четвъртък, 11 май 2017 г.

пълнолуние през май

Майска нощ. 
Вятърът утихнал в клони на акации се крие. Луната, в компанията на звезди безброй, разхожда се спокойно и открито. Тази нощ е нейна. Пълнолунна е нощта. 
Притихнал е градът. Може би и спи... А може би е като мен. Загледан в късчето небе с лунната пътека. С мисли натежали от необходимост за решения. Решения, които ще ме променят. А искам ли да се променям? Това най-първо трябва да реша. А после... другото е лесно...
Тази нощ е на Луната. Суетно се оглежда във реката. А тя отнася образа й лунен с води забързани и мътни. Дали водите могат да отмият страховете ми за утре? Дали решението вярно ще се види? 
Тиха майска нощ. Луната тази нощ е господарка на небето. А на земята, оплетена във мислите си неспокойни, една жена въпроси си задава. Въпросите са ясни сякаш, но... отговори няма... Или пък ги има, но заслепена от Его и Луна, не ги намира в тази нощ... 
Безсънна е нощта на пълнолуние...
На изток все поглеждам. С надежда, по-скоро, зарево на изгрева да видя. А мислите оплетени на слънце да опитам да разплитам...
Защо не мога като другите да бъда? Защо все мисля и премислям?...
... ... ...
Защото Аз съм. Защото винаги съм себе си била. Решенията си вземала съм с участието на съвест. От никое решение свое се не срамувам. В очите мога всеки да погледна... 
Нека Слънцето изгрее. Знам, че ще направя избор верен. Все още с време разполагам. Няма с насилие да разплитам мислите си, че може и на възли да си ги направя. А възлите не се разплитат, те се режат...
Така... Нощта преваля, утрото ще бъде скоро тук. 
А всяко утро по-мъдро е...
На мене вече мъдрост ми прилича ;)

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар