сряда, 31 май 2017 г.

магична йога - Водата

Змията.... 
Разцъфна се като цвете с розови венчелистчета. Аз се чувствах като палечка в цветното легло. В средата цветето е ярко жълто. Оформено е като Слънчогледова пита, но с шестоъгълни формички - пчелна пита. Изведнъж осъзнах, че това не са просто шестоъгълни формички, като затворени цветчета бяха, а върху тях има символи, букви. Помислих, че сигурно има начален символ, от който ако се започне с хода коня в шахмата, ще се прочете написаното. Знаех, че е кодирано, знаех, че е важно послание... 

Морският кон... 
Излезе от спокойно синьо море, но... ми се стори малко кахърен, уморен... Дойде до мен /това е онзи морски залив, Зеления, с реката, която се влива в морето и всичко познато/. Опря глава на рамото ми и аз го прегърнах. Усетих как изведнъж той се промени, стана познатия наперен, тържествен... и... сякаш се усмихваше... Поисках да отидем на Червения залив. Той ме послуша, но сякаш с неохота тръгнахме. Високите скали бяха покрити с мъгли и... върнахме се. 
Поведе ме по течението на реката. Тя прави красиви завои сред вековна растителност. Огромни дървета с чадъреста форма, други по-малки между тях. Светла гора, със зеленина и цветя. Реката е бистра, дъното й е каменно - кръгли светли камъни. Знаех, че не са случайни, че всеки камък си има мястото. Продължаваме нагоре, не е стръмно, полегато е. С все така красиви завои. Вървя напред, а конят е зад мен. Всъщност, не го виждам, не поглеждам назад, а само напред, но знам, че Конят е зад мен. Това е някакво спокойствие, сигурност, въпреки, че няма нищо, което да чувствам като застрашаващо. 
Продължаваме край реката, а край нея зелени треви и шарени цветя. Искам да кажа нещо, но усещам сухота в устата и знам, че трябва да пия вода. Знам, че това е Водата. Загребвам с ръце - бистра, мека, лека... вода... Прибираме се с Коня в залива... Забавям се, защото искам още веднъж да погледам камъните. Знам, че са важни с нещо, но не бях разбрала с какво, искаше ми сега, на връщане, да го разбера... 
Все още не съм разбрала...

***

.

петък, 12 май 2017 г.

магична йога - всичко е...

Камбаната ... 
Не я чух точно като звън, а по-скоро като музика, която се разстилаше в пространството... като разширение... И не само музика, а и нещо повече.
 Аз бях млада, хубава жена, с бяла рокля, разхождаща се из град, площад, градина... Знам, че съм в заточение. Принцеса съм, с мен са майка ми и баща ми - крал и кралица. Те са тъжни, но тях не ги виждам, просто знам, че е така. 
А на мен леко ми е, светло, някакво ми е пеещо. Към мен идва мъж с костюм, тъмен, с бяла риза, вратовръзка и черна чанта за документи. Започва да ми показва документи, а аз знам, че е счетоводител... 
После съм пак млада жена с бяла дреха, но съм в пещера. Трябва да готвя за много хора. Пред мен има голям казан, огън и в него ври супа... Ангелска супа... Чувствам се леко, у дома... 
После съм на някакво плато - високо в планина, зелена поляна, изпъстрена с много цветя. Красиво е, слънчево, топло. Вече съм... пчела, която се разхожда от цвят на цвят. Край мен се чуват приятни звуци, които идват от ... нищото, но аз знам, че не е нищо, а е всичко... 

 ***

.

четвъртък, 11 май 2017 г.

пълнолуние през май

Майска нощ. 
Вятърът утихнал в клони на акации се крие. Луната, в компанията на звезди безброй, разхожда се спокойно и открито. Тази нощ е нейна. Пълнолунна е нощта. 
Притихнал е градът. Може би и спи... А може би е като мен. Загледан в късчето небе с лунната пътека. С мисли натежали от необходимост за решения. Решения, които ще ме променят. А искам ли да се променям? Това най-първо трябва да реша. А после... другото е лесно...
Тази нощ е на Луната. Суетно се оглежда във реката. А тя отнася образа й лунен с води забързани и мътни. Дали водите могат да отмият страховете ми за утре? Дали решението вярно ще се види? 
Тиха майска нощ. Луната тази нощ е господарка на небето. А на земята, оплетена във мислите си неспокойни, една жена въпроси си задава. Въпросите са ясни сякаш, но... отговори няма... Или пък ги има, но заслепена от Его и Луна, не ги намира в тази нощ... 
Безсънна е нощта на пълнолуние...
На изток все поглеждам. С надежда, по-скоро, зарево на изгрева да видя. А мислите оплетени на слънце да опитам да разплитам...
Защо не мога като другите да бъда? Защо все мисля и премислям?...
... ... ...
Защото Аз съм. Защото винаги съм себе си била. Решенията си вземала съм с участието на съвест. От никое решение свое се не срамувам. В очите мога всеки да погледна... 
Нека Слънцето изгрее. Знам, че ще направя избор верен. Все още с време разполагам. Няма с насилие да разплитам мислите си, че може и на възли да си ги направя. А възлите не се разплитат, те се режат...
Така... Нощта преваля, утрото ще бъде скоро тук. 
А всяко утро по-мъдро е...
На мене вече мъдрост ми прилича ;)

.

сряда, 10 май 2017 г.

магична йога - продължения и не съвсем


Змията.... 
Усещанията са обичайни, и пътят ни също - към Змийския дворец. Там е така както при последния път. До момента, в който там където бе онзи, тъмния замък, изведнъж от там ме заля златна светлина. Днес тъмният замък не се видя, сега се сещам, че там откъдето дойде светлината миналия път беше замъкът. Толкова силна е светлината, заслепяваща и с желание да прикрия очи с ръце, както от слънце се пазим, когато е силно. 
Осъзнавам, че аз съм Змиите /след като се издигнаха над мен те се сплетоха/ и с голяма, неопределима  скорост се движа напред към тази светлина. Светлината ме привлича и изтегля в себе си. Дълго летях в тази светлина и изведнъж... В центъра светлината се събра като пръстен, а в средата грейна /блесна/ небесно синьо. Точно като най-хубавото, чисто и синьо небе... Усетих, че това е нещо много силно. Нещо, което се открива пред мен. Почувствах... магия /не знам защо написах тази дума, но... това е ;)/ ... и се върнахме... 

Орелът... 
И там всичко си започна обичайно, но... много бързо стигнахме до вчерашната дълга планина и днес полетяхме над билото й. 
От едната страна се виждаха зелените планини, гори, за които в един момент знаех, че не са просто някакви гори, а много древни джунгли. А от другата страна се виждаха вчерашните цветни петна/ниви. 
Летяхме си, летяхме си... Появиха се няколко сцени и уж ги помнех, а сега помня само последната - с някой съм... Мъж е. В непознат град сме. Той ще остане защото е актьор и има представление, а аз ще продължа напред... /кое е напред?... просто напред.../ 
Докато летяхме с Орела над билото преди да започнат да се показват картините/сцени - чух  - "искам при мама да отида". Това се чу три пъти. 
Опитвам се да си спомня и другите картини... но не успявам. Със сигурност не бяха познати места, нито нещо познато. Само това си спомням, за разлика от друг път, когато е имало подобни картини, те си бяха нещо от ежедневието ми, нещо познато...

***

.

вторник, 9 май 2017 г.

магична йога - от планината

Повиках Орела... 
Той дойде и ме взе от полянката под върха, както си ни е обичай ;)  Дойде отпред, леко отляво и полетяхме надясно. Прелетяхме над зелените гори, планини, хълмове.... Видях отново белите облачета, видях за малко онзи водопад покрай, който се спускахме веднъж... Продължихме и пред нас се появи планина като стена. По-висока е от досегашните и е разположена перпендикулярно на нашия полет. Не се виждаше край. Не изглеждаше много висока, но аз се стъписах и се забавих. Тогава Орелът ме подкани да побързам и се вдигнахме нагоре, когато стигнахме билото на тази планина /нов елемент, до сега не е имало такава/ и погледнах от другата страна видях в ниското разноцветни площи, ниви с различни насаждения и обработки... Точно същите, които бях видяла когато с Орела летяхме в посока само на изток.
Останахме там, на високото, на един връх и наблюдавахме надолу. Спокойствие, слънчево, тихо... Изведнъж се появи вятър. Чувах го. Завъртя бели облаци покрай върха, на който бяхме  кацнали, а посоката беше от дясно наляво. Обратно на часовниковата стрелка, но само полукръг, сякаш идваха покрай планината, правеха завой при нас и продължаваха пак покрай планината. 
Върнах се... 

 ***

.

неделя, 7 май 2017 г.

магична йога - тайният замък

Змията... 
Пожелах си да ме заведе пак в Змийския дворец. Набързо влязохме там където миналия път имаше ярка светлина и разните космически тела. Светлината сякаш се бе оттеглила в далечината, все така ярка. 
В дясно от нея бе тъмния Космос със звездите, а в ляво се появиха сини остри конуси. Не са природни образувания, а нещо изградено, много старо. Разбирам, че е замък, с много тайни. Затова е и тъмен. Сините конуси са тъмно сини, но в преливащи се тъмни нюанси. 
Наблюдавах го от далече. Не пожелах да го приближа, както се е случвало с други видения. 

Космическата река...
Пак си дойде по обичайния начин. Пак се понесох по нея без помощни средства, сякаш се сливаме и сме едно. Пак си е Космос, който се спуска от дясно на ляво и този път разбрах или по скоро осъзнах с изненада, че тази река не тече само в една посока,. В нея има елементи, които се движат срещу мен, с мен, около мен... Появиха се картини, които докато бях в Реката помнех, разбирах, а след като се върнах... нищо. 
Това, което видях, бяха моменти от ежедневие - нещо случило се, но с възможност за корекция, така и нови неща, плануване за нещата...

***

.

събота, 6 май 2017 г.

магична йога - поглед към корените

Орелът... 
На мястото на срещата сме... Той е Мъж, но не знам точно какъв ми е. 
Каза ми: "- Ще те заведа из родния ми край." И... ме заведе в селото на майка ми.
Тъкмо да му кажа, че и аз имам корени от там и... Виждам селото... нашата къща... двора... Всичко е запустяло. Градините са в храсти и треви - неподдържани. Няма ги уханните розови храсти. Чимширите са безформени, подивели и сянка от предишната им безупречност няма. Такива са и къщите наоколо. Никой не се вижда. Виждам цялата градина, пътечката между оградите, от където едни братовчеди на мама ходеха да работят градината, но сега всичко е затревено, буренясало и... тъжно. Онази, черната смокиня, до оградата не се вижда от храсталаци и треви... От асмалъка са останали изсъхнали, плашещи и грозни клони...
Отиваме пак на улицата с входа. Виждам катинарите - ръждясали са. По цялата улица се виждат катинари и на другите порти. Пусто е... пусто... и много тъжно... 
Орелът ме отведе... Вече съм си в нашенско. Но виждам прозорец с дървена дограма със стичаща се вода от конденз. Мисля, че вече е време зимата да свършва. Виждам една маса и правя планове да я подменя с друга - по-удобна, разтегаема. Все повече детайли се очертават, които имат нужда от подмяна, почистване, оправяне... 

Неочаквано е и... малко... не, много тъжно е...

***

.

петък, 5 май 2017 г.

магична йога - Свободата

Вселенската река...
Космическата река дойде като звездно небе - тъмно синьо и с безброй звезди... Понесе ме и осъзнах, че за мен е закачена Земята. Тя е точно такава каквато е на снимките от Космоса. Закачена е с някаква връзка, по-скоро бяла панделка. Всъщност не е ясно кой за кое е закачен - аз за нея или тя за мен. За мен нямам визия, но аз съм Нещо. Не се вижда какво съм, нямам конкретно усещане. Просто Аз.
Изведнъж започнах да виждам в Реката и други панделки. Забелязвам, че са с различна дължина за всяко тяло/планета. Има по-къси от моята, но и други толкова дълги, че даже са се усукали с други. Видях три усукани, но знам, че може да има и повече. После забелязах, че някои панделки са цветни.
Трябваше да се прибирам...


По едно време, следобедно... си говорих сама:
Нещо  в  мен  попита: - Ами ако тия панделки са вериги?
Веднага другото каза: - Не, не са вериги, веригите са ограничение, а това е Свобода. 


Знам, че дължината на панделките е Свободата. 
Впечатлена съм от сигурността, че това е Свобода!

***


.

четвъртък, 4 май 2017 г.

магична йога - незавършени пътешествия

Змията... 
Не знам аз ли си пожелах да отидем в Змийския дворец или Змиите сами решиха да ме заведат. 
Величествен, тържествен, окъпан в златна светлина и сияние, Дворецът беше пред мен. Нямам визия за Змиите, но ЗНАМ, че са до мен и съм сигурна и спокойна. 
Портата - голяма, тежка, подхождаща на цялото величие, се открехва и от там струи много силна, заслепяваща, бяло-златна светлина. Портата се отваря до край и светлината се усилва. Приближавам. Светлината е все така заслепяваща. Знам, че вече съм вътре, но все още не виждам нищо освен светлината. Сякаш тази светлина идва срещу мен, или като че ли аз се движа към нея... Започвам да свиквам със силната светлина и различавам част от диск  наподобяващ пръстените на Сатурн. Другата част все още е светлината. Дискът не е неподвижен, върти се около оста си. 
С нежелание се връщам. Исках още да остана. Знаех, че ще свикна със ярката светлина и ще видя още... В последния момент зърнах много подобни дискове, но пак частично. 

Морският кон... 
Чаках го на Зеления залив. Имах желание да ме заведе в Червената пещера, но когато тръгнахме към отвесните скали в морето, които разделят двата залива, нещо ни спря. Виждаха се високи вълни на другия залив, а при нас беше тихо, спокойно. 
Тогава Конят пое по рекичката, която се влива в морето в този залив. Тръгна нагоре, навлязохме в голяма гора, големи дървета, много храсти. Продължаваме нагоре, гората става по-рядка, реката тече през повече обли камъни. Минаваме покрай образували се малки водопади от тези камъни. Продължаваме нагоре. Цветовете край нас са зелени гори, зелени поляни, бели камъни, и искрящо бистри води... 
Все по редки са дърветата, все по-високо се изкачваме. На едно по-равно и по-широко място спираме. Нагоре се вижда върха на планината. Знам, че реката прави завой наляво и там някъде е изворът й. 
Конят се навежда да пие вода, аз правя същото. Напръсках лицето си и легнах на полянката до реката. Загледах се в безкрайното синьо небе и... видях Орела... 
Орелът се приближаваше от безкрая и в полета си описваше спирални кръгове над нас. Когато достигна определена височина, полетът му стана... неописуем, сякаш хаотичен. В един момент Разбрах, че той пише... текст.... Лежах и гледах като онемяла, беше толкова силно! Орелът продължаваше да пише, но... 
Трябваше да се връщаме... 

Усещане за незавършеност... В такива дни ми е по-... отнесено. По-често следобед ми се полягва и го правя. В такива моменти ми се иска и да направя нещо по-така... Като някакво дишане, по-различна музика... Нещо, с което да завърша. 
Днес се случи с китарата на Armik, с Leo Rojas...

***

.

сряда, 3 май 2017 г.

магична йога - у дома

Полетът...
Мисля, че навлязох в дълбока медитация още по време на полета с ръцете.  При полета над елементите, най-дълго се задържах над Огъня. Виждах, че летя над горяща прерия, аз съм Феникс и Огънят ми дава сила и всичко. Беше ми уютно сред огнените пламъци - червено, оранжево-жълто... И Фениксът /Аз/ бяхме Огън, пламъци... Почти не ми се излизаше към Акаша... 
Все пак отидох. Беше като излизане в Космоса... с много планети като Сатурн - с пръстени. Необичайно бе, че пожелах да се върна в Огъня... и от там се прибрах... 
Усещах Огъня... и с него си останах... 

Змията.... 
Когато яйцето се разпукна и излезе Змията, тя бързо се изкачи над мен. Разпери качулка и продължих с нея нагоре... 
Изведнъж се оказах в красива японска градина... Истински Рай с мостчетата над води, с цъфтящи лотоси, всякакви цветове, с цъфтящи храсти. Красиви са. Там някъде е и японската къща с особените покривчета. В градината имаше много мостчета, много вода. 
Аз съм до едно мостче, има дървен парапет, по който се увива змията - златна е. Дървото на парапета също е златисто. Сливат се. Знам, че наоколо има и други Змии и някак ми става още по-спокойно. В градината има много цвят, много зелено. 
Сега се сещам, че не виждам цвят на водата, може би защото тя е покрита с много цъфтящи лотоси... 
Не ми се тръгва обратно... 
  
Йога-нидра... Морското конче...
Отпуснах се. Морското конче дойде и се понесохме по повърхността на водата. Не се гмурнахме като друг път. Усетих изненада когато първата картина бе сцена от филм, който гледах снощи. После бях в кухнята и видях изпълнение на планираните дейности. Имаше картина на бюрото ми... По едно време бях с децата край мен... 
Когато виждах тези картини мислех, че всичко ще запомня, че е логично, помагащо, но сега... никакви подробности не идват, както и още много картини, които се появиха... 
Странно ми е защо все още помня първата картина със сцена от филма... 

Изключително ми е леко, спокойно, някак топло, уютно, макар на физическо ниво да ми е малко студено. Особено уютно... усещане за у дома...

***

.

вторник, 2 май 2017 г.

магична йога - Куполът

Медитацията... 
Змията... трите Змии... бяха се оплели и ме поведоха към... Змийския дворец. 
Направиха златна пътека към главните порти и когато наближихме започнах да различавам сякаш портите са изписани. В следващия момент разбрах, че това са релефни форми, които също значат нещо и ... ахааа да различа нещо... трябваше да се прибираме... 
В очакване съм на следващото ни Змийско пътешествие...


Куполът...
Осъзнах, че йога-нидра много често започва от полянката пред Зеления хълм, който завършва с Белия връх. На тази полянка аз съм винаги с гръб към върха. Не го виждам, но знам, че е зад мен... като, че съм на завет, пази ме. 
Спусна се купол, много цветен. С цветовете на дъгата и безброй сектори съшити един за друг. 
Спусна се люлка, на която се залюлях като дете, после стъпих на нея. Тя е като тези в цирка, на които правят всякакви акробатични номера - трапеци. Люлката ме понесе нагоре, извън купола и... оказах се в Космоса. 
Срещах комети, звезди с опашки и без опашки, по-малки и по-големи различни космически тела. Видях няколко бели тела, като бели топки, с пръстени  - като Сатурн и пръстените му. Приближихме се до едно такова нещо. Пръстените бяха като грамофонна плоча, имаше и пътечки и всяка беше с различен цвят. 
Поисках да стъпя, но люлката ме вдигна и се приближи към друго кълбо. Неговият пръстен беше от вълнички - цветни. Такива концентрични вълнички се образуват когато се хвърли камъче в спокойна вода. Както бях седнала на люлката протегнах крак да докосна цветната вода, но люлката пак ме усети и бързо ме издигна. 
След това се помотахме още и видях много такива бели топки с пръстени. Знаех, че са от други материи, но... Май любопитството ми и опитите да докосна тези пръстени ми попречиха да науча повече и гледах само отдалече. 
После люлката се спусна в купола. Когато слязох, той се издигна и като дъга изчезна в посоката където е Змийския дворец...

***

.

понеделник, 1 май 2017 г.

магична йога - река от платове

Вселенската река...
Реката идва от дясно и отива наляво-напред. Това е обичайно за нея. Тя не е била от вода. Била е Космос, била е пързалка... Но днес не беше нищо познато, а съставена от парчета плат, като от развиващи се топове разноцветни платове... По едно време пред реката се отвори светлинен портал, но цветен, а същото време бе и звуков портал. Просто си знаех, че е портал. Красиво е. Спокойно е.
Звукът се превърна във вятър. Цветната светлина е пред мен, а аз се оплетох в реката-платове. 
Усетих, че се е увило нещо около врата ми и ме задушава и... Настина имах нещо на гърлото, което ме задушаваше, прокашлях се.
При края на практиката, при изпяването на мантрата, все още не беше се изчистило...  
Много енергия в мен има... 

***

.