понеделник, 13 февруари 2017 г.

магична йога - каменна река в морето

И така... 
Аз съм в онзи, зеления залив на морето, където обикновено се срещаме с Морския кон. Морето е равно, синьо с леки вълни. Небето е синьо, слънчево. 
А аз съм в лодка, близо до брега. Тя е  най-обикновена, дървена. Няма гребла. Водата ме носи близо до брега. 
Морското конче идва на среща. То е синьо-зелено. Особено е. Някак светещо, прозрачно, излъчва светлина. Повежда ме. И аз съм вече във водата, а тя топла и... мека. Не знам как може да е мека, но тази беше такава ;)  Навлизаме навътре. Става по-дълбоко, но не много. Светло е, слънчевата светлина прозира. Водата е много чиста, прозрачна. Не се вижда живот, но знам, че наоколо има много. На дъното се вижда голям кръгъл камък, после още и още... Образуват каменна река от обли камъни. Тя си има завои. камъните са като тези, които реките правят- заоблени, с всякакви размери. Плуваме над тази река. Наслаждаваме се на топлата вода, на лекото подводно течение в морето. 
Време е и Морското конче ме извежда направо на брега на познатия зелен залив.  

***

.

неделя, 12 февруари 2017 г.

магична йога - конусовидните хълмове

Змията... Издигна се над мен, както обикновено. Разпери качулка, а после ме поведе нагоре. Няколко пъти спира, после продължава. А аз - след нея или с нея. Не мога да определя дали аз съм змия или не. На моменти сякаш сме едно, а после сме различно. Изкачвайки се нагоре, излязаме над онези, зелените гори. Показва ми скала, която има отвор и през него се виждат дървета и небе. Цялата скала е обрасла с дървета, тя също е зелена като хълмовете наоколо. Искам да отидем по-близо... 
Но Змията ме повежда надолу...
Орелът... той дойде пак там, близо до "белия връх". Върхът не се вижда, но знам, че е там отдясно и малко назад. Виждам Орела да идва, с полет в кръгове от баирите срещу мен. Политам с него. Летим над зелените хълмове. Всичко е толкова зелено... От зелено имам нужда :) Това е едно много хубаво зелено, изключително спокойно и равно. Всъщност не знам защо написах равно, но знам, че е точно такова. Моля Орела да отидем при зелената скала с отвор. Той сменя посоката, завива надясно и продължаме полета. Пред нас, за пръв път, виждам зелени остри върхове, много стръмни, много високи, величествено издигащи се над околните хълмове. И много правилни, като конуси. Там, пред тях, леко наляво виждам скалата. Искам да приближим... Изведнъж пред мен се появява сребриста мрежа с пчелни клетки. В клетките има водни ципи /като ония детски играчки, с които се правят балончето от сапунена вода/, но сега е сребриста пчелна пита.  Изведнъж се изви вятър. Орелът го няма, сама съм, но съм спокойна. Водните  или каквито и да бяха ципички започват да се пукат, но без някакъв ред. Чувам това  пукане като музика. Много тържествена... Усещам, че Орелът ме вика и се обръщам, политам след него над хълмовете. Отново виждам високите конусовидни хълмове. Мисля, че са прекрасни, идеални... 
Прибраме се...

***

.

четвъртък, 2 февруари 2017 г.

магична йога - бяло и зелено

На поляна съм. Зелена, зелена... Сред планини и върхове.
Виждам, Орелът идва от онзи връх, срещу мен. Прави кръгове около върха, сигурно е специален. 

Идва към мен. Води ме надясно. Преминаваме през облаци, разположени като бял диск около планината. Издигаме се над облаците. От там се виждат като памучни кълбета - меки, леки. 
В дясно от нас има много висок връх. Зелен, много зелен. Извива се силен вятър и завърта облаците в посока обратна на часовниковата стрелка. Отнася ги далече.
А с Орела си летим над зелените гори. И е едно такова леко, леко... и зелено.
Толкова леко и отнесено ми е, че даже не разбирам, че е време... Да се разделим с Орела.
А на мен ми е леко, бяло и зелено...


***

.