вторник, 22 септември 2015 г.

понякога

Понякога ми е странно.
Понякога ми е уморено. 
Понякога ми е мълчаливо.
Понякога ми е събрано.
Понякога... Като днес...
Не е мрънкане. По-скоро мислите ми искат с думи да ги облека.
Облича ли се съвършенство? Облечено, то вече е несъвършено. Но пък е по-приемливо...

Умората ми е лятна. Може би лятото е сезон за почивки, но на мен не ми се случи. 
Изборът си е мой. Не успях да се организирам. Всъщност, прекалено се организирах. И все пак е избор. Избор на приоритети. Така ги подредих, че сега умора си имам. Но пък и удовлетворение си имам. Не се сравнява с някаква си умора. 
Лятото е динамика. Последните му часове си отиват. След броени часове есента ще е тук. Есента е спокойствие, доволство, топла умора. Есента е цветна и плодна. Есента...
Мълчаливо ми е... Външно... Мислите ми се надбягват, изпреварват, заплитат, разплитат, изчакват, втурват навред... Мислите ми разпилени са. А делата ми са подредени. 
Понякога... Контрастите в мен се събират и в мен се развихрят. За да съм си Аз. 
Днес съм... събрана, мълчалива, уморена, странна... и някак си... добра...
Добра съм... Като есен топла съм... Като есен съм доволно-уморена...
Понякога... 
На границата на лятото и есента съм...

.

петък, 21 август 2015 г.

август ли?

Август ли е?
Вече втори ден термометърът, до вчера показвал над тридесет градуса, не надвишава осемнадесетото деление.
Мъглата цял ден не се вдига и букакът отсреща се не вижда. Опитва да вали, почти постоянно капе от клоните на крушата.
Студено и сънливо ми е. Втори ден прекарвам следобедите в леглото завита с дебелото родопско одеяло в добавка към другите ми завивки. Поне време за четене си имам :) И за дрямка. Вече от седмици не си спомнях какво е следобедна дрямка :) То работа, работа... И сега мога да си  намеря, но ноемврийското време не предразполага към летни работи.
Всъщност, вече /след два дена мързелуване/ ми се иска да си е пак август и да си довършвам летните консервни занимания. То не, че скоро ще се свършат, но поне основната част да си я свърша в август и началото на септември. Работа в градината, на двора и в къщата и сега има, ама... признавам си, че ми харесва да се оправдавам сега с времето :) Сигурно от утре такива оправдания няма да ми се случат. Добре де, признавам, че имах нужда от тия два дни на лежерност. Усещах, че едва ли ще издържа на темпото, което си бях наложила, донякъде и съвсем по избор.
Вече почти в края на деня /че какво друго е 19 часа, ако не край на деня?/ усещам, че имам ентусиазъм за някои дейности, които мен чакат, и които е съвсем възможно в хладната, съвсем нелятна вечер да си свърша. Хайде, да си ги свърша :)
Вечерта ми ще е спорна и успешна. Каква ли друга може да е щом си я искам точно такава? 
:) :) :)

.

четвъртък, 20 август 2015 г.

жена да си... и неизбежното...

Жена да си... и неизбежното... ПМС... всеки месец...
Непредвидимо. По време, по сила, по проявления. Неочаквано и винаги с надеждата - този месец да ми се размине. А то пристига си с добавка. Репертоарът и познат, и нов е все изненадващ. В последните месеци осъзнавам силно присъствие на сълзи. Но все съм неподготвена за тях. За настроенията няма и да започвам. Неописуеми...
Сещам се за един разговор преди доста години с гинеколога ми. Мислех, че се шегуваше, ама към днешна дата май си давам сметка, че човекът истина ми е казвал. Имало нейде по света, че ако жена с такава диагноза /ПМС/ извърши някакво престъпление, то тя ще бъде оправдана...
Даааммм... сега, след време, го разбирам...
Разбирам и по-честия въпрос - какво пак ти става?...
Обаче разбирането ми не ми помага. Дано околните да ме разбират...
Да се оплаквам полза няма, затова не го и правя. Споделям. Приемам го. Неизбежност ми е. И така до другия месец...
А сега...
Лека нощ!

.

сряда, 22 юли 2015 г.

удовлетворение

Хубаво е в края на деня, след вечерния душ да се отпусна и с усещането за умора да усетя и удовлетворение от изминалия ден. Тогава умората се забравя и остава само чувството за изпълненост. Харесват ми тези моменти. В последните седмици свърших много работа. Разнообразни задачи си имах за всеки ден. Градински, домакински... изборът голям е. Мислех си, че зная как да релаксирам след дневната умора. Оказва се, че има още да се уча. Това също ми харесва. 
Тази вечер ще си легна рано. Единствената ми компания ще бъде книга, която започнах преди два дена, а вече искам да стигна по-бързо края. Харесва ми по този начин да ме увличат четивата ми. :)
Иска ми се да успя да намеря мъничко време да направя някои снимки. През деня се хващам, че се спирам за миг край цъфнала роза, край пчеличка върху цвят на детелинка и си казвам, че от това ще излезе страхотна снимка, но... тръгнала по задачи, отлагам за после, а после-то все още не е дошло. Обещавам си тази вечер, че утре ще намеря време за подобен миг, който ще запазя.
Сега се предавам на усещането за един пълен летен ден.
Навън със спускането на мрака се спуска и нощния хлад...
Лека и прохладна нощ!

.

петък, 17 юли 2015 г.

лятно ми е

Лято е...
Средата на юли...
Дните са горещи и по-горещи обещават да бъдат. Но за мен не е проблем. Мога да си позволя сиеста в най-топлата част на деня. В къщата, потънала в зелената прегръдка на дърветата, е приятно, дори хладно. На двора, под сенките, на същите дървета е повече от приятно почти през целия ден. 
Сутрините са хладни. Вечерите са свежи. 
С по-ранното ставане се радвам на началото на летния ден. Време за градинска работа, която изобщо не липсва :). След като слънцето поеме своя път към хоризонта е време за вечерната доза градински занимания. Днес си орязах белия риган - чудесна подправка в зимната ми кухня. Вече е под стряхата. Набрах си още лавандула и жълт кантарион. Скоро и лофант ще се прибира. След ароматно-билковите занятия се преборих с разни бурени, които не са намерили подходящо място и се развъдили в градинките със здравец :) 
В интервала между сутрешните и вечерни градински работи си намерих работа из къщи.Сега е момента за едни летни подреждания, които всяко лято си правя. Не е работа за един ден, но все пак е добро начало. Утре пак ще има
След горещия ден и комари даже няма. Идеален завършек на един летен ден, който ми донесе удовлетворение от свършеното.

Имам планове за утре. Надявам се да си ги изпълня и да си отчета поредния успешен ден в близост до земята. Земята, която ме зарежда и ми дава много. Страшно много... 
С някои леки забележки бих могла да се определя с една дума - хармония...
Харесва ми...
Лека нощ!

.

вторник, 14 юли 2015 г.

юлска вечер

Юлска вечер е навън. Вечерен хлад слиза от баира, притихват птичи песни. Нощ безлунна, в очакване на раждане на новата луна...
Летните вечери, далече от града, от суетата са вече факт.  
Сутрин се събуждам от песните на птици, от слънчев лъч, закачливо промъкващ се през прозореца... 
Разходката в тревата е целодневен ритуал :) 
Сутрешната роса е свежо събуждане. 
Дневната топлина на земята е енергия. 
Вечерния хлад на тревата е спокойствие...
До земята, до тревата, до градината, до истинското... Така съм и ми е особено, особено... Хубаво ми е!
Работа в изобилие. Енергия в изобилие. И настроение за спокойствие...
В градината работа винаги има. Сега е сезона на прибиране на роденото от земята. Лук, чесън, тиквички, краставици, зелен боб, моркови, картофи... Сега е момента за засяване на втората реколта - зеле, алабаши, броколи, кейл... Малините скоро ще са в изобилие. Ягодите отново зреят. В очакване на прасковите сме.
Едно такова... лятно изобилие. Изобилие на плодове, на настроения, на усещане, на възприемане на околния свят...
Бих искала да напиша: "изобилие от време за мен"... Не мога, но до някъде успявам и в това. "Лятното преселение" почти е факт. Това не  означава, че пак не се налага завръщане към градските реалности, но обикновено е за кратко. Непредвидими са - съвсем обичайно си е. 
Съвсем скоро ще се доорганизирам и ще си намирам повече време за мен. И място по-специално ще си направя. Всъщност, въпрос на гледна точка е. Защото и в този момент времето си е "мое". Зависи само от мен как ще си го определя и приема. А аз си го приемам с всичката положителност, която си имам. :)
Време е за следващия етап от денонощието - книга и Сънчо. Утре-то е с идеи за дейности. Със сигурност ще се случат и други, но без съмнение, ще бъдат полезни и приятни. Защото все такива си ги измислям :)
Лека лятна нощ!

.

неделя, 28 юни 2015 г.

хармония

Неделя е...
И разни мисли ми минават...
Мисли за постоянството, за знанията, за незнанията, за усещанията, за осъзнатостта и неосъзнатостта, за надеждата, за волята, за действията, за бездействията...
Много са, нали?
Учудвам се на себе си как мога понякога да бъда подредена до педантичност, а после да съм разпиляна за хиляда. Странното /поне за мен сега/ е, че и в двата случая се чувствам себе си. По същия начин се улавям в крайности когато се отнася до моето постоянство, волята ми, действията ми. 
И както ми е комфортно във всичките ми полярности, така и изведнъж ме налазват съмненията, че нещо не ми е в ред. Ей, това го не ща.
Мога да съм си подредена, мога да съм си разпиляна. И искам... Всъщност не знам какво искам... 

Не, знам...
Хармония... Ей, това го искам.
Хармонията явно е баланс от всичките ми същности дето са се събрали в мен. Сигурно успявам да ги балансирам... понякога. Сега искам да се науча да ми се случва по-често баланса.
Когато чета по цяла купчини книги, наредени до леглото ми - днес чета една, вечерта друга, после трета... ен-та... Другата седмица се връщам при втората, после при първата. И всичко си е там, където трябва да бъде. Все едно преди пет минути съм я оставила. Сякаш понякога има нужда от отлежаване на даденото четиво преди да продължа напред. Странно е. Поне до скоро ми беше странно. Сега май ми е приемливо. Неразбираемо, но приемливо.
Мислите ми и те такива са понякога - неразбрани, но приемам си ги :) ;) Ами... мои са си. 
Сега ще ги строя в ред и е време да намеря другите си мисли. Мисли за почивка и релакс, че... 
И утре е ден.

.

понеделник, 22 юни 2015 г.

лято ли?

И лятото е тук. 
Пристигна малко недостойно с ноемврийски ден през юни.
Градинските ми планове развали. И стана ми студено... 
Сред капките дъждовни цветята за лятото говорят. В зеленчуковата градина не може да се стъпи, но видяното изобилие обещава.
С изненада открих, че цвеклото вече има си глави прилични. Морковите, може да се каже, са готови. Доматите отрупани са с плод. Все още са зелени, но обещават скоро и червени. 

Много може тук да пиша за тревите, храстите, цветята, билките, зеленчуците и плодовете. Но друго си е, когато там съм и всичко вижда се, усеща се. Мислите прочиства, спокойствие дарява, увереност извира в мен...
Хубаво ми е там... до земята...
Днес нов ден е. 
Ще търся топлина, движение и лято.

.

събота, 6 юни 2015 г.

до корените

До корените си съм. Близо до земята. Близо до детството ми. Близо до спомените най-чисти - на детската душа.
Когато съм била дете безгрижно, не съм го оценявала това, което имала съм тогава. Не може и да бъде по друг начин. Но е сигурно, че днес съм такава, каквато съм си, само защото тогава съм го имала онова. Онова... природа, земя, корени...
Сега, след поредното отброяване на календара, вярвам, че осъзнатостите ми са повече. Всяко отброяване носи опитност, увереност, вяра, търпение... Но носи и тъга. Но за тъгата сега не искам да говоря. Тя е дълга тема... някой ден...
А днес денят ми беше динамичен и изпълнен с много дела. Уморена съм, но съм доволна от свършеното. Градинската работа няма край, не е тайна. Нямам възможност да участвам във всички дейности, но всичко, което е възможно да се свърши за ден-два го свършваме. Лесно е, защото немалка част от необходимата работа е свършена. Но пък свършваме работата, която изисква повече хора. Като брането и консервирането на ягоди. Мисля, че първият пик за това лято вече отминава. Четвърта седмица е ягодова. Не са само ягодите. И днес прибирах билки - салвия, маточина, черен бъз, лайка. Моравата е окосена. Повече от два часа си трябват и това е то. Добре, че слънцето на залез отиваше, а и сенки се намираха. Плановете за утре са подредени. Едва ли ще успея и утре да си полегна на окосената  морава... Обещавам си, че може и да е само за пет минутки, но ще го направя. Имам нужда и от такъв контакт със земята...
Денят ми е до тук...

