неделя, 17 август 2014 г.

неделни мисли

Тази сутрин се събудих в тъмно. Дочетох "Дядо Горио" на Балзак. Признавам си, че доста ме замисли. През всички дни докато я четях, мислите ми бяха заети с героите, с техните отношения и с днешното време. Цял ден, въпреки всички други занимания, мислите ми се връщат към книгата. Все още не мога да започна друго да чета. Пък и е време за сън. Значи, четенето ще е за утре.
Дните продължават да не си приличат един с друг. Добре е, че има разнообразие. Но това не е много добре за някои навици, които исках да си създам през лятото. Когато дойдат есента и зимата, характерни с по-забавените си дни, ще постоянствам. Днес, в средата на август, е един октомврийски ден. Температурата не се покачи над 20 градуса. Незнайно появил се есенен вятър довя пожълтели листа, завъртя ги в неочакван танц, а сетне ги остави на вечерния дъжд, който ги разтла в цветен килим по земята... И това ако е лято?
Динамичността на летните дни ми харесва и увлича. Не си спомням друго лято, в което да съм свършила толкова много домакинска и градинска работа. Удовлетворението е хубаво усещане, мотивиращо.
От утре новата седмица ще започне по различен начин. Как ще продължи? Със сигурност ще е вълнуваща и различна. 

.

неделя, 10 август 2014 г.

август е

Дааа... и август е тук и една трета от него си замина.
В ъгъла, между клоните на липата, един сутрешен гост през прозореца съзрях. За пръв път виждам такова животинче... Беше интересно да се опознаваме взаимно ;)
Летните ми дни са различни и динамични... Оказват се с много повече динамика от очакваното, от предполаганото. Но има един такъв момент в цялата работа - за различността трябва да се поработи. Трябва да си готов, да я искаш и да не чакаш някой да ти я поднесе на тепсия, а сам да си я направиш. Не всичкото различие зависи само от мен, но за това, върху което мога да въздействам - го правя.
Понякога от толкова много намислени неща време не ми остава за другите намислени неща ;) Не се оплаквам, справям се. Много често умората след летния ден е толкова много, че едва помирисала възглавницата и съм заспала. 
Работата в градината е безкрайна. Не всичко зависи от хората, а и времето си казва своето. Понякога трудът и очакванията се разминават с действителността. Доматите, така хубави и силни, сега с всеки изминат ден чернеят и... тъжно ми е. Но пък краставиците до тях са толкова изобилни :) С първата реколта тиквички не се получи, но сега вторите са на път да запълнят всяко празно кътче от фризера. Освен, че доста често са и в менюто. Третата реколта и тя е на път. Какво пък? Хубав зеленчук са си. Вчера сготвих голяма тенджера със зелен боб, а след ден-два ще има пак за буркани. Може да се каже, че е лято за зелен боб. 
Малините са необичайно едри и вече доста вкусни. И ягодите се отчитат редовно. Продължаваме да правим по някой и друг компот, а от останалото се правят сладката, които са доста търсени през зимата. Че и през лятото, когато се правят катми. Любимо сладко у дома е от праскови. Тази година прасковите не са това, което бяха миналото лято. Но от първата праскова, доста мека и нетрайна, почти всеки ден зареждах по една тава за сладко. Сега следващите дръвчета са на ред да зреят и с капналите, и наранени плодове се случва същото.
Много често изникват непланувани задачи. Днес такава задача беше една кофа домати. Ако не бях ги прибрала, след два дена, нищо нямаше да има от тях. А така... в няколко бурканчета вече има домати на парчета. 
Стига толкова за консервните ми занимания ;)
Някога, в училище, беше задължително да прочетем "Йожени Гранде" и "Дядо Горио" на Балзак. По онова време бях чела и "Шагренова кожа". Хубаво, но нямах никакви спомени. Миналия месец си свалих в електронен вариант и трите книги. Започнах от последната. Сякаш за пръв път се докосвам до завладяващия стил на Балзак... Излишно е да се опитвам да го анализирам. Мога да споделя само, че го чета с невероятен интерес и удоволствие. Вчера започнах втората книга. След малко мисля да приключвам с домакинските си дейности и да си взема "моето" време с книжката :) 
Един въпрос ме загложди ;) Защо съм тук, а не си чета вече? Много е лесен отговорът ;) - Защото тук е мое си място и ми е хубаво като си идвам. Определено ми липсваше...
Така е... с динамично и различно лято...
А тази вечер щяло да има суперлуние... хайде, отивам да заема по-добра позиция на терасата ;) ;)

.

сряда, 30 юли 2014 г.

ден за...

Ден за билки.
Ден за зелен боб.
Ден за праскови.
Ден за въпроси:
Къде сгреших?
Къде греша?
В какво сгреших?
В какво греша?
Как да поправя грешките си?
Ден за...
Не е ден за ... мен...

.

неделя, 27 юли 2014 г.

