понеделник, 19 януари 2015 г.

... прояви на закон...

Неразбираемите неща в природата, които ние наричаме прищявка, а в съдбата - случайност, са бегло доловени откъслечни прояви на закон..."
/ "Човекът, който се смее"/
Виктор Юго
Снощи дочетох "Човекът, който се смее"...
Много силна книга. Великолепни, завладяващи описания на природа, хора, действия. Понякога и тежка, изпълнена с много болка. Книга с много въпроси, актуални и днес, стига да можем да си ги зададем...
Мисля, че в друго време не бих я оценила. А сега имам нужда от малко почивка, за да се подредят емоциите след тъжния, но най-логичен и смислен завършек...
Може би си беше проява на онзи закон, за който говори Юго, начинът, по който достигнах до книгата. Беше ми споменато за тази книга. Потърсих я в електронен вариант, но не намерих. Сетих се, че някъде далече в годините съм я виждала в домашната библиотека. Порових, но безуспешно. Така този въпрос бе изоставен. След около месец или два, попаднах на информация /в клюкарника ФБ - ето, че и от него имало полза ;)/, че книгата вече я има качена. Приех го за знак и веднага си я свалих. Щом дочетох, това, което четях, веднага си я започнах. И вече достигнах края... тъжен, болезнен, но... истински...
Заслужава си да се прочете, когато човек е готов за това.

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар