вторник, 8 август 2017 г.

магична йога - Приливът

Елементите... 
Огънят - изключително концентриран, много силно осезаем, с пробождане на физическо ниво, но няма усещане за пламъци и огньове край мен и в мен. 
Акаша - виждам и усещам Осмицата бяла, плътна с кръгло сечение... топка енергия оформя тази концентрирана форма... Много силно усещане за енергията в дланите...

Камбаната... 
Звукът дойде като прилив. Аз съм Нещо което може да бъде и под вода, и над вода. Приливът залива мен и всичко наоколо. Пристига освен с вода и с много живи Неща - животни, растения... В прилива има цвят, цветове, проблясъци. Усещам топлина около мен, нещо като леко погалване... 
Изведнъж тази Вселена от живи неща сякаш не е във вода, а е въздух или каквото и да е, но не е вода - няма плътността на вода. Аз си летя/плувам сред този жив свят. Добронамерен е. Спокойна съм, усмихвам се... Леко, леко, леко ми е... 
И няма нищо друго освен спокойствието... Дори и мисли няма, няма никакви други конкретни визии. Усещането е  не ми се мисли, не ми се вижда... сякаш съм се разтворила във Всичкото...

***

.

сряда, 2 август 2017 г.

магична йога - Дарът на Коня

Морският Кон...

Дойде в залива, както обикновено. Беше Белият кон. Пристигна със светлина и златни сияния. Морето, от където дойде, също беше златно със златисти проблясъци. Беше Конят - Светлина... 
Не бързаше. Бавно идваше. Имах възможност да се радвам на пристигането му. Когато дойде до мен ме прегърна и тогава видях, че носи роза - жълта с розови краища на листенцата. При прегръдката я сложи на рамото ми. 
Качих се на него и знаех, че нямаме работа към Червения залив. Изненадах се, че не тръгнахме по Реката, а за пръв път поехме на ляво. В дясно са Червения залив и Червените скали. 
Видях, че заливът няма край, а преминава в безкраен златен плаж. Морето е спокойно, златисто... 
Конят бавно тръгна по пясъка, на границата между плаж и море. Видимо сме сами с Коня, но знам и усещам, че не сме. Конят сякаш танцува. Сега чувам божествена музика - лека, спокойна, омиротворяваща... Рай... 
Изведнъж ми се прииска да пея. Усетих, че Конят ме поощри и запях. Изненадах се, че пея толкова леко, нежно, омайващо... Сега забелязах, че съм млада, хубава, облечена, с жълто-розова рокля с волани. Подобна е на онази червената, циганската, но някак по-висша, по-лека.... Роклята ми има цветовете на розата, която Конят ми подари. 
Засилва се усещането за не сами, въпреки, че не се вижда нищо живо край нас. Сега разбирам, че Конят сякаш ме представя на тези, невидимите, а те са много. И освен, че ме представя, го прави с гордост... гордее се с мен... 
Аз продължавам да пея, музиката е все по-нежна, по-омайваща, по-райска, по-божествена... 
Когато се връщахме... не обърнах гръб на морето, а гледах Белия Златен кон, който се отдалечаваше с лека танцова походка ... 

Мисля, че още не съм се върнала съвсем. Още съм там, на брега на... Рая... В мен е Мир, спокойствие, топлина /външно ми е даже леко хладно/, нежност... Усещане за слятост с някаква моя непозната ми същност, може би... Особено ми е... Прекрасно е... 

***

.

вторник, 1 август 2017 г.

магична йога - Раят

Космическата река... 
Тя си идва без изненади, всичко е познато, но днес беше от дъги. Движеха се сякаш хаотично, но не беше хаос, а израз на райска музика - нежна, изпълваща, лека, галеща... 
Движенията са музика, те са звуците... Рай... 
Остана в мен съжаление, че много бързо си отиде реката, но... Раят е в мен и сега ... 

Леко ми е, леко ми е, леко... 
Такава една лека енергия, усмихната...

***

.

понеделник, 31 юли 2017 г.

разбрах



Сега разбрах...
Да, точно сега... Часът е 23:53.
Слушам Валерий Леонтиев и разбрах. Разбрах го с онова Знание, което е в мен. Което винаги си е било там, но аз не съм го знаела, не съм го осъзнавала, не съм го предполагала.
Сега вече знам защо го слушам толкова често. Знам защо с него успявам да свърша толкова много работа по проектите си. Знам защо имам нужда да го слушам.

С него се пренасям в друг свят. Свят, в който се прибирам в себе си, не се разпилявам.
С него се получава онова състояние на оттегляне на сетивата от суетата на деня. Настъпва онова време за мен, в което се събужда моята Муза, която ме връща към същността ми. Същност, която си харесвам, която иска по-дълго проявление от моментни проблясъци. 

Музата ми, всъщност, е проявление на най-съкровената ми същност и желанието й за творене. Творене на добро, на светло, на топло. Творене днес, от вчера, за утре...
Вчера, днес, утре, тук, там... Понятия за време и пространство. Понятия за ред, но редът е Хаос. В Хаосът е Знанието, Моженето, Искането, Правенето.
Искам, знам, мога, правя...
Тази песен е може би първата, с която преоткрих Леонтиев. Имало е дни, а и нощи, преди време, когато я слушах нон стоп.

Написах преоткрих и точно това е. Имам спомен, много ясен и ярък, че някога, много някога, по радиото /то друго нямаше/ го слушах и с неуверен почерк и печатни букви си записвах имената на изпълнителите. Да... някога... Музика и глас... Магия...
Е, сега знам... Не е случайно!

Сега... Продължавам да го слушам и да работя след отклонението, което Музата ми сътвори.

.

сряда, 26 юли 2017 г.

магична йога - Моето Дърво

Поздравът...
За пръв път усетих Земята  много, много силно. В края на поздрава усещах дори тежестта й... 
Вода, Въздух, Огън - усещах, но на едно доста по-ниско ниво. 
Акаша!!! Изключително силно! Описваните осмици бяха триизмерни и в себе си съдържаха много Земи - синьо-зелени планети... Описвайки осмиците, тези планети също се движеха, но с трептеливи движения и излъчваха светлосиньо сияние...

Морският кон...
Аз съм си на Залива - спокойния, зеления, равния... Морският кон дойде със златно сияние около себе си, усмихнат. Морето, небето - златни отражения и светлини, без да са загубили синия си цвят - една хармония от синьо и златно. Конят ме поведе / понесе - или каквато и да е транслация, по реката, която се влива в този залив. Тя е обичайната - в началото с по-гъста и ниска гора, нагоре става по-рядка, с по-големи и по-високи дървета, с повече светлина. 
Стигнахме до извора. А той е сред корените на голямо, високо, стройно зелено, пролетно Дърво. Знам - Моето Дърво е. Водата в корените е бистра, с играещи светлинки, златни проблясъци, но само тук-там - отново знам, че това е - говора на водата... 
Сама съм. Конят го няма, но съм спокойна. Радвам се на спокойствието, на светлините, на тишината. Пия вода, усмихвам се и виждам от Извора - той е като езерце с диаметър около метър, с граници корени, оплетени като плет - се издига стълб светлина право нагоре. Светлината е бяла, като мъгла, но знам, че е Светлина. Достигна върха на дървото. Тогава виждам, че съм в подножието на Белия връх - там е Дървото, там е Изворът... Някак не съм изненадана... Спокойна съм, наслаждавам се на мира, спокойствието, хармонията, тишината, красотата, енергията... на Всичко... Сякаш аз съм Всичко, аз съм и Тишината, и Водата, и Дървото, и Хармонията... 
Връщането - Конят се потопи в безкрая на морето и след него остана златна светлина - като топка, като Слънце, но не слънцето. Не ми се връщаше. 
Още виждам новото Слънце в морето, сиянието, спокойствието...

Прекрасно, златно, спокойно!!!
Дърво, Извор, Връх... Д...И...В... и аз съм САМА...

***

.

вторник, 25 юли 2017 г.

магична йога - злато и хармония


Мудра на сърцето...
Усещане за гъдел в гръбначния стълб. Като трептене, пеперудено, леко, усмихващо /усмихвам се/ - изключително приятно!  Мисъл, че днес енергиите са в идеална Хармония! 

Тресането... 
След първата част: Усещане за две половини на тялото ми - едната студена, тъмна, сякаш зелена, другата - плътна, силна, топла, дори гореща, огнена, с пламъци насочени към студената ми част.  
След втората част:  Повече баланс - няма студено, но и горещото е по-равномерно. 
След третата част: Усещане за движение, завихряне в осморки... Усещане за цялост, за енергия, за живот... Баланс...

Полет... 
В Огъня-Слънце съм... А усещането е за... нещо ново... Като обещание за още и още... Не знам какво, просто е още... Като предстоящо разкритие... Усещам желание за гмуркане в Огъня, но... Не съм допусната. Нещо ме спира, а и аз не настоявам. Знам, че ще се случи и гмуркането когато съм готова.

Змиите...
Излюпи се Змията и тръгна нагоре, станаха три. До тук нищо ново. Издигнаха се над мен, и аз с тях... Не се оплетоха. Поведоха ме към Змийския, Златен Замък... Трите се проточиха като мост пред мен, но аз не стъпвам по този мост, а по-скоро летя над него. Но това не е точно полет, а по-особен полет и усещам свързаността си със Змиите. Стигнахме до Портите. Великолепието на Замъка е омагьосващо. Аз оставам пред замъка, а трите Змии обиколиха Замъка. Насочиха се нагоре. Там, над Замъка, се оплетоха и се издигнаха нагоре, нагоре, в безкрая... Вече не са змии, а Златна светлина, като вихър... Този вихър се вля в мен... Усещане за завършеност, за цялост, за прибиране на нещо мое, което се е върнало...

Орелът...
Дойде си по обичайния начин от леко вляво и поехме надясно. Летяхме над зелените, много зелени заоблени хълмове. Но днес бяха различни, всяко хълмче си имаше перчем от бяла, лека дъгичка. Прилича на развълнувано море с бели вълнички, но това си бяха зелените хълмове. Летим, летим... изведнъж Орелът направи завой в ляво и в далечината видяхме Змийския Златен палат. Същият си е, но с много по-силно златно излъчване и златно сияние около него. Гледахме го, по-скоро беше като съзерцание. Няма очаквания. Много силно спокойствие, мир... Дочух нещо  - при развалините. Погледнах Орела, но той мълчеше, излъчваше Покой. Разбрах, че това не е за днес, а за някой друг път... Прибрахме се под Върха... 

В мен има едно златно усещане след практиката...
Хубаво е...

***

.

вторник, 18 юли 2017 г.

магична йога - по пълнолуние

Пълнолунна практика... 
Вълшебство след вълшебство и много силно усещане за цялост. Търся думи, за да опиша странните усещания като полет на пеперуда, като галещо движение... 
Полет на Феникс над Огъня...  Акаша - Вихър и не виждаш нищо друго. Знам, че Центърът му ме привлича с неудържима сила. Центърът е черен, а Вихърът е бял с разноцветни проблясъци. Усещам как аз и Вихърът се приближаваме един към друг, привличаме се до момент, в който в центърът се появява бяла сфера - Слънце...
 
Камбаната... 
Заведе ме на пъстроцветен източен пазар. Звукът дойде с вятър и бях пренесена сред сергии с различни подправки - познати и непознати, сергии с екзотични плодове - едри, дребни. Всичко е много пъстро. Много хора, цветове, ухания, форми - всичко се слива в едно - ПЪСТРО. И сега в мен е някак пъстро, цяло, спокойно, доволно...

Пълнолунието е априлско... 

Пълнолуние в 9:09 и не е случайно, че практиката ни започна точно тогава...

***

.