неделя, 28 юни 2015 г.

хармония

Неделя е...
И разни мисли ми минават...
Мисли за постоянството, за знанията, за незнанията, за усещанията, за осъзнатостта и неосъзнатостта, за надеждата, за волята, за действията, за бездействията...
Много са, нали?
Учудвам се на себе си как мога понякога да бъда подредена до педантичност, а после да съм разпиляна за хиляда. Странното /поне за мен сега/ е, че и в двата случая се чувствам себе си. По същия начин се улавям в крайности когато се отнася до моето постоянство, волята ми, действията ми. 
И както ми е комфортно във всичките ми полярности, така и изведнъж ме налазват съмненията, че нещо не ми е в ред. Ей, това го не ща.
Мога да съм си подредена, мога да съм си разпиляна. И искам... Всъщност не знам какво искам... 

Не, знам...
Хармония... Ей, това го искам.
Хармонията явно е баланс от всичките ми същности дето са се събрали в мен. Сигурно успявам да ги балансирам... понякога. Сега искам да се науча да ми се случва по-често баланса.
Когато чета по цяла купчини книги, наредени до леглото ми - днес чета една, вечерта друга, после трета... ен-та... Другата седмица се връщам при втората, после при първата. И всичко си е там, където трябва да бъде. Все едно преди пет минути съм я оставила. Сякаш понякога има нужда от отлежаване на даденото четиво преди да продължа напред. Странно е. Поне до скоро ми беше странно. Сега май ми е приемливо. Неразбираемо, но приемливо.
Мислите ми и те такива са понякога - неразбрани, но приемам си ги :) ;) Ами... мои са си. 
Сега ще ги строя в ред и е време да намеря другите си мисли. Мисли за почивка и релакс, че... 
И утре е ден.

.

понеделник, 22 юни 2015 г.

лято ли?

И лятото е тук. 
Пристигна малко недостойно с ноемврийски ден през юни.
Градинските ми планове развали. И стана ми студено... 
Сред капките дъждовни цветята за лятото говорят. В зеленчуковата градина не може да се стъпи, но видяното изобилие обещава.
С изненада открих, че цвеклото вече има си глави прилични. Морковите, може да се каже, са готови. Доматите отрупани са с плод. Все още са зелени, но обещават скоро и червени. 

Много може тук да пиша за тревите, храстите, цветята, билките, зеленчуците и плодовете. Но друго си е, когато там съм и всичко вижда се, усеща се. Мислите прочиства, спокойствие дарява, увереност извира в мен...
Хубаво ми е там... до земята...
Днес нов ден е. 
Ще търся топлина, движение и лято.

.

събота, 6 юни 2015 г.

до корените

До корените си съм. Близо до земята. Близо до детството ми. Близо до спомените най-чисти - на детската душа.
Когато съм била дете безгрижно, не съм го оценявала това, което имала съм тогава. Не може и да бъде по друг начин. Но е сигурно, че днес съм такава, каквато съм си, само защото тогава съм го имала онова. Онова... природа, земя, корени...
Сега, след поредното отброяване на календара, вярвам, че осъзнатостите ми са повече. Всяко отброяване носи опитност, увереност, вяра, търпение... Но носи и тъга. Но за тъгата сега не искам да говоря. Тя е дълга тема... някой ден...
А днес денят ми беше динамичен и изпълнен с много дела. Уморена съм, но съм доволна от свършеното. Градинската работа няма край, не е тайна. Нямам възможност да участвам във всички дейности, но всичко, което е възможно да се свърши за ден-два го свършваме. Лесно е, защото немалка част от необходимата работа е свършена. Но пък свършваме работата, която изисква повече хора. Като брането и консервирането на ягоди. Мисля, че първият пик за това лято вече отминава. Четвърта седмица е ягодова. Не са само ягодите. И днес прибирах билки - салвия, маточина, черен бъз, лайка. Моравата е окосена. Повече от два часа си трябват и това е то. Добре, че слънцето на залез отиваше, а и сенки се намираха. Плановете за утре са подредени. Едва ли ще успея и утре да си полегна на окосената  морава... Обещавам си, че може и да е само за пет минутки, но ще го направя. Имам нужда и от такъв контакт със земята...
Денят ми е до тук...

.