вторник, 2 октомври 2018 г.

магична йога - с Орела на разходка

Медитацията - балансиране на чакрите...

Огнените кълба, които пулсират и се въртят в центровете са бели...
Когато минахме над коронната осъзнах, че не са просто бели кълба, а това е моето съзвездие във Всичкото. И то имаше форма на дъга...

Йога - нидра... - Орелът...

Преди няколко дни гледах кадри от Мачу Пикчу и бях /за кой ли път/ впечатлена от мащаба и природата - острите върхове на съседните хълмове.
Днес бях на такъв склон, край мен такива остри върхове, но не болезнено остри, а по-скоро красиви и правилни, зелени, спокойни... 

Орелът дойде от дясно и после пак на дясно си отиде... Започна да прави кръгове пред мен, не само кръгове, а и различни фигури. Знаех, че това е Танц на Радостта, че сме заедно. Това бе неговото приветствие. Усещах най-чиста радост и спокойствие... 
Орелът ме поведе над планините, те са зелени и все такива островърхи. Изведнъж под нас е Мачу Пикчу. Виждам още по-ясно мащаба на строителството, величието на природата... И едно усещане за безвъзвратно минало, макар и впечатляващо. 
С орела минаваме леко на ляво и посоката е лека дъга. /като онази дъга от медитацията.../  Вече знаех, че ще минем над седем такива хълма с плато и Мачу Пикчу е първият от тях, съответстващ на корена... Но някак и знаех, че това плато не е естествено, а се е получило вследствие на строителството на града... 
Когато видях следващите плата, те бяха покрити със зелени гори. И никаква следа от неприродна дейност. Виждахме ги /с Орела/ всичките, точно разположени в дъгата. Пожелах да видя по-близо един от тях. Спуснахме се към Сърдечния. Изведнъж се оказахме в огромен каменен град. Дърветата, които виждахме от горе, бяха зелени облаци, които имаха за цел да пазят града. Но те не пречеха на слънчевата светлина да огрява величествения град. Изненадата ми бе, че освен пирамидалните, правилни форми, пресечените пирамиди имаше сгради с кръгли куполи. Попитах и разбрах, че във всеки следващ град, те са все повече. Колкото е по-висш, извисен, те са повече. Куполът е символ на висшето, на божественото... След това отново полетяхме над градовете и... се прибрахме. 
Орелът изпълни Танц на Обещанието, че скоро ще сме пак заедно... Полетя на дясно, откъдето дойде и си отиде...   

Усещам хармония и мир в себе си...
Усмихвам се...

.

понеделник, 13 август 2018 г.

безлунна нощ

Август е навън. Нощта безлунна...
И без причина аз пак съм будна...
Край реката вятърът е подивял,
а люляците пеят с есенни листа...
И колкото и да е жежко лято в дните,
нощите с прохлада се тешат...
Нощите са за мечтателите смели
и за звездобройци безразсъдни...
Звезда си търся в нощното небе,
мечтата своя да й поверя с надежда,
да я изпълни, щом тръгне тя да пада...
Но не е ли по-добре ръкави да запрятам
да я изпълня както само аз умея,
с моето сърце да си я сътворя...


.

падащи звезди

Звездите падащи, някои казват, са красиви... 
Аз пък мисля, че са тъжни и самотни...
Сред безброя техен из безкрайното небе...

.

събота, 2 юни 2018 г.

маргаритен юни

снимката е тук...
Юни е тук!
Моят месец!
За мен юни е полски маргарити в букет ливаден. Юни е и рози.
Но днес е маргарити бели!
Снимката ме намери във ФБ. И не е случайно. 

Усмихна ме. Омиротвори духа ми, започнал леко да нервее от работния ми ден в съботно време. Повика блогуващата ми муза и аз съм тук. А тя, музата, явно е имала нужда от подобна магия, за да се събуди.
Юни е месецът мой! На границата между пролет цветна и лято жарко. Юни има всичко. Зелен и цветен. Слънчев и дъждовен. Юни е цвят, но е и плод. Юни е средата на годината. Средата на живота...
Юни си е Юни...
Месецът мой е!
Сега спокойна, цветно-маргаритена, продължавам с работната си муза. 


.

събота, 12 май 2018 г.

