четвъртък, 26 юли 2012 г.

лятна буря

Тези облачета не правят дъжд, нито буря.
Но само това се появяваше от време на време в последния месец. Но днес е малко по различно. Няколко пъти небето се покриваше със сиви облаци, притъмняваше, но... отнасяше го другаде. 
Сега дъждът е тук. Добро начало, но докога? 
Виждам дъжда. Усещам дъжда. Помирисвам дъжда. Все дъждовни настроения.
След тежък ден, на задуха и жега, сега усещането е друго. Дъждът е в началото си, но е обещаващ. Започна тихо, малко плахо. Сега е в силата на летния порой. Земята е жадна и попива всяка капка. Листата на дърветата потрепват от забравени усещания. Харесва им и сякаш се наперват, за да поемат повече от разхладителния и освежаващ летен дъжд.
На терасата се усеща свеж повей. И онзи летен мирис на дъжд...
Пречистващо е... За природата и за мен... И се диша някак по-леко. Въздухът има особен мирис... на озон... 
Отсрещния баир се крие зад бялата завеса на дъждовните капки. Слънцето би трябвало да е на залез... Притъмнява... Гръмотевиците слизат от балкана и все по-бързо се приближават. Усещането за лятна буря е все по-пълно. Пороят не отслабва своя устрем в желанието си да напои жадната земя. Орехът доволно поклаща клони и приветства дъждовния момент. Лешникът, с неустояли и пожълтели листенца тук-там, и той кима одобрително.
Усилва се още дъждът. Завесата отсреща все по-бяла и плътна е. По-леко се диша. Много по-леко...
Лекотата се усеща от цялото ми тяло. Тя е и в мислите ми, които преди час се чувстваха ужасно затъпели...
Ето това е летен дъжд, все по-силен и пороен... Дали е възможно да се усили още?
Хубавото е, че няма силен вятър, който да го навява. Терасата все още е много приятно място за съзерцание и вдъхновение. Сама съм и се наслаждавам на чувството на лекота, което ме завладява и изпълва с всеки изминал момент на лятната буря.
Дъждът утихва... Десетина литра е, не е много, но все пак е нещо.
Но след себе си оставя така жадуваните хлад и свежест...
Искам да запазя този момент...
Ще се отдам на усещането за лекота и жизненост в началото на лятната нощ...

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар