събота, 21 март 2020 г.

време за... промени

Много мисли, настроения, желания, планове се зараждаха и променяха в последните месеци, седмици и дни...
След дни, седмици, а може би и месеци,  нищо няма да е същото както преди.
Ще има промяна, промени... Много и навсякъде...
Със сигурност всеки здравомислещ човек следи какво се случва по света и у нас. Едва ли можем да сме сигурни точно какво е. Има паника, има страх, има неглижиране, има арогантност, но има и мъка, човечност, доброта...
Вероятно истината е там някъде - в баланса на емоции, на мерки, на отговорности.
Вярвам, че направих правилен избор за себе си и близки. Направихме доброволна самоизолация. Имам възможност да бъда близо до природата. Възможност да работя от вкъщи - това е, което винаги съм правила.
Намеренията и плановете ми бяха доста големи. Професионалните ми ангажименти се съчетаваха чудесно с градинските ми мераци.
Реших, че сега е момента да свърша толкова много неща, за които все не оставаше време. Обещах си да не бързам. Няма за къде... Сега е времето за книгите, които си купих и все чакаха реда си. Сега е времето да обърна повече внимание на близките си и на себе си.
Казват... като имало да става... стана...
Имам си една ръка по-малко. Гипсирана... резултат от една частица от секундата, в която се разсеях. 
Криво ми е. Но от обвинения и самообвинения смисъл няма. От съжаления и самосъжаления - също.
Затова: усмихнах се. Опитвам се да намеря нещо хубаво и в сегашната ситуация. Плановете се променят, но смисълът е същият - да използвам времето за това, което мога и искам.
Предполагах, че в следващите седмици ще настъпят промени в ежедневието. Някои даже ги исках много.
Но такава промяна - не очаквах. Е, никой не очаква такива неща. Случи се... 
Продължавам...
Може би, това, че пиша тук е резултат от неочакваната промяна ;) Оказа се, че и с една ръка се справям доста добре с клавиатурата.
Със сигурност ще има и други неща, с които ще се справям по-добре от предполаганото към днешен ден. Какво пък... само за месец е.
А после?... Ред на другите промени ще е...
Сега: отивам в градината да се наслаждавам на омайния аромат на цъфналите джанки, на безкрайните цветови нюанси на игличините, на аристократичните зюмбюли с изтънчен аромат...
.

понеделник, 17 февруари 2020 г.

не мога да повярвам

Не мога да повярвам, че повече от година не съм била тук...
Как минава времето... Не е минало, то направо е отлетяло!
Определено имах година наситена с много събития и емоции. Със сигурност повечето, значими за мен, бяха свързани по някакъв начин с женската ми същност.
А тя, същността ми, е силно заинтригувана от проявлението си в ежедневието ми. Тя, същността ми женска, ми носи онази хармония, която ми носи удовлетворението от живота. Да, от живота. И не е преувеличено!
Все по-често искам си най-женските занимания, които да изпълват дните ми. И когато ми се случва се чувствам наистина чудесно. Трудно е да намеря думи, които да описват чудесността, защото всички те, думите, са твърде ограничени и праволинейни.
През изминалата седмица осъзнах нещо много важно за мен. За да имам хармонията в дните си и нощите, разбира се, не трябва да се отделям и да забравям женската си същност. Всяка забрава носи, освен неудовлетвореността на умствено ниво, проблеми на физическо ниво. Проблеми и неразположения, които изглеждат породени от физическа причина. Но не са...
Тогава, когато послушах вътрешния си, женски глас, когато се слях със земята, с корените си... тогава в мен се върна хармонията и баланса. Тогава ум и тяло вдъхновение имат си за полет на душата...
Знам си, доказателство за кой ли път получих, че от женската си същност за дълго да се не отделям!
А сега... повече ще си следвам интуицията, която никога не ме е подвеждала и винаги е била на страната на моята най-дълбока същност, на моето си Аз. Когато съм Аз, аз мога да бъда всичко, което е необходимо за другите... 

