неделя, 28 декември 2014 г.

още една година

Още една година си отива от календара на живота.
Година изпълнена с много дела и още толкова много очакващи в графата - планове.
В края на годината е времето за празници и за равносметки. Половината от празниците си отминаха. Ще отминат и другите, и на пети януари ще се завъртят делници.
Няма да си правя отчети. Всичко, което е било значимо за мен си е получило своя отчет и анализ когато е трябвало. 
Сега си правя планове. И мечтите си мечтая. Какво пък? Още мога да мечтая...
Колко ли мечтите ми са смели? Ако оценка правя им на възможността, то тогава никакви мечти не са. Затова и няма да ги мисля колко са химерни или пък са земни. Ако с тях ми се лети - ще си летя пък.
И до земята ще си бъда. Искам повече да съм. Земята, негативите ми тя изтегля и ме зарежда с енергия зелена.
Зелена енергия? :) Ами, да... Така я чувствам. Зелена е като тревите. Тревите пролетни - изпълнени със свежест. Тревите летни - сезонът им за зрялост. Тревите есенни - доволно натежали. Зимните треви - съхранили са живота в снежните прегръдки.
Да, ще бъда до земята. Боса пак ще ходя. За да бъда себе си. Преродена в пролетта...
И плановете си ще изпълнявам с енергията взета от земята.
Исках много още да напиша, но мислите ми се надбягват и не смогвам да си ги запиша... :)
Знам, че имам планове безбройни. Няма да ги изброявам, само ще си ги споделям, когато ги изпълня. Може и суеверие да е, но искам да си ги запазя в тайна. Само моя тайна. Така ми е по-лесно да си ги премислям и подреждам. 
Има някои неща, които са започнати. Те ще продължат. Други пък са нови, новинички. Вълненията ми с тях са по-особени. 
А сега ще си обещая - ще съм по-редовно тук, защото туй местенце ми харесва и искам да си го подреждам според настроенията. А настроенията ми? Хе, от различни по-различни са ;)
До Новата година...

.

събота, 11 октомври 2014 г.

есен е вече

Да, есента е тук.
Много бързо се изнизват дните.
Това е...
Динамика край мен е... Колко ли ще издържа?
Планувам си по някой час за мен. Спокойствието ще си търся в следващите дни. 
Намират ми се още мъничко задачи неотложни. След тях ще си редя по-успешно дните. Както си ги искам.
Дали? ;)

.

вторник, 2 септември 2014 г.

краят на лятото

Краят на лятото идва с едно "р" в септемвРи...
Едно доста динамично лято... Белязано от разнообразни дни, невъзможност за планиране и предсказване. В това е и чара му :)
Едно успешно лято... За две кандидат-студентки, които са бъдещи архитекти вече :) За една почти шофьорка ;) И за всички други по един или друг начин лятото донесе успехи - по-малки и по-големи. Може би успехите не трябва да се определят като малки или големи. Те са си успехи!
Едно лято на удовлетворение...
В градината не всичко е такова, каквото ми се искаше. Но не всичко зависи от мен или хората край мен. Все пак фактора природа е по-силен. Удовлетворението е от участието ми в градинските работи, което това лято беше определящо за много от дейностите. В сезона на консервите основната част от продуктите е от градината. Налага се да си помогна с домати от пазара. Последната година любителите на доматено пюре се увеличиха. Определено тази година не е годината за домати, но и на това, което откъсваме е добре. 
Годината е на лука, на тиквичките, па макар втора и трета реколта :). Краставици и зелен боб предоволно си прибрах и все още разнообразяват менюто в достатъчни количества. Ягодите в лятно време се поправиха и все още са щедри. Малините избуяха по-високи от мен /не, че съм критерий за височина, но все пак ;)/ и плодовете им ароматни ни радват. Намерих място и във фризера за екстра качеството. Пипера, след загубата на първия завръз, заради непрекъснатите дъждове, сега са на път да се отчетат подобаващо.
И още, и още... С по-малко думи - доволна съм. И от градината, и от себе си, и от другите край мен, които добре организирани /от мен ;)/ оказват неоценима помощ. Ще я оказват, я... Нали всеки месец касетките, с какво ли не, ще пътуват насам-натам :)
Хайде, сега да свърша и някои задачи от друг тип, че следващите два дни ще са под доматено-чушчен знаменател ;)
Лятото си отива, но си имам надежда за топла, цветна и богата есен...
:) :) :)

.

неделя, 17 август 2014 г.

неделни мисли

Тази сутрин се събудих в тъмно. Дочетох "Дядо Горио" на Балзак. Признавам си, че доста ме замисли. През всички дни докато я четях, мислите ми бяха заети с героите, с техните отношения и с днешното време. Цял ден, въпреки всички други занимания, мислите ми се връщат към книгата. Все още не мога да започна друго да чета. Пък и е време за сън. Значи, четенето ще е за утре.
Дните продължават да не си приличат един с друг. Добре е, че има разнообразие. Но това не е много добре за някои навици, които исках да си създам през лятото. Когато дойдат есента и зимата, характерни с по-забавените си дни, ще постоянствам. Днес, в средата на август, е един октомврийски ден. Температурата не се покачи над 20 градуса. Незнайно появил се есенен вятър довя пожълтели листа, завъртя ги в неочакван танц, а сетне ги остави на вечерния дъжд, който ги разтла в цветен килим по земята... И това ако е лято?
Динамичността на летните дни ми харесва и увлича. Не си спомням друго лято, в което да съм свършила толкова много домакинска и градинска работа. Удовлетворението е хубаво усещане, мотивиращо.
От утре новата седмица ще започне по различен начин. Как ще продължи? Със сигурност ще е вълнуваща и различна. 

.

неделя, 10 август 2014 г.

август е

Дааа... и август е тук и една трета от него си замина.
В ъгъла, между клоните на липата, един сутрешен гост през прозореца съзрях. За пръв път виждам такова животинче... Беше интересно да се опознаваме взаимно ;)
Летните ми дни са различни и динамични... Оказват се с много повече динамика от очакваното, от предполаганото. Но има един такъв момент в цялата работа - за различността трябва да се поработи. Трябва да си готов, да я искаш и да не чакаш някой да ти я поднесе на тепсия, а сам да си я направиш. Не всичкото различие зависи само от мен, но за това, върху което мога да въздействам - го правя.
Понякога от толкова много намислени неща време не ми остава за другите намислени неща ;) Не се оплаквам, справям се. Много често умората след летния ден е толкова много, че едва помирисала възглавницата и съм заспала. 
Работата в градината е безкрайна. Не всичко зависи от хората, а и времето си казва своето. Понякога трудът и очакванията се разминават с действителността. Доматите, така хубави и силни, сега с всеки изминат ден чернеят и... тъжно ми е. Но пък краставиците до тях са толкова изобилни :) С първата реколта тиквички не се получи, но сега вторите са на път да запълнят всяко празно кътче от фризера. Освен, че доста често са и в менюто. Третата реколта и тя е на път. Какво пък? Хубав зеленчук са си. Вчера сготвих голяма тенджера със зелен боб, а след ден-два ще има пак за буркани. Може да се каже, че е лято за зелен боб. 
Малините са необичайно едри и вече доста вкусни. И ягодите се отчитат редовно. Продължаваме да правим по някой и друг компот, а от останалото се правят сладката, които са доста търсени през зимата. Че и през лятото, когато се правят катми. Любимо сладко у дома е от праскови. Тази година прасковите не са това, което бяха миналото лято. Но от първата праскова, доста мека и нетрайна, почти всеки ден зареждах по една тава за сладко. Сега следващите дръвчета са на ред да зреят и с капналите, и наранени плодове се случва същото.
Много често изникват непланувани задачи. Днес такава задача беше една кофа домати. Ако не бях ги прибрала, след два дена, нищо нямаше да има от тях. А така... в няколко бурканчета вече има домати на парчета. 
Стига толкова за консервните ми занимания ;)
Някога, в училище, беше задължително да прочетем "Йожени Гранде" и "Дядо Горио" на Балзак. По онова време бях чела и "Шагренова кожа". Хубаво, но нямах никакви спомени. Миналия месец си свалих в електронен вариант и трите книги. Започнах от последната. Сякаш за пръв път се докосвам до завладяващия стил на Балзак... Излишно е да се опитвам да го анализирам. Мога да споделя само, че го чета с невероятен интерес и удоволствие. Вчера започнах втората книга. След малко мисля да приключвам с домакинските си дейности и да си взема "моето" време с книжката :) 
Един въпрос ме загложди ;) Защо съм тук, а не си чета вече? Много е лесен отговорът ;) - Защото тук е мое си място и ми е хубаво като си идвам. Определено ми липсваше...
Така е... с динамично и различно лято...
А тази вечер щяло да има суперлуние... хайде, отивам да заема по-добра позиция на терасата ;) ;)

.

сряда, 30 юли 2014 г.

ден за...

Ден за билки.
Ден за зелен боб.
Ден за праскови.
Ден за въпроси:
Къде сгреших?
Къде греша?
В какво сгреших?
В какво греша?
Как да поправя грешките си?
Ден за...
Не е ден за ... мен...

.

неделя, 27 юли 2014 г.

ден от юли

Юлски ден е тук. Дните ми от юли си приличат и се различават. Разнообразни са. С динамика или пък с по-лежерно настроение. Имат си от всичко. 
Децата имат своя път. И си го поемат... Опора се опитвам да им бъда. Но и на себе си да разчитат, опитвам да науча. 
Учи ли се или се показва с пример?... Едни таквиз въпроси търсят отговори в дните.
В градината работа да търсиш... 
Сега е времето да се събират билки. Малко трудно е в дъждовни дни да се сушат, но случват се нещата както трябва. Вчера лофантът е прибран. Втора порция от лавандула чака да се прибере. Риганът до ден-два и той ще е готов. И подправките прибират се сега. Чубрицата и босилека вече се сушат. Магданоз и копър във фризера студуват. Листа цвеклови си прибрах. И краставичките в буркани се наместват. Морковите е време да намерят мястото си на студено. Днес видях, че киселецът пак готов е. Тия дни за него и за лапада ще се погрижа. Вчера поляната е окосена. Малините засилват се и те за урожай богат. Тиквичките... на втората реколта се надявам. Първата е повече от скромно се отчела. Така се случва с тия дъждове...
След телеграфното обяснение, освен да се отправям за почивка нощна, друго не остава.
Утрото не ще ме чака да се излежавам аз зарана ;)
Тъй хубави са утрините от слънчеви лъчи огряни. Тревата росна ме събужда със свежестта си лятна. Закуската си да намеря в лехата с ягоди или на дръвчето прасковено... Джанка киселка да си откъсна влизайки в градината. Малинки да си набера, минавайки край тях, в задачи други устремена...
Едни такива дни... юлски дни...

.

събота, 19 юли 2014 г.

не се размина

И днес не се размина. Лятната буря връхлетя от север. Вятър, дъжд... Какъв ти дъжд? Порой е името му истинско. За двадесет минути - повече от двадесет литра на метър квадратен... Така, за двадесет и четири часа, общия валеж се закръгли на петдесет литра на квадратен метър...
Системата за капково напояване се оказва излишен труд. За сега...

С тия всекидневни дъждове и билките не мога да си прибера. Хем са изсушени, хем ми се иска в сухо време да ги прибера в торбички. Но по-важното е, че съм си прибрала стръкчета целебни, стръкчета ароматни. 
Дали пък да не си направя чаша чай? Много добра идея ме споходи. ;) Освен да я последвам. 

Потърсих да сложа снимка от дъжда, но... Отказах се. С тази слънчева снимка /преди няколко дни/ предизвиквам слънцето да се покаже  ;)

.

петък, 18 юли 2014 г.

юлски дъжд

Страховита гръмотевичната буря привечер. Юлски дъжд отново се изсипа. Такова е лятото. Ден без дъжд не се е минал. А в някои дни като днес - дори повтори.
Противоречиви чувства в мен поражда времето лятно. Вероятно зависят от много фактори настроенията ми. Днес се радвах дъжда. Почувствах го измиващ и пречистващ. Въпреки ужасяващите, на моменти, гръмотевици. Преди дни дъждът донесе ноемврийски студ. Така почувствах го, смразяващ и пораждащ желание за нещо топло.
Но има  и едни други времена...
Времена, когато разбираш как времето е отлетяло.  И се питаш колко ти остава... И се страхуваш, че си закъснял... И питаш се, и бързаш... И пак си закъснял...
Не искам да съм закъсняла!
Утрото дали е по-мъдро от вечерта? Дано... За да намеря отговори на въпросите, които и юлският дъжд не успя да измие...
Утре на слънце ще се радвам.
Искам слънцето да ме събуди в съботното утро :)

.

четвъртък, 17 юли 2014 г.

в градината

В утрото, след нощ дъждовна, изгрява слънцето по ярко. Тревата е измита до най-зеленото зелено. Росата в розите сияе с цветовете на дъгата. А лъчите слънчеви прегръщат ме с любовна нежност. Утрото с омая ме привлича и боса по тревата тръгвам.
Детски спомени изплуват и с усмивките ми днешни те се сливат. 
Денят започва с ягоди узрели. Следват тиквички и краставици. Тиквичките първо се плевят, а после се берат и чакат си реда да реша какво да правя днес със тях. Краставиците са решени. Някои в буркани днес ще влязат. Други за салата ще са отредени. Пиперът е в стихията си на цъфтежа, вече вързал е и скоро ще берем от него. Днес за него има само погледи усмихнати. На усмивки радват се и вейките с боба. Миналия ден му беше ден ;) След някой ден пак ще бъде ден за боб и бобени консерви.
След толкова дъждове тревата в градината иска в джунгла да я превърне. Но не се предаваме. Днес беше идеално време за плевене. С доста треви, пораснали на неподходящо място, се преборих. А привечер на поляната и билки си събрахме. То ясно е, че всяка тревичка билка е, но днес си имахме определени интереси. На вниманието ни се радваха широколистния живовляк и петопръстник. А колко е мека детелината... Че и с четири листенца се намира ;)
Един летен ден... 

.

понеделник, 7 юли 2014 г.

юлски настроения

Вече тук е юли. Цветен, топъл и усмихнат.
Месецът се очертава динамичен за мен, а за други още повече. 
Месецът се очертава и доста "градински". За два дни доста позагрях. И позагорях... 
Удовлетворението от свършеното, от досега с природата е неописуемо усещане. Толкова е зареждащо и леко, осмислящо и вдъхновяващо. 
Окосената трева гали босите ми крака, понякога ги поубожда. Сутрешната роса измива сънливостта, а слънцето озарява душата. Сутрешният концерт на птиците в клоните на дърветата е различен и неповторим. Вечерните песни на щурците огласят нощта, осветена от лунния сърп и Млечния път. Всички тези усещания са за живот. Усещане за живот във всяка клетка от тялото...
Зареждащо начало на най-летния месец... И безброй планове за следващите дни. А най-хубавото е, че плановете и желанията се изпълняват. 
Една жена съм... само една... и само жена... Хубаво е!
Да! Хубаво е!