.

петък, 8 май 2015 г.

пролетни настроения

Макар и закъсняла пролетта дойде. С големи, зелени, цветни и неудържими крачки. 
Освен слънце ми донесе и много работа. Работа градинска и работа проектантска.
Не се оплаквам. Даже е добре. Едното ми носи заряд, другото ми го взима :) :) :) 
Хубавото е когато балансът се постига.
Цветята в градината цъфтят и ухаят без ред. Всички се надпреварват кое по-красив цвят да ми покаже. Дървета, храсти и треви с пролетни настроения се кипрят. Лехата с билки от седмица на седмица не мога да позная. Засятото в градината се надпреварва да зеленее. 
Вече и реколта си прибрах.  Във фризера спанакът се намести. На киселец и лапад иде ред след ден.
Няма да успея да напиша всичко дето в изминалото време ми се случи. Много е, харесва ми и по-хубаво ще бъде.
Градинската работа ме зарежда с енергия. Умората е сладка и с усмивка най-доволна. 
И друга работа се появи. Да се организирам трябва по-добре. Знам, че мога и ще се справя с всичките си дини дето искам да си нося.
Толкова за днес. Щом почна по-редовно тук да идвам, това ще значи, че организацията ми е успешна ;)
До... скоро...
Надявам се.
И вярвам си :)

.

неделя, 5 април 2015 г.

закъсняла пролет

Пролетта закъснява. 
За две седмици малко тревата е поотраснала и лайките са се увеличили. Едва напъпили са джанките. Следват ги плахо и прасковите. С тия прогнози, по-добре е да не бързат.
Магнолията за първа година ще цъфти, но и тя се чуди. Все още не е показала цялата си прелест. Очаквам в дните великденски да се престраши.

Нарцисите все още се чудят да цъфтят ли или да чакат. 
Очаквах повече развитие в лехите с репички и спанак. Само киселецът се е отчел с бърз растеж и свежест. Е, марулите и зеленият лук под найлона са пораснали. Та салатата не я мисля. Морковите и пащърнакът са се престрашили и по листенца две са показали. Грахът и луковите сякаш не са помръднали за две седмици.
Копривата е в изобилие. Дори и там където ми не трябва. Издебнах вятърът да поутихне и цяла кофа с корени копривени събрах от неверните места. Знам, че малко трябва да е останало, за да избуи пак. Но аз ще наминавам често в рисковите зони. 
В дните великденски смятам да си набера по-голямо количество, за да си изсуша за следващата зима. Скоро копривата ще израсте и ще ми липсват крехките й връхчета, затова ще побързам с прибирането й. Ползите от копривата са толкова много, но сега няма да убеждавам. 
Позакъсняла пролетта е, но всичко живо е в тръпнещо очакване на повече топлина и слънце. Активността на птичките е невероятна. Сутрин не отворила очи на концерта виртуозен съм свидетел. И как да не се усмихна? 
Преброените ми часове, там до земята, в градината, ме заредиха с много, много енергия. Земна енергия...
Усмихвам се с очакване на истинската, топла пролет...

..

неделя, 22 март 2015 г.

пролетта е тук

Тук е пролетта. В неделния ден отново даде възможност за работа в градината.
Така е... в градината се работи, когато времето ни позволи. Когато преди две седмици заваля много сняг му се радвах. Защото в началото на месеца, сложихме и картофите в земята. Две седмици не можеше да се мисли за никаква градинска работа. Но и нищо не ни е закъсняло. 
Днес възможност се отвори да насеем цвекловите култури - червеното цвекло, шареното, листното и за опит сложихме от захарно цвекло. Разсадът за пипера е готов. 
Отрязах си първите истински салати. Киселец набрах си. Пресен лук и чесън вече има.
Като казах лук и чесън - насятите в края на февруари лук и чесън вече са поникнали. Грахът и той се е показал. Спанак и репички се кипрят в редовете. Магданозът и морковите още спят, но на тях им трябва повече време. 
Копривата на слога е в изобилие вече. Нарцисите са напъпили и скоро ще са конкуренция на слънцето. Всичко е с пролетно настроение. 
Магнолията, която за първи път ще разцъфти вече е разпукнала по малко пъпките си. 
Освен в градината, реших с домашните цветя да се позанимая. След като вчера почистих и изнесох мушкатата, днес бе ред и на останалите. Терасата ми вече е пролетна :)
Ей, такива пролетни занимания си имах тия дни. Сега съм малко уморена, но пък много доволна. И умората е без значение след такъв успешен ден. 
Пролетно ми е :)

.

събота, 7 март 2015 г.

разни провокирани мисли

Повод да дойда насам тази вечер е заглавие, което мярнах в социална мрежа. Не, не четох статията. Няма да я и прочета. Някакви веган наденици. Неотдавна срещнах веган луканка
Не разбирам тези етикети - веган, вегетарианец...Защо ли?
Това е избор, който всеки прави сам за себе си. Особено цинично ми се вижда, когато някой се е накиприл с етикета веган, а ми дава рецепти със заместители на месо, на мляко, на яйца. Може би моето разбиране не е правилно, но за мен изборът да оставиш месото е, че то не ти липсва, а не да се опитваш да го заместваш с нещо си. Ако отказваш мляко, тогава защо търсиш заместител...
Когато се отказваш от пържолата, по каквито и да е причини, това е отказ, а не опити да залъжеш рецепторите си, че нещото, с което я заместваш /най-често гмо соя/ има същия вкус. На всичкото отгоре да убеждаваш целия свят, че само ти си прав. Е, аз не мога да бъда убедена, но...
Дори не знам защо се получи толкова силна реакция от мен, че чак да го пиша тук.
То е като другите, дето ми обясняват колко е полезно да се храня с био и еко храни. И с цени до небесата за нещо, което е... спорно колко е еко и био. Един ден случайно видях някаква нафукана дама да обяснява, че черните петна по ябълките били от пръскане с препарати... Не съм специалист, но и за неспециалистите бе видно, че това е обикновена мана, която се появява по непръскани плодове. Невежеството е по хората, но са смешни и жалки с опитите си да убеждават. За съжаление има и такива дето вярват на какво ли не.
Още една кампания се вихри. Колко са полезни разните чуждоземски семена, плодове, зеленчуци. Съвсем наскоро попаднах на сравнение на прехвалените и с пъти по-скъпи от лененото семе, семена на чия. Нямам нищо против, който иска да си ги ползва редовно или за разнообразяване на храната, но да твърди, че са неповторими и единствени... В повечето показатели лененото семе превъзхождаше семената чия.  Подобни манипулации има не една и две. Да, за някои търговци е полезно. Полезно им е да си имат клика от зомбирани потребители. Е, аз не съм от тях.
Сещам се, че някъде съм срещала препоръка да се консумира храна, която е расла на не повече от триста километра от месторождението ми. Интересно как да ги меря тия километри по права линия или по пътищата? :)  Поредна заблуда и крайност. 
Но пък съм съгласна, че е добре да се консумират предимно местни плодове и зеленчуци и най-важното да са в сезона си. Не ми липсват доматите в декември и не ги предлагам на семейството си. През декември има цвекло, зеле, ряпа... Има и туршии с млечно-кисела ферментация, която ми доставя пробиотиците по най-естествения начин, а не в хапче от аптеката. Е, ако пък наистина ми се прияде домат в декември - ще си купя и ще се опитам да му се насладя въпреки странния вкус на изкуственост. Но това е избор за ден, не за сезон. И само мой избор, който не ще натрапвам на друг.
Хайде, стига толкова. Темата не заслужава повече от моето време и внимание. Има много по-ценни за мен неща, които бих могла да правя, чета, мисля...
Идеята ми беше, че е хубаво да четем и да мислим. Да МИСЛИМ... 

.

неделя, 22 февруари 2015 г.

пролет се усмихва

Пролет се усмихва...
Времето беше с нас. Позадържа се няколко дена без валежи. Температурите от много минуси на прилични плюсове се премениха.
Денят до земята го прекарах. Земята, която ме пречиства и зарежда.
Днес насяхме грах и лук, моркови и магданоз, репички и пащърнак, чесън и спанак. Добре, че земята бе подготвена в декември. 
Така е в работите земеделски. Прави се когато времето даде :)
А днес ни даде хубав ден...
В края на деня повече ми е умората. Умора от труда физически след зимата. Но умората доволство в душата ми разлива. 
Доволство от свършеното. Доволство от срещата със земята. Доволство от усещането за пролет.
А пролетта усеща се тъй силно. В песните на птици, в слънчеви лъчи /днес бяха по-оскъдни, но все пак ги имаше/, в уханни теменужки, в кокичета наперени, в стръкчета тревички... 
Да, пролетта усмихва се и идва със зелени крачки.

.

събота, 7 февруари 2015 г.

за веригите и кварталния магазин

От хората, които приемат другохорските мнения съм. Разбиранията ми са, че всеки си има право на мисли, които не е задължително да бъдат одобрени от другите. С усмивка приемах и факта, че има и хора, които не приемат, че може да грешат.
Но...
Напоследък ми се насъбра прекалено много "мое разбиране". Има начини и начини да си подбирам информацията, но когато някой доставчик на информация до вчера бил съвсем адекватен изведнъж започне да ме убеждава в разни полезности... Причините са: той е бил подведен; или това е долнопробна реклама. Това последното прозира според интелигентността на гореспоменатия доставчик на информация.
Нямам нищо против рекламите. Особено когато са добре поднесени. Ама това е друга много дълга тема. 
Не бяха кампания и призиви - купете българското... бойкот на веригите... 
Ето съвсем пресен опит. Личен. 
Реших да пазарувам от квартален магазин. Не е малко магазинче, в което не знаеш кога за последно е влизала доставка. И така, аз влизам... подредено е, чисто е. Зеленчуците и плодовете са същите като в недалечния магазин от някоя верига. Разликата е в... цената... Доооста завишена. Отивам към щанда с млека. Избор голям. Решила съм да си взема това мляко, което си познавам и харесва. Млякото, което смятам, че е достатъчно истинско, без боклуци и с еднакво качество всеки път. В магазина на някоя верига цената му е 89 стотинки. Изведнъж виждам пред "моето" мляко червено етикетче /червеното явно е привличащ цвят не само във веригата, но и в квартала/ с цена 80 стотинки. Мисля си: ето защо ще си пазарувам вече тук... Да, ама не... изведнъж на етикетчето се вижда надпис на съвсем друго мляко, не това, което стои там. Правя оглед наоколо - няма го етикетчето за "моето" мляко. Много любезно и с усмивка дори, помолих една от служителките да ми каже каква е цената на избраното от мен мляко. О, небеса! Каква съм аз, някаква неграмотница, която един етикет не може да види. И все пак благоволи да се дотътри до витрината с млеката. Показвам й млякото, а тя ми показва етикета, който ме беше заблудил. Казвам й, че това не е цената на млякото ми, а тя ми показва другия край на витрината /на метър и половина от етикета/ подредено млякото съответстващо на етикета. След като уточнихме това, я питам къде е етикета на моето мляко. То се оказа в другата посока на метър, но и на друг рафт... Цената му е 92 стотинки.
Оставих всичко леко /не съвсем леко/ побесняла. Не е проблема в цената на млякото. Проблемът е, че дори в кварталния магазин /така прехвален от доставчици на иформация/ се опитват да ме лъжат по най-наглия начин. Ами ако съм някоя баба, която не вижда без очилата, които е забравила в къщи? /то не, че аз много виждам, но все пак/ Ще видя червения етикет, ще видя цената и ще си кажа: ааа, днес е добра цената, я да си взема за седмицата.... А на касата? Опита ми от друг път показва, че там ги избират с конкурс - кой го мързи най-много и може да гледа най-злобно. 
Е, аз няма и да помисля вече да вляза в "квартален" магазин. А за веригите? Имам си очи и очила, с които гледам и чета. И си правя изводите и изборите...
Скоро ще разкажа и за пазаруването на "био" от "производител". Съвсем скоро...
За сега стига толкова негативизъм. 
Малко топъл чай за лека нощ?... Въпреки снежната съботна вечер :)

.

вторник, 27 януари 2015 г.

провокирано

Дааа... мисленето си е дейност. И то доста усилна понякога.
Всяка ситуация си има поне по две гледни точки. Моята и тази на другите. 
И така - според другите аз съм угнетена, мързелива, неинициативна... домакиня... С всичките негативи, които думата домакиня може да донесе.
Моята гледна точка - домакиня - това е мой избор. И съм сигурна, че е най-добрият ми. Това ми даде възможност да бъда и да съм с децата си, когато имат нужда от мен. Това не означава, че съм им стояла над главите. Виждах "работещи" майки, които учеха с децата си до N-ти клас.  Опитвах се и мисля, че успях да ги науча на самостоятелност. Грешила съм като майка, сигурно още ще греша, но съм сигурна, че съм направила най-доброто за децата си. Нещо, което не бих могла да направя, ако трябваше да се прибирам изтощена след 8 часа навън. В това време имах възможност да чета и да научавам много нови, интересни и полезни за мен неща. Както и да се обръщам назад, не виждам онази рутина, за която всички работещи си представят и говорят. Със сигурност имах и имам възможност да правя ежедневието си различно, често вълнуващо. Свободата, която имам с моята професия, да си работя в къщи, когато и колкото си искам и мога, не може никой да ми даде. И не я искам от никой, защото си я имам. Тази свобода ми дава възможност да бъда майката, от която децата имат нужда, домакинята, която има уютния си дом, жената, която иска да погледа филм, да почете книга, да излезе на разходка, когато й е приятно, да се погрижи за себе си, когато има нужда. Имам възможност да правя нещата, които са ми приятни и интересни без да ги отлагам в неизвестното време напред, което така и не идва за повечето от критикуващите. Имам възможност за съвсем нови занимания, които ако имам осемчасов работен ден никога нямаше и да подозирам, че са възможни.
Ако и за другите да съм неуспяла, за себе си аз знам, че съм по-успешна от всичките други.
И ми харесва да се чувствам успешна. Освен всичко си има и покритие моето чувство. 
Имам си право на самочувствие, че не съм скучна домакиня. Другите дори и не знаят в колко области имам знания, които съм получила докато съм си домакинствала...
Макар и провокирана за по-горните мисли, мисля, че имах нужда да ги събера заедно. Това ще ми помогне по пътя към себе си. Един път, който всеки минава по един или друг, или трети начин... 
Сега пътят ми преминава през процес на осъзнаване и оценяване на миналата ми опитност, за да продължи през усвояване на търпение и достигане на пълна хармония в мен и с околния свят. 
Имам цел... ще си я стигна...

Обичам да се чувствам роза... дори и с роса от сълзите в душата...

.

събота, 24 януари 2015 г.

за доверието

Доверие... вяра...
Доверие в себе си... Доверие в другите... Доверие в живота... И пак... доверие в себе си...
Как всичко опира до доверието. 
Доверие... доВерие... уВереност... увереност...
Как всичко изглежда сложно, а се оказва лесно. Сякаш някой закон всеобщ е написал... 
Дали е толкова просто? Не е за вярване... Неверие?! А къде остана вярата? Доверието?
Границата между неверие и доверие е толкова тънка. Затова е лесно, много лесно, да загубиш вяра в себе си. Във възможностите си, в способностите си, дори. 
Дали няма начин да повярвам в себе си? И да не забравям, това, което съм си аз. Защото това, което съм си аз... си е хубаво и си заслужава доверието. Ах, тази забрава...
Вярата обвива се с наметка от съмнения... Знам, лъч от светлина ми трябва, за да разсее мъглите от съмнения... Да, точно... Съмненията са като мъгла, която лесно се разсейва... И аз ще го направя. 
Ще го направя! Знам и мога. С помощта на пролетен повей и слънчеви лъчи. С усмивка в утрото ще си намеря вярата. Вярата в себе си... Вярата в моите способности и моите възможности. Вярата в това, което съм си аз. Аз...
Сещам се, че преди време... може би е било много време... четох, че некрасиво е в разговор да се повтаря често "аз". Сигурно е некрасиво... Но още по-некрасиво е да потъпкваш своето си "АЗ", заради нечие друго...
Обещавам си, че ще си върна своето "Аз". И ще го направя по красив начин. Защото има начини и начини.
Може би един от начините е да слушам себе си. Онзи глас в мен, който никога не лъже. Единствен е проблемът, че не винаги го чувам този мой глас. Но имам си надежда. Въпреки закърнялостта на общуването с интуицията, промяна е възможна. 
Интуиция... най-добрия ми съветник... Вярвам й...
Значи вярвам и на себе си...