.

понеделник, 21 януари 2019 г.

медитативно - Танца на Хармонията

Пуснах си музика, дето ме води и...
Станах безкрайност...

Аз си бях там, на плажа, дето стават всичките ми срещи, с всички видове коне. Спокойно море, бели проблясъци и... дойде Белият Морски кон. Не бързаше. Танцуваше. Аз бях също Бяла - в бяла рокля, лека, вятърът я вееше... Винаги когато съм с Коня съм с рокля, и съм красива... Дойде Конят при мен и направи няколко кръга около мен. Всъщност, танцувахме заедно... 
След това се понесохме наляво, по белия плаж  Носехме се - това бе Танца на хармонията! Беше ми леко, спокойно, усмихнато, сигурно... Хармония... 
Нямаше край плажът, морето спокойно... Не видях нищо от плажа навътре към сушата... После се върнахме бързо обратно и Конят навлезе във водата. Бавно, леко, танцово. 
Тогава видях... онези обли камъни по дъното... Пътят под водата, когато съм водена от Морското Конче... 

Вече не ме учудва...  вълнуващо е, прекрасно е... 
Това е Нещото, каквото и име да има... 
Това е Всичкото...  

.

неделя, 20 януари 2019 г.

медитативно - Орлите

Днес ми попадна снимка на орли...  Не ги броих - много ми стигаше. След малко пак я погледнах и знаех - това са мои същности. Тогава ги преброих - шест.  

Застанах на оная поляна, на склона на Върха, където си чакам Орела. Накарах днешните орли да се строят на една скала до мен, малко в ляво. И си гледах... 
Тогава долетя Моят Орел, оттам откъдето си идва - малко от дясно. Направи няколко кръга над другите и като минаваше край мен ми намигаше. Не броих колко кръга направи, но знаех, че за всеки Орел по един, значи трябва да са шест. Кръговете бяха по посока на часовниковата стрелка. След това Орелът полетя надясно. След него полетяха и другите. Аз, да не остана по-назад, полетях след тях. 
Траекторията на Първия Орел бе права линия, а на другите описваха плетеница около правата траектория. Все едно траекториите са конци, с които се плете плитка от седем нишки... Не се учудвах, това бе най-нормален полет на Орли... 
Под нас имаше зелени планини, заоблени, а посоката на полета бе на Изток. Тук си спомних, че не веднъж сме летели с Орела на изток. Полетът продължи много дълго. Оказахме се на едно място където бе Ти. Държеше кутия и ми я подаде. Каза ми: Време е да изтеглиш и да разбереш... 
Всички Орли бяха в кръг около нас, а Първия... се усмихваше... 

Е, не знам какво стана... 
Или пък... знам...
Може би... съм Седем...


.

събота, 19 януари 2019 г.

магична йога - "Черната Дева"

поздрав на елементите 

Отново много силни Огън и Акаша. Знаех, че въздухът, освен в дробовете, е и мечтите, мислите. Асоциация - вятърничав човек, мечтател. Акаша - чувства, интуиция... Необяснимо усещане и знание, не е с мисли подплатено, но пък с особена сигурност... 

медитация

Много силна бе медитацията. И този път се разплаках... много по-рано. И плаках с глас...Беше неуправляемо. Исках да спра, но не можех... Завъртях Обръча. Усетих хлад, успокоих се. Стана ми леко. Обръчът се въртеше ту в една, ту в друга посока. Беше лесно и приятно. Всички обръчи бяха златни. Всеки се въртеше със своя посока и ритъм. Цялостното усещане за обръчите бе като цилиндър, който се въртеше около мен, но частите му не се въртяха в една посока. Имаше особено движение... а аз бях вътре, спокойна, сигурна, защитена. За пръв път усещах толкова силна защита.

йога - нидра - Камбаната

Камбаната ме заведе в пустинята -нищо ново.
Видях красива млада жена, черна, с жълто-оранжево облекло - като плат увит около нея. Почти до земята е. Води деца, мънички. Държи едно за ръка, а другите се хванали за него или свободно подтичват край нея. Тя носи на рамо шарен съд с вода. Като нашите глинени съдове. Цветовете по него са пъстри, но преобладава охра. Тя е спокойна, доволна, но някак замислена. Децата се закачат, тя не им прави забележка, усмихва се и пак се замисля... Децата... не можах да преброя, но поне 4-5, мънички...
Появи се старец, с вол и рало. Беше облечен като нашите едновремешни българи. Подготвяше се да оре пясъците. Зачудих се как така, какво ще стане... а той се усмихваше и си подсвиркваше... 
Вървях, носех се из пясъците и пред мен, в ниското, се разкри голям каменен град. Разбрах от къде са жената, децата и стареца... 
Знаех - необяснимо и неразбираемо знание. И толкова... логично. Знаех го, но без да е облечено в думи или образи.

Вълшебно ми е...

петък, 18 януари 2019 г.

магична йога - Водно конче

йога - нидра - Водното конче

Водното конче - мислех си, че му трябва поне някоя локва край морския бряг. Но... 
Не то дойде към мен, а аз като вятър се понесох над пустинята и отидох при едно. Сравнително малко, водно пространство - няколко метра в диаметър. В края му имаше папур и там ме посрещна Водното конче. Аз бях посетител, гост. 
Кончето започна да танцува, а крилцата му пречупваха светлината в многоцветие. Това е Танцът на посрещане. Около водата, чиста, но тъмна, не е блатиста, е пясъчната пустиня. Знам, че малко назад и вляво е Оазисът с много живот. Онзи, който съм виждала с Вятъра. Но сега сме в нещо като падина и там е водата. 
Появиха се още кончета - бързи, цветни, танцуващи. Разбрах, че с танца искат да ми кажат нещо, не е само танц. Помислих със съжаление, че не мога да разбера какво е, и изведнъж те ми показаха огромни книги, като цилиндри. Ситно изписани със знаци. Разбрах, че това е тяхната азбука, че имат много литература. Оказахме се в една голяма сграда - библиотека с много книги. Навсякъде танцуваха кончета и ми показваха шедьоврите. Беше тържествено като в храм. Помислих, че така трябва да е за всяка писменост и знание. Те са храмът. 
После отново се пренесохме до Водата. Танцуващи кончета, усещане за спокойствие, музика, която не е само звук, а и цвят. Усещане за Радост и Благодарност, че съм допусната... 
И отново Вятър ме довя на морския бряг, откъдето тръгнах. Беше толкова ВЪЛШЕБНО!!!! Приказно! 

Цветовете, танца и музиката на Водното конче ще са с мен целия ден...    

.

четвъртък, 17 януари 2019 г.

магична йога - Тишината на Вятъра


Поздрав на елементите 


Силен Акаша, мааалко по-слаб Огън, неутрални Въздух и Вода и... 
Изненада - усетих Земята! Усетих тежестта на Земята...


йога - нидра - Камбаната

Та, Камбаната!... Тя май винаги ме води из пустиня. Понася ме Вятър, Вихър, аз съм Вятърни Вихри... Носех се из пустинята, леко спокойно... И... 
Пустинята разцъфтя... Пъстра, цветна, свежа, пълна с цветен живот... Неописуема красота и лекота. Вихърът=Аз гали цветната пустиня, тя танцува. Като леко развълнувано море е...
Дюните сякаш са по-високи хълмове вече... Цветята се загубиха и се появи... Сняг... Вятърен вихър се носи над снежната пустиня, но е изключително тихо. Спокойно. Това е Тишината на Вятъра...
Отново силно усещане за мир, спокойствие и полет. Все пак съм Вятър...
Върнах се...

За пръв път по време на медитация се случи нещо, което никога не съм очаквала или предполагала - разплаках се...
А аз
все пак съм Вятър... днес...

.