неделя, 10 август 2014 г.

август е

Дааа... и август е тук и една трета от него си замина.
В ъгъла, между клоните на липата, един сутрешен гост през прозореца съзрях. За пръв път виждам такова животинче... Беше интересно да се опознаваме взаимно ;)
Летните ми дни са различни и динамични... Оказват се с много повече динамика от очакваното, от предполаганото. Но има един такъв момент в цялата работа - за различността трябва да се поработи. Трябва да си готов, да я искаш и да не чакаш някой да ти я поднесе на тепсия, а сам да си я направиш. Не всичкото различие зависи само от мен, но за това, върху което мога да въздействам - го правя.
Понякога от толкова много намислени неща време не ми остава за другите намислени неща ;) Не се оплаквам, справям се. Много често умората след летния ден е толкова много, че едва помирисала възглавницата и съм заспала. 
Работата в градината е безкрайна. Не всичко зависи от хората, а и времето си казва своето. Понякога трудът и очакванията се разминават с действителността. Доматите, така хубави и силни, сега с всеки изминат ден чернеят и... тъжно ми е. Но пък краставиците до тях са толкова изобилни :) С първата реколта тиквички не се получи, но сега вторите са на път да запълнят всяко празно кътче от фризера. Освен, че доста често са и в менюто. Третата реколта и тя е на път. Какво пък? Хубав зеленчук са си. Вчера сготвих голяма тенджера със зелен боб, а след ден-два ще има пак за буркани. Може да се каже, че е лято за зелен боб. 
Малините са необичайно едри и вече доста вкусни. И ягодите се отчитат редовно. Продължаваме да правим по някой и друг компот, а от останалото се правят сладката, които са доста търсени през зимата. Че и през лятото, когато се правят катми. Любимо сладко у дома е от праскови. Тази година прасковите не са това, което бяха миналото лято. Но от първата праскова, доста мека и нетрайна, почти всеки ден зареждах по една тава за сладко. Сега следващите дръвчета са на ред да зреят и с капналите, и наранени плодове се случва същото.
Много често изникват непланувани задачи. Днес такава задача беше една кофа домати. Ако не бях ги прибрала, след два дена, нищо нямаше да има от тях. А така... в няколко бурканчета вече има домати на парчета. 
Стига толкова за консервните ми занимания ;)
Някога, в училище, беше задължително да прочетем "Йожени Гранде" и "Дядо Горио" на Балзак. По онова време бях чела и "Шагренова кожа". Хубаво, но нямах никакви спомени. Миналия месец си свалих в електронен вариант и трите книги. Започнах от последната. Сякаш за пръв път се докосвам до завладяващия стил на Балзак... Излишно е да се опитвам да го анализирам. Мога да споделя само, че го чета с невероятен интерес и удоволствие. Вчера започнах втората книга. След малко мисля да приключвам с домакинските си дейности и да си взема "моето" време с книжката :) 
Един въпрос ме загложди ;) Защо съм тук, а не си чета вече? Много е лесен отговорът ;) - Защото тук е мое си място и ми е хубаво като си идвам. Определено ми липсваше...
Така е... с динамично и различно лято...
А тази вечер щяло да има суперлуние... хайде, отивам да заема по-добра позиция на терасата ;) ;)

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар