провокирано

Дааа... мисленето си е дейност. И то доста усилна понякога.
Всяка ситуация си има поне по две гледни точки. Моята и тази на другите. 
И така - според другите аз съм угнетена, мързелива, неинициативна... домакиня... С всичките негативи, които думата домакиня може да донесе.
Моята гледна точка - домакиня - това е мой избор. И съм сигурна, че е най-добрият ми. Това ми даде възможност да бъда и да съм с децата си, когато имат нужда от мен. Това не означава, че съм им стояла над главите. Виждах "работещи" майки, които учеха с децата си до N-ти клас.  Опитвах се и мисля, че успях да ги науча на самостоятелност. Грешила съм като майка, сигурно още ще греша, но съм сигурна, че съм направила най-доброто за децата си. Нещо, което не бих могла да направя, ако трябваше да се прибирам изтощена след 8 часа навън. В това време имах възможност да чета и да научавам много нови, интересни и полезни за мен неща. Както и да се обръщам назад, не виждам онази рутина, за която всички работещи си представят и говорят. Със сигурност имах и имам възможност да правя ежедневието си различно, често вълнуващо. Свободата, която имам с моята професия, да си работя в къщи, когато и колкото си искам и мога, не може никой да ми даде. И не я искам от никой, защото си я имам. Тази свобода ми дава възможност да бъда майката, от която децата имат нужда, домакинята, която има уютния си дом, жената, която иска да погледа филм, да почете книга, да излезе на разходка, когато й е приятно, да се погрижи за себе си, когато има нужда. Имам възможност да правя нещата, които са ми приятни и интересни без да ги отлагам в неизвестното време напред, което така и не идва за повечето от критикуващите. Имам възможност за съвсем нови занимания, които ако имам осемчасов работен ден никога нямаше и да подозирам, че са възможни.
Ако и за другите да съм неуспяла, за себе си аз знам, че съм по-успешна от всичките други.
И ми харесва да се чувствам успешна. Освен всичко си има и покритие моето чувство. 
Имам си право на самочувствие, че не съм скучна домакиня. Другите дори и не знаят в колко области имам знания, които съм получила докато съм си домакинствала...
Макар и провокирана за по-горните мисли, мисля, че имах нужда да ги събера заедно. Това ще ми помогне по пътя към себе си. Един път, който всеки минава по един или друг, или трети начин... 
Сега пътят ми преминава през процес на осъзнаване и оценяване на миналата ми опитност, за да продължи през усвояване на търпение и достигане на пълна хармония в мен и с околния свят. 
Имам цел... ще си я стигна...

Обичам да се чувствам роза... дори и с роса от сълзите в душата...

.