неделя, 17 август 2014 г.

неделни мисли

Тази сутрин се събудих в тъмно. Дочетох "Дядо Горио" на Балзак. Признавам си, че доста ме замисли. През всички дни докато я четях, мислите ми бяха заети с героите, с техните отношения и с днешното време. Цял ден, въпреки всички други занимания, мислите ми се връщат към книгата. Все още не мога да започна друго да чета. Пък и е време за сън. Значи, четенето ще е за утре.
Дните продължават да не си приличат един с друг. Добре е, че има разнообразие. Но това не е много добре за някои навици, които исках да си създам през лятото. Когато дойдат есента и зимата, характерни с по-забавените си дни, ще постоянствам. Днес, в средата на август, е един октомврийски ден. Температурата не се покачи над 20 градуса. Незнайно появил се есенен вятър довя пожълтели листа, завъртя ги в неочакван танц, а сетне ги остави на вечерния дъжд, който ги разтла в цветен килим по земята... И това ако е лято?
Динамичността на летните дни ми харесва и увлича. Не си спомням друго лято, в което да съм свършила толкова много домакинска и градинска работа. Удовлетворението е хубаво усещане, мотивиращо.
От утре новата седмица ще започне по различен начин. Как ще продължи? Със сигурност ще е вълнуваща и различна. 

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар