вторник, 25 февруари 2014 г.

за приятелството

"Приятелството е чувство, което рано или късно спохожда всеки човек. То може да бъде синьо, с красотата на морето и небето, зелено като горите и полето, жълто – светло и топло като слънцето, или пък червено като огън."
Толкова чисто и искрено! 
Вече не знам колко пъти наминах при Джейн. За да го прочета пак...
Чувствам се в бездумие обгърната... Всичко е толкова... толкова ясно и просто...

.

неделя, 23 февруари 2014 г.

неделни размишления

Започнах този блог с една идея. Мислех, че е вчера, а то... години даже се изтърколили.
Усещам в себе си промяна. Не искам оценки да си давам. Но промяната е факт. Промяната е в мислите и в усещанията ми. 
Усещам все по-дълбоко природата... земята... Тази земя, по която ходя боса. Тази земя, която ме зарежда с енергия, която ми извлича негативните настроения. 
Все повече усещам промените на времето. Ветровете ме разбъркват. Студовете ме събират в малко. Слънце ме подрежда... А земята ме... преражда... 
Винаги съм била близо до земята. Неосъзната близост. 
Имам си бягствата, по необходимост, в големия град. Сега необходимостта ми налага по-малък, спокоен. В близост до земята... тази, по която боса и наричам своя... Смятам, че е поносимо.
Поне ден в седмицата съм там... при земята си. В ден мъглив, с опит за дъждовност, пак бях там. С разходка из градината, по пътя полски, покрай дола... Коприва си набрах, снимки си събрах. Къде ли бяха скрити от февруарските мъгли песнопойци неуморни? Усмивки ми дариха до следващия път.
Земята дава ми храна. Нима това е проза? Не знам дали поезия е... 
Та, за храната... Оказва се толкова важно в днешния ни ден, да знам какво слагам на масата пред децата си. Това е и отговорност. И се радвам, че имам възможност за качество. И съм благодарна на родителите ми, които ми дават спокойствието за качеството на храната ни. Опитваме се и ние да помагаме. Но е едно от неделя на неделя, а земята иска точния момент. 
Все пак и ние имаме участие. Иска ми се да можем повече. И това ще бъде...
Започнахме със сериозно участие - засяване на грах и картофи миналата неделя. Миналия ден закарах още картофи и те също са вече в земята очакващи дъжд и слънце. Морковите, магданоза и пащърнака още се крият под пръстта, но лука и чесъна са "белязали" редовете. 
Защо съм толкова подробна? Защото днес виждайки луковата редица се усмихнах.
Като влизам в магазина за
семена почти винаги си излизам с нещо непредвидено. Така миналата година за пръв път посяхме манголд - листно цвекло. Тази година сяхме сладък грах. Ще видим що за чудо ще излезе ;)
Другата седмица ще е различно...

вторник, 11 февруари 2014 г.

въпроси

Има ли граници? Има ли правила?
За всеки случай... За всяка ситуация...
До къде са границите на свободата? А после не е ли слободия? Колко е голяма /или малка/ крачката между двете?
Колко да изискваш от другите? И колко ти да поемаш? 
Какво е отговорност? И възпитава ли се?
Или е въпрос на самовъзпитание?... 
До къде да даваш и кога да поискаш? А какво ще получиш?
Казват: каквото посееш, това ще пожънеш... 
Успяваш ли да посееш? Кой те е учил да сееш? А да жънеш?
Въпроси... въпроси... въпроси...

.