събота, 11 август 2012 г.

срамежливче

Баба ми разказваше приказка. Преди много, много години. Когато бях много по-малка от моите деца...
Плевелът, който е на снимката, сега се среща покрай пътища, по поляни. Някога е бил цвете. С цветът на сърцето.
Тогава хората били по-различни. Били по-скромни и срамежливи. Това се ценяло.
Но... времената се променяли и скромността и срамежливостта намалявали у хората. Тогава червеният цвят на цветето започнал да избледнява по краищата. Колкото повече хората се променяли, толкова цветето ставало по-бяло... Сега е останало само едно цветче в средата с истинския цвят на онова цвете, когато хората били различни.
Сетих се за тази приказка, която баба ми разказваше, миналия ден, когато дъщеря ми ме попита: това цвете нямаше ли нещо в средата?... Погледнах и... показваше ми цветче, което беше толкова избледняло, че едва розовееше. А после видяхме и съвсем бяло... 
Разказах й приказката на моята баба...

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар