вторник, 27 декември 2011 г.

мъжки свят - женски свят

Днес публикацията на Владо ме замисли и провокира да намина тук.
Дали е случайност, че и Глокси от друг ъгъл поглежда към темата?
Една безкрайна тема...
"Зад всеки успял мъж, стои една силна жена." Думите на Наполеон не са безпочвени. Историята познава много успели мъже, а тяхната Жозефина е останала в сянката им.
Написах сянка и нещо в мен се надигна на протест. Това, че тя не е огряна от прожекторите на славата, това не значи, че е сянката.
Силна е жената, когато има силно рамо до себе си. Да, днес жените може и да могат много, но винаги ще имат нужда от мъжете. Дори и онези, крайните феминистки. Защото си мисля, че те просто не са намерили онова, силно мъжко рамо, което да ги подкрепи... и което те да подкрепят...
Владо доста подробно е засегнал темата от различни посоки. Аз нямам претенции за изчерпателност. Просто споделям някои мисли, полетели в мен.
Някога човешкото общество е живяло в матриархат. След това е властвал патриархат. Сега... 
Може би е излишно противопоставянето. Истината е, може би, по средата някъде.
За да има силни жени, трябва да има силни мъже. И обратното.
Ей, такива неща си мисля в един малко мързелив следобед :)

.

вторник, 13 декември 2011 г.

жената и нощта

Жена... Нощ...
Сега си мисля...
Да, това е. 
Нощта е най-женското време. 
Време за мисли.
Време за оценки.
Време за планове.
Време за мечти.
Време за себе си.
Времето, в което наистина мога да видя и себе си. Непредвидено поостанах повече тази вечер. Може би за среща с музата ;)
Времето от вечерта до съня отдавам на книгите. На книгите с чиято помощ се търся и... понякога намирам.
Времето преди съня е особено. Особено е в своето усещане за осъзнаване и подреденост на мислите. По-скоро в липсата на мисли. 
А може би най-точно е - в осъзнаване на освобождението от мисли и онзи странен, но доволен поглед, с който проследяваш полета на мислите, които се отдалечават от теб на крилете на пеперуденото ято... И в миг, безкрайно кратък, осъзнаваш, че мислите са стройни и в ред редени, невероятен контраст на дневния мисловен хаос.
Време е.
Жената на нощта отдава се.
Нощта прегръща я със обич.
И безвремие ги завладява...

.

събота, 3 декември 2011 г.

преуспяване чрез силата на мисълта


"Човекът е продукт на своите предци, мисли и състояния.
Сегашното му състояние е резултат от минали мисли.
Бъдещето му състояние ще бъде резултат от сегашните мисли..."
Един цитат от книгата на Брус Маклеланд "Преуспяване чрез силата на мисълта". Книгата е написана през 1907 година. Да, тогава. И дори днес е много силна и замисляща. 
Няма смисъл да цитирам повече и да преразказвам. 
Трябва да се прочете... 
Заслужава си...

.

сряда, 16 ноември 2011 г.

преоткриване

"Преоткрий себе си" - една книга на Виктория Моран, с която преди време се срещнахме.

"Когато светлината на вашия дух се изпише на лицето ви и се отрази на живота ви, вие сте красиво човешко същество, красива жена..."

Лесно ли е да изпращам положителни послания до себе си? Понякога е толкова лесно, а друг път... непосилно е... Но никога не е невъзможно. Когато е осъзнато...
Имам нужда от действия... Отново съм на линията на старта, позагубила инерцията от предишното ми вдъхновение. Всъщност, линията на старта не е абсолютното начало, а е на ново място, по-високо. Като спирала... Спиралата на живота.
Пожелах си моята спирала да е с възходящо движение и тя е такава... Но май понякога има нужда от малък тласък, за да продължи нагоре. Животът, той не е перпетум мобиле, има нужда от внасяне на нова енергия. Днес необходимата ми енергия е в една книжка, която преглеждам. Да, преглеждам, дори по диагонал. Осъзнавам, че енергията я имам, но е някак разпиляна. Необходимо е малко /надявам се/ събиране и подреждане на мислите ми. И точно в това, си мисля, че книжката може да ми помогне.  
Споменах действия... всичко опира до тях... след осъзнаването. Всяка извивка на спиралата е едно начало, една промяна. А пътят към промяната започва със създаването на нов, по-добър навик. Не, че старият навик е лош. Той е чудесен, но... просто е време за нов. 
Време е за преоткриване на себе си...
Осъзнато... и желано...

.

четвъртък, 27 октомври 2011 г.

скука ли?

Скуката не ми е дружка.
В последно време не ми се случва да скучая.
Дали защото женските ми грижи в повече са?
Или аз не успявам да се подредя?
Знам ли... Но знам, че време все не стига.
Искам честичко тук да наминавам, но... резултатът вижда се.
Май и следа няма от ентусиазма ми априлски :(
През ден - два, в блога се отбивам... Цветовете розово-лилави ме вдъхновяват за делата ежедневни. До следващия път... След ден - два...
Успявам да прегледам любимите местенца, където на гости обичам да си ходя. Когато се реша, че музата ми е дошла и искам да напиша нещо тук, оказва се, че толкова е късно и умората в леглото ме поваля.
И пак остава купчината с книги до леглото... Искам толкова неща да прочета и да науча. Да проверя и да опитам. Дали ще дойде ден, в който да намеря време за всичко що душата ми копнее да направя. Ако днес с книгата се скрия да чета, само час и два, то ще се окаже, че с проекта закъсняла съм или пък вечерята не е готова :) Ако в кухнята ми муза е дошла, пак дилемата пред мен стои. Де да беше то дилема... ди- значи две, а при мен е много, многолема ли е ;)
Не... не се оплаквам, много съм далече от това.  Даже искам май да се похваля. Че дори и да не съм успяла с всичко, дните ми наситени са с емоции различни. А променливостта ме пази от скуката. Всъщност, като се замисля, май не зная що е скука. Като се замисля... винаги има какво да правя, винаги искам още нещо да направя... Ако нещо ми омръзне, винаги има поне три неща, които да ме чакат да ги опозная, да ги покоря. 
Не знам, това май  наричат го непостоянство. Но нима в едно занятие да гледам само? 
Не, не... не е за мен това. Енергията дето в мен кипи, как в руслото едно да се насочи...
Дааа, това съм аз. Едно кълбо от непостоянство, дето в търсене на всичко сякаш е. Едва ли всичко ще намери, ще научи, но... опитва се поне ;) 
Скука ли? Какво ли е това?
.
.

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

вдъхновения

Вдъхновение...
Вдъхновения...
Муза...
Има и такива моменти, увлечени и пленени от мисъл, дейност, се отдаваме до край. Времето ни, всяка свободна от ежедневието минута, е там, при нещото, което зове душата ни. Тогава се усеща точно това - вдъхновение... Отдадеността на нещо, което е ценно за душата ни, не винаги може да бъде разбрано от другите край нас. Или поне не от всички.
Колко е хубаво и още по-вдъхновяващо, когато има човек /а по-добре повече от един/, който да споделя интереса ни. Дори и да не го разбира, поне се опитва... Тогава езикът е един...
От не много време имам нов интерес. Търся си информация в интернет, а и не само там. Установих, за пореден път /не е случайно/, че необходимата ми информация сама ме намира. По най-неочаквани начини и пътеки. Научавам много интересни факти. Голяма част от тях могат да ми бъдат от полза лично за мен. Други - за близките ми. Но тази информация може да е полезна за всички. За всички, които пожелаят да я разберат, а не робуват на шаблони и закостенели разбирания.
Този ми интерес е много далече от професионалните ми занимания. Трудно може да влезе в графата - хоби. Наскоро колега ми каза: Странно е, че човек на точните науки има такива интереси... Странно ли? Не знам...
Знам, че ми е много интересно. Нощес, в безсънен час, си четох и не беше странно, че успях да осмисля прочетеното от различен ъгъл.
Особено ми е настроението. Като някакво доволство от осмислеността. И много силен импулс ме владее да продължавам да чета и... да експериментирам с новите си знания.
Усещам се вдъхновена, както не съм била скоро. А това определено е много хубаво усещане.
Едва ли е странно, че искам да споделям, да разказвам... На моменти, вероятно да е досадно за околните, но... ще им се наложи да ме изтърпят ;) А още по-добре ако позволят да приложа и върху тях наученото :):)
Имах нужда от малко разсейване. Получи се.
Сега отново отивам да се предам в доброволен плен на новото си вдъхновение... 
.
.

сряда, 24 август 2011 г.

контрол на ума

"У вас съществува една невероятна сила и разум, които непрестанно откликват на мислите и думите ви. Като се учите да контролирате ума си чрез съзнателен избор на мисли, вие се настройвате към тази сила.
Не си мислите, че умът е този, който контролира. Вие контролирате ума си. Вие използвате своя ум. Вие можете да спрете да мислите по стария начин.
Когато старите мисли се опитат да се върнат и ви кажат: "Промяната е толкова трудна", поемете контрол над ума. кажете му: "Сега предпочитам да вярвам, че става все по-лесно да осъществявам промените". Може да се наложи да проведете този разговор със своя ум няколко пъти, докато той проумее, че вие сте този, който контролира нещата...
... Настоящата ви мисъл, тази, която си мислите сега в момента, е напълно във ваш контрол" - Луиз Хей
Така е...
Мисълта в момента мога да определя, да променя... Аз мога да я направя такава, каквато ми харесва, каквато ми трябва, каквато си я искам. И го правя...
Не е лесно. Все още много често, онова в мен, ми казва: трудно е, невъзможно е, безсмислено е... Но аз знам, че не е. И все по-често, успешно успявам да го убедя, че аз съм права. И продължавам...
Вече знам много... Понякога знанията не са достатъчното. Трябва да се приложат. И точно тук е проблемът със старото мислене, мисленето по навик... 
Но навиците се променят. Трябва само да се избере нов навик. И да се изпълнява редовно...
Като мислите... Старите мисли и мисловни модели е време да отстъпят мястото си на новото, на осъзнатото и желаното...

.

четвъртък, 28 юли 2011 г.

проблемът и желанието

снимката е моя
Исинският проблем е: 
липсата на любов към себе си!
И промяната може да започне днес, сега. Всеки момент е ново начало.
Решението е наше. Можем да решим да се променим. Но самото решение е нищо без действие. Затова нека приемем, че сме настроени за промяна. Сега е момента да променим мислите си, с които се самоопределяме.
"Аз желая да се променя." - нека повтаряме това твърдение по-често. Тогава и Разумът на Вселената, ще отговори на него.
Пътищата за промяна са много. Но всяка промяна започва с почистване. Нали така променяме и дома си, първо почистваме, изхвърляме остарялото, повреденото поправяме, внасяме новото... Нека така направим и със себе си. С мислите си... Имаме цял куп остарели мисли. Да ги изхвърлим. Имаме други, които с малко поправка, ще ни служат занапред. Но ни трябват и съвсем нови мисли, твърдения, които ше си създадем днес, в този момент  и в следващия...
Не всичко ще върви гладко, като по вода. Старите мисловни модели не искат да се предадат. Нетърпението също е вид противопоставяне. Нека си дадем обективна оценка, че промяната не може да се извърши за секунди. Нещо /стария модел с мислите/ не може да бъде наслоявано с години и днес с магическа пръчица да го изчистим. Не можем да се събудим утре нов човек
Не, всъщност, точно това ще се случи. Започвайки днес, утре ще сме нов човек. На стъпка по-близо до същността си ще бъдем. И пак стъпка... и стъпка... 
Чувството за вина и самообвиненията нямат място за компания до нас. Имаме осъзнатост, имаме отговорност към себе си, имаме любов към себе си...
Хайде към огледалото... Време е да си кажем: "Желая да се променя.
С усмивка :):):)

.

сряда, 27 юли 2011 г.

писмо до... дъщеря ми

Обичам те, миличка!
Днес се връщам назад във времето...
Често сме си говорили с теб. Разказвала съм ти с какво желание те очаквах да се появиш. В ония времена, да те види лекарят на ехограф бе събитие. Най-често се е случвало когато има проблеми. Радвам се, че не са те гледали с тази техника. С теб всичко си беше наред. Помня  онова особено очакване какво ще е бебчето. Имена си имахме подготвени за всеки случай ;)
Когато разбрах, че очаквам бебче, знаеш ли, че бях сигурна, че съм бременна, радостта ми бе голяма. Искам да ти го опиша, но не намирам думите. Не знаех какво да очаквам, но знаех, че искам деца. Да, деца... не едно дете, а повече...
Да, днес имам деца и съм щастлива с вас! Обичам ви!
А тогава, когато те прегърнах... разбрах, че те обичам. Пожелах да си здрава и много щастлива. Обещах ти, че ще съм до теб, за да ти помагам, когато имаш нужда. Обещах, че ще съм до теб, когато искаш да споделиш и радост и болка...
А сега те моля за прошка. Прости ми, че не винаги бях добрата майка. Не знаех как да бъда. Ти ме учеше... Сега си спомням, когато беше в седми клас, ти ми каза: Мамо, опитай се да ми повярваш, че знам какво искам и ще го постигна... Опитах се, миличка. Дори мисля, че успях. Имам ти доверие. Ти ми го доказа много пъти. Гордея се с теб!
Прости ми, мила, че понякога съм била по-строга от необходимото! Прости ми и за моментите, в които не бях достатъчно строга и настоятелна. Може би е имало такива моменти. Може би и ти не си знаела точно какво искаш и кой път да поемеш. А аз май прекалено повярвах, че знаеш всичко. Прости, че не забелязах, че имаш нужда от моята твърдост!
Съжалявам, мила, че ти се налага да постигаш всичко по трудния начин! Прости ми! Вина имам и аз. Вероятно с някое мое бездействие...
Говорили сме и знам, че и ти вярваш, че всеки си има път и ще се случи това, което трябва в необходимия момент... А дали това не е оправдание, или по-скоро самооправдание за моите грешки?
Помоли ме преди шест месеца: Мамо, моля те, подкрепи ме... Опитах, мила. Дали успях... ти ще кажеш... До теб съм, миличка, и ще бъда! Вярвам, че най-доброто за теб ще се случи!
Понякога съм твърде емоционална и реагирам остро. Но вярвам, че ти ме познаваш достатъчно и ще ми простиш за това. Проблемът с емоциите е мой, мила. Обичам те!
Съжалявам, че уроците, които научавам с теб, мога да приложа само за брат ти и сестра ти... Ако можеше да се върне времето... Знам, че не съм идеалната майка... а така го исках... Или поне да бъда добра майка...
Знам, че въпреки, че от първия път не успя това, което пожела, то втория път ще успееш.
Вярвам в теб, мила! Обичам те! И винаги ще те обичам!

.

сряда, 20 юли 2011 г.

да одобряваме себе си

"Когато наистина се обичаме, когато приемаме и одобряваме себе си точно такива, каквито сме, тогава всичко в живота ни ще върви. Все едно, че сме заобиколени от малки чудеса. Здравето ни се подобрява, привличаме пари към себе си, отношенията ни с другите хора стават по-задоволителни и започваме да се изявяваме творчески. Всичко това, изглежда става без някакви усилия от наша страна." - Луиз Хей
Може би всеки може да си спомни такъм момент от живота си. Спомените ще доведат вероятно не един, а много моменти.
Моментите, в които сме били в хармония със себе си. Но защо се оказват толкова кратки или недостатъчно дълги? Защо бързо се спускаме по едно течение надолу, където недоволството ни взима връх? А от там... До следващото просветление. До следващото решение да вземем живота си в ръце.
А то е толкова лесно. Да погледнем на себе си с одобрение и обич. 
Да обичаме себе си...
.
.

вторник, 12 юли 2011 г.

мислите ни

"Главоболие изпитваме, когато отричаме себе си. Следващия път, когато ви заболи глава, спрете и се запитайте в какво и по какъв начин сте сбъркали по отношение на себе си. Простете си, отпуснете се и главоболието ще се разтопи в небитието, откъдето е дошло" - Луиз Хей.
Този цитат е от книгата на Луиз Хей "Излекувай живота си" 
Добре казано... Всеки от нас чрез мислите и чувства си изгражда преживяванията си. Вселената ни подкрепя всяка мисъл, която сме избрали и вярваме.  Много често по навик мислим едно и също. Като се замислим, може би ще открием назад във времето нашия избор на тази мисъл. Както сме я избрали, така можем да се откажем от нея. Примери със сигурност имаме, дори и самите ние. 
Ние имаме сегашния момент. Каквото и да е имало в мислите ни до този момент, то вече е минало. Важното е сега какво вярваме, какво мислим, какво говорим. Тези мисли ще създадат бъдещето ни. Замислихте ли се, за какво мислите сега? Сега е моментът да направим избор на мисли за нашето бъдеше. Бъдеще, такова каквото си го искаме.
Да мислим...
.
.

четвъртък, 7 юли 2011 г.

в безкрайността на живота...

"В безкрайността на живота, която ме обгръща, всичко е съвършено, цялостно и завършено. 
Вярвам в една сила, много по-голяма от мен, която протича през мен всеки миг, всеки ден. 
Откривам себе си за вътрешната мъдрост и зная, че във Вселената има само Един Разум.
От този Единствен Разум произлизат всички отговори, всички решения, всички лечения, всички нови творения.
Доверявам се на тази Сила и Разум и зная, че това, което ми е необходимо да знам, ще ми се разкрие, и това, от което се нуждая, ще дойде в най-подходящото време, място и последователност.
Всичко в моя свят е наред!" - Луиз Хей
Този цитат от книгата "Излекувай живота си" на Луиз Хей е много силно утвърждение.
Хареса ми, както и доста други подобни, силни, позитивни твърдения. 
Харесва ми да чета книгата сега. Носи ми особено потвърждение и увереност в делата ми и в мислите ми. 
Имам нужда от това.
Защото мислите са началото... и всичкото...
.
.

понеделник, 4 юли 2011 г.

мечтите... мислите...

"За да направиш прерия е нужно - пчела и детелина и една мечта голяма. Ако мечтата е достатъчно голяма, може и без пчела и детелина!" - Емили Дикинсън

Една мечта... две мечти... 
Да, подсъзнанието ни може всичко! 
За да се използва силата на мисълта, не е нужно да се познават законите на физиката. Всеки може да управлява своите мисли. Но трябва да промени начина си на мислене. Може да бъде толкова лесно: Решете какво искате. Отпуснете се и се разтоварете физически и психически. Само пет-десет минутки визуализирайте действителността, която желаете.  Не мислете как може да се стигне до тази действителност. По-скоро се потопете в момента, когато вече я имате. Почувствайте радостта, удоволствието, което изпитвате, когато постигнете успех. Визуализирайте поне веднъж дневно. Силата идва с повторението. 
Мислите могат да се сравнят с магнит. За каквото мислим - това получаваме...
Да мислим за хубави неща... Нека си представим, че ги имаме... и да усетим радостта и всички положителни емоции...
.

петък, 1 юли 2011 г.

случайности ли...

Случайности.... 
Хич не вярвам... Имах нужда и снощи се "самонадъхвах" тук... 
А днес - Мелиса  така  ги е  подредила... Дори и да споря не мога... 
Та, случайности ли... не са... ;)


Защото...
~ Когато вярваш в себе си, пътят към целта е много по-приятен и лек...
~ Когато вярваш в себе си, шансовете ти за успех се увеличават значително...
~ Когато вярваш в себе си - изпълняваш мисията, която съдбата е отредила за теб... 

Мисията... Съдбата... 
Какво да му мисля... 
По-добре  е да вярвам в себе си!

.

четвъртък, 30 юни 2011 г.

вярвам на мъдростта в себе си

"Вярвам на мъдростта в себе си" - една от мощните мисли за живот на Луиз Хей. А после продължава - "Във всеки от нас има място, където сме изцяло свързани с безпределната мъдрост на Вселената. Там са всички отговори на всички въпроси, които ще зададем някога. Научете се да вярвате на вътрешния си глас.
Утвърждение: Докато се занимавам с делничните си задачи, вслушвам се в напътствията на вътрешния си глас. Интуицията ми винаги е на моя страна. Вярвам, че тя винаги е с мен. Аз съм в безопасност."
Срещата ми с книгите на Луиз Хей бе преди около четири - пет години. Или пък вече да са седем-осем... Впечатлих се. В момента, в който прочетох първата "Излекувай живота си", разбрах, че точно от тази книга имах нужда. После съзнателно потърсих и други нейни книги. С времето се отдалечих от тях, но знам, че там, в библиотеката ми има едни четива, които в необходим момент ще ме намерят пак. 
Преди два -три дена отворих секцията и... посегнах точно към тази книга... Не, не знаех какво търся. Знаех само, че трябва да отворя шкафа. Книгата ме намери... 
Тук, в Среща с духовното, има чудесни извадки от мислите на Луиз Хей. 
Може би за всеки идва момент, в който има нужда от подобно четиво. Четиво е твърде обикновена дума, за това, което прочетеното може да донесе на една душа, имаща нужда от посока...
Оставила съм интуицията си да ме води когато посягам към книгите. И вече не греша в избора. Не веднъж съм искала с разума си да прочета нещо. Ами... не става и не става. Книгата се мотае край мен, по маси и бюра, по дивани и спални, но... си стои неотворена или ако е отворена е неразбрана и трудна. А после, когато вътрешният глас я пожелае... всичко е различно - и разбрано, и спокойно, и осъзнато...
Та, така е и сега...
.

неделя, 12 юни 2011 г.

сълзите

В роса е окъпана... роса от сълзи...
Колко често сълзите са преглъщани... Колко пъти не успяла да ги скрия... 
Сълзите слабост са, но без тях животът немислим е. 
Когато сълзите си скрия се радвам, че съм успяла. Но дали е повод за радост това?
Неискани и неочаквани се леят в други дни. Наглед са без причина. 
Но нима страховете в мен са винаги без почва? 
Искам да съм позитивна и с усмихната душа. Понякога успявам. Друг път пък не.
Животът, явно, трябва да приема.  
С всичките му завои и криволичения... 
С плюсовете и минусите... 
С усмивките и сълзите... 
С миналото и бъдещето...

.
.

събота, 11 юни 2011 г.

щастието... днес

Едни мисли ми се въртят напоследък...
Разбира се "случайно" и публикации в нета водят към същите размишления...
Щастието... търсим го цял един живот. Търсим и все го отлагаме. Ще сме щастливи утре, когато пораснем... когато ще сме самостоятелни... когато създадем семейство... когато дойдат децата... когато пораснат... когато получа онази работа... когато отида там... когато...
Щатието... утре...
А то, Щастието е Днес! Тук и Сега!
В моменти на прозрения и осъзнаване се заричаме, че ще сме щастливи днес, че пътят ни в дните, нашите малки избори, усмивките ни - това е нашето щастие.
И това е лесно... понякога. Защото в друг ден... но не е това, което сега ме вълнува. То е друга тема.
А днес е лесно...
След приличен сън и ранобудно утро, осъзнаването, че било е и по-зле, днес ми носи усмивка и желание за щастие.
Обещавам си, че днес ще се усмихвам повече. Ще се усмихвам на малките неща. Не ще позволя на ежеднвените детайли да ме помрачат. Достатъчно са сиви облаците вън. Ще се усмихвам и защото знам /добре е да си го припомням по-често/, че малките неща са градивните частици на по-големите. Онези по-големи и по-големи, които искаме да имаме.
И ако днес усмивките са с мен, /а защо да не са?/ ще породят поне още една у някоя настинала душа...
Много е лесно да стесним хоризонта си и да не виждаме това, което имаме. Логични са тогава и оплакванията, че сме нещастни. Но когато отворим сетивата си и пожелаем да видим богатството в нас и с нас... Щастието е тук. Един поглед ни дели.
А аз пожелах да видя моето щастие... В такъв момент, освен за благодарност към съдбата си, други мисли нямам.
В утрото, наглед неоптимистично, аз поемам в пътя си към щастието мое.
Щастието днес... Щастието в мен...

.
.

неделя, 5 юни 2011 г.

време за равносметки

Има времена, в които често си правим равносметки. Вадим на масата плановете, изпълненията и започваме едни оценки...
Нова година е задължителен момент. Вероятно почти за всички. Добри времена са и смяната на сезоните. Месечните равносметки са доста чести, май за това не са предпочитани и актуални. Имаме си и седмични, но и тяхното значение и влияние върху цялото не е голямо.
Накрая са дневните, по-скоро вечерни. Може би са най-важни, макар и най-малки по влияние. Малки, но нали казват, че малките камъчета преобръщат колата. Както и - какпка по капка, вир става...
Други периоди и подходящи времена за подобни размишления, обещания, оценки и преценки са годишнините. Избор има - от завършване на степен на образование, от встъпване в брак /сега, когато доста хора не правят тази крачка - губят това като възможност ;)/, от ден на запознанство...
И още един много подходящ момент - рождения ден... Всеки си го има и едва ли го пропуска, за да се замисли какво е направил, какво е искал, какво може да направи...
Забелязала съм, че колкото се натрупват годините времето за размисли около датата се увеличава. Дали заради увеличаващия се житейски опит или заради опасенията, че времето лети и малко остава... Не знам колко ми остава, никой не си знае. Ако има знаещ, то той е далече и точно тази информация си пази в тайна...
Затова сега на мен не ми остава друго, освен навреме да се захвана с мислите си за преценки и оценки. Планове прецизни пак да си изготвя. Сетне ред е на подробно ръководство за действията неизбежни. От рано започвам тази година, с надежда времето да ми стигне...
Когато в ден съдбовен се събудя да не се лутам, а да зная от къде да я захвана...
;)

Снимката е оттук.
.
.

сряда, 1 юни 2011 г.

женска тема

Една женска тема. Не е красива.
Но е част от всяка жена. 
За всяка е различно. Но темата в един или друг момент става много актуална. 
За късметлийките, темата в началото е с няколко часова продължителност всеки месец. После става ден- два. Няколко дни в месеца...
Няколко ужасни дни ПМС /предменструален синдром/...
И ако преди ужасът е бил на физическо ниво, след време е на емоционално ниво...
Емоционалните бури в тези дни са несравними с никоя природна стихия. Надминават по сила всеки дъжд и ураган. Мартенските промени на времето, най-често приписвани на женския ни нрав, са нищо в сравнение с ежемесечните настрояния, променящи се на  всеки час, понякога и на минута... 
Всяка дреболия, вчера отмината с усмивка и мъдрост от позицията на житейския опит и годините, днес може да доведе до потоп от сълзи, до вихрушка от необясними страхове...
След час отново слънце е в душата женска и дъгата цветна  с палитрата от чувства си рисува.
Но след още два... кой ли ще се наеме да предскаже... Това е мисия невъзможна.
Когато буря се е разразила в душата женска, спасението само е едно. Да си по-далеч от нея...
Но кръг магьосан се заплита, тя търси теб, своя най-близък и любим. И невъзможности от тебе иска. А ти изнервен си от хленченето женско,  бързаш да се отървеш... 
Тогава в нелогичност, облечена във страхове, душата се самотна чувства, нелюбима й се струва, че е вече...
След час е прояснено, даже в женски разум /да не вярваш как/. И готова е с извинения да те затрупа, и искрена е тя до всяка клетка. Съжаления за думите изречени и за направеното преди час... Но нищо се назад не връща и вина в душата й остава. Това е повод за следващата буря... Кога ли? Само ти почакай... 
Ред сега е на спокойствие и на смиреност. Сговорчива е и тъй разбрана. Сега е тя жена-мечта. Зарадва ли се... Не бързай, провери й календара... ако ред е на кръгчето червено, късметлия си, размина се и този път онази буря, дето няма да изтраеш ;) Но ако кръгчето е утре или вдруги ден... съчувствие предлагам само... с търпение се зареди...
Осъзнаване и обещание да се не повтаря таз истерия, не помагат много в тези дни. Понякога се питам лудост ли е, що ли... Нима това съм аз, жената сигурна и уравновесена, знаеща и можеща в дните свои, владееща се в ситуации даже невъзможни? 
Добре, емоционална съм, чувствителна, но това лудост не е. В нормалните ми дни емоционалността ми е част от същността ми. Прави ме различна, а може би и интересна...
Обаче... в тези два-три дни когато... Защо са толкоз дълги? И болката защо е толкоз силна, на моменти е и непоносима... 
Страхувам след дни подобни да не те загубя... Теб, когото съдбата в дар ми даде... Някога дали и аз ще бъда твоя дар...
Страхувам се... помогни ми, моля те... Не трябва ти да правиш нищо. Да зная само, че има рамо, на което аз да се опра. Да знам, че има две ръце, които в прегръдка ще ме стоплят... Това ми трябва в тези дни, когато страховете ме подгонят и говорят ми, че съм сама...
Страхувам се да съм сама...

И да уточна за край. Това е опит от моите дни, с моите усещания. За всяка друга жена ще е различно.
Такива сме си - различни, непредсказуеми...
Драги мои гости от мъжки пол, моля ви не се плашете, не обобщавайте. Просто ни приемайте... Ние се променяме и имаме нужда от вашето рамо и да поплачем и да се опрем...
Мили дами, всички минаваме или ще минем през това. Желая ви да е по-леко!

.
.

събота, 21 май 2011 г.

тясно ми е...

Тясно ми е...
В мен има няколко жени... не мога да ги преброя... /Хм, дали не би "проговорил" този факт на медицинските лица повече...;)/
Все по-често се откривам по-различна. Това ме усмихва. Понякога ме стряска. А днес ме плаши.
Всяка жена съвместява няколко роли в живота си. Някога по-успешно, друг път с повече усилие. Вероятно е нормално.
Какво тогава ме притеснява? Или по-скоро ме замисля...
Насъбраха ми се толкова различни и понякога несъвместими интереси. Искам да науча повече за по-кратко време, да експериментирам... А времето нещо ми бяга... Усещам как ме притеснява... тясно ми е...
Искам да съм добра майка, но в мен се прокрадват съмнения дали съм...
Надявам се да съм добра съпруга, но знам, че не съм... все пак това е процес, който се поддържа от двама...
Успявам ли да съм добра домакиня...
Търпелива и отзивчива ли съм към нуждите и вълненията на любимия...
Професионалните ми ангажименти достатъчни ли са и дават ли ми необходимото удовлетворение...
Свободното ми време - до колко е свободно...
Хобитата ми... дали ще имат чет през някой ден...
Нима досадна съм в грижите си и желанията да направя нещо хубаво за другите...
Успявам ли за себе си да се погрижа без компромиси и извинения...
На въпросник заприлича ;)
А отговори... със конкурс ли да ги търся...
Тясно ми е в мен... от къде това усещане е днес...

.
.

жена съм...

Жена съм...
Харесва ми да се чувствам уверена. Понякога знам как да съм. 
Друг път знам и мога. Случва се да знам и да не мога...
Днес се чувствам слаба... Безсилна съм да променя това, което искам. Може би защото искам много...
Когато малко искам, много получавам. Дни и такива има. 
Когато подредена съм на чувства и желания, на възмжности и на копнежи - тогава увереността е с мен. 
Днес хаосът владее ме. И опитите ми, да му се изтръгна, неуспешни са.
Желания обсебват ме едно след друго. И жадна за любов съм... И пия я, и искам още. Тя да ме опива искам и да забравя...
Жена съм...
А днес съм слаба... и безсилна...

.
.

вторник, 17 май 2011 г.

когато съм щастлива

Когато съм щастлива...
Когато съм щастлива - 
съм слънчева и мила. 
Усмихвам се и любовен огън в мен гори. В очите блясък ме издава, но само, за който поглед има в мен със обич. 
Когато съм щастлива - думите ми литват сякаш са балони, понесени от обич споделена. 
Когато съм щастлива - жената в мен усещам цяла и добра. Тогава бяла съм от светлина тъкана. Дъгата ме рисува със бои любовни. А нежността душата ми заплита и понася в танц със слънчеви лъчи. 
Когато съм щастлива - щастието си споделям и дарявам обичта, която извор в мен е.
Когато съм щастлива... 
С любов щастлива съм жена...

Снимката е на Драго.
.
.

събота, 14 май 2011 г.

приказка ли...?

 Дали да не опитам да разкажа една приказка?
От къде да започна?
А, да, сетих се...
Имало едно време...
Та... едно време имало едно малко момиче...
Обичало приказките за принцеси и за принцове, които винаги идват на бели коне. Днес сигурно затова няма принцове, защото породата на белите коне се е загубила. Всичките коне са или сиви, или кафяви, понякога гарваново черни, но бели... няма ги. Особено ония със звезда на челото...
Отвлякох се... да продължа с приказката...
Времето минавало, малкото момиче станало голямо момиче, а не след дълго, по законите на природата, станало и млада жена. Всичко се развивало в живота му по тези закони. Вече не вярвало в принцове и принцеси. До деня, в който, някога малкото момиче, разбрало ще е срещнало принц. Отдавна не било момиче, но в душата си запазило онази вяра и чистота, които само едно малко момиче носи в себе си. Принцът нямал кон, още по-малко бял, но то усещало, че това е неговия принц. 
Защо пък това усещане ли?
Лесен е отговора. Някога малкото момиче се почувствало принцеса...
Колко е логично само - момичето е принцеса, значи този, който я е накарал да се почувства така е принц, та дори и без бял кон...
Някога малкото момиче, никога до сега не е чувствало като принцеса, никой до сега не се е отнасял с нея като с такава, та  тя не знаела преструвките на родените като принцеси. Било искрено и открито в чувствата си, в делата си. Никога не се преструвала. 
Когато се чувствала щастлива, това се изписвало на лицето й с любовен блясък в очите. Когато тъгувала, от очите й се ронели сълзи. Не си мислете, че били са бисери. Бисерите сигурно са заделени само за родените като принцеси. Та, сълзите й били съвсем обикновени - мокри, солени и горещи. Толкова горещи, че на моменти изгаряли и душата й.
Но пак се появявал принца и сълзите пресъхвали, тогава блясъка в очите я издавал, че щастието е с нея. 
... ... ...
Приказките са красиви и завършват щастливо.
Дали и тази приказка ще има щастлив край? 
Не, не... Тази приказка няма край... тя продължава... и ще продължава... нали?


Снимката е на Драго.
.
.

четвъртък, 12 май 2011 г.

мисли полетели с глухарчените семенца

Глухарчето е красиво. 
Съвършено е в лекотата на премяната си.
До кога... то не знае... вечността това е...
След полъх на ветреца южен, картината ще бъде друга. Проскубана и малко тъжна. Но съвършенството ще бъда пак в нея - живот на вечността е дала...
А ние... колко истини не знаем. Дали не трябва да говоря за себе си само, може би другите ги знаят. До знанията да са стигнали преди мен. Но пък мисля си, че едва ли само аз съм закъсняла с осъзнаването свое и истини откривам си сега. 
Истини... нима те са константи постоянни... Не ги ли определя нашето субективно уж-съзнание. Често казваме: съзнателно, несъзнателно, подсъзнателно... Всички те си имат роля. Някога съзнанието е доминиращо и се радваме, колко сме си умни. Решения дори и несъзнателно си вземаме и се хвалим колко сме чувствителни. Дали не се оказва, че подсъзнанието ни е главния водач? Незабелязано, неосъзнато, но упорито и винаги в посоката своя ни води... 
Глухарчето въпроси не си задава. То е тук, днес. Мисия си има начертана и си я изпълнява... със съвършена точност. Животът си да продължи до безсмъртието свое, в което него отдавна няма да го има...
Безсмъртие и вечност уж се припокриват, а сякаш на светлинни са години...
Глухарче да съм, пожела си в мен едно гласче. Не го попитах има ли причини за това. Идеята ми днес хареса. 
Съвършенство е думата, която днес преследва ме. Не знам защо. Видима причина сякаш няма. А невидимата... дали ще я позная някой ден...

Снимката е на Драго.
.
.

вторник, 3 май 2011 г.

бъди себе си...

Бъди себе си... - публикацията е на Цвети.

Къде съм аз?
Някъде там... 
Където съм се изгубила... 
Където се търся...
Където ще се намеря... някой ден...

Все още се лутам из маските на многото идентичности /потърсих друга дума, но Цвети е намерила най-точната/, които във времето съм изградила. 
Някои вече съм отхвърлила, усетила безсмислеността им и преходността. Други все още са в мен, и крепят крехкостта на истинската ми същност. Крехка е... наскоро кълнила и осмелила се поглед към слънцето ярко да вдигне... 
Изграждайки маска след маска във времето минало, немислено е да се отделят. Сега, в момент на реалност съзнавана, болка от разделяне с огън гори ме... 
Гори и пречиства...

А моята същност е бяла... 
Като пролетен люляк уханна... 
С усмивката слънчева...
.
.

събота, 30 април 2011 г.

