понеделник, 13 август 2018 г.

безлунна нощ

Август е навън. Нощта безлунна...
И без причина аз пак съм будна...
Край реката вятърът е подивял,
а люляците пеят с есенни листа...
И колкото и да е жежко лято в дните,
нощите с прохлада се тешат...
Нощите са за мечтателите смели
и за звездобройци безразсъдни...
Звезда си търся в нощното небе,
мечтата своя да й поверя с надежда,
да я изпълни, щом тръгне тя да пада...
Но не е ли по-добре ръкави да запрятам
да я изпълня както само аз умея,
с моето сърце да си я сътворя...


.

падащи звезди

Звездите падащи, някои казват, са красиви... 
Аз пък мисля, че са тъжни и самотни...
Сред безброя техен из безкрайното небе...

.

събота, 2 юни 2018 г.

маргаритен юни

снимката е тук...
Юни е тук!
Моят месец!
За мен юни е полски маргарити в букет ливаден. Юни е и рози.
Но днес е маргарити бели!
Снимката ме намери във ФБ. И не е случайно. 

Усмихна ме. Омиротвори духа ми, започнал леко да нервее от работния ми ден в съботно време. Повика блогуващата ми муза и аз съм тук. А тя, музата, явно е имала нужда от подобна магия, за да се събуди.
Юни е месецът мой! На границата между пролет цветна и лято жарко. Юни има всичко. Зелен и цветен. Слънчев и дъждовен. Юни е цвят, но е и плод. Юни е средата на годината. Средата на живота...
Юни си е Юни...
Месецът мой е!
Сега спокойна, цветно-маргаритена, продължавам с работната си муза. 


.

събота, 12 май 2018 г.

идва момент

Много моменти идват и отминават. Повечето ги пропускаме. Не ги усещаме, не ги оценяваме. Отчитаме отминалото време, но не помним, не сме разбрали какво ни е донесло времето. А то винаги ни носи. Носи ни точно това, от което имаме нужда, за да израстваме. И не става дума за растежа на ръст, а за онзи растеж, на душата. Растеж, който не се измерва с познатите мерни единици. Душата има свои мерки и измерения. За нея няма правила и норми. Всичко е норма, всичко е правило. И правилно...
Когато все по-често усещаме, разбираме и оценяваме моментите, без съмнение това означава, че сме на точното място, в точното време. Това е от онези признаци, които душата ни дава, че вървим напред, напред към същността си.
Същността е заключена зад девет врати с девет ключалки... Приказка... Не, не е приказка... Но... да, приказка е, но всяка приказка си има истина, на която е стъпила.
Има моменти, когато разбирането, че нищо не е това, което е, е толкова силно и натрапчиво, че не може да се отмине. Не може да се махне с ръка, все едно нищо не е станало. Тогава съзнание и подсъзнание си подават ръка и... мислите, които нахлуват са необичайно силни, ясни, разтърсващи и в същото време, спокойни и носещи сигурност.
В такива моменти няма усещане за време и място. Всичко е тук, сега. Всичко е у дома...
Има едно състояние - медитация, което не разбираш до момента, в който не го усетиш. След това всичко, ама наистина всичко, е толкова ясно, топло, радостно. А когато усетиш за пръв път медитативното състояние без да си се подготвил е някак стряскащо, но със всеки следващ път го приемаш за дар. Дар, който заслужаваш...
Идва момент, в който много малко трябва, за да се пренесеш в магичния свят на медитативното. Една песен, един глас, едно цвете, повей на вятър, ромон на река, песен на птиче, една картина, една мисъл... Всяко едно е част от всичкото, от цялото, от същността...И това не плаши, това помага да продължиш в другото време, което има мерки...
Идва момент...


.

вторник, 8 май 2018 г.

май е тук

Май е тук...
Наследил зеленото си от април. Добавил бели цветове на бъз, омайните ухания на акации...
Лекият ветрец по поречието на реката прави сутрините свежи, зарежда ги с енергия за новия ден. Птиците са в надпревара да открият своя дружка с любовните си песни.  
Слънцето с усмивка се разхожда по най-синьото небе и закачливо се закрива с бързи облачета бели. А те картини най-вълшебни сътворяват и оживяват на синьото платно. Магията на пролетно небе оставя спомени в душите нежни.
Вечерите, запазили от майската си топлина,  притихват огласяни от жабешкия хор и от подранилите щурчета.
Май е тук.
Тук е със своята омая, магия и вълшебства. За всеки, който си позволи да ги приеме...


.

събота, 24 март 2018 г.

