неделя, 25 август 2013 г.

лятно е още

Лятото все още е тук. А нощите носят есенен хлад.
Плодовете на лятото в изобилие са. В последните не дни, а седмици вече, прибираме това, което природата ни е дала в градината. Обичам да правя снимки, но се улавям, че все по-рядко го правя улисана в домакинските си задължения. И ако задължение носи понякога негативен заряд, то сега става дума за задължения, които ми носят и радост, и удовлетворение.
Летният ден си отива. Все по-рано поема на запад и време на нощите дава. Нощта е прохладна и тиха. Денят си почива, а щурците неуморни концерт си изнасят. Дори и луната я няма да рови в душата.
Умората сега я усещам. За сън дълбок си мечтая, а утре...
Утре и работа друга ще трябва да свърша. Почертах си по време вечерно, позавърших си нещо - това също е повод за удовлетворение. За понеделник готова съм...
Лека нощ!

.

петък, 16 август 2013 г.

лято и още...

Лято е.
Богато е на плодове. Клоните на плодните дръвчета се превиват до земята. Грехота е ако не се използват плодовете, които природата ни е дала. 
Чувствам се щастливка, че имам възможност от наша си градина да си бера, похапвам, на другите предлагам и останалото да прибера и приготвя за зимните дни. 
Сега е времето на прасковите. Дръвчетата са саморасли и от костилки насяти. Хубавото е, че зреят по различно време. От средата на юли си похапваме от нашите праскови и така ще е до края на септември. Тази година има дръвчета, които за първи път са родили. Все още не знаем къде във времето ще се наредят по узряване. 
Сега е времето на малините. От седмица си опитваме, а снощи и по-сериозно количество си набрахме. Две пет литрови кофички, които по спомени бригадирски са около три - три и половина килограма.
Сега е времето на белите сливи. Ония кръгличките и дребнички. Преди пет години не знаех, че съществуват такива. Не съм предполагала, че могат да имат толкова плод...
Сега е времето на смокините. Е тук си нямаме, но е хубаво, че по пазарите ги има и... От вчера сме започнали сладкарската смокинова дейност.
Сега е времето на ягодите, които раждат цяло лято. Количествата са несравними с пролетните, но все си е разнообразие и вероятно тия дни ще остане възможност за някое бурканче сладко да направя.
Сега е времето на патладжаните. Решихме да не гледаме в градината, но... на пазара има. Снощи ги опекох, а днес... кьопоолу ще правя. Имаме си хора дето много го обичат ;)
Днес ще довършвам седемте тави сладко от смокини. Снощи мармалада го завърших и даже стерилизирах. Сега за етикети ще почакат и в мазето ще се наместят.
Малините на компоти ще се претворят, а част от тях, по-неугледните, в конфитюрено-мармаладено ще ги забъркам.
Две касетки бели сливи си чакат реда за цепене, че в сушилнята да влязат. От тях компоти и сладко си направихме. Като казах / написах сладко се сещам, че една тава ме чака за завършване.
Добре ще е да наобиколя и прасковите. Компотите са доста търсени през зимата. Направени са малко, но и още трябва да се правят.
Е, и за обяд ще трябва да се готви. Поръчката е за зелен боб в гювеч. Може би едно от последните бранета ще му е на зеления боб. Той добре се отчете тази година. В мазето сме прибрали доста буркани, които през зимата лесно и бързо се случват на манджа ;)
Стига съм се мотала тук. Време е да действам. Е, и на помощници се надявам... То без тях тъй смели планове и не смея да помислям ;)
Така... жена съм и домакинстването  ми е същност. Хайде, за това ще пиша друг път, че темата е дълга.
Спорен ден да е напред! :) :)

.

петък, 2 август 2013 г.

тази вечер

Боси по тревата, току-що окосена. 
Ухае на лято и... зелено. 
Вечерен полъх хлад разстила. 
Зрънце слънчева перла ме връща години, години  назад.
Омаен аромат настига сетивата. 
Нещо познато и не съвсем.
Нещо ново, нещо сладко и... толкова омайно...
Тази вечер ухае на... лофант...

.

четвъртък, 1 август 2013 г.

залез

Първият ден на август. Средата на лятото.
А в мен импулс за начало. Поставих го.
Залезът е... красив. И топъл е. 
През клоните на липата наднича слънцето отправило се към вечерния си покой. Вятърът си играе с листата и по стената рисува картини. Подвижни.
Излизам и боса по двора пристъпвам. Плочите топли и мислите стоплят. В тревата нагазвам. Росата вечерна вече се спуска по тревички зелени. Тишината от летния следобед се разнася и щурците започват вечерно разпяване. 
Ухае на рози. И на зокум сладостта се разнася. 
Залезът на първия ден на август ухае на цветност. 
И спокойствие за душата си търся...

.