петък, 8 май 2015 г.

пролетни настроения

Макар и закъсняла пролетта дойде. С големи, зелени, цветни и неудържими крачки. 
Освен слънце ми донесе и много работа. Работа градинска и работа проектантска.
Не се оплаквам. Даже е добре. Едното ми носи заряд, другото ми го взима :) :) :) 
Хубавото е когато балансът се постига.
Цветята в градината цъфтят и ухаят без ред. Всички се надпреварват кое по-красив цвят да ми покаже. Дървета, храсти и треви с пролетни настроения се кипрят. Лехата с билки от седмица на седмица не мога да позная. Засятото в градината се надпреварва да зеленее. 
Вече и реколта си прибрах.  Във фризера спанакът се намести. На киселец и лапад иде ред след ден.
Няма да успея да напиша всичко дето в изминалото време ми се случи. Много е, харесва ми и по-хубаво ще бъде.
Градинската работа ме зарежда с енергия. Умората е сладка и с усмивка най-доволна. 
И друга работа се появи. Да се организирам трябва по-добре. Знам, че мога и ще се справя с всичките си дини дето искам да си нося.
Толкова за днес. Щом почна по-редовно тук да идвам, това ще значи, че организацията ми е успешна ;)
До... скоро...
Надявам се.
И вярвам си :)

.

неделя, 5 април 2015 г.

закъсняла пролет

Пролетта закъснява. 
За две седмици малко тревата е поотраснала и лайките са се увеличили. Едва напъпили са джанките. Следват ги плахо и прасковите. С тия прогнози, по-добре е да не бързат.
Магнолията за първа година ще цъфти, но и тя се чуди. Все още не е показала цялата си прелест. Очаквам в дните великденски да се престраши.

Нарцисите все още се чудят да цъфтят ли или да чакат. 
Очаквах повече развитие в лехите с репички и спанак. Само киселецът се е отчел с бърз растеж и свежест. Е, марулите и зеленият лук под найлона са пораснали. Та салатата не я мисля. Морковите и пащърнакът са се престрашили и по листенца две са показали. Грахът и луковите сякаш не са помръднали за две седмици.
Копривата е в изобилие. Дори и там където ми не трябва. Издебнах вятърът да поутихне и цяла кофа с корени копривени събрах от неверните места. Знам, че малко трябва да е останало, за да избуи пак. Но аз ще наминавам често в рисковите зони. 
В дните великденски смятам да си набера по-голямо количество, за да си изсуша за следващата зима. Скоро копривата ще израсте и ще ми липсват крехките й връхчета, затова ще побързам с прибирането й. Ползите от копривата са толкова много, но сега няма да убеждавам. 
Позакъсняла пролетта е, но всичко живо е в тръпнещо очакване на повече топлина и слънце. Активността на птичките е невероятна. Сутрин не отворила очи на концерта виртуозен съм свидетел. И как да не се усмихна? 
Преброените ми часове, там до земята, в градината, ме заредиха с много, много енергия. Земна енергия...
Усмихвам се с очакване на истинската, топла пролет...

..

неделя, 22 март 2015 г.

пролетта е тук

Тук е пролетта. В неделния ден отново даде възможност за работа в градината.
Така е... в градината се работи, когато времето ни позволи. Когато преди две седмици заваля много сняг му се радвах. Защото в началото на месеца, сложихме и картофите в земята. Две седмици не можеше да се мисли за никаква градинска работа. Но и нищо не ни е закъсняло. 
Днес възможност се отвори да насеем цвекловите култури - червеното цвекло, шареното, листното и за опит сложихме от захарно цвекло. Разсадът за пипера е готов. 
Отрязах си първите истински салати. Киселец набрах си. Пресен лук и чесън вече има.
Като казах лук и чесън - насятите в края на февруари лук и чесън вече са поникнали. Грахът и той се е показал. Спанак и репички се кипрят в редовете. Магданозът и морковите още спят, но на тях им трябва повече време. 
Копривата на слога е в изобилие вече. Нарцисите са напъпили и скоро ще са конкуренция на слънцето. Всичко е с пролетно настроение. 
Магнолията, която за първи път ще разцъфти вече е разпукнала по малко пъпките си. 
Освен в градината, реших с домашните цветя да се позанимая. След като вчера почистих и изнесох мушкатата, днес бе ред и на останалите. Терасата ми вече е пролетна :)
Ей, такива пролетни занимания си имах тия дни. Сега съм малко уморена, но пък много доволна. И умората е без значение след такъв успешен ден. 
Пролетно ми е :)

.

събота, 7 март 2015 г.

разни провокирани мисли

Повод да дойда насам тази вечер е заглавие, което мярнах в социална мрежа. Не, не четох статията. Няма да я и прочета. Някакви веган наденици. Неотдавна срещнах веган луканка
Не разбирам тези етикети - веган, вегетарианец...Защо ли?
Това е избор, който всеки прави сам за себе си. Особено цинично ми се вижда, когато някой се е накиприл с етикета веган, а ми дава рецепти със заместители на месо, на мляко, на яйца. Може би моето разбиране не е правилно, но за мен изборът да оставиш месото е, че то не ти липсва, а не да се опитваш да го заместваш с нещо си. Ако отказваш мляко, тогава защо търсиш заместител...
Когато се отказваш от пържолата, по каквито и да е причини, това е отказ, а не опити да залъжеш рецепторите си, че нещото, с което я заместваш /най-често гмо соя/ има същия вкус. На всичкото отгоре да убеждаваш целия свят, че само ти си прав. Е, аз не мога да бъда убедена, но...
Дори не знам защо се получи толкова силна реакция от мен, че чак да го пиша тук.
То е като другите, дето ми обясняват колко е полезно да се храня с био и еко храни. И с цени до небесата за нещо, което е... спорно колко е еко и био. Един ден случайно видях някаква нафукана дама да обяснява, че черните петна по ябълките били от пръскане с препарати... Не съм специалист, но и за неспециалистите бе видно, че това е обикновена мана, която се появява по непръскани плодове. Невежеството е по хората, но са смешни и жалки с опитите си да убеждават. За съжаление има и такива дето вярват на какво ли не.
Още една кампания се вихри. Колко са полезни разните чуждоземски семена, плодове, зеленчуци. Съвсем наскоро попаднах на сравнение на прехвалените и с пъти по-скъпи от лененото семе, семена на чия. Нямам нищо против, който иска да си ги ползва редовно или за разнообразяване на храната, но да твърди, че са неповторими и единствени... В повечето показатели лененото семе превъзхождаше семената чия.  Подобни манипулации има не една и две. Да, за някои търговци е полезно. Полезно им е да си имат клика от зомбирани потребители. Е, аз не съм от тях.
Сещам се, че някъде съм срещала препоръка да се консумира храна, която е расла на не повече от триста километра от месторождението ми. Интересно как да ги меря тия километри по права линия или по пътищата? :)  Поредна заблуда и крайност. 
Но пък съм съгласна, че е добре да се консумират предимно местни плодове и зеленчуци и най-важното да са в сезона си. Не ми липсват доматите в декември и не ги предлагам на семейството си. През декември има цвекло, зеле, ряпа... Има и туршии с млечно-кисела ферментация, която ми доставя пробиотиците по най-естествения начин, а не в хапче от аптеката. Е, ако пък наистина ми се прияде домат в декември - ще си купя и ще се опитам да му се насладя въпреки странния вкус на изкуственост. Но това е избор за ден, не за сезон. И само мой избор, който не ще натрапвам на друг.
Хайде, стига толкова. Темата не заслужава повече от моето време и внимание. Има много по-ценни за мен неща, които бих могла да правя, чета, мисля...
Идеята ми беше, че е хубаво да четем и да мислим. Да МИСЛИМ... 

.

неделя, 22 февруари 2015 г.

пролет се усмихва

Пролет се усмихва...
Времето беше с нас. Позадържа се няколко дена без валежи. Температурите от много минуси на прилични плюсове се премениха.
Денят до земята го прекарах. Земята, която ме пречиства и зарежда.
Днес насяхме грах и лук, моркови и магданоз, репички и пащърнак, чесън и спанак. Добре, че земята бе подготвена в декември. 
Така е в работите земеделски. Прави се когато времето даде :)
А днес ни даде хубав ден...
В края на деня повече ми е умората. Умора от труда физически след зимата. Но умората доволство в душата ми разлива. 
Доволство от свършеното. Доволство от срещата със земята. Доволство от усещането за пролет.
А пролетта усеща се тъй силно. В песните на птици, в слънчеви лъчи /днес бяха по-оскъдни, но все пак ги имаше/, в уханни теменужки, в кокичета наперени, в стръкчета тревички... 
Да, пролетта усмихва се и идва със зелени крачки.

.

събота, 7 февруари 2015 г.

за веригите и кварталния магазин

От хората, които приемат другохорските мнения съм. Разбиранията ми са, че всеки си има право на мисли, които не е задължително да бъдат одобрени от другите. С усмивка приемах и факта, че има и хора, които не приемат, че може да грешат.
Но...
Напоследък ми се насъбра прекалено много "мое разбиране". Има начини и начини да си подбирам информацията, но когато някой доставчик на информация до вчера бил съвсем адекватен изведнъж започне да ме убеждава в разни полезности... Причините са: той е бил подведен; или това е долнопробна реклама. Това последното прозира според интелигентността на гореспоменатия доставчик на информация.
Нямам нищо против рекламите. Особено когато са добре поднесени. Ама това е друга много дълга тема. 
Не бяха кампания и призиви - купете българското... бойкот на веригите... 
Ето съвсем пресен опит. Личен. 
Реших да пазарувам от квартален магазин. Не е малко магазинче, в което не знаеш кога за последно е влизала доставка. И така, аз влизам... подредено е, чисто е. Зеленчуците и плодовете са същите като в недалечния магазин от някоя верига. Разликата е в... цената... Доооста завишена. Отивам към щанда с млека. Избор голям. Решила съм да си взема това мляко, което си познавам и харесва. Млякото, което смятам, че е достатъчно истинско, без боклуци и с еднакво качество всеки път. В магазина на някоя верига цената му е 89 стотинки. Изведнъж виждам пред "моето" мляко червено етикетче /червеното явно е привличащ цвят не само във веригата, но и в квартала/ с цена 80 стотинки. Мисля си: ето защо ще си пазарувам вече тук... Да, ама не... изведнъж на етикетчето се вижда надпис на съвсем друго мляко, не това, което стои там. Правя оглед наоколо - няма го етикетчето за "моето" мляко. Много любезно и с усмивка дори, помолих една от служителките да ми каже каква е цената на избраното от мен мляко. О, небеса! Каква съм аз, някаква неграмотница, която един етикет не може да види. И все пак благоволи да се дотътри до витрината с млеката. Показвам й млякото, а тя ми показва етикета, който ме беше заблудил. Казвам й, че това не е цената на млякото ми, а тя ми показва другия край на витрината /на метър и половина от етикета/ подредено млякото съответстващо на етикета. След като уточнихме това, я питам къде е етикета на моето мляко. То се оказа в другата посока на метър, но и на друг рафт... Цената му е 92 стотинки.
Оставих всичко леко /не съвсем леко/ побесняла. Не е проблема в цената на млякото. Проблемът е, че дори в кварталния магазин /така прехвален от доставчици на иформация/ се опитват да ме лъжат по най-наглия начин. Ами ако съм някоя баба, която не вижда без очилата, които е забравила в къщи? /то не, че аз много виждам, но все пак/ Ще видя червения етикет, ще видя цената и ще си кажа: ааа, днес е добра цената, я да си взема за седмицата.... А на касата? Опита ми от друг път показва, че там ги избират с конкурс - кой го мързи най-много и може да гледа най-злобно. 
Е, аз няма и да помисля вече да вляза в "квартален" магазин. А за веригите? Имам си очи и очила, с които гледам и чета. И си правя изводите и изборите...
Скоро ще разкажа и за пазаруването на "био" от "производител". Съвсем скоро...
За сега стига толкова негативизъм. 
Малко топъл чай за лека нощ?... Въпреки снежната съботна вечер :)

.

вторник, 27 януари 2015 г.

провокирано

Дааа... мисленето си е дейност. И то доста усилна понякога.
Всяка ситуация си има поне по две гледни точки. Моята и тази на другите. 
И така - според другите аз съм угнетена, мързелива, неинициативна... домакиня... С всичките негативи, които думата домакиня може да донесе.
Моята гледна точка - домакиня - това е мой избор. И съм сигурна, че е най-добрият ми. Това ми даде възможност да бъда и да съм с децата си, когато имат нужда от мен. Това не означава, че съм им стояла над главите. Виждах "работещи" майки, които учеха с децата си до N-ти клас.  Опитвах се и мисля, че успях да ги науча на самостоятелност. Грешила съм като майка, сигурно още ще греша, но съм сигурна, че съм направила най-доброто за децата си. Нещо, което не бих могла да направя, ако трябваше да се прибирам изтощена след 8 часа навън. В това време имах възможност да чета и да научавам много нови, интересни и полезни за мен неща. Както и да се обръщам назад, не виждам онази рутина, за която всички работещи си представят и говорят. Със сигурност имах и имам възможност да правя ежедневието си различно, често вълнуващо. Свободата, която имам с моята професия, да си работя в къщи, когато и колкото си искам и мога, не може никой да ми даде. И не я искам от никой, защото си я имам. Тази свобода ми дава възможност да бъда майката, от която децата имат нужда, домакинята, която има уютния си дом, жената, която иска да погледа филм, да почете книга, да излезе на разходка, когато й е приятно, да се погрижи за себе си, когато има нужда. Имам възможност да правя нещата, които са ми приятни и интересни без да ги отлагам в неизвестното време напред, което така и не идва за повечето от критикуващите. Имам възможност за съвсем нови занимания, които ако имам осемчасов работен ден никога нямаше и да подозирам, че са възможни.
Ако и за другите да съм неуспяла, за себе си аз знам, че съм по-успешна от всичките други.
И ми харесва да се чувствам успешна. Освен всичко си има и покритие моето чувство. 
Имам си право на самочувствие, че не съм скучна домакиня. Другите дори и не знаят в колко области имам знания, които съм получила докато съм си домакинствала...
Макар и провокирана за по-горните мисли, мисля, че имах нужда да ги събера заедно. Това ще ми помогне по пътя към себе си. Един път, който всеки минава по един или друг, или трети начин... 
Сега пътят ми преминава през процес на осъзнаване и оценяване на миналата ми опитност, за да продължи през усвояване на търпение и достигане на пълна хармония в мен и с околния свят. 
Имам цел... ще си я стигна...

Обичам да се чувствам роза... дори и с роса от сълзите в душата...

.