разходка между зимата и пролетта

След малко трудно ставане в съботната сутрин се запитах: от къде да я започна?
Навън е бяло, доста наваляло през нощта.  Все още завихрящо снежинки в утрото съвсем неранно. Обувките ми най-зимни са прибрани. По-точно - невадени за тоз сезон, че то зима нямаше в обичайното й време. Реших, че ще изляза с каквото и да е. Ще се обуя топло, а после ще се преобувам. Облякох се и с шал се забрадих, за да се пазя от танцуващи снежинки. Телефинът, ключовете и фотоапарат са в джоба вече. Време е...
Навън е свеж студът. Снежинки се полепват по лицето и усмихват ме. Вървя по път познат, но днес е нов и неповторим. Бялото е господар в този утринен час. Радвам се, че излязох, че надвих едно гласче, което мързела ми хвалеше в просъница.
Сняг вали, а птичките са неуморни, с песен те примамват пролетта. Изпод храстици, затрупани от снежна пелена косчета излизат. Врабчовци се суетят от клон на клонче и снежните покрития на земята се стоварват.
Под бялото покритие на закъсняла зима цветни изненади се показват. Дрянът нацъфтял и жълти облачета са цветчетата му сред бялата безкрайност. Джанки бели сливат се със снежната премяна, но розовите венчелистчета и тичинките им червени издават омайна красота. Храстче край пътеката е нацъфтяло и цветчетата му са камбанки жълти, с които явно е - пролетта привличат. Храстите, които са се накиприли в премяната зелена преди снежната вихрушка не са малко. Тези, които са позакъснели, имат пъпки, чакащи само слънчев лъч, за да се разкрият.
Край покрития с бяла пелена жасмин ухание на пролет, на нещо сладко ме усмихва. А слънцето сякаш се опитва да пробие, за ми покаже кой ще бъде днешен господар.
И няма думи, с които да се опише тази красота. Може би да е природна аномалия, а може и да е съвсем нормално. На природата кусури не бива да се търсят. Тя отплаща се или пък се извинява с прелестната красота на съботното утро.
Утро, което съм щастлива, че не пропуснах. Утро, в което радостно ми беше да си правя сам сама пъртина сред храсти и дървета, които само в този миг са точно тъй красиви и неповторими. Исках да запея, тъй ми беше леко. Мойта песен бе излишна. Беше невероятна симбиоза от бяла тишина и пъстра птича пролетна глъчка. Природата е съвършена... Спирах се и всяка моя клетка усещаше съвършенството.
Час разходка между зима и пролет, която никога няма да се случи същата.
Неповторима и вълшебна омая от една разходка... но каква разходка само...
Думите не стигат, за да опиша емоцията от утрото вълшебно.  Фотоапаратът е безсилен да я запечата омаята на мига. Но в мен остава усещане за съвършенството, което тази сутрин докосна душата ми несъвършена...


.

неделя, 11 март 2018 г.

пролетни дни

Най-сетне истински пролетни дни. Дни, в които единението със земята ми донесе мир и удовлетворение в душата. 
Малък Сечко най-сетне доведе зимата, която няколко месеца все се канеше и все не беше истинска. Имаше и сняг в прилични зимни количества и сантиметри. Имаше и минуси като за истинска зима. А най-хубавото е, че баба Марта не се чуди много и доста бързичко стопи снежната пелена. Слънцето, съвсем несрамежливо, стопли баирите. Птиците отпуснаха гласове с най-омайните си любовни песни. Всяка тревичка бърза да надникне над есенната шума. Всяко пролетно цветче сияйно се усмихва на слънцето и привлича пчелички.
Така е... Пролетта настъпва по поляни, гори и реки. Пролетта нахлува с копнеж събуден в човешките души. И желания за създаване.

Събуждащата се пролет дава енергия и на физическо ниво и всяка градинска работа увлича и умората забравя. Два прекрасни дни до земята, в които да засявам, ми донесоха неописуемо удовлетворение. В градината има необходими и неотложни работи. Независещи от настроения човешки. В градината се работи когато времето даде. А времето бе твърде благосклонно и нашата градина е уредена. Всичко, което трябваше е вече засято. Започнахме с три вида лук и чесън. Продължихме с два сорта грах. А те са два, защото трябва да се мисли и за прибирането. Все пак на два пъти ще е по-добре. Няма да си стресирам помощниците с много работа :)
Последва засяване на моркови, магданоз и пащърнак. Тук се полага малка обедна почивка. 

По икиндия е време за засяване на картофите. Не мога да се нарадвам на  отлично рътените картофи за семе. Мое дело са, признавам си съвсем нескромно ;) Тази година освен изпитаните три сорта съм си харесала и два за проба. До залез работата е приключена. И всички са уморени. И доволни.
На следващия ден идеите са много, реализациите са по-малко, но пък всички си имаме бонус - мускулна треска ;) Макар и с по-малко реализирани идеи, удовлетворението е пълно. Останалите планувани идеи не са неотложни, могат да се свършат и следващата седмица, няма да е късно. Хубаво е когато имам повече идеи, това е нещо като програма максимум. А програмата минимум още вчера бе преизпълнена.
Обобщението - прекрасни дни!
И дълбока благодарност за всички, с които свършихме голямата работа!

Само съжалявам, че не успях да документирам с фотоапарата повече от интересните мигове, които имаше в тия дни. Някой друг път ще наваксам :)
Утре започва нова седмица, която ще бъде със съвсем други занимания. Но аз си имам енергия за всичките, че и за повече. Енергия, получена от земята...
А сега ми е време... Сънчо ме очаква.


.