неделя, 28 юни 2015 г.

хармония

Неделя е...
И разни мисли ми минават...
Мисли за постоянството, за знанията, за незнанията, за усещанията, за осъзнатостта и неосъзнатостта, за надеждата, за волята, за действията, за бездействията...
Много са, нали?
Учудвам се на себе си как мога понякога да бъда подредена до педантичност, а после да съм разпиляна за хиляда. Странното /поне за мен сега/ е, че и в двата случая се чувствам себе си. По същия начин се улавям в крайности когато се отнася до моето постоянство, волята ми, действията ми. 
И както ми е комфортно във всичките ми полярности, така и изведнъж ме налазват съмненията, че нещо не ми е в ред. Ей, това го не ща.
Мога да съм си подредена, мога да съм си разпиляна. И искам... Всъщност не знам какво искам... 

Не, знам...
Хармония... Ей, това го искам.
Хармонията явно е баланс от всичките ми същности дето са се събрали в мен. Сигурно успявам да ги балансирам... понякога. Сега искам да се науча да ми се случва по-често баланса.
Когато чета по цяла купчини книги, наредени до леглото ми - днес чета една, вечерта друга, после трета... ен-та... Другата седмица се връщам при втората, после при първата. И всичко си е там, където трябва да бъде. Все едно преди пет минути съм я оставила. Сякаш понякога има нужда от отлежаване на даденото четиво преди да продължа напред. Странно е. Поне до скоро ми беше странно. Сега май ми е приемливо. Неразбираемо, но приемливо.
Мислите ми и те такива са понякога - неразбрани, но приемам си ги :) ;) Ами... мои са си. 
Сега ще ги строя в ред и е време да намеря другите си мисли. Мисли за почивка и релакс, че... 
И утре е ден.

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар