събота, 24 януари 2015 г.

за доверието

Доверие... вяра...
Доверие в себе си... Доверие в другите... Доверие в живота... И пак... доверие в себе си...
Как всичко опира до доверието. 
Доверие... доВерие... уВереност... увереност...
Как всичко изглежда сложно, а се оказва лесно. Сякаш някой закон всеобщ е написал... 
Дали е толкова просто? Не е за вярване... Неверие?! А къде остана вярата? Доверието?
Границата между неверие и доверие е толкова тънка. Затова е лесно, много лесно, да загубиш вяра в себе си. Във възможностите си, в способностите си, дори. 
Дали няма начин да повярвам в себе си? И да не забравям, това, което съм си аз. Защото това, което съм си аз... си е хубаво и си заслужава доверието. Ах, тази забрава...
Вярата обвива се с наметка от съмнения... Знам, лъч от светлина ми трябва, за да разсее мъглите от съмнения... Да, точно... Съмненията са като мъгла, която лесно се разсейва... И аз ще го направя. 
Ще го направя! Знам и мога. С помощта на пролетен повей и слънчеви лъчи. С усмивка в утрото ще си намеря вярата. Вярата в себе си... Вярата в моите способности и моите възможности. Вярата в това, което съм си аз. Аз...
Сещам се, че преди време... може би е било много време... четох, че некрасиво е в разговор да се повтаря често "аз". Сигурно е некрасиво... Но още по-некрасиво е да потъпкваш своето си "АЗ", заради нечие друго...
Обещавам си, че ще си върна своето "Аз". И ще го направя по красив начин. Защото има начини и начини.
Може би един от начините е да слушам себе си. Онзи глас в мен, който никога не лъже. Единствен е проблемът, че не винаги го чувам този мой глас. Но имам си надежда. Въпреки закърнялостта на общуването с интуицията, промяна е възможна. 
Интуиция... най-добрия ми съветник... Вярвам й...
Значи вярвам и на себе си...

.

понеделник, 19 януари 2015 г.

... прояви на закон...

Неразбираемите неща в природата, които ние наричаме прищявка, а в съдбата - случайност, са бегло доловени откъслечни прояви на закон..."
/ "Човекът, който се смее"/
Виктор Юго
Снощи дочетох "Човекът, който се смее"...
Много силна книга. Великолепни, завладяващи описания на природа, хора, действия. Понякога и тежка, изпълнена с много болка. Книга с много въпроси, актуални и днес, стига да можем да си ги зададем...
Мисля, че в друго време не бих я оценила. А сега имам нужда от малко почивка, за да се подредят емоциите след тъжния, но най-логичен и смислен завършек...
Може би си беше проява на онзи закон, за който говори Юго, начинът, по който достигнах до книгата. Беше ми споменато за тази книга. Потърсих я в електронен вариант, но не намерих. Сетих се, че някъде далече в годините съм я виждала в домашната библиотека. Порових, но безуспешно. Така този въпрос бе изоставен. След около месец или два, попаднах на информация /в клюкарника ФБ - ето, че и от него имало полза ;)/, че книгата вече я има качена. Приех го за знак и веднага си я свалих. Щом дочетох, това, което четях, веднага си я започнах. И вече достигнах края... тъжен, болезнен, но... истински...
Заслужава си да се прочете, когато човек е готов за това.

.

четвъртък, 15 януари 2015 г.

пътят към себе си

Всеки върви по пътя към себе си. Осъзнато или не. Бързо или бавно.  
Пътят към себе си е различен като всеки от нас. Понякога е равен и слънчев. Друг път е непроходим и мъглив. Пробляснал лъч в далечината е пътеводна светлина, която ни връща загубена надежда. Трудностите по пътя каляват волята ни и духа ни. Ставаме по-устойчиви на вятър и студ, на лъжа и илюзии. Колко пъти ни се иска да спрем и... да не ставаме, обзети от уюта на лъжовното усещане за покой. Неизброими са и желанията ни да се върнем назад. Но какво има назад? Едно минало, изчистено от ореола на сладките спомени нагарча от тъга и безсилие. Тогава?
Тогава намираме сили и се изправяме. Леко и бавно правим крачка след крачка напред. Неуверени крачки, несигурни, но в посока напред. С броя на крачки болезнени се връща увереност в нас. Увереност в пътя. Увереност в целия свят. Незаслужена, но е факт...
Пътят към себе си... Толкова пътища има... Кой да избера? Как избор да направя?
Изборът може да е лесен. Или да е тежък. Като песен. Или като грях...
А когато пътят стане кръстопът?...

.

вторник, 6 януари 2015 г.

нова година

Новата година е тук.
Дойде снежна и студена. Почти истинска...
И сега си имам една почти нова новеничка нова година. Само планове да й правя... Ама не ми се правят. Едно ми е... някакво неинициативно, безидейно, безволево...
Хубаво правят мечките като дойде зимата. Хайде, в хралупата и докато слънцето не напече не се показват. Де да имах и аз една такава хралупа... Ех, размечтах се.
Действителността е студена, направо смразяваща. 
Ще се топля на спомени и надежди. Е, не е без хич, нали?
Сега ще свърша нещо полезно. Ще потърся из безкрайния интернет, дали все пак ще намеря информация за отглеждане на кейл. Последния път чичко Гугъл не знаеше много. Имам семена, ама никой не щя да ми каже какво и кога да ги правя.
Не е лошо да направя /тия дни/ и списък на необходимите ми семена, които искам да засея. Трябва да реша и с какво ще се експериментира. Все пак градината е ограничена и не може всичко да е опити.

И да има топлина в дните ни, въпреки сибирските студове дето нахлуват...

.

неделя, 28 декември 2014 г.

още една година

Още една година си отива от календара на живота.
Година изпълнена с много дела и още толкова много очакващи в графата - планове.
В края на годината е времето за празници и за равносметки. Половината от празниците си отминаха. Ще отминат и другите, и на пети януари ще се завъртят делници.
Няма да си правя отчети. Всичко, което е било значимо за мен си е получило своя отчет и анализ когато е трябвало. 
Сега си правя планове. И мечтите си мечтая. Какво пък? Още мога да мечтая...
Колко ли мечтите ми са смели? Ако оценка правя им на възможността, то тогава никакви мечти не са. Затова и няма да ги мисля колко са химерни или пък са земни. Ако с тях ми се лети - ще си летя пък.
И до земята ще си бъда. Искам повече да съм. Земята, негативите ми тя изтегля и ме зарежда с енергия зелена.
Зелена енергия? :) Ами, да... Така я чувствам. Зелена е като тревите. Тревите пролетни - изпълнени със свежест. Тревите летни - сезонът им за зрялост. Тревите есенни - доволно натежали. Зимните треви - съхранили са живота в снежните прегръдки.
Да, ще бъда до земята. Боса пак ще ходя. За да бъда себе си. Преродена в пролетта...
И плановете си ще изпълнявам с енергията взета от земята.
Исках много още да напиша, но мислите ми се надбягват и не смогвам да си ги запиша... :)
Знам, че имам планове безбройни. Няма да ги изброявам, само ще си ги споделям, когато ги изпълня. Може и суеверие да е, но искам да си ги запазя в тайна. Само моя тайна. Така ми е по-лесно да си ги премислям и подреждам. 
Има някои неща, които са започнати. Те ще продължат. Други пък са нови, новинички. Вълненията ми с тях са по-особени. 
А сега ще си обещая - ще съм по-редовно тук, защото туй местенце ми харесва и искам да си го подреждам според настроенията. А настроенията ми? Хе, от различни по-различни са ;)
До Новата година...

.

събота, 11 октомври 2014 г.

есен е вече

Да, есента е тук.
Много бързо се изнизват дните.
Това е...
Динамика край мен е... Колко ли ще издържа?
Планувам си по някой час за мен. Спокойствието ще си търся в следващите дни. 
Намират ми се още мъничко задачи неотложни. След тях ще си редя по-успешно дните. Както си ги искам.
Дали? ;)

.

вторник, 2 септември 2014 г.

краят на лятото

Краят на лятото идва с едно "р" в септемвРи...
Едно доста динамично лято... Белязано от разнообразни дни, невъзможност за планиране и предсказване. В това е и чара му :)
Едно успешно лято... За две кандидат-студентки, които са бъдещи архитекти вече :) За една почти шофьорка ;) И за всички други по един или друг начин лятото донесе успехи - по-малки и по-големи. Може би успехите не трябва да се определят като малки или големи. Те са си успехи!
Едно лято на удовлетворение...
В градината не всичко е такова, каквото ми се искаше. Но не всичко зависи от мен или хората край мен. Все пак фактора природа е по-силен. Удовлетворението е от участието ми в градинските работи, което това лято беше определящо за много от дейностите. В сезона на консервите основната част от продуктите е от градината. Налага се да си помогна с домати от пазара. Последната година любителите на доматено пюре се увеличиха. Определено тази година не е годината за домати, но и на това, което откъсваме е добре. 
Годината е на лука, на тиквичките, па макар втора и трета реколта :). Краставици и зелен боб предоволно си прибрах и все още разнообразяват менюто в достатъчни количества. Ягодите в лятно време се поправиха и все още са щедри. Малините избуяха по-високи от мен /не, че съм критерий за височина, но все пак ;)/ и плодовете им ароматни ни радват. Намерих място и във фризера за екстра качеството. Пипера, след загубата на първия завръз, заради непрекъснатите дъждове, сега са на път да се отчетат подобаващо.
И още, и още... С по-малко думи - доволна съм. И от градината, и от себе си, и от другите край мен, които добре организирани /от мен ;)/ оказват неоценима помощ. Ще я оказват, я... Нали всеки месец касетките, с какво ли не, ще пътуват насам-натам :)
Хайде, сега да свърша и някои задачи от друг тип, че следващите два дни ще са под доматено-чушчен знаменател ;)
Лятото си отива, но си имам надежда за топла, цветна и богата есен...
:) :) :)

.