неделя, 15 декември 2013 г.

за коледния дух

Днес наминах ТУК за рецепта коледна. Харесвам този блог и с удоволствие се разхождам.
Но днес се натъжих... "Всеки е имал своите мигове Коледа...
Дааа... Обаче, когато аз бях дете, Коледа нямаше. Традиция и спомени за Коледа няма. 
Но има друго. Спомен за топлина в зимен ден. Спомен за уют домашен...
Сега създавам Коледа за децата си. Скоро те ще го правят за своите деца. Дано им е по-лесно. Надявам се да съм успяла те да имат и спомен. 
Може би, когато децата са по-малки е по-лесно. А може би сега е по-лесното. Защото идеи имат по-свежи от мен. Но и изисквания имат по-сериозни. Дали успявам? Ще се разбере...
Коледа и Нова година - поводи за събиране на семейството в по-разширен състав. Винаги съм била от страната на посрещащите. Та дори и да сме ходили другаде ние. 
В късите и студени зимни дни уюта на домашното огнище ми се иска да е притегателен център и за моите деца. 
Но в какво се изразява този уют? В живия огън? Хубаво е, но не винаги е възможно. В аромата на печена тиква, на канела, на щрудел? Или портокалите и мандарините? 
Сигурно от всичко е необходимо. Но най-много от обич има нужда. 
Аз имам обич за всички... винаги... Но тогава не се ли обезценява? Не се ли приема за даденост? А може би... не успявам да я дам...
Защо ли се разминаваме /за сега/ с коледния дух?
Е, има време.
Надявам се...

.

вторник, 3 декември 2013 г.

за мен

за мен си е...

"Помълчи и послушай вътрешния си глас. 
Вместо да се луташ в умуване, довери се на интуицията си. 
Ти си най-важният в този свят - 
подари си време и тишина, за да чуеш себе си..."
Дийпак Чопра

неделя, 10 ноември 2013 г.

умората

Умората се натрупва, наслагва, притиска, затрупва...
Не я искам, не я викам, но тя е толкова прилепчива, че използва всяка пукнатина в настроението и ме връхлита сякаш изневиделица. 
Умората е тъй обезсилваща, че забравям всичките си добри намерения и дела, които са част от мен и определят същността ми. С други думи - умората ме прави непозната дори и за мен.
Неочаквана и неканена се настанява. Забравя да си иде, дори да й повтарям, че искам да съм действена. 
Не е умора на тялото. По-скоро умора на духа ми. Нямам си обяснение. И лечение си нямам. За сега. Дано да е за кратко. 
Не понасям умората, която ме прави сива, безсилна, робиня на мисли пораженски.
Имам нужда от... дори и мислите ми са едни такива сиви и бавни, бавни... 
Уморена съм и от оптимизъм. От всичките писания за по-хубави мисли. Искам мислите си ясни и чисти. Без влияния странични. 
А имам нужда от...  цвят и обич...

.

понеделник, 21 октомври 2013 г.

лесно е...

"Колко по-лесно е да си щастлив когато си далеч от всичко..." - изразено мнение във ФБ.
Ами, да... Лесно е... Далече... от всичко... 
Лесно е бягството.
И какво значи всичко? Реалности... задължения, необходимости... Все неприятни или по-скоро неща, за които трябва да се положи усилие. 
Лесно е... по течението...
А отговорността е усилие. Отговорност към себе си и към другите. 
Другите... които те обичат...
Много, много мисли ме се извървяха, ако ги изпиша ще се превърна с мърмореща досадница. А темата е дълга и обширна, но ще е за друг път.
Сега по-добре е да се скрия в съня...

.

четвъртък, 3 октомври 2013 г.

подготовка за зимата

Цветята, радвали се на простора на терасата, под угрозата от първата слана се налага да намерят своето по-топло място за зимуване. Това правя в последните дни...
Добре, ама мястото е ограничено и се налага да се правят компромиси. През лятото всяко цвете е показало своята прелест, а сега ми е тъжно, че ще трябва да се сгъчка с другите, уникални по своему. 
Вече са прибрани всички топлолюбиви растения. Очаква се, според различните метеорологични сайтове, температурите да са от минус един до плюс два. Тази година май по-рано се налага да ги прибирам. До няколко дни ще прибера и мушкатата, те издържат на два-три минуса. 
Идеята ми беше, че тия дни се занимавам със зазимяване и подреждане за новия сезон. Странното е, че не ми е досадно както друг път. Може би усещането за топлина ценя повече и очаквам уюта на топлата стая...
Топлина... винаги желана...

.

вторник, 1 октомври 2013 г.

сиво

Отиде си септември...
Дъждовно ми е на душата.
Студено ми е.
И сънливо ми е.
Много сиво.
Слънцето дъгата скрило.
За зимен сън мечтая.
Като Меца...

.



четвъртък, 26 септември 2013 г.

настроения

Да... Измина месец от последното ми идване тук...
Есен е.
Все още с дни забравени от лятото. И е добре, че ги има. 
Времето променливо е и се подготвя без желание за зимните къси дни. 
И аз се подготвям... 
Променливо време, променливи настроения. Това баланс ли е?
Контрастите... и те баланс са.

.

неделя, 25 август 2013 г.

лятно е още

Лятото все още е тук. А нощите носят есенен хлад.
Плодовете на лятото в изобилие са. В последните не дни, а седмици вече, прибираме това, което природата ни е дала в градината. Обичам да правя снимки, но се улавям, че все по-рядко го правя улисана в домакинските си задължения. И ако задължение носи понякога негативен заряд, то сега става дума за задължения, които ми носят и радост, и удовлетворение.
Летният ден си отива. Все по-рано поема на запад и време на нощите дава. Нощта е прохладна и тиха. Денят си почива, а щурците неуморни концерт си изнасят. Дори и луната я няма да рови в душата.
Умората сега я усещам. За сън дълбок си мечтая, а утре...
Утре и работа друга ще трябва да свърша. Почертах си по време вечерно, позавърших си нещо - това също е повод за удовлетворение. За понеделник готова съм...
Лека нощ!

.

петък, 16 август 2013 г.

лято и още...

Лято е.
Богато е на плодове. Клоните на плодните дръвчета се превиват до земята. Грехота е ако не се използват плодовете, които природата ни е дала. 
Чувствам се щастливка, че имам възможност от наша си градина да си бера, похапвам, на другите предлагам и останалото да прибера и приготвя за зимните дни. 
Сега е времето на прасковите. Дръвчетата са саморасли и от костилки насяти. Хубавото е, че зреят по различно време. От средата на юли си похапваме от нашите праскови и така ще е до края на септември. Тази година има дръвчета, които за първи път са родили. Все още не знаем къде във времето ще се наредят по узряване. 
Сега е времето на малините. От седмица си опитваме, а снощи и по-сериозно количество си набрахме. Две пет литрови кофички, които по спомени бригадирски са около три - три и половина килограма.
Сега е времето на белите сливи. Ония кръгличките и дребнички. Преди пет години не знаех, че съществуват такива. Не съм предполагала, че могат да имат толкова плод...
Сега е времето на смокините. Е тук си нямаме, но е хубаво, че по пазарите ги има и... От вчера сме започнали сладкарската смокинова дейност.
Сега е времето на ягодите, които раждат цяло лято. Количествата са несравними с пролетните, но все си е разнообразие и вероятно тия дни ще остане възможност за някое бурканче сладко да направя.
Сега е времето на патладжаните. Решихме да не гледаме в градината, но... на пазара има. Снощи ги опекох, а днес... кьопоолу ще правя. Имаме си хора дето много го обичат ;)
Днес ще довършвам седемте тави сладко от смокини. Снощи мармалада го завърших и даже стерилизирах. Сега за етикети ще почакат и в мазето ще се наместят.
Малините на компоти ще се претворят, а част от тях, по-неугледните, в конфитюрено-мармаладено ще ги забъркам.
Две касетки бели сливи си чакат реда за цепене, че в сушилнята да влязат. От тях компоти и сладко си направихме. Като казах / написах сладко се сещам, че една тава ме чака за завършване.
Добре ще е да наобиколя и прасковите. Компотите са доста търсени през зимата. Направени са малко, но и още трябва да се правят.
Е, и за обяд ще трябва да се готви. Поръчката е за зелен боб в гювеч. Може би едно от последните бранета ще му е на зеления боб. Той добре се отчете тази година. В мазето сме прибрали доста буркани, които през зимата лесно и бързо се случват на манджа ;)
Стига съм се мотала тук. Време е да действам. Е, и на помощници се надявам... То без тях тъй смели планове и не смея да помислям ;)
Така... жена съм и домакинстването  ми е същност. Хайде, за това ще пиша друг път, че темата е дълга.
Спорен ден да е напред! :) :)

.

петък, 2 август 2013 г.

тази вечер

Боси по тревата, току-що окосена. 
Ухае на лято и... зелено. 
Вечерен полъх хлад разстила. 
Зрънце слънчева перла ме връща години, години  назад.
Омаен аромат настига сетивата. 
Нещо познато и не съвсем.
Нещо ново, нещо сладко и... толкова омайно...
Тази вечер ухае на... лофант...

.

четвъртък, 1 август 2013 г.

залез

Първият ден на август. Средата на лятото.
А в мен импулс за начало. Поставих го.
Залезът е... красив. И топъл е. 
През клоните на липата наднича слънцето отправило се към вечерния си покой. Вятърът си играе с листата и по стената рисува картини. Подвижни.
Излизам и боса по двора пристъпвам. Плочите топли и мислите стоплят. В тревата нагазвам. Росата вечерна вече се спуска по тревички зелени. Тишината от летния следобед се разнася и щурците започват вечерно разпяване. 
Ухае на рози. И на зокум сладостта се разнася. 
Залезът на първия ден на август ухае на цветност. 
И спокойствие за душата си търся...

.

неделя, 28 юли 2013 г.

за билки

Привечер, когато слънцето поохлади юлската си жар, излязохме за билки.
Лесно е, излизаме от двора и... покрай пътя, който някога беше доста оживен, всеки стрък е билка. Бял равнец и синя жлъчка, върбинка и камшик, котешка стъпка и звъника - това е попълнението днес на домашната аптека.
Не трябваше да ходим надалеч... Някога, някога... край пътя ниви беше. Сега е... тук-таме някой градина овощна направил, а другото... треви и бодили...
Сега, за билките исках да кажа. Сила във всяка тревичка се крие. Днес от сутринта на билки ми е тръгнало :). От двора първо лофант си орязах, после и ментата на листенца обрах, и риган. Разтлах ги на тънко да съхнат, а тази вечер при тях и другите сложих. Проветриво и сенчесто трябва да бъде. До седмица ще ги прибирам в торбите. 
По обед чай си направихме от пресен лофант. Ароматът интересен ни беше. И с щерката малка /нищо, че от мене и тя е по-висока/ за билки се заприказвахме. Интересът й нескрит успявам все още да задоволявам. За книги дебели я пратих да види картинка една, а то... едно, че второ и трето и... цял следобед е чела.
Аз след обяда се оттеглих на сянка, за сиеста неделна ;) Ама и аз си намерих книжки за билки. Като се зачетох... за сиестата малко остана. Но пък се радвам, че днес си почетох. Припомних си нещо, което съм знаела, донаучих си друго, споделих го със събеседник надежден ;) И от дума на дума... за билки поехме по пътя.
Бял равнец и жълт кантарион - две билки, които са много добри за щерка растяща и нейната майка в особена възраст. С по-малко думи - за двете особени възрасти женски. Да, от утре редовно чай ще си пием. 
За лятото се препоръчва да се приемат повече течности. Какво по-хубаво от билков чай, за който сами сме си набрали тревите?
А сега... лека нощ, че утре ще сме... гражданки ;)
Вечерта пак ще сме си тук, на лятната ни резиденция ;) в компанията на щурци и досадни комари :) :) :)

.

неделя, 7 юли 2013 г.

в неделя

В неделята е леееко мързеливо. Съботата пък се отсрами за цяла седмица.
Вече юли е в разгара си, но друг въпрос е климатичното време при нас. Е, някои и на плажа са сега, но то е, защото морето им понася. Други пък с прозата на лятото се справихме вчера и за зимните месеци се погрижихме.
В предбалкана утрото все още е мъгливо след вчерашния дъжд. Слънцето ще се покаже и ще ни подкани и днес да свършим нещо за благото общо.
Ранната утрин е време за мен, за да започна деня както на мен ми харесва. Тази сутрин и до тук стигнах. Хубаво ми е, когато време и за тук си намеря. Това място е мое и аз си го направих по мярка моя. За дните, когато имам нужда тук да намина... Като днес :)
Тук, в градините на предбалкана, връзката ми със земята е силна. А после имам нужда да я поразхлабя леко, до следващата седмица, когато пак се зареждам от силата на земята. Имам нужда от тази синусоида на жизнена енергия.
Тя, жизнената енергия, е величина и постоянна, и променлива според... необходимостите. Може би е функция и на осъзнатост, на желание, на избор, на даденост...
Денят ме вика... избор прави се далеч повече от предполагаемото... всичко е избор...
Избрах... денят да бъде МОЙ!
Отивам... да си го взема...

.

вторник, 2 юли 2013 г.

юлско

И юли е тук... Половин година се изниза. Да, изниза се неусетно. 
Нима мога да виня някой? Не бих могла вина да търся и в себе си. Или пък точно там да я търся?
Фактите са неопровержими. Още една страница от календара е в историята...
Защо напоследък се чувствам притисната от времето? По-скоро от липсата му. Дали заради купчината неизгладени дрехи?... Проза, а? Но без нея не може. 
Преди половин час прочетох заглавие, че сънят е необходим... Да де, знам си го. Но и с него нещо не се справям. 
Не искам да се оплаквам. Не искам да търся вина за нищо. И в нищо. Най-малко искам да обвинявам себе си. Не защото съм безгрешна. Просто това ще е най-безсмисленото и ненужно занимание. А пък аз нямам време за това...
Какво ще направя сега? 
Първо: принтерът си знае и докато се приготвя за Сънчо, той ще си свърши работата. 
Второ: изчиствам всички негативни мисли и настроения от съзнанието си. 
Трето: изчиствам всичко и от подсъзнанието си. 
Четвърто: ще спя... като бебе къпано ;)
Пето: зарана ще му мисля...
Лека нощ във второ-юлска нощ...

.

понеделник, 24 юни 2013 г.

суперлуние

И така... 
От пълнолуние та на суперлуние. 
Ей такава редовност добре, че нямам в ежедневието си, че... лошо ми се пише.
Днес Влади ме провокира и ето ме тук.
Не за първи път се замислям за смисъла на блоговете. Още преди да разбера, че имало такова чудо като блогове е имало дискусии и твърдения, че май и пророчества, че блоговете са си изпяли песента. Добре де, ама аз не знам и на'... взех, че си направих блог, та и не един. /Ама туй е друга тема, дето наследниците все ме взимат на майтап./ 
Сега сериозно. Колкото може да съм сериозна тази вечер, настроена еуфорично по причина незнайна /или пък знайна ;)/. Може да е от жегата навън, а може и от луната с нейното суперство, а може и да е... всичко може да е ;)
Един ден... попаднах на блог... След него на друг. И се зачетох. И ме увлече. След седмица се върнах пак. И в другия надникнах. Открих още блогове. И разбрах, че си заслужава да наминавам по-често. Беше ми интересно. И пак ми е. 
Блогът на Влади - "Нямам идея", бе един от първите, които започнах редовно да чета и който изчетох от начало. И продължавам. 
В един, по-следващ ден, се реших... искам и аз да си направя блог. А по-късно се роди и този. На различните места споделям различни теми от живота си, от вълненията си. Може би разхвърляна да съм и тук и там... Но то си е и до характер, нали? А аз съм си такава - разпиляна. Нетърпяща едно и също. Търсеща и... намираща, това от което си имам нужда. То си и личи по "честото" ми наминаване насам. Ами... какво да правя, като интересите ми се променят и разни музи ме притеглят в посоки най-различни. Знам си, че колкото и рядко да съм тук и да си драскам когато имам си импулс, това е място мое. Място, което аз си го подреждам по настроения и вкусове. 
Радвам се, когато някой дойде ми на гости. Добре дошли са всички мои гости, които добронамерени се отбиват тук.
Аз пък наминавам тук, когато искам да ми е уютно сред мислите ми, сред въпросите и отговорите, които най-често раждат се докато пиша. Пиша... звучи ми някак високопарно. Нямам претенции, че сътворявам шедьоври за поколенията. Но пък са си мои, необходими ми писания. 
За края на блоговете... Ами... мисля, че няма край. Може би почивки ще има, промяна на интересите, но необходимостта винаги ще е жива. Онази особена необходимост, за която няма задължение, а има само удоволствие. За нея няма срок и график. Необходимост предизвикана от муза вдъхновена, или пък муза предизвикана. Предизвикана... като моята днес ;) 
Всъщност отдавна се замислям с мисли подобни. А днес е просто повод, за да седна тук и... да си подредя /поне малко/ мислите разхвърляни. 
А може би и кръглата Луна, приближила се безсрамно близко до Земята да ме провокира да се подредя не само в тези мисли... /за туй ще пиша друг път, ако муза пак ме навести/ Всъщност, едва ли е важна причината. Важен е факта, че... споделих си мислите и сега се усещам по-... подредена ;)
Така... Луната е ей там, над баира и ме подканя да прегръщам Сънчо...
Лека нощ!
А блоговете... ще ги има ;) Както ги има и настроенията ни. Непредвидими и изненадващи понякога или... винаги ;)

.

неделя, 26 май 2013 г.

пълнолунието

Тази вечер луната е омайница безсрамна. Пълнолунна е усмивката й. Погледът й закачлив, но високомерие чете се в него. И усещане за хлад не закъснява в топла майска вечер.
Аз пък с фотоапарат се екипирах и на високо се покачих, за да съм по-близо до лунните капризи. Луната се усмихна, а после бързо се закри зад облачето парцаливо. Облачето оцвети се с нюанси от дъгата и побърза да полети на изток. Лунно чело изясни се, закачливо ми намига и в следващия облак като с воал покри се. 
Луната палава е тази вечер. Поигра си с облачни къдели, а мен изпрати по ливада росна. В росата боса аз нагазих. Усетих хлад от капки водни, а земята топлината, дето е събрала в майски ден усмихнат, щедро бърза да ми подари. Разхождам се в нощта...  окъпана в контрасти земни, в лунна светлина игрива, с отворено сърце за тайнството на пълнолуние...
Събуждат се и другите ми сетива. Дочувам недалечни песни на щурци. Нима е вече време... И светулка в клоните се крие... Усмихна се детето в мен и спомен мил прегърна ме в нощта.
След толкова доволство за душата към топлото легло се аз запътвам. Забравен, но все още топъл, ароматен чай от маточина ме причаква. Чаша топлина в мене се разлива. Ароматът на лимон и пчелен мед е тъй омаен, че привлича чаша втора...
С усмивка се предавам на съня в нощта на пълнолунието майско...

.

петък, 17 май 2013 г.

