събота, 17 февруари 2018 г.

слънчева събота

Слънчева събота...
Ден за градината... 

В мен се събуди градинарския ми дух. Усещането за близост със земята е толкова силно и зареждащо. Исках да сея, но времето не позволи. Още е много кално в градината. Но пък работа по двора има бол.
Едно захващах, с друго продължавах. С план един започнах, а с друг завърших. За всички работа намира се. Февруарският ден се оказа твърде кратък за всичките ми желания. И все пак доста работа се свърши. Отдавна не съм усещала такова доволство от свършеното.
Да виждам, да усещам как природата се буди, това е най-силно само там, където са ми корените. Там, където да докосвам земята, тревата, да чувам птиците в клоните, да виждам облаците в синия безкрай, да усещам лъчите на слънцето... Там, където усещам и знам, че съм Аз - завършена и съвършена...
Пълен ден. Смислен ден. Доволен ден...

Изморена съм. Но усещането е незаменимо и нищо друго не може да ми даде това усещане от единението със земята, с природата. Едно усещане за смисленост, за удовлетвореност.



.

понеделник, 12 февруари 2018 г.

пролетно ми е

Пролетно ми е.. от декември...
А все не идва пролет...
Знае тя, че е неприлично рано.
А аз се изморих от настроения променливи. Ту слънце, ту пък студ, ту облаци или мъгли. Всеки слънчев лъч в мене се усмихва. И всеки облак сив усмивката ми скрива надълбоко.
Днес съм подредена, утре в хаос цяла се превръщам. И после пак, и пак... То бива с женско непостоянство да се оправдавам, но не минава вече... Искам пролет, искам зима - не ми се хич наглася. То и аз обърках се какво да искам.
Чета си туй-онуй и онзи ден прочетох, че в Сахара втори път валяло сняг за тази зима. Мисля, мисля... ми то и аз сняг видях два пъти. Ехааа, значи съм в Сахара. И като се размечтах за цъфнали пустини, за дюни пясъчни, безкрайни, за кервани със камили и за бедуини страшни...
Толкоз отклонение ми стига. Да се връщам в деня си обикновен. Да довърша нещо, друго да започна. Музика ще слушам и в други светове ще си летя с въображението дето ми е дар, докато ежедневието ми отчита свършени задачи.
А пролетта... Е, тя ще дойде когато е готова...


.

вторник, 5 декември 2017 г.

медитативно - в Змийския замък


Змията се издига от огненото яйце - лотос. Преминава през енергийните цветни сфери,  разтроява  при сърдечния център и се издигат над мен трите Змии. Те се оплитат, както си имат навик, и ме отвеждат там, при Златния Змийски дворец. Да, още е Змийски. 
Но днес, изведнъж той засия от цветове. Змиите бяха Аз и Аз бях Змиите... Пред портата на Двореца има мост, който минава над бездна. Дълбоко, далече е земята. Замъкът е на много високо място. До сега този мост бе каменен, златен път и знанието за мост дойде днес. Днес той бе в цвят между бяло, златно и сиво... /не ме питай какъв е този цвят ;)/ 
Вратата се отваря и аз влязам. Сама съм, Змиите ги няма. Вътре е просторно, има много светлини. като топки, които светят. Не отразяват, а имат свое излъчване. Като цветни слънчица са. Вътре има друг подобен замък, но с по-малки размери. 
Знам, че тези светлини са музика. Знам, че тази музика е музика на Тишината. Не е нашата тишина - без звуци. 
Тази Тишина е Музика! Прекрасно е! Изведнъж разбирам, че мога да си пожелая нещо. И изведнъж  излиза - изцеление.
Продължавам да се наслаждавам на Музиката - Тишина. Отстъпвам назад и когато стигам до вратата, отново съм Змиите и те съм Аз. Прибираме се. Те се прибират в огненото яйце - лотос в основата. 
Усещам лекота, усещам... божествено се усещам /не ме питай какво е това, не знам, но знам, че е точно това/.

***
.

неделя, 3 декември 2017 г.

медитативно - Огън под Върха


На поляната, под Белия Връх съм... 
Орелът дойде  и седна до мен. Той е с официален костюм. Нещо важно, тържествено ще се случи.
Пред нас лумна Огън. Голям Огън... с много големи пламъци. По-високи са от мен. 
Орелът стои, огънят го осветява, а мен подканя да танцувам. Ама и аз съм една танцьорка... пък и хубавица... /Туй, Катрин Зита Джоунс и Антонио Бандерас... - ряпа да ядат 🙂 /  
Сама танцувам, но усещам, че някой ме води. Прекрасно е! Огнените пламъци се издигат нагоре и над тях се разпръскват искри, които се понасят нагоре и изгасват или се изгубват нависоко от погледа. 
Дълго танцувам, но умора не усещам. Орелът ме гледа, усмихва се... Разбирам, че Огънят изгаря нещо. Не знам какво е точно, но е нещо старо, черно, ненужно. Огънят е пречистващ.
А танцът... и той е важен. Танцът гори в мен...
Да, Танцът е Пречистващият Огън в мен!
Танцувам под Белия Връх - най-честото ни място за среща с Орела...
И е прекрасно... 

***

.

четвъртък, 5 октомври 2017 г.

магична йога - Морското конче

Медитацията - Змията... 

Много дълбоко усещане по време на медитация. По време на кобра-дишане загубих връзка с всичко около мен. Когато огньовете се запалиха, и се отвори огненото кълбо в основата, то там яйцето бе толкова Златно, че чак беше Бяло. /не ме питай какво означава - но точно това ми мина през ума/ Когато се отвори, Змията си бе Златна, но много по-голяма от друг път. 
Издигнаха се над мен трите, средната бе с огромна качулка, а другите бяха по-малки. Трите се усукаха, но не плътно, понесоха се нагоре... нагоре... 
Знаех, че ме водят към Змийския Златен дворец. Но те се издигаха все по-нагоре. Казаха ми, че има друг, който е по-високо, в Космоса... Време е да се връщаме, но ние - аз и Змиите, продължихме още нагоре, тогава в далечината видях да проблясва Златен замък, много по-голям, но като визия подобен на земния Златен дворец. 
Изведнъж Змиите се спуснаха и с вихъра си изгасиха всички огньове.  

Йога - нидра - Морското Конче... 

Дойде, там, на моя си Залив. Ясно, слънчево, спокойно е. Морето проблясва във всички цветове на дъгата. 
Излезе Кончето, покани ме и ме поведе навътре. Аз плувах до него леко, усещах топлината на водата, виждах светлината как достига дъното. Все по-навътре и по-дълбоко. Появиха се още кончета. Всички са синьозелени, но и цветни проблясъци има по тях, които се менят при движение. 
Аз съм в свои води, плувам си, а те край мен - като танц, игра. Стигнахме до една купчина с бели камъни, много бели, много правилни, подредени като пирамида. 
Не, това не са камъни, това са яйца. Над всяко яйце застана по едно конче, а Моето конче, то е най-голямо, по-важно е. То е на над горното яйце, с което завършва пирамидата, а това яйце е и най-голямото. Разбирам, че пирамидата не е от яйцата, а е от друго, а яйцата са само по повърхността. 
Изведнъж нещо се случи, някакво вълнение и всички кончета образуваха покривало над пирамидата. Извършваха много бързи движения и от това се получаваше особена енергия, която изглеждаше като купол, но не твърд, а лек, подвижен, гъвкав - точно като покривало, което вятър подухва и раздвижва, но тук движението е от водата. 
Морското конче, Главното, което ме заведе там, ме покани да тръгваме. Заведе ме край брега и аз останах в плиткото, легнала по гръб. Кончето се прибра, а аз усещах движението на водата, усещах спокойствие, лекота. 
Усещах слънчеви лъчи по лицето си, но някак знаех, че не е от слънцето, а е друга, БЯЛА светлина. Не можех да отворя очи, но ми бе приятно, топло, спокойно. Когато дойде време за връщане се раздвижих във водата, достигнах брега и когато погледнах към Морето. От него излизаше някакво сияние, като че ли в дълбините имаше Бяло слънце... 

Сега се чувствам изпълнена, дори препълнена със спокойствие, до степен на тежест... 

Вълшебна ПълноЛунна нощ! 

***

.

вторник, 22 август 2017 г.

магична йога - на Поляната

Морският кон... 

Бял е. Много бял е. Излезе с радост от морето и дойде при мен. Понесохме се покрай брега на морето, в посока противоположна на вертикалните скали и Червения залив. Оказва се, че това е една много дълга плажна ивица с леки заливчета, като първите също имат склонове, които извеждат към Белия Връх. Но ние продължаваме. Белият кон с бяла грива, аз с бяла рокля с нещо като шал, но не на врата, а на раменете. Конска грива и шал се сливат и усещам вятъра - лек, приятен, свеж... 
Дълго се носим покрай брега, виждам повече зелените брегове и светлия пясък. Пясъкът е по-скоро бял, отколкото златен. Постепенно се отдалечаваме от брега. Склоновете са все по-полегати и вече сме на Поляната. Прилича на вчерашната, няма я реката, поне не се вижда. Но цветята са безбройни - бели маргарити, сини камбанки, червени макове, жълтурчета... Пъстро, красиво. Никъде не се виждат живи същества, но знам, че има. Има цветя, слънце, лек вятър и... спокойствие, хармония, мир... 
Изведнъж се чуха гръмотевици, светкавици видях напред и знаех, че те са на края на поляната. Бяха като вчерашните, като ограда се спускаха. Светкавиците си останаха, но вече е тихо и с Коня обикаляме по поляната, сякаш е безкрайна. Забелязвам, че откъдето и да минем след нас няма нищо стъпкано. Но не летим, виждам, че тревите са до коленете на коня, значи той си стъпва, но след него всичко се изправя отново. Конят спря и се наведе. Изправи се и в устата му имаше маргаритка. Усмихваше се и се обърна към мен. Взех я и той с радост тръгна отново. Усмихвам се, сърцето ми трепка. Усетих и на физическо ниво това трепкане...
Тръгнахме да се връщаме, все така леко приятно, свежо... Стигнахме на Зеления залив, откъдето тръгнахме. Изведнъж пред нас отново буря и гръмотевици. Знам, че това се случва на Червения залив. Минава ми мисъл - трансформация... 
Белият кон е спокоен, продължаваме да се движим леко напред докато стигнем до мястото на срещата... и на раздялата /за днес/.
Останах си лека, спокойна, наситена с цветя и хармония. 
Чувствам се вълшебно!!! 

***

.

понеделник, 21 август 2017 г.

магична йога - светкавиците

Йога-нидра...  Светкавиците...

На полянката под Върха съм. Притъмнява, буря, светкавици... 
Някога имахме една играчка за елха. Била е горяла на елхата когато съм била малка. Беше поопушена, леко счупена - червена топка с очички, със зелени нослета - 3 зелени конусчета, а на мен ми приличаха на нослета. 
Та... съществата които слизаха от светкавиците бяха червени, сферични... Едно от тях, от най-близката светкавица беше точно като тази играчка - червено, със нослета, с весели очички, поопушенко... Подскачаше от светкавица на светкавица, спускаше се като по въже по тях, като на пързалки се пързаляше. По едно време и аз бях с него. Подскачахме и играехме по светкавиците. 
Изведнъж се оказах на полянка. С река по средата, цветя, храсти, редки дървета и горичка по-далече. Беше като цветен, райски остров, а наоколо като ограда бяха спускащи се вертикално светкавици. При мен е слънце, птичи песни. Виждам зайче, а после разбирам, че е мама зайка, след нея играят две зайчета. Виждам сърничка с две сърнички. Покрай реката идваше Меца, а после видях две боричкащи се мечета. По-далече, край гората видях вълчица, показаха се две вълчета. Лисица прескочи рекичката, а след нея лисичетата й. Забелязах, че всички животни са женски с по две дечица. Видях птици, гнезда. Пчели, бръмбари... Всякакви живи твари в мир и хармония. Много цветя, видях гъби, красива манатарка... 
С една дума - Рай. 

Още ми е цветно, с музика.  

***

.