идва момент

Много моменти идват и отминават. Повечето ги пропускаме. Не ги усещаме, не ги оценяваме. Отчитаме отминалото време, но не помним, не сме разбрали какво ни е донесло времето. А то винаги ни носи. Носи ни точно това, от което имаме нужда, за да израстваме. И не става дума за растежа на ръст, а за онзи растеж, на душата. Растеж, който не се измерва с познатите мерни единици. Душата има свои мерки и измерения. За нея няма правила и норми. Всичко е норма, всичко е правило. И правилно...
Когато все по-често усещаме, разбираме и оценяваме моментите, без съмнение това означава, че сме на точното място, в точното време. Това е от онези признаци, които душата ни дава, че вървим напред, напред към същността си.
Същността е заключена зад девет врати с девет ключалки... Приказка... Не, не е приказка... Но... да, приказка е, но всяка приказка си има истина, на която е стъпила.
Има моменти, когато разбирането, че нищо не е това, което е, е толкова силно и натрапчиво, че не може да се отмине. Не може да се махне с ръка, все едно нищо не е станало. Тогава съзнание и подсъзнание си подават ръка и... мислите, които нахлуват са необичайно силни, ясни, разтърсващи и в същото време, спокойни и носещи сигурност.
В такива моменти няма усещане за време и място. Всичко е тук, сега. Всичко е у дома...
Има едно състояние - медитация, което не разбираш до момента, в който не го усетиш. След това всичко, ама наистина всичко, е толкова ясно, топло, радостно. А когато усетиш за пръв път медитативното състояние без да си се подготвил е някак стряскащо, но със всеки следващ път го приемаш за дар. Дар, който заслужаваш...
Идва момент, в който много малко трябва, за да се пренесеш в магичния свят на медитативното. Една песен, един глас, едно цвете, повей на вятър, ромон на река, песен на птиче, една картина, една мисъл... Всяко едно е част от всичкото, от цялото, от същността...И това не плаши, това помага да продължиш в другото време, което има мерки...
Идва момент...


.

вторник, 8 май 2018 г.

май е тук

Май е тук...
Наследил зеленото си от април. Добавил бели цветове на бъз, омайните ухания на акации...
Лекият ветрец по поречието на реката прави сутрините свежи, зарежда ги с енергия за новия ден. Птиците са в надпревара да открият своя дружка с любовните си песни.  
Слънцето с усмивка се разхожда по най-синьото небе и закачливо се закрива с бързи облачета бели. А те картини най-вълшебни сътворяват и оживяват на синьото платно. Магията на пролетно небе оставя спомени в душите нежни.
Вечерите, запазили от майската си топлина,  притихват огласяни от жабешкия хор и от подранилите щурчета.
Май е тук.
Тук е със своята омая, магия и вълшебства. За всеки, който си позволи да ги приеме...


.

събота, 24 март 2018 г.

разходка между зимата и пролетта

След малко трудно ставане в съботната сутрин се запитах: от къде да я започна?
Навън е бяло, доста наваляло през нощта.  Все още завихрящо снежинки в утрото съвсем неранно. Обувките ми най-зимни са прибрани. По-точно - невадени за тоз сезон, че то зима нямаше в обичайното й време. Реших, че ще изляза с каквото и да е. Ще се обуя топло, а после ще се преобувам. Облякох се и с шал се забрадих, за да се пазя от танцуващи снежинки. Телефинът, ключовете и фотоапарат са в джоба вече. Време е...
Навън е свеж студът. Снежинки се полепват по лицето и усмихват ме. Вървя по път познат, но днес е нов и неповторим. Бялото е господар в този утринен час. Радвам се, че излязох, че надвих едно гласче, което мързела ми хвалеше в просъница.
Сняг вали, а птичките са неуморни, с песен те примамват пролетта. Изпод храстици, затрупани от снежна пелена косчета излизат. Врабчовци се суетят от клон на клонче и снежните покрития на земята се стоварват.
Под бялото покритие на закъсняла зима цветни изненади се показват. Дрянът нацъфтял и жълти облачета са цветчетата му сред бялата безкрайност. Джанки бели сливат се със снежната премяна, но розовите венчелистчета и тичинките им червени издават омайна красота. Храстче край пътеката е нацъфтяло и цветчетата му са камбанки жълти, с които явно е - пролетта привличат. Храстите, които са се накиприли в премяната зелена преди снежната вихрушка не са малко. Тези, които са позакъснели, имат пъпки, чакащи само слънчев лъч, за да се разкрият.
Край покрития с бяла пелена жасмин ухание на пролет, на нещо сладко ме усмихва. А слънцето сякаш се опитва да пробие, за ми покаже кой ще бъде днешен господар.
И няма думи, с които да се опише тази красота. Може би да е природна аномалия, а може и да е съвсем нормално. На природата кусури не бива да се търсят. Тя отплаща се или пък се извинява с прелестната красота на съботното утро.
Утро, което съм щастлива, че не пропуснах. Утро, в което радостно ми беше да си правя сам сама пъртина сред храсти и дървета, които само в този миг са точно тъй красиви и неповторими. Исках да запея, тъй ми беше леко. Мойта песен бе излишна. Беше невероятна симбиоза от бяла тишина и пъстра птича пролетна глъчка. Природата е съвършена... Спирах се и всяка моя клетка усещаше съвършенството.
Час разходка между зима и пролет, която никога няма да се случи същата.
Неповторима и вълшебна омая от една разходка... но каква разходка само...
Думите не стигат, за да опиша емоцията от утрото вълшебно.  Фотоапаратът е безсилен да я запечата омаята на мига. Но в мен остава усещане за съвършенството, което тази сутрин докосна душата ми несъвършена...


.