.

неделя, 15 юни 2014 г.

в градината

Два дни в градината.
Само два, а ми дондесоха толкова много. Спокойствие и тонус. Движение и релакс. Свежест и красота. Зелено и топло. 
След два дни в градината ми е добре. Поработих си добре, а и успях да зарадвам сетивата си с красотата на летните дни. 
Единият сорт грах беше готов и вече е във фризера. Първите краставички са откъснати. Първите тиквички са подготвени за менюто в понеделник. 
Лайката е прибрана и сложена да съхне на сянка. Място й направи свирчовината, която вече е в торба, готова за зимен чай. 
Тревата е окосена, ягодите се съвземат след почистването и третирането миналата седмица. Може би са спасени. Другите ягоди са в стихията си и ни радват с вкусните си плодове. 
Птиченцата в гнездото под стряхата са се излюпили. А песните на целия птичи свят е страхотен концерт през целия ден. Разбира се сутрешните песнопения са невероятни и най-пленяващи. Вечерните пък са толкова релаксиращи. Щурците не остават и те назад. 
Розите са в най-омайните си цветове и ухания. Летните цветя  с топлите си разноцветни акценти из целия двор усмихват душата. Лофантът скоро с цвят ще се обсипи и ще го прибираме за чай. Лападът и киселецът са се подбъзили и нова реколта ни подготвят.
Днес борих се с джоджена, превзел място дето му се не полага. Голяма борба падна. Ще видим кой е победителя след две - три седмици.
Малините са с пъпки, а някои незнайно как, скрити от погледа ми изследващ преди седмица, вече имат си малинки малки. Едни такива стройни са и подредени... Как да се не понаперя, като преди време вързах ги в реда? 

След съботата е единствената нощ от седмицата, в която нощният ми сън е деветчасов. След сън такъв за нови подвизи градински съм готова. Сега, след дните летни, поела дозата си от земя, трева, природа... готова съм за седмицата нова. 

.

петък, 6 юни 2014 г.

има дни

Има дни по-специални в календара...
Идват и отминават. Понякога развихрят буря в душата. Понякога спокойствие по-равно от езеро планинско. 
Имам всичко в ден такъв. Мислите ми следват настроения импулсни, а после в мързелива лежерност се протягат. 
В опит за анализи се втурнах и с друго се захванах, почувствала, че от отчети няма нужда. Не и в този ден.
Има дни... и дни... Различни, цветни, неповторими. Дори и сивото си имало нюанси петдесет :) А дните... неизброими.

.

неделя, 1 юни 2014 г.

в неделя вечер

Розите са нацъфтели...
Красиво, свежо и усмихнато.
Денят без слънце беше, но и без дъжд. От топлината и влагата всичко, което е с корени е полудяло. Грахът е джунгла непроходима. Скоро ще е времето му за бране. Ягодите са в разгара си, но от дъждовете, за съжаление, плодовете не са здрави. Сминдухът е нацъфтял и вече е в сушилнята. Лайка си набрах. И тя израсла буйно, а стеблата й несвикнали, сега полегнали са. Но и така ще се прибира цвят по цвят. Другата седмица пак ще има. 

Тревата порасла голяма. Косене й се полага. Така и не я дочакахме да изсъхне напълно, та беше си трудно. Но как да чакаме, като облаци сиви, дъждовни, по небето се гонят. А настроенията им все непредвидимо дъждовни... 
Денят бе кратък, само няколко часа за работа градинска. Исках да свърша още неща, но успях само лехата с билките да оплевя. Двора окосен е. Ягодите са обрани. Марули си нарязах - млади и крехки са. Лук и чесън за седмицата са наскубани. Копър пресен си приготвих, дафинов лист си взех, за да си суша и от розмарина клонче си откъснах... 
Харесва ми да си приготвям всичко необходимо за домакинството от градината.
Времето не стига. От разстояние е трудно. Но добре, че има кой да свърши туй, което не можем да успеем за няколкото часа. Днес заварихме в мазето компотите от ягоди готови. Сладкото от ягоди в тавата беше - два пъти варено.  Доварих го и в бурканчета насипах. За зимни дни когато пресни ягоди ще няма. Бобът вейки си има. Краставиците си имат мрежа. Някои от доматите си имат и колове. Пиперът окопан е. Добре е, че градината не разчита само на нас.
Из розите се поразходих, наснимах ги, а те се кипрят и с вятъра флиртуват.  А после и букет набрах си.
Хубаво ми беше... 
Ден за работа и за релакс. Работа физическа, а релакс душевен... Сега съм уморена от деня, но душата ми усмихва се. Заряд си насъбрах за седмицата следваща.  
С усмивки ще си продължа работата домакинска. 
:) :) :)

.

събота, 31 май 2014 г.

в очакване

В очакване съм на утрешния ден. 
Един ден, но все пак е добре, че го има и него. 
Последната седмица ми се случи предимно в релакс. Сигурно съм имала нужда. А сега имам силна необходимост от срещата със земята. Земята, която ще ми изпие умората и ще ми влее сили. 
В тревата росна ще се поразходя, за да усетя всяка фибра на тялото си жива... Ще си направя снимки за дните следващи, когато ще съм далече от тревите и красотите на градината. 
След дните дъждовни едва ли ще може да се свърши нещо сериозно в градината, но със сигурност ще има какво да се направи. 
Сигурно ще се прибера уморена физически, но духът ми ще е в полет, а повече няма и да искам.
В очакване съм и с големи планове е зареден утрешния ми ден.
До утре...
А розите ще са нацъфтели...

.

четвъртък, 29 май 2014 г.

майски мисли

Месец май е най-цветния пролетен месец. Месецът с най-много топли празници. 
Месецът на учениците... И на завършващите училище...
Ей, такъв  празник е и при нас. А аз пък с мисли се надбягвам в дните си. Мислите ми шарени, неспокойни, непокорни и уравновесени. Понякога ;)
Мисли...
За младостта, която бърза да не закъснее, да не би нещо да пропусне. За уравновесеността, която знае /вече/, че няма за къде да се бърза, а е важно да си подготвен и най-вече самоподготвен за всичко, което е напред.
Да си майка не е спокойно занимание... Не съм го и искала спокойствието за мен, защото изборът си го направих там, във времето назад. Избрах децата...
Да си майка е топло, притеснително, разбиращо, прощаващо, поучаващо, споделящо, прегръщащо, неразбиращо... Всякакво е. Избор е, за който съм благодарна на съдбата, че ми даде възможност да избирам.
Балове, край, начало... 
А мислите ми се препъват, изпреварват и не достигат до смисленост, която да напиша тук. Може би защото са толкова разнопосочни, неподредени, импулсивни... Съвсем като настроенията ми. 
И второто пиле е на път да отлети от гнездото. Това и радост е, и тъга е... Но животът е такъв и тъй трябва да е. По пътя всеки да върви си. С отговорност. И попътен вятър! :)

  <3   <3   <3

.

неделя, 18 май 2014 г.

работна събота

Съботата работна се случи. 
В градината няма значение делник ли е, празник ли е. Когато има работа, тя трябва да се върши в подходящото време и в необходимия срок. Пролетта дъждовна е и малко трудно се намира време за всички разсади да се разсадят. А съботата даде някаква възможност. Докато разсаждахме пипера минаха две-три роси, но кой ще им обръща внимание. Докато росата се превърна в дъжд и ни изгони от градината. Остана още работа, но повечето беше свършена. Добре е, че градината не разчита само на моето присъствие, че... Щом даде време работата друг ще я довърши. 
Друга работа, която няма да е малко е брането на ягодите. Количествата вече са сериозни. С помощник се справихме и с тази задача, докато се изчакваше още малко да напече и да е подходящо за разсаждане на пипер. Със същия помощник започнахме и друга работа - връзването на малините. Довърших я с друг по уважителни причини за първия ;)
Доволна съм, защото тази година тази операция е правим навреме. Това даде възможност да пооплевя и малините. То за плевене все ще има, но мисля, че неотложното го направих.
Харесва ми да се правя на градинарка. Е, що пък да се правя, аз съм си. Усещам, че то си е в мен. Връзката със земята... толкова е силна.
Разбира се, че намерих време да си нагледам лехата с билки, цветята, розите, храстите... Аронията е прецъфтяла и плодчетата й растат. Касисът и той си има плод. Ябълките, прасковите, въпреки, че цъфтяха в дъждове са се опрашили и... ако всичко е наред ще има плодове. Грахът е нацъфтял изобилно и пчели събира. Лайката почти е нацъфтяла. Сминдухът и той. Маточината е израсла. Ментата почти готова е да се прибира. Салвията кичеста е, скоро ще очаквам цвят да се покаже. Лавандулата и тя е с раззеленени туфи. Розите напъпили са. Здравецът продължава да цъфти неуморим...
Всичко, всичко е толкова омайно и красиво. Как да нямам си заряд за седмицата нова?

.

събота, 17 май 2014 г.

пролетно

Пролетта е най-променливия и най-вълнуващ сезон.
Всеки ден е различен. Цветен, зелен, сив или син... Слънце пече и дъжд вали - това е патент пролетен. 
Зелено, зелено, зелено... По-светло или пък по-тъмно. Жълтеникаво или с отенък на червено. Зелено... Хиляди нюанси са зеленото в ден за пролет отреден.
В небето - синьо, сиво, бяло, преплитат се и се догонват, рисуват неспокойното небе. На юг се мръщи, на север се синее, на запад слънцето последните лъчи дарява преди заник. 
Такива дните и вечерите пролетни се редуват, а понякога и всичките на куп се събират. За да е пролет непредсказуемо променлива...
Пролет е...
И е хубаво!
С уханието на акации...

.

петък, 16 май 2014 г.

зареждане

В края на седмиците си имам ден за зареждане. Понякога се случва и през седмицата, когато работата неотложна стане.
Зареждам се с много, много зелено.
Понякога денят е с повече облаци в небето, понякога е с щедри слънчеви лъчи.  Разхождам се в тревата росна. Земята е напръхнала от напоителния дъжд. Тревите избуяли и усещането, че всичко дето може да цъфти е напъпило или разцъфтяло, витае навсякъде. Разхождам се и виждам, и усещам толкова много малки неща. А това изпълва емоциите ми и се питам защо не винаги ги виждам и усещам.
Дните са подходящи и за полезни занимания, не само за разходки. Работа в градината има в изобилие. Не остава време да се чудиш и скучаеш. За сега в градината всичко е по календар насято, разсадено, прекопано. Все още няма надделяване на бурените, ама... дейността продължава с оптимизъм непоправим ;) 
Градината вече дава и своите плодове, различни от пролетни зелении. Време е за ягоди ароматни и много вкусни. Но всичко си иска своето. 
Доволна съм, че тази пролет успяваме по-често да се включваме в необходимите дейности. Освен това заряда, който ми носи удовлетворението е несравним. 

.

понеделник, 7 април 2014 г.

петъчно

Петъчното пътуване бе замислено да е по-скоро обедно, отколкото късно-следобедно. Но не всичко зависи от мен. След като си пристигнахме първата ми работа бе да се разходя из градините.
За по-малко от три дена ягодите се бяха раззеленили двойно, а цветовете сигурно бяха повече от умножение по две. Грахът все по-наперен се разпростира. Марулите са по-кичести. Картофите все по-смело се показват и оформят в зелено редовете. Малините на ръст са повече от педя. Редовете са белязали и пащърнак, моркови и магданоз. Киселец и лапад са в стихията си. С една дума - зеления...
От нарцисите само белите се кипрят, те по-късни са. Лалетата развяват червените си перчеми. И по-късните, шаренките, се усмихват на слънчевите лъчи отиващи към залез.
Полях наскоро засадените рози и аронията. Видях орязаните клони на ябълките, които чакаха да бъдат изнесени. Започнах да ги прехвърлям през мрежата, а там се намери кой да ги пренася до дръвника и друг да ги насече... Удовлетворена от свършеното, заредила се с енергията на земята се отправих към къщата...
Но тревата на поляната, избуяла за броени дни, подканя за прическа :) Защо пък не... И косачката е в ход, и помощник за кабела си имам. 
Аромата на окосена трева винаги е омайващ, но тази вечер бе особено силен. Усмихвах се на умората, която се разливаше в мен, но по-силно от нея бе удовлетворението и усещането за живот.
Една бърза разходка до градината отсреща с дърветата облекли в цветни облачета  клоните си, до зеления дол, който гъмжи от птичи гласове и тревички в цветност се засмели.
Нощта се спускаше, вече притъмняваше, когато влязох в къщи...
Хубав завършек на петъчния ден...

.

сряда, 2 април 2014 г.

зареждане

Откакто се помня, а то е доста време вече, в края на седмицата съм на село. Като ученичка  за това пренасяне в края на седмицата си мислех, че ми тежи. Докато не осъзнах, че е най-хубавото, което имам. Кога го осъзнах ли? Истината е, че не знам. Не се е случило за ден или месец. Преди повече от двадесет години направих избор и избрах да отглеждам колкото се може повече време децата си там. Сигурна съм, че не сгреших. Хубавото е, че професията ми позволява да работя в къщи. А и града е на 30 минути път.
В края на всяка седмица, почти без изключения, се товарим на колата и сме там. Може да е за няколко часа или за повече, това време ми носи много ползи. Осъзнаването /както и по-горе споменах/ не е на момента. Но е факт. 
В последните дни на март се наложи да пътуваме до... столицата. Необходимост, но и много голямо натоварване за мен. Психическо. Имаше хубави моменти. Децата са там. Кой за по-малко, кой за повече...
Прибрах се ужасно, ужасно изморена и изтощена. Някак си мина понеделника. Едва изчаках утрото на вторник и... хайде към балкана. За часове. Но тези часове ми донесоха точно това, от което имах най-голяма нужда.
Зеленото, което за седмица се е удвоило и утроило. Белите облачета на цъфтящите череши и круши. Розовите - на прасковите. Напъпилия ябълков цвят и лалетата, навлизащи в стихията си. Великденчета, глухарчета и лайкучки са изтъкали най-цветните пролетни килими. Пчеличките забързани и непропускащи цветче, птиците невидими в клоните, но песента им огласяща пролетния ден. 
С ей такива емоции се изпълни същността ми в днешния ден. И се чувствам... щастлива. По един особен начин от равновесието, което се случва в мен. 
Ще опитам да си го запазя за следващите дни, до следващото ми зареждане.

.

вторник, 25 март 2014 г.

пролетни настроения

Не познах градината в неделя. Очаквах цвят и повече зелено, но... 
Всяка джанка бе с премяна бяла. Кайсията в бяло-розово се е облякла. Прасковите - розови са облачета. Ябълките - цветните си пъпки те разкриват.  Цветята още с педя сякаш са порасли. Ягодите с цвят се кипрят смело. Грахът градината е разграфил със своите зелени ленти. Лукът вече с три и четири листенца се гордее. Чесънът намига - вече може да си ме опиташ. Марулите са къдрави букети. 
А зеленото... определено чувства се владетел... Не може всичко тук да се опише. 
Слънцето усмихва се и вятър облачета си довява.На поляната се разположих сред треви, пчелички, мравки и други буболечки. Животът се събудил и бърза, бърза... Земята вече е гостоприемна. Прие ме за релакс, отне ми негативното. А после го замести с енергия неизчерпаема. Потъркалях се като дете в прегръдката зелена на поляната. И спомените детски ме усмихват със своята наивност. 
Тази сутрин, утрото окъпано от нощен дъжд е някак свежо и по-зелено. По-леко диша се и лесно е в деня да вляза. 
Цветята ми домашни са вече на простор. Терасата е техен дом до есенните дни. Изнесени от събота, днес те са преродени. Колко малко трябва им да са добре. Само пролет искат те. 
И аз обичам с пролет да се кипря. Настроенията й най-прилягат ми на мене. 

.

петък, 21 март 2014 г.

промените пролетни

С часове всичко се променя. 
Въздухът е по-свеж. С утихването на бурния вятър се е настанил лек повей носещ аромат на цъфнали джанки и бързо растящи треви.Слънцето се усмихва на най-дребните цветчета и зелените килими се оцветяват с цветни петна от великденче, ароматни теменужки и безброй други чудни творения на природата, които са безименни за мен. Клонките на люляците за часове разтварят пъпките си. Белите джанкови облачета увеличават размерите си при всеки поглед през терасата. 
Навсякъде ухае на пролетен неудържим растеж.
Декоративни храсти по алеите се кипрят в жълта премяна и съперничат на слънцето. А то се усмихва още повече и жълтите кипри сияят в цветните си настроения. До тях невзрачно храстче срамежливо си разтваря мъничките цели цветчета. Но как да остане незабелязано? Сладко - меденият аромат привлича от метри с невероятна сила. 
Големите върби спускат завесата от жълто - зелени клони и на фона на ясно синьото небе съчетанието е вълшебно и достойно за четката на всеки художник. 
Пролетта докосва и с невероятните и неповторими песни на живите твари. Концерт запленяващ ме оставя без думи и в захлас мълчалив. Неизброими са птичите песни със зов за любов. Неповторими са и със сигурност са предизвикателство за всеки композитор по дух.  От природата по-велик композитор не може да има.
Докосвам тревички и клонки... Усещам как живота тече и прелива във мене... Бяло цветче с аромата на мед и на още нещо вълшебно, жълта прецизност в цветчето на съседното храстче, феерия цветна сред тревите зелени, звуците райски в простора, лъчите на слънцето с пролетна нежност... И моето мълчание в притихнало единение с природната вечност...
Природата е непредвидима и неустоима...
Пролет е...

.

събота, 15 март 2014 г.

пролетен ден

Прекрасен пролетен ден беше.
Още един ден, в който връзката ми с природата и земята ме зареди невероятно много. В края на деня усещам и една лека физическа умора. Обяснима е, но емоционално съм толкова сияеща...
Днес сама си засях храстчето арония, което миналия ден си купих от пазара. Мисля, че му избрах най-хубавото място.  Имах си и помощник - поливач. Задача има вече - всяка седмица по кофа вода да й носи.
Времето беше подходящо и за почистване на ягодите от миналогодишните листа. Вече имат подготвени цветни пъпки и... всичко зависи от сланите.
Бях на лов за цветни снимки. А после за коприва. Отрязах първите салатки. Зимният чесън е вече педя израснал. Отскубнах си няколко стръкчета за разнообразие на менюто през седмицата. Стръкчета и от лука, засят преди зимата, ще допълнят зеленото меню. Ооо, киселецът тъй примамлив е и не устоях. Набрах си шепа пълна за зелената салата. 

Проверка на пролетните посеви направих. Отчетът е - чесънът е с три листенца вече, лукът е с две. Моркови, пащърнак и магданоз все още се не виждат. За тях студено още е. Повече време им трябват при пролетна сеитба. След хубавите дъждове, че и снегове, сега като се стопли... очаквам другата седмица да ги намеря престрашили се.
Нарцисите жълт килим са си постлали. Зюмбюлите до ден ще се отворят. Лалетата са поизрасли доста. Игликите са в своята стихия. Здравецът покривка е направил. Теменужките не са така свенливи като в миналите дни. Сигурно защото вече са неизброими.
Накратко, в стил леко телеграфен, такъв бе днешния ми ден. Няма думи за спокойствието и енергията, която днес почерпих от земята. 

.

вторник, 11 март 2014 г.

пролетни настроения

В почивката между дъжда и снега се поразходих из градината.
Тревата по-зелена е. Нарцисите очакват само слънчев лъч да ги погали и да пожълтят лехите. Всякакви тревички с цвят се кипрят. Теменужките килим си правят.
Цветните пъпки на прасковите са в очакване за още топлина. Грахът белязал е редовете. Чесънът и лукът от далече виждат се. След седмица промяната ще е още по-голяма.
Пролетни дни и всичко бърза, бърза... Сега, вероятно последния сняг за тази зима, се топи и след часове няма да го има. 
Нищо, че вятърът навън все още е пронизващ и студен и слънцето се крие, на мене ми е... пролетно.
И цветно ми е...

.

неделя, 9 март 2014 г.

мартенско променливо

Мартенска неделя е. Променлива. 
Слънцето се опита да се покаже, да се позасмее, но източния вятър подгони облаците сиви и дъждовни.
Сега вали, вали, вали...
А аз си откраднах от днешния ден един окъпан слънчев нарцис.

.

вторник, 25 февруари 2014 г.

за приятелството

"Приятелството е чувство, което рано или късно спохожда всеки човек. То може да бъде синьо, с красотата на морето и небето, зелено като горите и полето, жълто – светло и топло като слънцето, или пък червено като огън."
Толкова чисто и искрено! 
Вече не знам колко пъти наминах при Джейн. За да го прочета пак...
Чувствам се в бездумие обгърната... Всичко е толкова... толкова ясно и просто...

.

неделя, 23 февруари 2014 г.

неделни размишления

Започнах този блог с една идея. Мислех, че е вчера, а то... години даже се изтърколили.
Усещам в себе си промяна. Не искам оценки да си давам. Но промяната е факт. Промяната е в мислите и в усещанията ми. 
Усещам все по-дълбоко природата... земята... Тази земя, по която ходя боса. Тази земя, която ме зарежда с енергия, която ми извлича негативните настроения. 
Все повече усещам промените на времето. Ветровете ме разбъркват. Студовете ме събират в малко. Слънце ме подрежда... А земята ме... преражда... 
Винаги съм била близо до земята. Неосъзната близост. 
Имам си бягствата, по необходимост, в големия град. Сега необходимостта ми налага по-малък, спокоен. В близост до земята... тази, по която боса и наричам своя... Смятам, че е поносимо.
Поне ден в седмицата съм там... при земята си. В ден мъглив, с опит за дъждовност, пак бях там. С разходка из градината, по пътя полски, покрай дола... Коприва си набрах, снимки си събрах. Къде ли бяха скрити от февруарските мъгли песнопойци неуморни? Усмивки ми дариха до следващия път.
Земята дава ми храна. Нима това е проза? Не знам дали поезия е... 
Та, за храната... Оказва се толкова важно в днешния ни ден, да знам какво слагам на масата пред децата си. Това е и отговорност. И се радвам, че имам възможност за качество. И съм благодарна на родителите ми, които ми дават спокойствието за качеството на храната ни. Опитваме се и ние да помагаме. Но е едно от неделя на неделя, а земята иска точния момент. 
Все пак и ние имаме участие. Иска ми се да можем повече. И това ще бъде...
Започнахме със сериозно участие - засяване на грах и картофи миналата неделя. Миналия ден закарах още картофи и те също са вече в земята очакващи дъжд и слънце. Морковите, магданоза и пащърнака още се крият под пръстта, но лука и чесъна са "белязали" редовете. 
Защо съм толкова подробна? Защото днес виждайки луковата редица се усмихнах.
Като влизам в магазина за
семена почти винаги си излизам с нещо непредвидено. Така миналата година за пръв път посяхме манголд - листно цвекло. Тази година сяхме сладък грах. Ще видим що за чудо ще излезе ;)
Другата седмица ще е различно...

вторник, 11 февруари 2014 г.

въпроси

Има ли граници? Има ли правила?
За всеки случай... За всяка ситуация...
До къде са границите на свободата? А после не е ли слободия? Колко е голяма /или малка/ крачката между двете?
Колко да изискваш от другите? И колко ти да поемаш? 
Какво е отговорност? И възпитава ли се?
Или е въпрос на самовъзпитание?... 
До къде да даваш и кога да поискаш? А какво ще получиш?
Казват: каквото посееш, това ще пожънеш... 
Успяваш ли да посееш? Кой те е учил да сееш? А да жънеш?
Въпроси... въпроси... въпроси...

.

петък, 3 януари 2014 г.

искам зима

В ден почти последен за декември, предложих разходка в планината. 
Декември - месец е за зима, за студ, за сняг. Не една и две безснежни Коледи сме имали. Не една и две години нови посрещали без сняг. Но толкова... безсрамно топло...
Истината е, че сняг очаквах поне на върха на планината. А то... Пътят сух и проходът отворен. Тук-таме, по сенки най-усойни, мъничко снежец е оцелял. Слънцето усмихва се като през април и даже вятърът не е като за декември.
Така е, разочарована съм от неуспешната екскурзия. Приготвих се да снимам сняг, а се нагазих в майска кал...
Зимата не е сезонът ми любим. Но топлото безсрамие на декември  /а по прогноза и за началото на януари/, ми идва в повече. Искам си зимата с големи бели преспи. Дърветата облечени с дебели пухкави дрехи да се кипрят под лъжливо-топли слънчеви лъчи. Да се разхождам и пъртина да си правя. Снегът да скърца под краката и да усещам смисълът на думите "здрав студ"...
После в стая топла... край камина с огън жив... или бумтяща печка с чайник вдигащ пара с ухание на лято...
Да... размечтах се... или потънах в спомени творящи мечти желани...
Искам си зимата!
За да мога да се зарадвам на възраждащата пролет...

.