сряда, 2 август 2017 г.

магична йога - Дарът на Коня

Морският Кон...

Дойде в залива, както обикновено. Беше Белият кон. Пристигна със светлина и златни сияния. Морето, от където дойде, също беше златно със златисти проблясъци. Беше Конят - Светлина... 
Не бързаше. Бавно идваше. Имах възможност да се радвам на пристигането му. Когато дойде до мен ме прегърна и тогава видях, че носи роза - жълта с розови краища на листенцата. При прегръдката я сложи на рамото ми. 
Качих се на него и знаех, че нямаме работа към Червения залив. Изненадах се, че не тръгнахме по Реката, а за пръв път поехме на ляво. В дясно са Червения залив и Червените скали. 
Видях, че заливът няма край, а преминава в безкраен златен плаж. Морето е спокойно, златисто... 
Конят бавно тръгна по пясъка, на границата между плаж и море. Видимо сме сами с Коня, но знам и усещам, че не сме. Конят сякаш танцува. Сега чувам божествена музика - лека, спокойна, омиротворяваща... Рай... 
Изведнъж ми се прииска да пея. Усетих, че Конят ме поощри и запях. Изненадах се, че пея толкова леко, нежно, омайващо... Сега забелязах, че съм млада, хубава, облечена, с жълто-розова рокля с волани. Подобна е на онази червената, циганската, но някак по-висша, по-лека.... Роклята ми има цветовете на розата, която Конят ми подари. 
Засилва се усещането за не сами, въпреки, че не се вижда нищо живо край нас. Сега разбирам, че Конят сякаш ме представя на тези, невидимите, а те са много. И освен, че ме представя, го прави с гордост... гордее се с мен... 
Аз продължавам да пея, музиката е все по-нежна, по-омайваща, по-райска, по-божествена... 
Когато се връщахме... не обърнах гръб на морето, а гледах Белия Златен кон, който се отдалечаваше с лека танцова походка ... 

Мисля, че още не съм се върнала съвсем. Още съм там, на брега на... Рая... В мен е Мир, спокойствие, топлина /външно ми е даже леко хладно/, нежност... Усещане за слятост с някаква моя непозната ми същност, може би... Особено ми е... Прекрасно е... 

***

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар