сряда, 27 юли 2011 г.

писмо до... дъщеря ми

Обичам те, миличка!
Днес се връщам назад във времето...
Често сме си говорили с теб. Разказвала съм ти с какво желание те очаквах да се появиш. В ония времена, да те види лекарят на ехограф бе събитие. Най-често се е случвало когато има проблеми. Радвам се, че не са те гледали с тази техника. С теб всичко си беше наред. Помня  онова особено очакване какво ще е бебчето. Имена си имахме подготвени за всеки случай ;)
Когато разбрах, че очаквам бебче, знаеш ли, че бях сигурна, че съм бременна, радостта ми бе голяма. Искам да ти го опиша, но не намирам думите. Не знаех какво да очаквам, но знаех, че искам деца. Да, деца... не едно дете, а повече...
Да, днес имам деца и съм щастлива с вас! Обичам ви!
А тогава, когато те прегърнах... разбрах, че те обичам. Пожелах да си здрава и много щастлива. Обещах ти, че ще съм до теб, за да ти помагам, когато имаш нужда. Обещах, че ще съм до теб, когато искаш да споделиш и радост и болка...
А сега те моля за прошка. Прости ми, че не винаги бях добрата майка. Не знаех как да бъда. Ти ме учеше... Сега си спомням, когато беше в седми клас, ти ми каза: Мамо, опитай се да ми повярваш, че знам какво искам и ще го постигна... Опитах се, миличка. Дори мисля, че успях. Имам ти доверие. Ти ми го доказа много пъти. Гордея се с теб!
Прости ми, мила, че понякога съм била по-строга от необходимото! Прости ми и за моментите, в които не бях достатъчно строга и настоятелна. Може би е имало такива моменти. Може би и ти не си знаела точно какво искаш и кой път да поемеш. А аз май прекалено повярвах, че знаеш всичко. Прости, че не забелязах, че имаш нужда от моята твърдост!
Съжалявам, мила, че ти се налага да постигаш всичко по трудния начин! Прости ми! Вина имам и аз. Вероятно с някое мое бездействие...
Говорили сме и знам, че и ти вярваш, че всеки си има път и ще се случи това, което трябва в необходимия момент... А дали това не е оправдание, или по-скоро самооправдание за моите грешки?
Помоли ме преди шест месеца: Мамо, моля те, подкрепи ме... Опитах, мила. Дали успях... ти ще кажеш... До теб съм, миличка, и ще бъда! Вярвам, че най-доброто за теб ще се случи!
Понякога съм твърде емоционална и реагирам остро. Но вярвам, че ти ме познаваш достатъчно и ще ми простиш за това. Проблемът с емоциите е мой, мила. Обичам те!
Съжалявам, че уроците, които научавам с теб, мога да приложа само за брат ти и сестра ти... Ако можеше да се върне времето... Знам, че не съм идеалната майка... а така го исках... Или поне да бъда добра майка...
Знам, че въпреки, че от първия път не успя това, което пожела, то втория път ще успееш.
Вярвам в теб, мила! Обичам те! И винаги ще те обичам!

.

3 коментара:

  1. И аз много те обичам, мамо!
    Искам да можем да гледаме от добрата страна и да не съжаляваме за нищо от преди, то затова е и минало. Аз успявам, а ти? :)

    ОтговорИзтриване
  2. Много мило, трогателно и чувствено! Всяка майка се чувства така! Сякаш нещо сме пропуснали, или отминали, не сме реагирали правилно в даден момент! Не сме били до децата си достатъчно време, заради работа или други ангажименти! Преди време се разплаках пред дъщеря ми, че когато е била малка не съм могла всичко да й осигуря, а тя ме успокои - мамо, аз имах много щастливо детство! Благодаря ти, дъще!

    ОтговорИзтриване