четвъртък, 15 януари 2015 г.

пътят към себе си

Всеки върви по пътя към себе си. Осъзнато или не. Бързо или бавно.  
Пътят към себе си е различен като всеки от нас. Понякога е равен и слънчев. Друг път е непроходим и мъглив. Пробляснал лъч в далечината е пътеводна светлина, която ни връща загубена надежда. Трудностите по пътя каляват волята ни и духа ни. Ставаме по-устойчиви на вятър и студ, на лъжа и илюзии. Колко пъти ни се иска да спрем и... да не ставаме, обзети от уюта на лъжовното усещане за покой. Неизброими са и желанията ни да се върнем назад. Но какво има назад? Едно минало, изчистено от ореола на сладките спомени нагарча от тъга и безсилие. Тогава?
Тогава намираме сили и се изправяме. Леко и бавно правим крачка след крачка напред. Неуверени крачки, несигурни, но в посока напред. С броя на крачки болезнени се връща увереност в нас. Увереност в пътя. Увереност в целия свят. Незаслужена, но е факт...
Пътят към себе си... Толкова пътища има... Кой да избера? Как избор да направя?
Изборът може да е лесен. Или да е тежък. Като песен. Или като грях...
А когато пътят стане кръстопът?...

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар