магична йога - Куполът

Медитацията... 
Змията... трите Змии... бяха се оплели и ме поведоха към... Змийския дворец. 
Направиха златна пътека към главните порти и когато наближихме започнах да различавам сякаш портите са изписани. В следващия момент разбрах, че това са релефни форми, които също значат нещо и ... ахааа да различа нещо... трябваше да се прибираме... 
В очакване съм на следващото ни Змийско пътешествие...

Куполът...
Осъзнах, че йога-нидра много често започва от полянката пред Зеления хълм, който завършва с Белия връх. На тази полянка аз съм винаги с гръб към върха. Не го виждам, но знам, че е зад мен... като, че съм на завет, пази ме. 
Спусна се купол, много цветен. С цветовете на дъгата и безброй сектори съшити един за друг. 
Спусна се люлка, на която се залюлях като дете, после стъпих на нея. Тя е като тези в цирка, на които правят всякакви акробатични номера - трапеци. Люлката ме понесе нагоре, извън купола и... оказах се в Космоса. 
Срещах комети, звезди с опашки и без опашки, по-малки и по-големи различни космически тела. Видях няколко бели тела, като бели топки, с пръстени  - като Сатурн и пръстените му. Приближихме се до едно такова нещо. Пръстените бяха като грамофонна плоча, имаше и пътечки и всяка беше с различен цвят. 
Поисках да стъпя, но люлката ме вдигна и се приближи към друго кълбо. Неговият пръстен беше от вълнички - цветни. Такива концентрични вълнички се образуват когато се хвърли камъче в спокойна вода. Както бях седнала на люлката протегнах крак да докосна цветната вода, но люлката пак ме усети и бързо ме издигна. 
След това се помотахме още и видях много такива бели топки с пръстени. Знаех, че са от други материи, но... Май любопитството ми и опитите да докосна тези пръстени ми попречиха да науча повече и гледах само отдалече. 
После люлката се спусна в купола. Когато слязох, той се издигна и като дъга изчезна в посоката където е Змийския дворец...

***

.