ден от юли

Юлски ден е тук. Дните ми от юли си приличат и се различават. Разнообразни са. С динамика или пък с по-лежерно настроение. Имат си от всичко. 
Децата имат своя път. И си го поемат... Опора се опитвам да им бъда. Но и на себе си да разчитат, опитвам да науча. 
Учи ли се или се показва с пример?... Едни таквиз въпроси търсят отговори в дните.
В градината работа да търсиш... 
Сега е времето да се събират билки. Малко трудно е в дъждовни дни да се сушат, но случват се нещата както трябва. Вчера лофантът е прибран. Втора порция от лавандула чака да се прибере. Риганът до ден-два и той ще е готов. И подправките прибират се сега. Чубрицата и босилека вече се сушат. Магданоз и копър във фризера студуват. Листа цвеклови си прибрах. И краставичките в буркани се наместват. Морковите е време да намерят мястото си на студено. Днес видях, че киселецът пак готов е. Тия дни за него и за лапада ще се погрижа. Вчера поляната е окосена. Малините засилват се и те за урожай богат. Тиквичките... на втората реколта се надявам. Първата е повече от скромно се отчела. Така се случва с тия дъждове...
След телеграфното обяснение, освен да се отправям за почивка нощна, друго не остава.
Утрото не ще ме чака да се излежавам аз зарана ;)
Тъй хубави са утрините от слънчеви лъчи огряни. Тревата росна ме събужда със свежестта си лятна. Закуската си да намеря в лехата с ягоди или на дръвчето прасковено... Джанка киселка да си откъсна влизайки в градината. Малинки да си набера, минавайки край тях, в задачи други устремена...
Едни такива дни... юлски дни...

.

събота, 19 юли 2014 г.

не се размина

И днес не се размина. Лятната буря връхлетя от север. Вятър, дъжд... Какъв ти дъжд? Порой е името му истинско. За двадесет минути - повече от двадесет литра на метър квадратен... Така, за двадесет и четири часа, общия валеж се закръгли на петдесет литра на квадратен метър...
Системата за капково напояване се оказва излишен труд. За сега...

С тия всекидневни дъждове и билките не мога да си прибера. Хем са изсушени, хем ми се иска в сухо време да ги прибера в торбички. Но по-важното е, че съм си прибрала стръкчета целебни, стръкчета ароматни. 
Дали пък да не си направя чаша чай? Много добра идея ме споходи. ;) Освен да я последвам. 

Потърсих да сложа снимка от дъжда, но... Отказах се. С тази слънчева снимка /преди няколко дни/ предизвиквам слънцето да се покаже  ;)

.

петък, 18 юли 2014 г.

юлски дъжд

Страховита гръмотевичната буря привечер. Юлски дъжд отново се изсипа. Такова е лятото. Ден без дъжд не се е минал. А в някои дни като днес - дори повтори.
Противоречиви чувства в мен поражда времето лятно. Вероятно зависят от много фактори настроенията ми. Днес се радвах дъжда. Почувствах го измиващ и пречистващ. Въпреки ужасяващите, на моменти, гръмотевици. Преди дни дъждът донесе ноемврийски студ. Така почувствах го, смразяващ и пораждащ желание за нещо топло.
Но има  и едни други времена...
Времена, когато разбираш как времето е отлетяло.  И се питаш колко ти остава... И се страхуваш, че си закъснял... И питаш се, и бързаш... И пак си закъснял...
Не искам да съм закъсняла!
Утрото дали е по-мъдро от вечерта? Дано... За да намеря отговори на въпросите, които и юлският дъжд не успя да измие...
Утре на слънце ще се радвам.
Искам слънцето да ме събуди в съботното утро :)

.

четвъртък, 17 юли 2014 г.

в градината

В утрото, след нощ дъждовна, изгрява слънцето по ярко. Тревата е измита до най-зеленото зелено. Росата в розите сияе с цветовете на дъгата. А лъчите слънчеви прегръщат ме с любовна нежност. Утрото с омая ме привлича и боса по тревата тръгвам.
Детски спомени изплуват и с усмивките ми днешни те се сливат. 
Денят започва с ягоди узрели. Следват тиквички и краставици. Тиквичките първо се плевят, а после се берат и чакат си реда да реша какво да правя днес със тях. Краставиците са решени. Някои в буркани днес ще влязат. Други за салата ще са отредени. Пиперът е в стихията си на цъфтежа, вече вързал е и скоро ще берем от него. Днес за него има само погледи усмихнати. На усмивки радват се и вейките с боба. Миналия ден му беше ден ;) След някой ден пак ще бъде ден за боб и бобени консерви.
След толкова дъждове тревата в градината иска в джунгла да я превърне. Но не се предаваме. Днес беше идеално време за плевене. С доста треви, пораснали на неподходящо място, се преборих. А привечер на поляната и билки си събрахме. То ясно е, че всяка тревичка билка е, но днес си имахме определени интереси. На вниманието ни се радваха широколистния живовляк и петопръстник. А колко е мека детелината... Че и с четири листенца се намира ;)
Един летен ден... 

.