понеделник, 7 април 2014 г.

петъчно

Петъчното пътуване бе замислено да е по-скоро обедно, отколкото късно-следобедно. Но не всичко зависи от мен. След като си пристигнахме първата ми работа бе да се разходя из градините.
За по-малко от три дена ягодите се бяха раззеленили двойно, а цветовете сигурно бяха повече от умножение по две. Грахът все по-наперен се разпростира. Марулите са по-кичести. Картофите все по-смело се показват и оформят в зелено редовете. Малините на ръст са повече от педя. Редовете са белязали и пащърнак, моркови и магданоз. Киселец и лапад са в стихията си. С една дума - зеления...
От нарцисите само белите се кипрят, те по-късни са. Лалетата развяват червените си перчеми. И по-късните, шаренките, се усмихват на слънчевите лъчи отиващи към залез.
Полях наскоро засадените рози и аронията. Видях орязаните клони на ябълките, които чакаха да бъдат изнесени. Започнах да ги прехвърлям през мрежата, а там се намери кой да ги пренася до дръвника и друг да ги насече... Удовлетворена от свършеното, заредила се с енергията на земята се отправих към къщата...
Но тревата на поляната, избуяла за броени дни, подканя за прическа :) Защо пък не... И косачката е в ход, и помощник за кабела си имам. 
Аромата на окосена трева винаги е омайващ, но тази вечер бе особено силен. Усмихвах се на умората, която се разливаше в мен, но по-силно от нея бе удовлетворението и усещането за живот.
Една бърза разходка до градината отсреща с дърветата облекли в цветни облачета  клоните си, до зеления дол, който гъмжи от птичи гласове и тревички в цветност се засмели.
Нощта се спускаше, вече притъмняваше, когато влязох в къщи...
Хубав завършек на петъчния ден...

.

сряда, 2 април 2014 г.

зареждане

Откакто се помня, а то е доста време вече, в края на седмицата съм на село. Като ученичка  за това пренасяне в края на седмицата си мислех, че ми тежи. Докато не осъзнах, че е най-хубавото, което имам. Кога го осъзнах ли? Истината е, че не знам. Не се е случило за ден или месец. Преди повече от двадесет години направих избор и избрах да отглеждам колкото се може повече време децата си там. Сигурна съм, че не сгреших. Хубавото е, че професията ми позволява да работя в къщи. А и града е на 30 минути път.
В края на всяка седмица, почти без изключения, се товарим на колата и сме там. Може да е за няколко часа или за повече, това време ми носи много ползи. Осъзнаването /както и по-горе споменах/ не е на момента. Но е факт. 
В последните дни на март се наложи да пътуваме до... столицата. Необходимост, но и много голямо натоварване за мен. Психическо. Имаше хубави моменти. Децата са там. Кой за по-малко, кой за повече...
Прибрах се ужасно, ужасно изморена и изтощена. Някак си мина понеделника. Едва изчаках утрото на вторник и... хайде към балкана. За часове. Но тези часове ми донесоха точно това, от което имах най-голяма нужда.
Зеленото, което за седмица се е удвоило и утроило. Белите облачета на цъфтящите череши и круши. Розовите - на прасковите. Напъпилия ябълков цвят и лалетата, навлизащи в стихията си. Великденчета, глухарчета и лайкучки са изтъкали най-цветните пролетни килими. Пчеличките забързани и непропускащи цветче, птиците невидими в клоните, но песента им огласяща пролетния ден. 
С ей такива емоции се изпълни същността ми в днешния ден. И се чувствам... щастлива. По един особен начин от равновесието, което се случва в мен. 
Ще опитам да си го запазя за следващите дни, до следващото ми зареждане.

.

вторник, 25 март 2014 г.

пролетни настроения

Не познах градината в неделя. Очаквах цвят и повече зелено, но... 
Всяка джанка бе с премяна бяла. Кайсията в бяло-розово се е облякла. Прасковите - розови са облачета. Ябълките - цветните си пъпки те разкриват.  Цветята още с педя сякаш са порасли. Ягодите с цвят се кипрят смело. Грахът градината е разграфил със своите зелени ленти. Лукът вече с три и четири листенца се гордее. Чесънът намига - вече може да си ме опиташ. Марулите са къдрави букети. 
А зеленото... определено чувства се владетел... Не може всичко тук да се опише. 
Слънцето усмихва се и вятър облачета си довява.На поляната се разположих сред треви, пчелички, мравки и други буболечки. Животът се събудил и бърза, бърза... Земята вече е гостоприемна. Прие ме за релакс, отне ми негативното. А после го замести с енергия неизчерпаема. Потъркалях се като дете в прегръдката зелена на поляната. И спомените детски ме усмихват със своята наивност. 
Тази сутрин, утрото окъпано от нощен дъжд е някак свежо и по-зелено. По-леко диша се и лесно е в деня да вляза. 
Цветята ми домашни са вече на простор. Терасата е техен дом до есенните дни. Изнесени от събота, днес те са преродени. Колко малко трябва им да са добре. Само пролет искат те. 
И аз обичам с пролет да се кипря. Настроенията й най-прилягат ми на мене. 

.

петък, 21 март 2014 г.

промените пролетни

С часове всичко се променя. 
Въздухът е по-свеж. С утихването на бурния вятър се е настанил лек повей носещ аромат на цъфнали джанки и бързо растящи треви.Слънцето се усмихва на най-дребните цветчета и зелените килими се оцветяват с цветни петна от великденче, ароматни теменужки и безброй други чудни творения на природата, които са безименни за мен. Клонките на люляците за часове разтварят пъпките си. Белите джанкови облачета увеличават размерите си при всеки поглед през терасата. 
Навсякъде ухае на пролетен неудържим растеж.
Декоративни храсти по алеите се кипрят в жълта премяна и съперничат на слънцето. А то се усмихва още повече и жълтите кипри сияят в цветните си настроения. До тях невзрачно храстче срамежливо си разтваря мъничките цели цветчета. Но как да остане незабелязано? Сладко - меденият аромат привлича от метри с невероятна сила. 
Големите върби спускат завесата от жълто - зелени клони и на фона на ясно синьото небе съчетанието е вълшебно и достойно за четката на всеки художник. 
Пролетта докосва и с невероятните и неповторими песни на живите твари. Концерт запленяващ ме оставя без думи и в захлас мълчалив. Неизброими са птичите песни със зов за любов. Неповторими са и със сигурност са предизвикателство за всеки композитор по дух.  От природата по-велик композитор не може да има.
Докосвам тревички и клонки... Усещам как живота тече и прелива във мене... Бяло цветче с аромата на мед и на още нещо вълшебно, жълта прецизност в цветчето на съседното храстче, феерия цветна сред тревите зелени, звуците райски в простора, лъчите на слънцето с пролетна нежност... И моето мълчание в притихнало единение с природната вечност...
Природата е непредвидима и неустоима...
Пролет е...

.

събота, 15 март 2014 г.

пролетен ден

Прекрасен пролетен ден беше.
Още един ден, в който връзката ми с природата и земята ме зареди невероятно много. В края на деня усещам и една лека физическа умора. Обяснима е, но емоционално съм толкова сияеща...
Днес сама си засях храстчето арония, което миналия ден си купих от пазара. Мисля, че му избрах най-хубавото място.  Имах си и помощник - поливач. Задача има вече - всяка седмица по кофа вода да й носи.
Времето беше подходящо и за почистване на ягодите от миналогодишните листа. Вече имат подготвени цветни пъпки и... всичко зависи от сланите.
Бях на лов за цветни снимки. А после за коприва. Отрязах първите салатки. Зимният чесън е вече педя израснал. Отскубнах си няколко стръкчета за разнообразие на менюто през седмицата. Стръкчета и от лука, засят преди зимата, ще допълнят зеленото меню. Ооо, киселецът тъй примамлив е и не устоях. Набрах си шепа пълна за зелената салата. 

Проверка на пролетните посеви направих. Отчетът е - чесънът е с три листенца вече, лукът е с две. Моркови, пащърнак и магданоз все още се не виждат. За тях студено още е. Повече време им трябват при пролетна сеитба. След хубавите дъждове, че и снегове, сега като се стопли... очаквам другата седмица да ги намеря престрашили се.
Нарцисите жълт килим са си постлали. Зюмбюлите до ден ще се отворят. Лалетата са поизрасли доста. Игликите са в своята стихия. Здравецът покривка е направил. Теменужките не са така свенливи като в миналите дни. Сигурно защото вече са неизброими.
Накратко, в стил леко телеграфен, такъв бе днешния ми ден. Няма думи за спокойствието и енергията, която днес почерпих от земята. 

.