбаната!... Тя май винаги ме води из пустиня. Понася ме Вятър, Вихър, аз съм Вятърни Вихри... Носех се из пустинята, леко спокойно... И... 
Пустинята разцъфтя... Пъстра, цветна, свежа, пълна с цветен живот... Неописуема красота и лекота. Вихърът=Аз гали цветната пустиня, тя танцува. Като леко развълнувано море е...
Дюните сякаш са по-високи хълмове вече... Цветята се загубиха и се появи... Сняг... Вятърен вихър се носи над снежната пустиня, но е изключително тихо. Спокойно. Това е Тишината на Вятъра...
Отново силно усещане за мир, спокойствие и полет. Все пак съм Вятър...
Върнах се...

За пръв път по време на медитация се случи нещо, което никога не съм очаквала или предполагала - разплаках се...
А аз
все пак съм Вятър... днес...

.

сряда, 16 януари 2019 г.

магична йога - жена съм

полет над елементите 

При летенето... винаги имах визия какво съм при полета през елементите. Земя - къртичеподобно, Вода - делфинесто, Въздух - Орел, Огън - Феникс, но за Акаша... нямах визия... до днес.
Днес се видях: Цветна спираловидна панделка - ДНК -подобна... Летях си из Акаша като панделката=Аз се усуквах около себе си /спирала/ и се промъквах сред обичайните космически тела - Звезди, планети със Сатурно-подобните пръстени, комети и всякакви светлини... Там, в Акаша, се забравях и си престоявах доста...


йога - нидра - Морският кон

Беше странно, а може и да  бе съвсем нормално...
Конят си дойде по обичайния начин, на обичайното ни място за срещи. Беше Белият кон. Морето спокойно. Конят ме понесе, но по-бавно от друг път. Поехме на ляво, на по-хубавото място... Пред нас е плажа с широка пясъчна ивица, наляво са леки хълмове, заоблени. Същите ония, които бяха пъстри от цветя и живот при други срещи. 

А днес... бяха покрити със... сняг. Сняг имаше и по пясъка. Беше хладно, но конят ми даваше топлина. Морето - и то побеля, първо почти без вълни, мързеливо някак, а после и то се покри с лед. Беше ми спокойно, въпреки всичко. Беше като пустиня - бяла и студена, но тиха, спокойна. 
Усещането за спокойствие е най-силно... Осъзнах, че само с Морският кон съм Жена. 
С Орела - не знам какво съм, просто се сливам с него и нямам усещане за нещо отделно. Или ако съм отделно, нямам визия за жена. Същото е и с Реките - Водна или Космическа... 
А с Коня съм Жена... Винаги красива, стройна, енергична, с дълги коси, с красиви дрехи - рокли. 

Стана ми някак Цяло, след това осъзнаване за Жена... 
Беше изключително усещане - като, че съм Аз, ама не съвсем... 

вторник, 15 януари 2019 г.

магична йога - в пустинята

поздрав на елементите

Огънят - силен: Видях се златна, а край мен Огън. Пламъци изгаряха обвивката ми, излишното от мен. Същността ми - златна - излъчваше Силна светлина и здравина. Изобщо не знам защо го написах, но е точно това - бях Здрава. 
Акаша - най-силно усещане: Акаша бе син. Безкрайността е наситено синя.
Танцът на Шива: Усещах топки енергия в ръцете. Изведнъж усетих, че не са само топки, а си имат опашки, подобие на кометите. Виждах ги жълто-златни... 


йога - нидра - Камбаната

Камбаната... пак ме заведе из пустини и пясъци Аз бях вихър, играех си като дете - взимах си пясък от дюна и го разпилявах на друга... Усещах радост, свобода... Доста дълго бе, а после бях до оазис - поиграх си с листата на палмите... Понесох се, нали съм вятър-вихър, по пустите улици на Оазиса. Знаех, че има живот, но бе скрито от мен. Носех се някакво време и пак се върнах над пясъчните дюни. Пясъците бяха в Огнени цветове. Беше много, много спокойно, свободно, Радостно!!! 

Изключително усещане за лекота и Мир имам сега! 

.

понеделник, 14 януари 2019 г.

магична йога - Еднорогът

полета над елементите 

Усетих, че най-много ми се летеше над Огъня... 
Аз бях Феникс - златно-червен... Огнен феникс! 

йога нидра - Морският кон 

Морският кон излезе от спокойно море. Сини и златни проблясъци се носеха по повърхността. Конят е бял и ме взе от обичайното място на брега, мястото на другите ни срещи до сега. Когато достигна до плитчините се спря и ми изпълни Танц на Радостта от срещата ни. Понесе ме на ляво... по равната безкрайна пясъчна ивица. Аз също съм бяла и заедно сме Бяло. /надясно са ония скали, бури, пещери.../ Не продължи по пясъка, а поехме леко наляво към поляни с безброй цветя и цветове. Пред нас има леки хълмове - цветни поляни. Продължаваме нагоре,  виждам, че зад малките хълмове има по-високи хълмове. Но има мъгли, които се разнасят, затова не се виждаха. 
Сега пред нас са есенни хълмове - гори и златна есен, с всички топли цветове на есента. Продължаваме и над тях изведнъж виждам два високи планински склона, стръмни. Имам усещането, че проломът между тях е много дълбок, като пропаст, но... там, между тях, има пътека, която се вие покрай малка рекичка, красива и спокойна. Това ми напомня за Триградското ждрело, но не е толкова усойно. Продължаваме по пътя-пътека между двата склона. А те са зелени, покрити със иглолистни вековни гори - така са от самото начало, когато се появиха. Скали не се виждат никъде. Изведнъж пред нас, между тези склонове, се появи Слънце, силна златна светлина. Беше изключително топло. 
Гледах омагьосана светлината, но нещо проблесна пред мен... Погледнах към коня и... на челото му имаше златен рог, който излъчваше същата такава светлина и тя пулсираше със светлината пред нас!! 
Усетих магия... Ама изобщо не знам как се усеща магия, но това си беше точно това. После Конят - Еднорог разпери крила, за пръв път го прави пред мен...  и ме остави на морския бряг. 
Когато стигна до мястото на Танца се обърна, помаха с крила и се потопи във водата... Спокойна, проблясваща със златно-сини искри... 

А аз... още съм... Магия... 


.

неделя, 13 януари 2019 г.

магична йога - Фениксът

медитация - Змията

Змията, Змиите... И пак си беше обичайно - огньовете, яйцето-лотос, силната светлина... След издигане на Змиите, те ме поведоха напред, леко в ляво, без изненада към техния Змийски, Златен Замък /сега осъзнавам трите "З"/.  Змиите ме подканят да побързам, но аз се бавя. Няма упрек, но виждам как портите на Замъка се затварят пред нас. Ние не спираме, за първи път продължаваме, прелитаме над стените на Замъка. Под нас всичко е с умалени кули, куполи... Същите, като Кулите и куполите, които се издигат и над стените на Замъка и се виждат от далече. Исках да видя колко са умалени и еднакви с тях, но Змиите ме прибраха по обратния път и... 
Толкова за днес... 

йога - нидра - Морското конче
 

Морското конче ме взе от онова, същото място на брега на морето, където са ни всичките морски срещи с него и Морския кон. Слънчево, светло, тихо, прозрачна вода. Кончето е обичайното - синьо-зелено, но днес имаше златисти проблясъци по него. Гмурнахме се и усещах мекотата и топлината на водата. Морското дъно е равно, светло е. Появяват се облите камъни като пътека и продължаваме напред. Знам, че вече е много дълбоко, но е все така светло. Водата продължава да е прозрачна. Пред нас се появи бяла арка, каменна. Минахме под нея и някъде в далечината се вижда нещо като Млечния път - някаква мъглявина, белеещо се. Научавам, че е нещо недобро. 
С Морското конче продължаваме напред. Пред нас, леко в дясно се появява нещо като птица, сиво-черна, разрошена, която знам, че е феникс. От това знание се притесних, защото за мен фениксът е огнен, но се успокоих, защото разбрах, че този Феникс се е борил с недоброто и го е победил. Пред нас отново бе чисто и прозрачно. 
От тук до края се наслаждавах на спокойствието и топлината, на мекотата на водата и цялата хармония край мен. Усещах и удовлетворение, защото по някакъв начин и ние с Морското конче сме помогнали да се почисти недоброто... 

Чувствам се лека, топла, спокойна, мирна... ХАРМОНИЯ от всякъде...  

.

събота, 12 януари 2019 г.

магична йога - Единството

 Медитацията 

През цялото време усещах енергията в ръцете си като кълбо. Когато се вливаха чакрите се усилваше усещането за енергията. Най-силна бе енергията от трето око - тогава усещането бе дори до лека болезненост. В никакъв случай не бе неприятно. Всъщност, сега като пиша - пак усещам енергията в ръцете и тя се усилва от момента, в който започнах да пиша за медитацията... Усещането не бе само в дланите, а и от външната страна на ръцете... Много е силно! 

