неделя, 27 юли 2014 г.

ден от юли

Юлски ден е тук. Дните ми от юли си приличат и се различават. Разнообразни са. С динамика или пък с по-лежерно настроение. Имат си от всичко. 
Децата имат своя път. И си го поемат... Опора се опитвам да им бъда. Но и на себе си да разчитат, опитвам да науча. 
Учи ли се или се показва с пример?... Едни таквиз въпроси търсят отговори в дните.
В градината работа да търсиш... 
Сега е времето да се събират билки. Малко трудно е в дъждовни дни да се сушат, но случват се нещата както трябва. Вчера лофантът е прибран. Втора порция от лавандула чака да се прибере. Риганът до ден-два и той ще е готов. И подправките прибират се сега. Чубрицата и босилека вече се сушат. Магданоз и копър във фризера студуват. Листа цвеклови си прибрах. И краставичките в буркани се наместват. Морковите е време да намерят мястото си на студено. Днес видях, че киселецът пак готов е. Тия дни за него и за лапада ще се погрижа. Вчера поляната е окосена. Малините засилват се и те за урожай богат. Тиквичките... на втората реколта се надявам. Първата е повече от скромно се отчела. Така се случва с тия дъждове...
След телеграфното обяснение, освен да се отправям за почивка нощна, друго не остава.
Утрото не ще ме чака да се излежавам аз зарана ;)
Тъй хубави са утрините от слънчеви лъчи огряни. Тревата росна ме събужда със свежестта си лятна. Закуската си да намеря в лехата с ягоди или на дръвчето прасковено... Джанка киселка да си откъсна влизайки в градината. Малинки да си набера, минавайки край тях, в задачи други устремена...
Едни такива дни... юлски дни...

.

събота, 19 юли 2014 г.

не се размина

И днес не се размина. Лятната буря връхлетя от север. Вятър, дъжд... Какъв ти дъжд? Порой е името му истинско. За двадесет минути - повече от двадесет литра на метър квадратен... Така, за двадесет и четири часа, общия валеж се закръгли на петдесет литра на квадратен метър...
Системата за капково напояване се оказва излишен труд. За сега...

С тия всекидневни дъждове и билките не мога да си прибера. Хем са изсушени, хем ми се иска в сухо време да ги прибера в торбички. Но по-важното е, че съм си прибрала стръкчета целебни, стръкчета ароматни. 
Дали пък да не си направя чаша чай? Много добра идея ме споходи. ;) Освен да я последвам. 

Потърсих да сложа снимка от дъжда, но... Отказах се. С тази слънчева снимка /преди няколко дни/ предизвиквам слънцето да се покаже  ;)

.

петък, 18 юли 2014 г.

юлски дъжд

Страховита гръмотевичната буря привечер. Юлски дъжд отново се изсипа. Такова е лятото. Ден без дъжд не се е минал. А в някои дни като днес - дори повтори.
Противоречиви чувства в мен поражда времето лятно. Вероятно зависят от много фактори настроенията ми. Днес се радвах дъжда. Почувствах го измиващ и пречистващ. Въпреки ужасяващите, на моменти, гръмотевици. Преди дни дъждът донесе ноемврийски студ. Така почувствах го, смразяващ и пораждащ желание за нещо топло.
Но има  и едни други времена...
Времена, когато разбираш как времето е отлетяло.  И се питаш колко ти остава... И се страхуваш, че си закъснял... И питаш се, и бързаш... И пак си закъснял...
Не искам да съм закъсняла!
Утрото дали е по-мъдро от вечерта? Дано... За да намеря отговори на въпросите, които и юлският дъжд не успя да измие...
Утре на слънце ще се радвам.
Искам слънцето да ме събуди в съботното утро :)

.

четвъртък, 17 юли 2014 г.

в градината

В утрото, след нощ дъждовна, изгрява слънцето по ярко. Тревата е измита до най-зеленото зелено. Росата в розите сияе с цветовете на дъгата. А лъчите слънчеви прегръщат ме с любовна нежност. Утрото с омая ме привлича и боса по тревата тръгвам.
Детски спомени изплуват и с усмивките ми днешни те се сливат. 
Денят започва с ягоди узрели. Следват тиквички и краставици. Тиквичките първо се плевят, а после се берат и чакат си реда да реша какво да правя днес със тях. Краставиците са решени. Някои в буркани днес ще влязат. Други за салата ще са отредени. Пиперът е в стихията си на цъфтежа, вече вързал е и скоро ще берем от него. Днес за него има само погледи усмихнати. На усмивки радват се и вейките с боба. Миналия ден му беше ден ;) След някой ден пак ще бъде ден за боб и бобени консерви.
След толкова дъждове тревата в градината иска в джунгла да я превърне. Но не се предаваме. Днес беше идеално време за плевене. С доста треви, пораснали на неподходящо място, се преборих. А привечер на поляната и билки си събрахме. То ясно е, че всяка тревичка билка е, но днес си имахме определени интереси. На вниманието ни се радваха широколистния живовляк и петопръстник. А колко е мека детелината... Че и с четири листенца се намира ;)
Един летен ден... 

.

понеделник, 7 юли 2014 г.

юлски настроения

Вече тук е юли. Цветен, топъл и усмихнат.
Месецът се очертава динамичен за мен, а за други още повече. 
Месецът се очертава и доста "градински". За два дни доста позагрях. И позагорях... 
Удовлетворението от свършеното, от досега с природата е неописуемо усещане. Толкова е зареждащо и леко, осмислящо и вдъхновяващо. 
Окосената трева гали босите ми крака, понякога ги поубожда. Сутрешната роса измива сънливостта, а слънцето озарява душата. Сутрешният концерт на птиците в клоните на дърветата е различен и неповторим. Вечерните песни на щурците огласят нощта, осветена от лунния сърп и Млечния път. Всички тези усещания са за живот. Усещане за живот във всяка клетка от тялото...
Зареждащо начало на най-летния месец... И безброй планове за следващите дни. А най-хубавото е, че плановете и желанията се изпълняват. 
Една жена съм... само една... и само жена... Хубаво е!
Да! Хубаво е!

.

неделя, 15 юни 2014 г.

в градината

Два дни в градината.
Само два, а ми дондесоха толкова много. Спокойствие и тонус. Движение и релакс. Свежест и красота. Зелено и топло. 
След два дни в градината ми е добре. Поработих си добре, а и успях да зарадвам сетивата си с красотата на летните дни. 
Единият сорт грах беше готов и вече е във фризера. Първите краставички са откъснати. Първите тиквички са подготвени за менюто в понеделник. 
Лайката е прибрана и сложена да съхне на сянка. Място й направи свирчовината, която вече е в торба, готова за зимен чай. 
Тревата е окосена, ягодите се съвземат след почистването и третирането миналата седмица. Може би са спасени. Другите ягоди са в стихията си и ни радват с вкусните си плодове. 
Птиченцата в гнездото под стряхата са се излюпили. А песните на целия птичи свят е страхотен концерт през целия ден. Разбира се сутрешните песнопения са невероятни и най-пленяващи. Вечерните пък са толкова релаксиращи. Щурците не остават и те назад. 
Розите са в най-омайните си цветове и ухания. Летните цветя  с топлите си разноцветни акценти из целия двор усмихват душата. Лофантът скоро с цвят ще се обсипи и ще го прибираме за чай. Лападът и киселецът са се подбъзили и нова реколта ни подготвят.
Днес борих се с джоджена, превзел място дето му се не полага. Голяма борба падна. Ще видим кой е победителя след две - три седмици.
Малините са с пъпки, а някои незнайно как, скрити от погледа ми изследващ преди седмица, вече имат си малинки малки. Едни такива стройни са и подредени... Как да се не понаперя, като преди време вързах ги в реда? 

След съботата е единствената нощ от седмицата, в която нощният ми сън е деветчасов. След сън такъв за нови подвизи градински съм готова. Сега, след дните летни, поела дозата си от земя, трева, природа... готова съм за седмицата нова. 

.

петък, 6 юни 2014 г.

има дни

Има дни по-специални в календара...
Идват и отминават. Понякога развихрят буря в душата. Понякога спокойствие по-равно от езеро планинско. 
Имам всичко в ден такъв. Мислите ми следват настроения импулсни, а после в мързелива лежерност се протягат. 
В опит за анализи се втурнах и с друго се захванах, почувствала, че от отчети няма нужда. Не и в този ден.
Има дни... и дни... Различни, цветни, неповторими. Дори и сивото си имало нюанси петдесет :) А дните... неизброими.

.