четвъртък, 1 юни 2017 г.

магична йога - Райска музика

Морският кон... 
Дойде със звук и златна светлина, която се изви в дъга от ляво на дясно. Това си беше моят Белият кон, но днес беше Златен. Тръгнахме към гората, където и миналия ден ходихме. И уж е същата гора, същите вековни дървета, но в клоните проблясваха разноцветни светлини. Всяка светлина си имаше звук и се носеше музика в гората. Изведнъж чух Райска музика. Да, точно това би трябвало да е - музика от светлина... 
Когато се върнахме, след Коня остана пак дъга от светлина, която се скри след него.

***

.

сряда, 31 май 2017 г.

магична йога - Водата

Змията.... 
Разцъфна се като цвете с розови венчелистчета. Аз се чувствах като палечка в цветното легло. В средата цветето е ярко жълто. Оформено е като Слънчогледова пита, но с шестоъгълни формички - пчелна пита. Изведнъж осъзнах, че това не са просто шестоъгълни формички, като затворени цветчета бяха, а върху тях има символи, букви. Помислих, че сигурно има начален символ, от който ако се започне с хода коня в шахмата, ще се прочете написаното. Знаех, че е кодирано, знаех, че е важно послание... 

Морският кон... 
Излезе от спокойно синьо море, но... ми се стори малко кахърен, уморен... Дойде до мен /това е онзи морски залив, Зеления, с реката, която се влива в морето и всичко познато/. Опря глава на рамото ми и аз го прегърнах. Усетих как изведнъж той се промени, стана познатия наперен, тържествен... и... сякаш се усмихваше... Поисках да отидем на Червения залив. Той ме послуша, но сякаш с неохота тръгнахме. Високите скали бяха покрити с мъгли и... върнахме се. 
Поведе ме по течението на реката. Тя прави красиви завои сред вековна растителност. Огромни дървета с чадъреста форма, други по-малки между тях. Светла гора, със зеленина и цветя. Реката е бистра, дъното й е каменно - кръгли светли камъни. Знаех, че не са случайни, че всеки камък си има мястото. Продължаваме нагоре, не е стръмно, полегато е. С все така красиви завои. Вървя напред, а конят е зад мен. Всъщност, не го виждам, не поглеждам назад, а само напред, но знам, че Конят е зад мен. Това е някакво спокойствие, сигурност, въпреки, че няма нищо, което да чувствам като застрашаващо. 
Продължаваме край реката, а край нея зелени треви и шарени цветя. Искам да кажа нещо, но усещам сухота в устата и знам, че трябва да пия вода. Знам, че това е Водата. Загребвам с ръце - бистра, мека, лека... вода... Прибираме се с Коня в залива... Забавям се, защото искам още веднъж да погледам камъните. Знам, че са важни с нещо, но не бях разбрала с какво, искаше ми сега, на връщане, да го разбера... 
Все още не съм разбрала...

***

.

петък, 12 май 2017 г.

магична йога - всичко е...

Камбаната ... 
Не я чух точно като звън, а по-скоро като музика, която се разстилаше в пространството... като разширение... И не само музика, а и нещо повече.
 Аз бях млада, хубава жена, с бяла рокля, разхождаща се из град, площад, градина... Знам, че съм в заточение. Принцеса съм, с мен са майка ми и баща ми - крал и кралица. Те са тъжни, но тях не ги виждам, просто знам, че е така. 
А на мен леко ми е, светло, някакво ми е пеещо. Към мен идва мъж с костюм, тъмен, с бяла риза, вратовръзка и черна чанта за документи. Започва да ми показва документи, а аз знам, че е счетоводител... 
После съм пак млада жена с бяла дреха, но съм в пещера. Трябва да готвя за много хора. Пред мен има голям казан, огън и в него ври супа... Ангелска супа... Чувствам се леко, у дома... 
После съм на някакво плато - високо в планина, зелена поляна, изпъстрена с много цветя. Красиво е, слънчево, топло. Вече съм... пчела, която се разхожда от цвят на цвят. Край мен се чуват приятни звуци, които идват от ... нищото, но аз знам, че не е нищо, а е всичко... 

 ***

.

четвъртък, 11 май 2017 г.

пълнолуние през май

Майска нощ. 
Вятърът утихнал в клони на акации се крие. Луната, в компанията на звезди безброй, разхожда се спокойно и открито. Тази нощ е нейна. Пълнолунна е нощта. 
Притихнал е градът. Може би и спи... А може би е като мен. Загледан в късчето небе с лунната пътека. С мисли натежали от необходимост за решения. Решения, които ще ме променят. А искам ли да се променям? Това най-първо трябва да реша. А после... другото е лесно...
Тази нощ е на Луната. Суетно се оглежда във реката. А тя отнася образа й лунен с води забързани и мътни. Дали водите могат да отмият страховете ми за утре? Дали решението вярно ще се види? 
Тиха майска нощ. Луната тази нощ е господарка на небето. А на земята, оплетена във мислите си неспокойни, една жена въпроси си задава. Въпросите са ясни сякаш, но... отговори няма... Или пък ги има, но заслепена от Его и Луна, не ги намира в тази нощ... 
Безсънна е нощта на пълнолуние...
На изток все поглеждам. С надежда, по-скоро, зарево на изгрева да видя. А мислите оплетени на слънце да опитам да разплитам...
Защо не мога като другите да бъда? Защо все мисля и премислям?...
... ... ...
Защото Аз съм. Защото винаги съм себе си била. Решенията си вземала съм с участието на съвест. От никое решение свое се не срамувам. В очите мога всеки да погледна... 
Нека Слънцето изгрее. Знам, че ще направя избор верен. Все още с време разполагам. Няма с насилие да разплитам мислите си, че може и на възли да си ги направя. А възлите не се разплитат, те се режат...
Така... Нощта преваля, утрото ще бъде скоро тук. 
А всяко утро по-мъдро е...
На мене вече мъдрост ми прилича ;)

.

сряда, 10 май 2017 г.

магична йога - продължения и не съвсем


Змията.... 
Усещанията са обичайни, и пътят ни също - към Змийския дворец. Там е така както при последния път. До момента, в който там където бе онзи, тъмния замък, изведнъж от там ме заля златна светлина. Днес тъмният замък не се видя, сега се сещам, че там откъдето дойде светлината миналия път беше замъкът. Толкова силна е светлината, заслепяваща и с желание да прикрия очи с ръце, както от слънце се пазим, когато е силно. 
Осъзнавам, че аз съм Змиите /след като се издигнаха над мен те се сплетоха/ и с голяма, неопределима  скорост се движа напред към тази светлина. Светлината ме привлича и изтегля в себе си. Дълго летях в тази светлина и изведнъж... В центъра светлината се събра като пръстен, а в средата грейна /блесна/ небесно синьо. Точно като най-хубавото, чисто и синьо небе... Усетих, че това е нещо много силно. Нещо, което се открива пред мен. Почувствах... магия /не знам защо написах тази дума, но... това е ;)/ ... и се върнахме... 

Орелът... 
И там всичко си започна обичайно, но... много бързо стигнахме до вчерашната дълга планина и днес полетяхме над билото й. 
От едната страна се виждаха зелените планини, гори, за които в един момент знаех, че не са просто някакви гори, а много древни джунгли. А от другата страна се виждаха вчерашните цветни петна/ниви. 
Летяхме си, летяхме си... Появиха се няколко сцени и уж ги помнех, а сега помня само последната - с някой съм... Мъж е. В непознат град сме. Той ще остане защото е актьор и има представление, а аз ще продължа напред... /кое е напред?... просто напред.../ 
Докато летяхме с Орела над билото преди да започнат да се показват картините/сцени - чух  - "искам при мама да отида". Това се чу три пъти. 
Опитвам се да си спомня и другите картини... но не успявам. Със сигурност не бяха познати места, нито нещо познато. Само това си спомням, за разлика от друг път, когато е имало подобни картини, те си бяха нещо от ежедневието ми, нещо познато...

***

.

вторник, 9 май 2017 г.

магична йога - от планината

Повиках Орела... 
Той дойде и ме взе от полянката под върха, както си ни е обичай ;)  Дойде отпред, леко отляво и полетяхме надясно. Прелетяхме над зелените гори, планини, хълмове.... Видях отново белите облачета, видях за малко онзи водопад покрай, който се спускахме веднъж... Продължихме и пред нас се появи планина като стена. По-висока е от досегашните и е разположена перпендикулярно на нашия полет. Не се виждаше край. Не изглеждаше много висока, но аз се стъписах и се забавих. Тогава Орелът ме подкани да побързам и се вдигнахме нагоре, когато стигнахме билото на тази планина /нов елемент, до сега не е имало такава/ и погледнах от другата страна видях в ниското разноцветни площи, ниви с различни насаждения и обработки... Точно същите, които бях видяла когато с Орела летяхме в посока само на изток.
Останахме там, на високото, на един връх и наблюдавахме надолу. Спокойствие, слънчево, тихо... Изведнъж се появи вятър. Чувах го. Завъртя бели облаци покрай върха, на който бяхме  кацнали, а посоката беше от дясно наляво. Обратно на часовниковата стрелка, но само полукръг, сякаш идваха покрай планината, правеха завой при нас и продължаваха пак покрай планината. 
Върнах се... 

 ***

.

неделя, 7 май 2017 г.

магична йога - тайният замък

Змията... 
Пожелах си да ме заведе пак в Змийския дворец. Набързо влязохме там където миналия път имаше ярка светлина и разните космически тела. Светлината сякаш се бе оттеглила в далечината, все така ярка. 
В дясно от нея бе тъмния Космос със звездите, а в ляво се появиха сини остри конуси. Не са природни образувания, а нещо изградено, много старо. Разбирам, че е замък, с много тайни. Затова е и тъмен. Сините конуси са тъмно сини, но в преливащи се тъмни нюанси. 
Наблюдавах го от далече. Не пожелах да го приближа, както се е случвало с други видения. 

Космическата река...
Пак си дойде по обичайния начин. Пак се понесох по нея без помощни средства, сякаш се сливаме и сме едно. Пак си е Космос, който се спуска от дясно на ляво и този път разбрах или по скоро осъзнах с изненада, че тази река не тече само в една посока,. В нея има елементи, които се движат срещу мен, с мен, около мен... Появиха се картини, които докато бях в Реката помнех, разбирах, а след като се върнах... нищо. 
Това, което видях, бяха моменти от ежедневие - нещо случило се, но с възможност за корекция, така и нови неща, плануване за нещата...

***

.