вторник, 5 декември 2017 г.

медитативно - в Змийския замък


Змията се издига от огненото яйце - лотос. Преминава през енергийните цветни сфери,  разтроява  при сърдечния център и се издигат над мен трите Змии. Те се оплитат, както си имат навик, и ме отвеждат там, при Златния Змийски дворец. Да, още е Змийски. 
Но днес, изведнъж той засия от цветове. Змиите бяха Аз и Аз бях Змиите... Пред портата на Двореца има мост, който минава над бездна. Дълбоко, далече е земята. Замъкът е на много високо място. До сега този мост бе каменен, златен път и знанието за мост дойде днес. Днес той бе в цвят между бяло, златно и сиво... /не ме питай какъв е този цвят ;)/ 
Вратата се отваря и аз влязам. Сама съм, Змиите ги няма. Вътре е просторно, има много светлини. като топки, които светят. Не отразяват, а имат свое излъчване. Като цветни слънчица са. Вътре има друг подобен замък, но с по-малки размери. 
Знам, че тези светлини са музика. Знам, че тази музика е музика на Тишината. Не е нашата тишина - без звуци. 
Тази Тишина е Музика! Прекрасно е! Изведнъж разбирам, че мога да си пожелая нещо. И изведнъж  излиза - изцеление.
Продължавам да се наслаждавам на Музиката - Тишина. Отстъпвам назад и когато стигам до вратата, отново съм Змиите и те съм Аз. Прибираме се. Те се прибират в огненото яйце - лотос в основата. 
Усещам лекота, усещам... божествено се усещам /не ме питай какво е това, не знам, но знам, че е точно това/.

***
.

неделя, 3 декември 2017 г.

медитативно - Огън под Върха


На поляната, под Белия Връх съм... 
Орелът дойде  и седна до мен. Той е с официален костюм. Нещо важно, тържествено ще се случи.
Пред нас лумна Огън. Голям Огън... с много големи пламъци. По-високи са от мен. 
Орелът стои, огънят го осветява, а мен подканя да танцувам. Ама и аз съм една танцьорка... пък и хубавица... /Туй, Катрин Зита Джоунс и Антонио Бандерас... - ряпа да ядат 🙂 /  
Сама танцувам, но усещам, че някой ме води. Прекрасно е! Огнените пламъци се издигат нагоре и над тях се разпръскват искри, които се понасят нагоре и изгасват или се изгубват нависоко от погледа. 
Дълго танцувам, но умора не усещам. Орелът ме гледа, усмихва се... Разбирам, че Огънят изгаря нещо. Не знам какво е точно, но е нещо старо, черно, ненужно. Огънят е пречистващ.
А танцът... и той е важен. Танцът гори в мен...
Да, Танцът е Пречистващият Огън в мен!
Танцувам под Белия Връх - най-честото ни място за среща с Орела...
И е прекрасно... 

***

.