Йога нидра - Космическата река 

Реката, както ѝ е обичай, си дойде от дясно. Взе ме и полетяхме наляво и нагоре. Тя си бе обичайната, от тела със сатурнови пръстени, комети, скални тела... появиха се и звездите, които пробляскаха с разноцветни светлини. Обзе ме спокойствие, безгрижие, носех се по реката, с реката... Проблясъците ме усмихваха. Усещах Радост, Мир, Хармония... С една дума Рай - ако има рай, то това беше... 
Светлини, движения, музика се сливаха в Едно. Аз бях част от Едното... трудно ми е да го опиша това единство, но знам, че бе Единството! Всичкото! Аз съм Всичкото, Аз съм Едното... 

Все още ми е... някак отнесено... Обаче ми е приятно и изключително спокойно. А това ми излъчва Радост... /ама не ме питай как се излъчва радост - знам си го ;) /
Щастлива съм! Йога практиките са вълшебни и се чувствам благословена с усещанията, които са нови, но и някак познати - като: новото е добре забравено старо... 

И още нещо: тази йога практика бе преди три месеца, но и сега Усещам силна енергия в ръцете си... И да... не е случайно...


.

петък, 11 януари 2019 г.

преди 28

Преди двадесет и осем години...
За мен започна едно приключение. Наричат го майчинство...
Това е приключение. Това е вълшебство! Това са уроци. Това е празник. Това е... Всичко!
Това е Смисълът! Смисълът на целия живот! Продължението на живота!
Това е Щастието!!!
Много се учих, много научих, много има да уча...
В желанието си да бъда най-добрата майка понякога съм грешала. Вероятно все още греша. И със сигурност ще греша... Грешките са от любов. Вярвам, че има и прошки от любов...
 
Честит рожден ден, мое Слънце! Мое първо Слънце...
Бъди ми здрава и щастлива!
Следвай и най-смелите си мечти!
Щастлива съм, че Ти си моето първо Слънце!
И ти Благодаря!


Обичам те!

.

четвъртък, 10 януари 2019 г.

магична йога - тук и някъде

Поздравът на елементите: 

Огънят - запали се едновременно с отваряна на дланите и усетих пламъка. Описа обръч около мен, а после се превърна в бохча - като бонбон с хартийка. Усещах го особено - не изгаряше, а само приятна топлина, завихрена от пек повей... 
Акаша - изключително силно и плътно усещане за осмица, разноцветна, преливащи цветове...

йога - нидра - Камбаната... 

Станах звук, а после този звук полетя и осъзнах, че събужда други звуци с полета си... Получи се хор от звуци с Вълшебна музика... 
Прекрасно, леко, сигурно, спокойно, райско... 


Изключително силно усещане за отнасяне и за присъствие - т.е. и съм тук и съм някъде... 
И толкова... балансирано... 

.

сряда, 9 януари 2019 г.

магична йога - Змията - спирала


медитация - Змията... 

Огненото кълбо в основата разтваряше пламъците си като листа на цвете и се откри яйцето. Змията започна да се издига нагоре. Първо правеше кръг около всяко кълбо и след това през него се издигаше нагоре към следващото.. Когато стигна най-горе, продължи да се издига бавно, някак тържествено, нагоре описвайки спирала, като тялото ѝ се превръщаше в навита пружина... Много бавно се издигаше в посока все нагоре. Виждах светло синьо, прилично на небе, но знаех, че не е нашето небе... Изведнъж пред нас, леко вляво го видях, избухна бяла светлина. Много прилична на тази,която с която се отвори яйцето в основата, но много по-силна, по-мощна.... Ослепителна, но аз я гледах... И...време е за  връщане... Змията се спускаше, развивайки се по спиралата. Когато яйцето се затвори, сякаш изведнъж за частица секунда се отвори и излезе светлина... като намигане от Змията. 
Беше...спокойно, сигурно, леко, усещане за цяло, сякаш всичко това е ... ежедневие, нещо съвсем обичайно... 

йога-нидра - Реката... 

Беше спокойна, пълноводна. Не разбрах дали бях в лодка или аз си бях лодката... носех се по реката. Виждах първо левия бряг - висок, около метър над нивото, спокоен, много приличен на десния бряг. Реката направи първо завой надясно. Сетих се, че винаги тази река е започвала с десен завой... След завоя беше почти права, по-широка, с ниски брегове. От пълноводието реката бе наводнила левия бряг... Водата бе някак сиво-синя, мътнееща. Време е да се прибирам... 

И пак ми е... леко, малко смущаващо от мътния неопределен цвят на водата, но някак знам, че това е процес... за добро..

.