Даааа... Тия дни ми се проясняват мислите.
Поне така си мисля ;)
Искам да седна и да си направя... нещо като обобщение... нещо като пожелание... нещо като план... или пък да е отчет... Нещо ще е.
Обаче,
трябва ми време. Малко повечко отколкото ми се намира. Време, за да се
концентрирам и да не бързам за нещо следващо, което чака да го свърша.
Затова, сега ще свърша всичко чакащо, всяко, не дотам любимо, занимание, но пък необходимо. От вчера съм се стегнала
и въпреки умората необяснима /от времето дали не е.../ необходимите
неща ги върша и резултата е поощряващ. Днес /до тук/ посвърших също
доста.
Обаче има едно състояние /не знам писано или неписано е, правило ли е, закон ли е, или пък е изключение/, към работата за свършване да се прилепват с невероятна бързина още и още задачи, коя от коя по-неотложни и необходими.
Ама аз ще ги надхитря... и сега ;)
Имам още време. До довечера е доооста време. Утрешният ден е мой. В неделя ще почивам /официално, а иначе... аз си знам/. В понеделник ще предавам. До тогава ще съм й насмогнала на работата и ще се огледам, ще се поослушам и... време само мое ще си заделя ;)
Хитро, а? И ще успея. Защото си се знам. Успяваща съм...
Е, стига ми сега за отдих. Отивам да се... потопя в работното си настроение...
:) :)
.
Пролетни ухания и цветове създават настроения с усмивки. Усещането е, че с часове природата се събужда. Едва дочакала слънчевите лъчи нетърпеливо разлиства всеки лист и цвят, дълбоко пазени от зимни студове. Разсъблича сивотата и облича най-цветните премени с цветове на слънчева дъга. Омайващите сутрешни песни на птичките изпълват душата и даряват импулс за жизненост. Всичко е по-лесно, по-леко, по-красиво, по-топло, по-живо...
И аз също...
А зюмбюлите уханни, връщат едни спомени, когато съм била по-близо до земята и всеки цвят бе цяла вселена за мен. Един свят, разкриващ се пред мен, за да го опозная, за да се докосна до него. За да мога днес да се усмихна на спомена мил и да усетя онази невинност и чистота на мислите си детски...
Усмихвам се... с настроения пролетни...
.
За мен е.
Фениксът си е мой.
За мен е нарисуван...
Пред мен е всеки ден.
Фениксът е символ.
За начало.
Ново.
Като пролетта.
Тя е тук...
С надежди...
И мечти...
.
- Обичам те!
- И аз те обичам!...
...
- Обичам те!
- Аз теб повече обичам!...
...
- Обичам те!
- Знам!...
...
Три обичам те...
И три отговора...
Всеки е себе си.
Всеки е уникален.
А аз ги обичам...
.
"... Тайната е в летенето..."
Това е цитат от разговор във ФБ, който бе по един повод, но... понесе мислите ми в посоки различни.
Край нас всичко е полет.
Всичко в нас се случва с летене.
Полетът е свобода. Свобода на духа. Духът освобождава телата от оковите земни...
Летим при всяко вдъхновение. Вдъхновение, което обзема неочаквано мислите ни, което насочва делата ни. Вдъхновението ни безкрайно да е... ни се иска...
Но нали безкраен полет е невъзможен? Крилата уморени почивка ще поискат. Да се приземим ще трябва...
До следващия полет на душата...
Мислите ми бързат и да ги догоня не успявам. Дали ако в полет понеса се, ще уловя ги?
Де да можехме да задържим полета колкото и когато искаме...
.
Жена да си...
Ами, не е лесно.
Е, не се оплаквам или пък... да...
Напоследък ми минават разни мисли и размисли. Пътят ми до тук... До туй, което днес съм...
Женското начало, заложено в мен когато само клетка съм била, осъзнато е след време. Има - няма някакви си двадесетина години. Следват още двадесетина, в които конкуренцията между жената в мен, майката в мен, домакинята в мен, кариеристката в мен се редуват и надделяват с променлив успех.
Все ми се ще да вярвам, че майката е най-успяла. Но и все се питам - дали? Доказателства различни получавам... Вчера тъй, а днес е друго, утре трето ще е...
Винаги съм слушала сърцето си. После разума. Но на детските очи, понякога обратно им изглежда. Не съм безгрешна. Надявам се, че любовта може да изправи някои прегрешения спрямо децата ми - смисълът на живота! Но дали успява... Или надеждите са ми напразни... Пак въпроси :)
Замисълът на картинката един е, резултатът друг. Според мен прекрасен!
Въздейства ми силно. Необяснимо е. И обяснение не търся... От ръцете на дете обично е...
Замисъл, реализация, съчетания, преливане и палавите щрихи... докосват ме с особената гордост, че нестандартното в детето е запазено... Животът се нуждае от нестандартните идеи на младостта...
Все по-често чувствам, че не съм на нивото, което ми се иска. А има очакване. Но не мога да отговоря... въпреки, че искам... И се старая да се уча, дори да не ми личи. Понякога е трудно на суетата в мен да си признае, че не знае, че не може, че не разбира...И неадекватност в мен чете се... И следва спор, за който много съжалявам...
Съжалявам, че уроците житейски нямат научаване. Не следват логиката на предишния урок... Колкото и да съм прилежна ученичка, все намира се къде да го сгреша...
Жена да си... Ей, такова шарено е. Замисълът е един, резултатът друг е... Нали прекрасен любовта го прави :)
Жена съм...
Но първо майка съм... Така го чувствам...
.
Времето минава...
С жестока бързина...
Времето е обективно.
Но повече май е субективно...
Какъвто и поглед да му избера, истината е, че минава... минава...
Следи оставя. Но дали са тези, които сме очаквали. А понякога е тъй забързано, че и следите няма ги след него, времето...
Вчера беше есен, а днес за пролет се оглеждам. Навярно нямаше да е необичайно, ако мечка бях и зимен сън си спях...
Сега погледнато назад... не виждам ги следите...
Поне да беше зима, като зима. Сняг и студ не ги видях, не ги усетих. Е, то за сметките добре е. Но емоциите ми... бедни бяха. С липсата на усещането за истинската зима сигурно ще се справя.
Мързеливо време... Дали да не обвинявам в мързел себе си, като за начало... Работата не зависи само от мен. Нямаше я... Но защо не успях да си намеря нещо смислено.
Та това е цял сезон! Месеци са.
Добре, де... много четох. Понаучих някои неща, които са ми интересни. Но само туй не носи удовлетворение, когато погледа назад отправя. Поглед за проверка и за равносметка.
Равносметка... хората ги правят в края на годината ;) Аз пък в началото. Всъщност, пак има край. Краят на първия месец... Да, ама... звучи натоварващо. А аз не искам негативи точно сега.
Да се върна на... времето.
Времето минава... Няма да гледам назад. Каквото било, било... Напред ще гледам...
Пролетта е там... И е зелена... ;)
.
