събота, 21 март 2020 г.

време за... промени

Много мисли, настроения, желания, планове се зараждаха и променяха в последните месеци, седмици и дни...
След дни, седмици, а може би и месеци,  нищо няма да е същото както преди.
Ще има промяна, промени... Много и навсякъде...
Със сигурност всеки здравомислещ човек следи какво се случва по света и у нас. Едва ли можем да сме сигурни точно какво е. Има паника, има страх, има неглижиране, има арогантност, но има и мъка, човечност, доброта...
Вероятно истината е там някъде - в баланса на емоции, на мерки, на отговорности.
Вярвам, че направих правилен избор за себе си и близки. Направихме доброволна самоизолация. Имам възможност да бъда близо до природата. Възможност да работя от вкъщи - това е, което винаги съм правила.
Намеренията и плановете ми бяха доста големи. Професионалните ми ангажименти се съчетаваха чудесно с градинските ми мераци.
Реших, че сега е момента да свърша толкова много неща, за които все не оставаше време. Обещах си да не бързам. Няма за къде... Сега е времето за книгите, които си купих и все чакаха реда си. Сега е времето да обърна повече внимание на близките си и на себе си.
Казват... като имало да става... стана...
Имам си една ръка по-малко. Гипсирана... резултат от една частица от секундата, в която се разсеях. 
Криво ми е. Но от обвинения и самообвинения смисъл няма. От съжаления и самосъжаления - също.
Затова: усмихнах се. Опитвам се да намеря нещо хубаво и в сегашната ситуация. Плановете се променят, но смисълът е същият - да използвам времето за това, което мога и искам.
Предполагах, че в следващите седмици ще настъпят промени в ежедневието. Някои даже ги исках много.
Но такава промяна - не очаквах. Е, никой не очаква такива неща. Случи се... 
Продължавам...
Може би, това, че пиша тук е резултат от неочакваната промяна ;) Оказа се, че и с една ръка се справям доста добре с клавиатурата.
Със сигурност ще има и други неща, с които ще се справям по-добре от предполаганото към днешен ден. Какво пък... само за месец е.
А после?... Ред на другите промени ще е...
Сега: отивам в градината да се наслаждавам на омайния аромат на цъфналите джанки, на безкрайните цветови нюанси на игличините, на аристократичните зюмбюли с изтънчен аромат...
.

понеделник, 17 февруари 2020 г.

не мога да повярвам

Не мога да повярвам, че повече от година не съм била тук...
Как минава времето... Не е минало, то направо е отлетяло!
Определено имах година наситена с много събития и емоции. Със сигурност повечето, значими за мен, бяха свързани по някакъв начин с женската ми същност.
А тя, същността ми, е силно заинтригувана от проявлението си в ежедневието ми. Тя, същността ми женска, ми носи онази хармония, която ми носи удовлетворението от живота. Да, от живота. И не е преувеличено!
Все по-често искам си най-женските занимания, които да изпълват дните ми. И когато ми се случва се чувствам наистина чудесно. Трудно е да намеря думи, които да описват чудесността, защото всички те, думите, са твърде ограничени и праволинейни.
През изминалата седмица осъзнах нещо много важно за мен. За да имам хармонията в дните си и нощите, разбира се, не трябва да се отделям и да забравям женската си същност. Всяка забрава носи, освен неудовлетвореността на умствено ниво, проблеми на физическо ниво. Проблеми и неразположения, които изглеждат породени от физическа причина. Но не са...
Тогава, когато послушах вътрешния си, женски глас, когато се слях със земята, с корените си... тогава в мен се върна хармонията и баланса. Тогава ум и тяло вдъхновение имат си за полет на душата...
Знам си, доказателство за кой ли път получих, че от женската си същност за дълго да се не отделям!
А сега... повече ще си следвам интуицията, която никога не ме е подвеждала и винаги е била на страната на моята най-дълбока същност, на моето си Аз. Когато съм Аз, аз мога да бъда всичко, което е необходимо за другите... 

.