за дребните неща и за още нещо


От няколко дена мислите ми са превзети от, меко казано, особени настроения.
Знам, че за да се чувства човек щастлив, понякога е нужно съвсем малко. А друг път - толкова много, че е по-лесно да се предаде в прегръдката на самосъжалението, а това е само на крачка от нещастието.
Опитвам се да намирам усмивки и радости в дребните неща край мен. Но сякаш чувствам, че това не ми е достатъчно. Тогава искам още, и още... Но от къде? От кого?
В такива моменти губя увереността и сигурността си. Ставам несигурна, нервна и не мога да се позная.  Хилядите знания за самоконтрол, за освобождаване от стреса, за владеене на емоциите, са безполезни в такива моменти.
Май много чета... Дали не е време да си напиша умни мисли на един лист и само тях да си чета сутрин и вечер? Да кажем, за месец и да видя какъв ще е резултата.
А сега отивам да се слея със земята. Да легна в тревата, да почувствам как ме привлича... и няма да мисля за нищо... абсолютно нищо...
.
.

четвъртък, 28 април 2011 г.

жена в дъжда

Днес дъждовно е. Не е моето време. 
В такова време ми е сълзливо и тъжно дори и без реална причина.
Днес снимката на Драго  ме насочи в други мисли. И ми харесват ;)
Дъждът измива, чистота е и невинност. Вълшебни капчици пречупват светлината и дъга рисуват. В сърцето на цвета живителната влага пазят. 
Днес цвят почувствах се. Изкъпан и поен с живот. Капчици дъждовни отразяват погледа искрящ. Поглед, който ме издава, че щастие намирам в дните. За да намеря, трябва и да търся. Търсенето е процес безкраен. Търсенето е процес на отдаване, на подаряване... за да намериш, за да получиш...
Въпреки мрака и студа навън, в душата ми е чисто и светло. Мислите ми, пречупени през капчиците малки, усмивки си намират и обещания за цвят и нежност. Обещанията сбъдват се като мечтите, щом повярваш в тях и ги приемеш в сърцето, преди да са при теб.
Вярвам в своите мечти...

Благодаря на Драго, че ми позвили да използвам вдъхновяващите му фотографии, за да изразя своите настроения!
.
.

вторник, 26 април 2011 г.

въпроси

От пролетта ли е? От годините ли? Луната ли?
Причини мога сто да си намеря, но дали ще е истината в тях?
Напоследък ми е... размишлително. Дума няма такава, нали? Логична е. Когато се усмихвам казвам, че ми е усмихнато. А когато размишлявам - размишлително ;)
Какво пък толкоз има за размишления ли? То, и аз това взех да се питам. Все едни такива мисли... хем смислени, хем объркани, после нови и пак на старите се връщам...
Мисли и въпроси, и страхове в мен се гонят и надбягват. Все по-често се питам - с какво закъснях, какво пропуснах безвъзвратно? Наистина ли е безвъзвратно? Какво да направя, как да живея, за да не пропускам повече нищо важно в живота ми? А всъщност, кое е важното за един живот? Отговрите са много, всички те са верни. Но все остава едно усещане, което гложди, че един въпрос ми се изплъзва. Животът мой е. Но даден ми е от други. На свой ред, аз давам живот на други. Животът е едно безкрайно съобразяване с другите. И къде в цялата история съм аз? С моите си най-обикновени желания. Защо до сега не питах се това? Защо всичко бе наред? А днес въпросите валят... Защо искам да разгранича аз и други? Нима това възможно е? Ако нараня и друг боли го, дали щастлива съм аз, макар изпълнила желанията свои? Защо не виждам решение, в което и желанията да са реалност и да няма болка за никой? Толкова ли много искам?
Щастие... какво това е? Дефиницията 'де да прочета? А урокът кой е, за да го науча?
Въпроси... въпроси... Отговори  в мене няма...
.
.

сряда, 20 април 2011 г.

да опознаеш себе си

Раждаме се и от първата глътка въздух започваме да опознаваме света около нас. От време на време откриваме нещо и от себе си. Но вниманието в нас не задържаме за дълго. Заети сме да търсим и да научаваме за всичко, което е извън нас. Интересите с времето се променят, други стават по задълбочени, но пак всичкото ни внимание е насочено навън. Навън - при света около нас. Около... 
Много рядко намираме време, а и желание, да погледнем навътре. Навътре - в нас, в същността ни. А и когато все пак отправим поглед, бързаме да го отместим. Дали защото видяното не ни харесва или защото не сме успели да разберем видяното... 
Дарени сме от природата с невероятен дар. Интуицията ни. Много често, заради всичко, което сме учили и научили за света около нас, предпочитаме да се доверим на онова, което смятаме за безгрешно - разума си. Не чуваме онова тихо гласче в нас, което нашепва най-вярното решение. Това гласче е гласът на нашата интуиция, която с времето, с годините, несъзнателно сме се опитвали да заглушим. И се опитваме...
В един момент, обаче погледът насочен в нас се спира. И даже се замисля... И нещо сякаш чува, но гласчето толкова е тихо... Разумът тук не е на почит, неговото присъствие е повече от непрепоръчително. Тогава, подсъзнанието е в своята стихия. И гласчето в нас набира сила и тук момента е да чуем и да му се доверим. То не греши. Можем само ние да сгрешим, ако разумът оценка дава...
Да опознаем себе си... мисията е възможна. 
.
.