неделя, 15 декември 2013 г.

за коледния дух

Днес наминах ТУК за рецепта коледна. Харесвам този блог и с удоволствие се разхождам.
Но днес се натъжих... "Всеки е имал своите мигове Коледа...
Дааа... Обаче, когато аз бях дете, Коледа нямаше. Традиция и спомени за Коледа няма. 
Но има друго. Спомен за топлина в зимен ден. Спомен за уют домашен...
Сега създавам Коледа за децата си. Скоро те ще го правят за своите деца. Дано им е по-лесно. Надявам се да съм успяла те да имат и спомен. 
Може би, когато децата са по-малки е по-лесно. А може би сега е по-лесното. Защото идеи имат по-свежи от мен. Но и изисквания имат по-сериозни. Дали успявам? Ще се разбере...
Коледа и Нова година - поводи за събиране на семейството в по-разширен състав. Винаги съм била от страната на посрещащите. Та дори и да сме ходили другаде ние. 
В късите и студени зимни дни уюта на домашното огнище ми се иска да е притегателен център и за моите деца. 
Но в какво се изразява този уют? В живия огън? Хубаво е, но не винаги е възможно. В аромата на печена тиква, на канела, на щрудел? Или портокалите и мандарините? 
Сигурно от всичко е необходимо. Но най-много от обич има нужда. 
Аз имам обич за всички... винаги... Но тогава не се ли обезценява? Не се ли приема за даденост? А може би... не успявам да я дам...
Защо ли се разминаваме /за сега/ с коледния дух?
Е, има време.
Надявам се...

.

вторник, 3 декември 2013 г.

за мен

за мен си е...

"Помълчи и послушай вътрешния си глас. 
Вместо да се луташ в умуване, довери се на интуицията си. 
Ти си най-важният в този свят - 
подари си време и тишина, за да чуеш себе си..."
Дийпак Чопра