работно настроение

Даааа... Тия дни ми се проясняват мислите.
Поне така си мисля ;)
Искам да седна и да си направя... нещо като обобщение... нещо като пожелание... нещо като план... или пък да е отчет... Нещо ще е.
Обаче, трябва ми време. Малко повечко отколкото ми се намира. Време, за да се концентрирам и да не бързам за нещо следващо, което чака да го свърша.
Затова, сега ще свърша всичко чакащо, всяко, не дотам любимо, занимание, но пък необходимо. От вчера съм се стегнала и въпреки умората необяснима /от времето дали не е.../ необходимите неща ги върша и резултата е поощряващ. Днес /до тук/ посвърших също доста.
Обаче има едно състояние /не знам писано или неписано е, правило ли е, закон ли е, или пък е изключение/, към работата за свършване да се прилепват с невероятна бързина още и още задачи, коя от коя по-неотложни и необходими.
Ама аз ще ги надхитря... и сега ;)
Имам още време. До довечера е доооста време. Утрешният ден е мой. В неделя ще почивам /официално, а иначе... аз си знам/. В понеделник ще предавам. До тогава ще съм й насмогнала на работата и ще се огледам, ще се поослушам и... време само мое ще си заделя ;)
Хитро, а? И ще успея. Защото си се знам. Успяваща съм...
Е, стига ми сега за отдих. Отивам да се... потопя в работното си настроение...
:) :)

.

вторник, 2 април 2013 г.

пролетни мисли

Пролетни ухания и цветове създават настроения с усмивки. Усещането е, че с часове природата се събужда. Едва дочакала слънчевите лъчи нетърпеливо разлиства всеки лист и цвят, дълбоко пазени от зимни студове. Разсъблича сивотата и облича най-цветните премени с цветове на слънчева дъга. Омайващите сутрешни песни на птичките изпълват душата и даряват импулс за жизненост. Всичко е по-лесно, по-леко, по-красиво, по-топло, по-живо... 
И аз също...
А зюмбюлите уханни, връщат едни спомени, когато съм била по-близо до земята и всеки цвят бе цяла вселена за мен. Един свят, разкриващ се пред мен, за да го опозная, за да се докосна до него. За да мога днес да се усмихна на спомена мил и да усетя онази невинност и чистота на мислите си детски...
Усмихвам се... с настроения пролетни...

.

петък, 22 март 2013 г.

за мен

За мен е.
Фениксът си е мой. 
За мен е нарисуван...
Пред мен е всеки ден. 
Фениксът е символ. 
За начало. 
Ново. 
Като пролетта.
Тя е тук...
С надежди...
И мечти...

.

събота, 9 март 2013 г.

ехо от вчера

- Обичам те!
- И аз те обичам!...
...
- Обичам те!
- Аз теб повече обичам!...
...
- Обичам те!
- Знам!...
...
Три обичам те... 
И три отговора... 
Всеки е себе си
Всеки е уникален. 
А аз ги обичам...

.

събота, 23 февруари 2013 г.

тайната е...

"... Тайната е в летенето..."
Това е цитат от разговор във ФБ, който бе по един повод, но... понесе мислите ми в посоки различни.
Край нас всичко е полет.  
Всичко в нас се случва с летене.
Полетът е свобода. Свобода на духа. Духът освобождава телата от оковите земни...
Летим при всяко вдъхновение. Вдъхновение, което обзема неочаквано мислите ни, което насочва делата ни. Вдъхновението ни безкрайно да е... ни се иска...
Но нали безкраен полет е невъзможен? Крилата уморени почивка ще поискат. Да се приземим ще трябва... 
До следващия полет на душата...
Мислите ми бързат и да ги догоня не успявам. Дали ако в полет понеса се, ще уловя ги?

Де да можехме да задържим полета колкото и когато искаме...

.

вторник, 12 февруари 2013 г.

