вторник, 8 август 2017 г.

магична йога - Приливът

Елементите... 
Огънят - изключително концентриран, много силно осезаем, с пробождане на физическо ниво, но няма усещане за пламъци и огньове край мен и в мен. 
Акаша - виждам и усещам Осмицата бяла, плътна с кръгло сечение... топка енергия оформя тази концентрирана форма... Много силно усещане за енергията в дланите...

Камбаната... 
Звукът дойде като прилив. Аз съм Нещо което може да бъде и под вода, и над вода. Приливът залива мен и всичко наоколо. Пристига освен с вода и с много живи Неща - животни, растения... В прилива има цвят, цветове, проблясъци. Усещам топлина около мен, нещо като леко погалване... 
Изведнъж тази Вселена от живи неща сякаш не е във вода, а е въздух или каквото и да е, но не е вода - няма плътността на вода. Аз си летя/плувам сред този жив свят. Добронамерен е. Спокойна съм, усмихвам се... Леко, леко, леко ми е... 
И няма нищо друго освен спокойствието... Дори и мисли няма, няма никакви други конкретни визии. Усещането е  не ми се мисли, не ми се вижда... сякаш съм се разтворила във Всичкото...

***

.

сряда, 2 август 2017 г.

магична йога - Дарът на Коня

Морският Кон...

Дойде в залива, както обикновено. Беше Белият кон. Пристигна със светлина и златни сияния. Морето, от където дойде, също беше златно със златисти проблясъци. Беше Конят - Светлина... 
Не бързаше. Бавно идваше. Имах възможност да се радвам на пристигането му. Когато дойде до мен ме прегърна и тогава видях, че носи роза - жълта с розови краища на листенцата. При прегръдката я сложи на рамото ми. 
Качих се на него и знаех, че нямаме работа към Червения залив. Изненадах се, че не тръгнахме по Реката, а за пръв път поехме на ляво. В дясно са Червения залив и Червените скали. 
Видях, че заливът няма край, а преминава в безкраен златен плаж. Морето е спокойно, златисто... 
Конят бавно тръгна по пясъка, на границата между плаж и море. Видимо сме сами с Коня, но знам и усещам, че не сме. Конят сякаш танцува. Сега чувам божествена музика - лека, спокойна, омиротворяваща... Рай... 
Изведнъж ми се прииска да пея. Усетих, че Конят ме поощри и запях. Изненадах се, че пея толкова леко, нежно, омайващо... Сега забелязах, че съм млада, хубава, облечена, с жълто-розова рокля с волани. Подобна е на онази червената, циганската, но някак по-висша, по-лека.... Роклята ми има цветовете на розата, която Конят ми подари. 
Засилва се усещането за не сами, въпреки, че не се вижда нищо живо край нас. Сега разбирам, че Конят сякаш ме представя на тези, невидимите, а те са много. И освен, че ме представя, го прави с гордост... гордее се с мен... 
Аз продължавам да пея, музиката е все по-нежна, по-омайваща, по-райска, по-божествена... 
Когато се връщахме... не обърнах гръб на морето, а гледах Белия Златен кон, който се отдалечаваше с лека танцова походка ... 

Мисля, че още не съм се върнала съвсем. Още съм там, на брега на... Рая... В мен е Мир, спокойствие, топлина /външно ми е даже леко хладно/, нежност... Усещане за слятост с някаква моя непозната ми същност, може би... Особено ми е... Прекрасно е... 

***

.

вторник, 1 август 2017 г.

магична йога - Раят

Космическата река... 
Тя си идва без изненади, всичко е познато, но днес беше от дъги. Движеха се сякаш хаотично, но не беше хаос, а израз на райска музика - нежна, изпълваща, лека, галеща... 
Движенията са музика, те са звуците... Рай... 
Остана в мен съжаление, че много бързо си отиде реката, но... Раят е в мен и сега ... 

Леко ми е, леко ми е, леко... 
Такава една лека енергия, усмихната...

***

.