четвъртък, 5 октомври 2017 г.

магична йога - Морското конче

Медитацията - Змията... 

Много дълбоко усещане по време на медитация. По време на кобра-дишане загубих връзка с всичко около мен. Когато огньовете се запалиха, и се отвори огненото кълбо в основата, то там яйцето бе толкова Златно, че чак беше Бяло. /не ме питай какво означава - но точно това ми мина през ума/ Когато се отвори, Змията си бе Златна, но много по-голяма от друг път. 
Издигнаха се над мен трите, средната бе с огромна качулка, а другите бяха по-малки. Трите се усукаха, но не плътно, понесоха се нагоре... нагоре... 
Знаех, че ме водят към Змийския Златен дворец. Но те се издигаха все по-нагоре. Казаха ми, че има друг, който е по-високо, в Космоса... Време е да се връщаме, но ние - аз и Змиите, продължихме още нагоре, тогава в далечината видях да проблясва Златен замък, много по-голям, но като визия подобен на земния Златен дворец. 
Изведнъж Змиите се спуснаха и с вихъра си изгасиха всички огньове.  

Йога - нидра - Морското Конче... 

Дойде, там, на моя си Залив. Ясно, слънчево, спокойно е. Морето проблясва във всички цветове на дъгата. 
Излезе Кончето, покани ме и ме поведе навътре. Аз плувах до него леко, усещах топлината на водата, виждах светлината как достига дъното. Все по-навътре и по-дълбоко. Появиха се още кончета. Всички са синьозелени, но и цветни проблясъци има по тях, които се менят при движение. 
Аз съм в свои води, плувам си, а те край мен - като танц, игра. Стигнахме до една купчина с бели камъни, много бели, много правилни, подредени като пирамида. 
Не, това не са камъни, това са яйца. Над всяко яйце застана по едно конче, а Моето конче, то е най-голямо, по-важно е. То е на над горното яйце, с което завършва пирамидата, а това яйце е и най-голямото. Разбирам, че пирамидата не е от яйцата, а е от друго, а яйцата са само по повърхността. 
Изведнъж нещо се случи, някакво вълнение и всички кончета образуваха покривало над пирамидата. Извършваха много бързи движения и от това се получаваше особена енергия, която изглеждаше като купол, но не твърд, а лек, подвижен, гъвкав - точно като покривало, което вятър подухва и раздвижва, но тук движението е от водата. 
Морското конче, Главното, което ме заведе там, ме покани да тръгваме. Заведе ме край брега и аз останах в плиткото, легнала по гръб. Кончето се прибра, а аз усещах движението на водата, усещах спокойствие, лекота. 
Усещах слънчеви лъчи по лицето си, но някак знаех, че не е от слънцето, а е друга, БЯЛА светлина. Не можех да отворя очи, но ми бе приятно, топло, спокойно. Когато дойде време за връщане се раздвижих във водата, достигнах брега и когато погледнах към Морето. От него излизаше някакво сияние, като че ли в дълбините имаше Бяло слънце... 

Сега се чувствам изпълнена, дори препълнена със спокойствие, до степен на тежест... 

Вълшебна ПълноЛунна нощ! 

***

.

вторник, 22 август 2017 г.

магична йога - на Поляната

Морският кон... 

Бял е. Много бял е. Излезе с радост от морето и дойде при мен. Понесохме се покрай брега на морето, в посока противоположна на вертикалните скали и Червения залив. Оказва се, че това е една много дълга плажна ивица с леки заливчета, като първите също имат склонове, които извеждат към Белия Връх. Но ние продължаваме. Белият кон с бяла грива, аз с бяла рокля с нещо като шал, но не на врата, а на раменете. Конска грива и шал се сливат и усещам вятъра - лек, приятен, свеж... 
Дълго се носим покрай брега, виждам повече зелените брегове и светлия пясък. Пясъкът е по-скоро бял, отколкото златен. Постепенно се отдалечаваме от брега. Склоновете са все по-полегати и вече сме на Поляната. Прилича на вчерашната, няма я реката, поне не се вижда. Но цветята са безбройни - бели маргарити, сини камбанки, червени макове, жълтурчета... Пъстро, красиво. Никъде не се виждат живи същества, но знам, че има. Има цветя, слънце, лек вятър и... спокойствие, хармония, мир... 
Изведнъж се чуха гръмотевици, светкавици видях напред и знаех, че те са на края на поляната. Бяха като вчерашните, като ограда се спускаха. Светкавиците си останаха, но вече е тихо и с Коня обикаляме по поляната, сякаш е безкрайна. Забелязвам, че откъдето и да минем след нас няма нищо стъпкано. Но не летим, виждам, че тревите са до коленете на коня, значи той си стъпва, но след него всичко се изправя отново. Конят спря и се наведе. Изправи се и в устата му имаше маргаритка. Усмихваше се и се обърна към мен. Взех я и той с радост тръгна отново. Усмихвам се, сърцето ми трепка. Усетих и на физическо ниво това трепкане...
Тръгнахме да се връщаме, все така леко приятно, свежо... Стигнахме на Зеления залив, откъдето тръгнахме. Изведнъж пред нас отново буря и гръмотевици. Знам, че това се случва на Червения залив. Минава ми мисъл - трансформация... 
Белият кон е спокоен, продължаваме да се движим леко напред докато стигнем до мястото на срещата... и на раздялата /за днес/.
Останах си лека, спокойна, наситена с цветя и хармония. 
Чувствам се вълшебно!!! 

***

.

понеделник, 21 август 2017 г.

магична йога - светкавиците

Йога-нидра...  Светкавиците...

На полянката под Върха съм. Притъмнява, буря, светкавици... 
Някога имахме една играчка за елха. Била е горяла на елхата когато съм била малка. Беше поопушена, леко счупена - червена топка с очички, със зелени нослета - 3 зелени конусчета, а на мен ми приличаха на нослета. 
Та... съществата които слизаха от светкавиците бяха червени, сферични... Едно от тях, от най-близката светкавица беше точно като тази играчка - червено, със нослета, с весели очички, поопушенко... Подскачаше от светкавица на светкавица, спускаше се като по въже по тях, като на пързалки се пързаляше. По едно време и аз бях с него. Подскачахме и играехме по светкавиците. 
Изведнъж се оказах на полянка. С река по средата, цветя, храсти, редки дървета и горичка по-далече. Беше като цветен, райски остров, а наоколо като ограда бяха спускащи се вертикално светкавици. При мен е слънце, птичи песни. Виждам зайче, а после разбирам, че е мама зайка, след нея играят две зайчета. Виждам сърничка с две сърнички. Покрай реката идваше Меца, а после видях две боричкащи се мечета. По-далече, край гората видях вълчица, показаха се две вълчета. Лисица прескочи рекичката, а след нея лисичетата й. Забелязах, че всички животни са женски с по две дечица. Видях птици, гнезда. Пчели, бръмбари... Всякакви живи твари в мир и хармония. Много цветя, видях гъби, красива манатарка... 
С една дума - Рай. 

Още ми е цветно, с музика.  

***

.

вторник, 8 август 2017 г.

магична йога - Приливът

Елементите... 
Огънят - изключително концентриран, много силно осезаем, с пробождане на физическо ниво, но няма усещане за пламъци и огньове край мен и в мен. 
Акаша - виждам и усещам Осмицата бяла, плътна с кръгло сечение... топка енергия оформя тази концентрирана форма... Много силно усещане за енергията в дланите...

Камбаната... 
Звукът дойде като прилив. Аз съм Нещо което може да бъде и под вода, и над вода. Приливът залива мен и всичко наоколо. Пристига освен с вода и с много живи Неща - животни, растения... В прилива има цвят, цветове, проблясъци. Усещам топлина около мен, нещо като леко погалване... 
Изведнъж тази Вселена от живи неща сякаш не е във вода, а е въздух или каквото и да е, но не е вода - няма плътността на вода. Аз си летя/плувам сред този жив свят. Добронамерен е. Спокойна съм, усмихвам се... Леко, леко, леко ми е... 
И няма нищо друго освен спокойствието... Дори и мисли няма, няма никакви други конкретни визии. Усещането е  не ми се мисли, не ми се вижда... сякаш съм се разтворила във Всичкото...

***

.

сряда, 2 август 2017 г.

магична йога - Дарът на Коня

Морският Кон...

Дойде в залива, както обикновено. Беше Белият кон. Пристигна със светлина и златни сияния. Морето, от където дойде, също беше златно със златисти проблясъци. Беше Конят - Светлина... 
Не бързаше. Бавно идваше. Имах възможност да се радвам на пристигането му. Когато дойде до мен ме прегърна и тогава видях, че носи роза - жълта с розови краища на листенцата. При прегръдката я сложи на рамото ми. 
Качих се на него и знаех, че нямаме работа към Червения залив. Изненадах се, че не тръгнахме по Реката, а за пръв път поехме на ляво. В дясно са Червения залив и Червените скали. 
Видях, че заливът няма край, а преминава в безкраен златен плаж. Морето е спокойно, златисто... 
Конят бавно тръгна по пясъка, на границата между плаж и море. Видимо сме сами с Коня, но знам и усещам, че не сме. Конят сякаш танцува. Сега чувам божествена музика - лека, спокойна, омиротворяваща... Рай... 
Изведнъж ми се прииска да пея. Усетих, че Конят ме поощри и запях. Изненадах се, че пея толкова леко, нежно, омайващо... Сега забелязах, че съм млада, хубава, облечена, с жълто-розова рокля с волани. Подобна е на онази червената, циганската, но някак по-висша, по-лека.... Роклята ми има цветовете на розата, която Конят ми подари. 
Засилва се усещането за не сами, въпреки, че не се вижда нищо живо край нас. Сега разбирам, че Конят сякаш ме представя на тези, невидимите, а те са много. И освен, че ме представя, го прави с гордост... гордее се с мен... 
Аз продължавам да пея, музиката е все по-нежна, по-омайваща, по-райска, по-божествена... 
Когато се връщахме... не обърнах гръб на морето, а гледах Белия Златен кон, който се отдалечаваше с лека танцова походка ... 

Мисля, че още не съм се върнала съвсем. Още съм там, на брега на... Рая... В мен е Мир, спокойствие, топлина /външно ми е даже леко хладно/, нежност... Усещане за слятост с някаква моя непозната ми същност, може би... Особено ми е... Прекрасно е... 

***

.

вторник, 1 август 2017 г.

магична йога - Раят

Космическата река... 
Тя си идва без изненади, всичко е познато, но днес беше от дъги. Движеха се сякаш хаотично, но не беше хаос, а израз на райска музика - нежна, изпълваща, лека, галеща... 
Движенията са музика, те са звуците... Рай... 
Остана в мен съжаление, че много бързо си отиде реката, но... Раят е в мен и сега ... 

Леко ми е, леко ми е, леко... 
Такава една лека енергия, усмихната...

***

.

понеделник, 31 юли 2017 г.

разбрах



Сега разбрах...
Да, точно сега... Часът е 23:53.
Слушам Валерий Леонтиев и разбрах. Разбрах го с онова Знание, което е в мен. Което винаги си е било там, но аз не съм го знаела, не съм го осъзнавала, не съм го предполагала.
Сега вече знам защо го слушам толкова често. Знам защо с него успявам да свърша толкова много работа по проектите си. Знам защо имам нужда да го слушам.

С него се пренасям в друг свят. Свят, в който се прибирам в себе си, не се разпилявам.
С него се получава онова състояние на оттегляне на сетивата от суетата на деня. Настъпва онова време за мен, в което се събужда моята Муза, която ме връща към същността ми. Същност, която си харесвам, която иска по-дълго проявление от моментни проблясъци. 

Музата ми, всъщност, е проявление на най-съкровената ми същност и желанието й за творене. Творене на добро, на светло, на топло. Творене днес, от вчера, за утре...
Вчера, днес, утре, тук, там... Понятия за време и пространство. Понятия за ред, но редът е Хаос. В Хаосът е Знанието, Моженето, Искането, Правенето.
Искам, знам, мога, правя...
Тази песен е може би първата, с която преоткрих Леонтиев. Имало е дни, а и нощи, преди време, когато я слушах нон стоп.

Написах преоткрих и точно това е. Имам спомен, много ясен и ярък, че някога, много някога, по радиото /то друго нямаше/ го слушах и с неуверен почерк и печатни букви си записвах имената на изпълнителите. Да... някога... Музика и глас... Магия...
Е, сега знам... Не е случайно!

Сега... Продължавам да го слушам и да работя след отклонението, което Музата ми сътвори.

.