не е лесно

Жена да си...
Ами, не е лесно. 
Е, не се оплаквам или пък... да...
Напоследък ми минават разни мисли и размисли. Пътят ми до тук... До туй, което днес съм...
Женското начало, заложено в мен когато само клетка съм била,  осъзнато е след време. Има - няма някакви си двадесетина години. Следват още двадесетина, в които конкуренцията между жената в мен, майката в мен, домакинята в мен, кариеристката в мен се редуват и надделяват с променлив успех. 
Все ми се ще да вярвам, че майката е най-успяла. Но и все се питам - дали? Доказателства различни получавам... Вчера тъй, а днес е друго, утре трето ще е... 
Винаги съм слушала сърцето си. После разума. Но на детските очи, понякога обратно им изглежда. Не съм безгрешна. Надявам се, че любовта може да изправи някои прегрешения спрямо децата ми - смисълът на живота! Но дали успява... Или надеждите са ми напразни... Пак въпроси :)
Замисълът на картинката един е, резултатът друг. Според мен прекрасен!
Въздейства ми силно. Необяснимо е. И обяснение не търся... От ръцете на дете обично е... 
Замисъл, реализация, съчетания, преливане и палавите щрихи... докосват ме с особената гордост, че нестандартното в детето е запазено... Животът се нуждае от нестандартните идеи на младостта...
Все по-често чувствам, че не съм на нивото, което ми се иска. А има очакване. Но не мога да отговоря... въпреки, че искам... И се старая да се уча, дори да не ми личи. Понякога е трудно на суетата в мен да си признае, че не знае, че не може, че не разбира...И неадекватност в мен чете се... И следва спор, за който много съжалявам... 
Съжалявам, че уроците житейски нямат научаване. Не следват логиката на предишния урок... Колкото и да съм прилежна ученичка, все намира се къде да го сгреша... 
Жена да си... Ей, такова шарено е. Замисълът е един, резултатът друг е... Нали прекрасен любовта го прави :)
Жена съм...
Но първо майка съм... Така го чувствам...

.

четвъртък, 31 януари 2013 г.

времето минава

Времето минава...
С жестока бързина...
Времето е обективно.
Но повече май е субективно...
Какъвто и поглед да му избера, истината е, че минава... минава... 
Следи оставя. Но дали са тези, които сме очаквали. А понякога е тъй забързано, че и следите няма ги след него, времето...
Вчера беше есен, а днес за пролет се оглеждам. Навярно нямаше да е необичайно, ако мечка бях и зимен сън си спях... 
Сега погледнато назад... не виждам ги следите... 
Поне да беше зима, като зима. Сняг и студ не ги видях, не ги усетих. Е, то за сметките добре е. Но емоциите ми... бедни бяха. С липсата на усещането за истинската зима сигурно ще се справя. 
Мързеливо време... Дали да не обвинявам в мързел себе си, като за начало... Работата не зависи само от мен. Нямаше я... Но защо не успях да си намеря нещо смислено. 
Та това е цял сезон! Месеци са. 
Добре, де... много четох. Понаучих някои неща, които са ми интересни. Но само туй не носи удовлетворение, когато погледа назад отправя. Поглед за проверка и за равносметка. 
Равносметка... хората ги правят в края на годината ;) Аз пък в началото. Всъщност, пак има край. Краят на първия месец... Да, ама... звучи натоварващо. А аз не искам негативи точно сега. 
Да се върна на... времето.
Времето минава... Няма да гледам назад. Каквото било, било... Напред ще гледам... 
Пролетта е там... И е зелена... ;)

.

петък, 11 януари 2013 г.

двадесет и две

Двадесет и две години...
Малко или много?
Не ми се вярва, че толкова бързо изминаха...
От едно вързопче... млада жена...

Честит рожден ден, мило ми момиче!
Обичам те!

вторник, 1 януари 2013 г.

след празниците

Празници, празници, празници...
Било каквото било.
Изпращане... посрещане...
Има поверие, че каквото правиш в първия ден на годината, такава ще ти е цялата година. И тук следват съвети - весели се, празнувай, не работи... Да, ама не...
Какво да правя като музата днес ме посети? 
Една енергия ме е обзела... Толкова работа /домакинска/ никога не съм вършила след пътуване и то следпразнично. И мога още... За малко се навъртам тук, из виртуала, а после със сигурност ще си намеря още нещо за свършване. 
Като неопределено желание за завършване, за разчистване, за място и свобода... Сигурно имам нужда от това.
Денят е първи, месецът е първи... за планове, за мечти е време. И за работа ;)
Сега, веднага си пожелавам - енергията, дето ме владее, с мен да е през цялата година...
А сакъзчето на снимката - така се е разцъфтяло... Сигурно и аз, ако цвете съм, ще цъфтя сега като него ;)
Е, какво пък... Нека е цветна новата година! 

.