петък, 21 август 2015 г.

август ли?

Август ли е?
Вече втори ден термометърът, до вчера показвал над тридесет градуса, не надвишава осемнадесетото деление.
Мъглата цял ден не се вдига и букакът отсреща се не вижда. Опитва да вали, почти постоянно капе от клоните на крушата.
Студено и сънливо ми е. Втори ден прекарвам следобедите в леглото завита с дебелото родопско одеяло в добавка към другите ми завивки. Поне време за четене си имам :) И за дрямка. Вече от седмици не си спомнях какво е следобедна дрямка :) То работа, работа... И сега мога да си  намеря, но ноемврийското време не предразполага към летни работи.
Всъщност, вече /след два дена мързелуване/ ми се иска да си е пак август и да си довършвам летните консервни занимания. То не, че скоро ще се свършат, но поне основната част да си я свърша в август и началото на септември. Работа в градината, на двора и в къщата и сега има, ама... признавам си, че ми харесва да се оправдавам сега с времето :) Сигурно от утре такива оправдания няма да ми се случат. Добре де, признавам, че имах нужда от тия два дни на лежерност. Усещах, че едва ли ще издържа на темпото, което си бях наложила, донякъде и съвсем по избор.
Вече почти в края на деня /че какво друго е 19 часа, ако не край на деня?/ усещам, че имам ентусиазъм за някои дейности, които мен чакат, и които е съвсем възможно в хладната, съвсем нелятна вечер да си свърша. Хайде, да си ги свърша :)
Вечерта ми ще е спорна и успешна. Каква ли друга може да е щом си я искам точно такава? 
:) :) :)

.

четвъртък, 20 август 2015 г.

жена да си... и неизбежното...

Жена да си... и неизбежното... ПМС... всеки месец...
Непредвидимо. По време, по сила, по проявления. Неочаквано и винаги с надеждата - този месец да ми се размине. А то пристига си с добавка. Репертоарът и познат, и нов е все изненадващ. В последните месеци осъзнавам силно присъствие на сълзи. Но все съм неподготвена за тях. За настроенията няма и да започвам. Неописуеми...
Сещам се за един разговор преди доста години с гинеколога ми. Мислех, че се шегуваше, ама към днешна дата май си давам сметка, че човекът истина ми е казвал. Имало нейде по света, че ако жена с такава диагноза /ПМС/ извърши някакво престъпление, то тя ще бъде оправдана...
Даааммм... сега, след време, го разбирам...
Разбирам и по-честия въпрос - какво пак ти става?...
Обаче разбирането ми не ми помага. Дано околните да ме разбират...
Да се оплаквам полза няма, затова не го и правя. Споделям. Приемам го. Неизбежност ми е. И така до другия месец...
А сега...
Лека нощ!

.

сряда, 22 юли 2015 г.

удовлетворение

Хубаво е в края на деня, след вечерния душ да се отпусна и с усещането за умора да усетя и удовлетворение от изминалия ден. Тогава умората се забравя и остава само чувството за изпълненост. Харесват ми тези моменти. В последните седмици свърших много работа. Разнообразни задачи си имах за всеки ден. Градински, домакински... изборът голям е. Мислех си, че зная как да релаксирам след дневната умора. Оказва се, че има още да се уча. Това също ми харесва. 
Тази вечер ще си легна рано. Единствената ми компания ще бъде книга, която започнах преди два дена, а вече искам да стигна по-бързо края. Харесва ми по този начин да ме увличат четивата ми. :)
Иска ми се да успя да намеря мъничко време да направя някои снимки. През деня се хващам, че се спирам за миг край цъфнала роза, край пчеличка върху цвят на детелинка и си казвам, че от това ще излезе страхотна снимка, но... тръгнала по задачи, отлагам за после, а после-то все още не е дошло. Обещавам си тази вечер, че утре ще намеря време за подобен миг, който ще запазя.
Сега се предавам на усещането за един пълен летен ден.
Навън със спускането на мрака се спуска и нощния хлад...
Лека и прохладна нощ!

.

петък, 17 юли 2015 г.

лятно ми е

Лято е...
Средата на юли...
Дните са горещи и по-горещи обещават да бъдат. Но за мен не е проблем. Мога да си позволя сиеста в най-топлата част на деня. В къщата, потънала в зелената прегръдка на дърветата, е приятно, дори хладно. На двора, под сенките, на същите дървета е повече от приятно почти през целия ден. 
Сутрините са хладни. Вечерите са свежи. 
С по-ранното ставане се радвам на началото на летния ден. Време за градинска работа, която изобщо не липсва :). След като слънцето поеме своя път към хоризонта е време за вечерната доза градински занимания. Днес си орязах белия риган - чудесна подправка в зимната ми кухня. Вече е под стряхата. Набрах си още лавандула и жълт кантарион. Скоро и лофант ще се прибира. След ароматно-билковите занятия се преборих с разни бурени, които не са намерили подходящо място и се развъдили в градинките със здравец :) 
В интервала между сутрешните и вечерни градински работи си намерих работа из къщи.Сега е момента за едни летни подреждания, които всяко лято си правя. Не е работа за един ден, но все пак е добро начало. Утре пак ще има
След горещия ден и комари даже няма. Идеален завършек на един летен ден, който ми донесе удовлетворение от свършеното.

Имам планове за утре. Надявам се да си ги изпълня и да си отчета поредния успешен ден в близост до земята. Земята, която ме зарежда и ми дава много. Страшно много... 
С някои леки забележки бих могла да се определя с една дума - хармония...
Харесва ми...
Лека нощ!

.

вторник, 14 юли 2015 г.

юлска вечер

Юлска вечер е навън. Вечерен хлад слиза от баира, притихват птичи песни. Нощ безлунна, в очакване на раждане на новата луна...
Летните вечери, далече от града, от суетата са вече факт.  
Сутрин се събуждам от песните на птици, от слънчев лъч, закачливо промъкващ се през прозореца... 
Разходката в тревата е целодневен ритуал :) 
Сутрешната роса е свежо събуждане. 
Дневната топлина на земята е енергия. 
Вечерния хлад на тревата е спокойствие...
До земята, до тревата, до градината, до истинското... Така съм и ми е особено, особено... Хубаво ми е!
Работа в изобилие. Енергия в изобилие. И настроение за спокойствие...
В градината работа винаги има. Сега е сезона на прибиране на роденото от земята. Лук, чесън, тиквички, краставици, зелен боб, моркови, картофи... Сега е момента за засяване на втората реколта - зеле, алабаши, броколи, кейл... Малините скоро ще са в изобилие. Ягодите отново зреят. В очакване на прасковите сме.
Едно такова... лятно изобилие. Изобилие на плодове, на настроения, на усещане, на възприемане на околния свят...
Бих искала да напиша: "изобилие от време за мен"... Не мога, но до някъде успявам и в това. "Лятното преселение" почти е факт. Това не  означава, че пак не се налага завръщане към градските реалности, но обикновено е за кратко. Непредвидими са - съвсем обичайно си е. 
Съвсем скоро ще се доорганизирам и ще си намирам повече време за мен. И място по-специално ще си направя. Всъщност, въпрос на гледна точка е. Защото и в този момент времето си е "мое". Зависи само от мен как ще си го определя и приема. А аз си го приемам с всичката положителност, която си имам. :)
Време е за следващия етап от денонощието - книга и Сънчо. Утре-то е с идеи за дейности. Със сигурност ще се случат и други, но без съмнение, ще бъдат полезни и приятни. Защото все такива си ги измислям :)
Лека лятна нощ!

.

неделя, 28 юни 2015 г.

хармония

Неделя е...
И разни мисли ми минават...
Мисли за постоянството, за знанията, за незнанията, за усещанията, за осъзнатостта и неосъзнатостта, за надеждата, за волята, за действията, за бездействията...
Много са, нали?
Учудвам се на себе си как мога понякога да бъда подредена до педантичност, а после да съм разпиляна за хиляда. Странното /поне за мен сега/ е, че и в двата случая се чувствам себе си. По същия начин се улавям в крайности когато се отнася до моето постоянство, волята ми, действията ми. 
И както ми е комфортно във всичките ми полярности, така и изведнъж ме налазват съмненията, че нещо не ми е в ред. Ей, това го не ща.
Мога да съм си подредена, мога да съм си разпиляна. И искам... Всъщност не знам какво искам... 

Не, знам...
Хармония... Ей, това го искам.
Хармонията явно е баланс от всичките ми същности дето са се събрали в мен. Сигурно успявам да ги балансирам... понякога. Сега искам да се науча да ми се случва по-често баланса.
Когато чета по цяла купчини книги, наредени до леглото ми - днес чета една, вечерта друга, после трета... ен-та... Другата седмица се връщам при втората, после при първата. И всичко си е там, където трябва да бъде. Все едно преди пет минути съм я оставила. Сякаш понякога има нужда от отлежаване на даденото четиво преди да продължа напред. Странно е. Поне до скоро ми беше странно. Сега май ми е приемливо. Неразбираемо, но приемливо.
Мислите ми и те такива са понякога - неразбрани, но приемам си ги :) ;) Ами... мои са си. 
Сега ще ги строя в ред и е време да намеря другите си мисли. Мисли за почивка и релакс, че... 
И утре е ден.

.

понеделник, 22 юни 2015 г.

лято ли?

И лятото е тук. 
Пристигна малко недостойно с ноемврийски ден през юни.
Градинските ми планове развали. И стана ми студено... 
Сред капките дъждовни цветята за лятото говорят. В зеленчуковата градина не може да се стъпи, но видяното изобилие обещава.
С изненада открих, че цвеклото вече има си глави прилични. Морковите, може да се каже, са готови. Доматите отрупани са с плод. Все още са зелени, но обещават скоро и червени. 

Много може тук да пиша за тревите, храстите, цветята, билките, зеленчуците и плодовете. Но друго си е, когато там съм и всичко вижда се, усеща се. Мислите прочиства, спокойствие дарява, увереност извира в мен...
Хубаво ми е там... до земята...
Днес нов ден е. 
Ще търся топлина, движение и лято.

.