събота, 17 септември 2016 г.

септемврийско

Средата на септември е.
Преходът от лято в есен. Смяна на летни навици със зимни :)
Най-трудовото ми лято е към края си. Лятото, което ми донесе толкова много удовлетворение от свършеното. В никакъв случай не си приписвам заслугите на всички край мен. Всички дела и резултати бяха възможни само с общата ни работа. Затова пък има и удовлетворение от моите "началнически" способности ;) Брех, какви способности открих това лято ;) ;) ;) Надявам се, че няма оплакващи се. Пък то... дали пък смеят ;) ;) ;)
Така... средата на септември е...
Все още дните са жежки, но нощите носят прохлада с есенен привкус. Сутрешната разходка е свежа, енергезираща, а вечерната е релаксираща...
Не успявам да се настроя на вълните на ежедневието. С надежда, че до края на септември и това ще се случи, продължавам с хаотичните си дни.
В нощта на пълнолуние май е повече от нормално подобни хаотични мисли и настроения да ме навестяват. 
Емиии... така е когато мойта муза е тук ;)

.

понеделник, 22 август 2016 г.

енергия за лято

Енергия... Да, това е състоянието ми в изминалия месец.
Имам си "бягството", имам си енергия в изобилие, имам си и делата.
Случват ми се дни, в които вечер не мога изброя всичко, което съм свършила през деня. Това съвсем не е лошо, удовлетворението е неописуемо.
Градина, къща, слънце, плодове, зеленчуци - изобилие от работа ;) Преди седмица успях дори да легна на хамака... за петнадесетина минути. Преди ден ми се случи за около цяяял половин час ;) Е, беше се посмрачило, че даже и мръкнало, а вечерния хлад беше в повече и се наложи да си намеря стоплящи завивки. Но пък си заслужаваше усещането за покой и блаженство след дните ми изпълнение с действие. 

То, действието си е ежедневие. Имам дни на "градска почивка", в които посвършвам и другите задачи, а после отново дните са  градина, слънце, плодове, зеленчуци... Определено ми харесва това ежедневие. Задачите в една селска къща са разнообразни, нетърпящи отлагане и изискващи своето си време.
С особено удовлетворение откривам у себе си една способност - да съм организатор и то какъв... ;) Истината е, че и до сега съм си мислила, че се справям в организирането на това и онова, но тия дни с увереност мога да се похваля - успявам и то доста добре. Под мое ръководство и контрол всичко е по-лесно, резултатно и най-вече спокойно. :) :) :) Пък съм си и скромничка ;)...

Исках мнооого още да подраскам тук, ама... толкова.
Спорен ден!

.

понеделник, 18 юли 2016 г.

мечта за бягство

В резултат на юнските жеги, с добавка на юлските, храстите на баира срещу прозореца ми изглеждат като през септември. Жълтокодовият северозападен хладен вятър при всеки порив донася песен на есенни листа. И странно силен аромат на есенни дни...
Успява да ми навее и такива настроения...
Не искам. Не ги искам сенните минорни настроения. Искам си лятото. Искам слънце и топлина. Съобразявайки се с предупреждението: "внимавай какво си пожелаваш", правя важното уточнение - топлина не значи адска жега ;)
Сега по същество. Не, че до сега не беше :)
Лятото ми е необичайно. Сякаш всички се сетили сега да работят. Що спаха цяла година? Аз, нали съм си отговорна, ще си свърша моята работа, но и ще си намеря време за моето лято.
Скоро се замислих, че "моето" лято от години не означава "море". До тогава не можех да си представя лято без море. Е, явно можело. Мисля, че не ми липсва. 
В момента моето лято има едно желание - тишина и градина в полите на планината. Сигурно с децата ще измислим и други дестинации за някой и друг ден, но основното е - градината. За съжаление все още имам само двата официално почивни дни за зареждане на батериите. Но все по-често усещам, че имам нужда от повече.
Обещавам си - скоро ще е! При първа възможност изчезвам :)

Сред градината, тишината, цветята, зеленчуците, плодовете, билките, птиците /имаме си домашни косчета/, катеричката /намерила лешника и май няма да остави за нас, както го е подхванала/, щурците, комарите, мухите /май прекалено стана/, слънцето и сенките се чувствам истинска, цяла, спокойна, доволна... С по-малко думи -Аз съм си!
Градът ме натоварва. То не е и кой знае колко голям град. Не мога, а и не искам да си представя ако е по-голям. Искам си бягството. Лятното. И вече е време. Скоро...
Сега ще слушам вечерната песен на градските жаби. И на вятъра белязан с жълт код и есенен привкус...
А в ранно утро птиците изнасят дооста приятен концерт за началото на деня. 
До утрото...

.

понеделник, 4 юли 2016 г.

за билки

Време е за билкобер... 
Е, той отдавна започна, защото билки не се берат само на Еньовден, а тогава когато им е времето.
Вчера си набрахме еньовче, жълт кантарион, камшик. Намерих си върбинка и бял равнец. Синята жлъчка все още не е нацъфтяла, та ще почака поне седмица.
Липата е изсъхнала, лавандулата и тя. Прибрала съм си петопръстник, цвят свирчовина, джоджен, мента, маточина, живовляк, салвия. Събрах си розови листа. Мисля, че ще са и ефектна добавка към всяка комбинация от билка.
Сигурно не се сещам за всичко прибрано. Тепърва ще събирам и още. В градината скоро ще нацъфти лофант. Ментата отново ще може да се бере. Видях пресни стръкчета маточина. Риганът е пред цъфтеж. Миналата седмица от градинския ми кантарион си залях с олио в бъркан и сега стои на слънце. Скоро невен ще огрее в градината и ще дойде време за мехлем.
Харесват ми тези занимания. Носят ми релакс. И със сигурност голяма полза. Поне знам от какво си правя запарки. Е, не е възможно всичко, което ми потрябва да си събера сама, но поне това, което мога...
Миналата година видях семена от ехинацея. Разбира се, че си купих ;) Оцеляха две стръкчета. И започна да цъфти. Наистина е изключително красиво. 

Жълтата комунига е започнала да цъфти. Мисля да си събера от нея другата седмица. Ще стане идеална възглавничка за лека нощ. В комбинация със хмел, четох, че било вълшебно :) Ще се пробва ;)
Харесва ми да експериментирам. Но винаги има една граница, която не бива да се прекрачва, когато в нещо не съм сигурна. Каквото и да си говорим, тук става дума за здравето ни. Но когато в нещо съм сигурна, а тази сигурност не е от една прочетена статия, се чувствам в стихията си.
Стихия... ;) нали?


.

сряда, 29 юни 2016 г.

на прага на...

Жена да си... на прага на... 50...
Да, петдесет... Започнах ги...

За тази възраст чета отпреди 20 години и все ми изглеждаше тооолкова далееече... Далече, далече... колко да е далече... ей ги, на'...
Все си мислех, че на мен няма да се случи. Или поне няма да ми се случат разните гадости. 
До вчера... Когато невролог ми каза, че причините за главоболието ми са побъркани хормони. Така де... таман туй си е, както и да се каже...
И изведнъж, всичко дето бях чела, че може да ми помогне го забравих. И сега се чувствам като чиста тетрадка... Тетрадка, в която аз трябва да си пиша новите правила.
Жена да си... Неизбежно е...Противоречиво ми е...

Не се оплаквам! Не се вайкам! Просто се събирам. И подреждам. Така трябва.
Това е... Жена да си...

.

сряда, 20 април 2016 г.

"веге" ФБ

Днес напуснах всички групи в "социалната" мрежа ФБ, които съдържат в името си "веге-".
Написах с кавички думата социална, защото все повече се чудя кое й е социалното, особено след някои публикации и коментарите след тях. Членувах си в една група, КУЛИНАРНА група, за вегетарианска и веганска храна. Идеи интересни намирах, беше ми и интересно, и полезно.
Ама в повече ми дойде поредния напън на няколко индивида, които много държаха да окажат "помощ" на инакомислещите. Имаше и няколко здравомислещи, но... глас в пустиня. И то само защото бе изразено мнение, че една публикация не е уместна за кулинарна група...

Аз на никого не казвам какво да яде, какво да мисли, затова очаквам същото и отсреща. На никого не налагам своите пристрастия, истини и заблуди. Да, мога да си ги споделям тук, защото това си е МОЕ място. Мога да си ги споделям и с когото аз преценя, но някой си, без да знае каква съм, що съм, да ми дава квалификации... 
Не разбрах вегетарианската кухня само за самонабедили се вегетарианци ли е :) Не успях да приема обвиненията, че невегетарианците са лоши и агресивни, след като видях и усетих толкова агресия от "правилните".
Не, не съм ядосана. Чувствам се оцапана след разговор, в който се включих.

Никога не съм била "заклет месоядец". От няколко години храната ми е предимно вегетарианска. Това си е мой избор. Не го налагам на никого. На сина си готвя и месо. Както и за други в къщи. Двете ми дъщери са по-стриктни вегетарианки от мен. Едната поглежда към веганството. Тя знае, че приемам избора й, но и знае, че това ме притеснява, защото не съм сигурна, че е възможно с днешния начин на живот да се набавя необходимото ни. А и информацията все още е малко и не винаги е читава.
Пак да си кажа - не съм ядосана... Добре, де... ядосах се. Ама вече ми мина. Толкова отдавна не бях изпитвала това чувство. Беше ми добре без него. Сега пак съм си в равновесие и съм си добре.
Днес поспах, защото мога да си го позволя. Все пак и това си е МОЙ избор. Сега си слушам музика и смятам да си поработя, защото си имам работа, имам си и вдъхновение, че и мотивация :)

Не искам да слагам нищо цветно, защото не е в моя стил тази публикация, ама все пак си е моя :)
Обещавам си, че скоро ще се върна тук с друго вдъхновение.

.

неделя, 13 март 2016 г.

пак неделя

Пак е неделя. 
Дъждовна е.
Пролетта сега дъждовна е.
В края на миналата седмица можех да отчета много свършена работа, много умора, и много удовлетворение, което гони спомена за всяка умора.
В края на тази седмица отчитам дъжд и...  нищо свършено. Не се броят набраните зелении...
Чувствам се късметлийка, че има къде да избягам, дори и за няколко часа. Няколко часа по-близо до земята... Там усещам... корените си... И намирам сили в себе си, за да продължавам напред в дните и делата си.
Дъждовно е...

.