.

понеделник, 19 януари 2015 г.

... прояви на закон...

Неразбираемите неща в природата, които ние наричаме прищявка, а в съдбата - случайност, са бегло доловени откъслечни прояви на закон..."
/ "Човекът, който се смее"/
Виктор Юго
Снощи дочетох "Човекът, който се смее"...
Много силна книга. Великолепни, завладяващи описания на природа, хора, действия. Понякога и тежка, изпълнена с много болка. Книга с много въпроси, актуални и днес, стига да можем да си ги зададем...
Мисля, че в друго време не бих я оценила. А сега имам нужда от малко почивка, за да се подредят емоциите след тъжния, но най-логичен и смислен завършек...
Може би си беше проява на онзи закон, за който говори Юго, начинът, по който достигнах до книгата. Беше ми споменато за тази книга. Потърсих я в електронен вариант, но не намерих. Сетих се, че някъде далече в годините съм я виждала в домашната библиотека. Порових, но безуспешно. Така този въпрос бе изоставен. След около месец или два, попаднах на информация /в клюкарника ФБ - ето, че и от него имало полза ;)/, че книгата вече я има качена. Приех го за знак и веднага си я свалих. Щом дочетох, това, което четях, веднага си я започнах. И вече достигнах края... тъжен, болезнен, но... истински...
Заслужава си да се прочете, когато човек е готов за това.

.

четвъртък, 15 януари 2015 г.

пътят към себе си

Всеки върви по пътя към себе си. Осъзнато или не. Бързо или бавно.  
Пътят към себе си е различен като всеки от нас. Понякога е равен и слънчев. Друг път е непроходим и мъглив. Пробляснал лъч в далечината е пътеводна светлина, която ни връща загубена надежда. Трудностите по пътя каляват волята ни и духа ни. Ставаме по-устойчиви на вятър и студ, на лъжа и илюзии. Колко пъти ни се иска да спрем и... да не ставаме, обзети от уюта на лъжовното усещане за покой. Неизброими са и желанията ни да се върнем назад. Но какво има назад? Едно минало, изчистено от ореола на сладките спомени нагарча от тъга и безсилие. Тогава?
Тогава намираме сили и се изправяме. Леко и бавно правим крачка след крачка напред. Неуверени крачки, несигурни, но в посока напред. С броя на крачки болезнени се връща увереност в нас. Увереност в пътя. Увереност в целия свят. Незаслужена, но е факт...
Пътят към себе си... Толкова пътища има... Кой да избера? Как избор да направя?
Изборът може да е лесен. Или да е тежък. Като песен. Или като грях...
А когато пътят стане кръстопът?...

.

вторник, 6 януари 2015 г.

нова година

Новата година е тук.
Дойде снежна и студена. Почти истинска...
И сега си имам една почти нова новеничка нова година. Само планове да й правя... Ама не ми се правят. Едно ми е... някакво неинициативно, безидейно, безволево...
Хубаво правят мечките като дойде зимата. Хайде, в хралупата и докато слънцето не напече не се показват. Де да имах и аз една такава хралупа... Ех, размечтах се.
Действителността е студена, направо смразяваща. 
Ще се топля на спомени и надежди. Е, не е без хич, нали?
Сега ще свърша нещо полезно. Ще потърся из безкрайния интернет, дали все пак ще намеря информация за отглеждане на кейл. Последния път чичко Гугъл не знаеше много. Имам семена, ама никой не щя да ми каже какво и кога да ги правя.
Не е лошо да направя /тия дни/ и списък на необходимите ми семена, които искам да засея. Трябва да реша и с какво ще се експериментира. Все пак градината е ограничена и не може всичко да е опити.

И да има топлина в дните ни, въпреки сибирските студове дето нахлуват...

.