вторник, 25 март 2014 г.

пролетни настроения

Не познах градината в неделя. Очаквах цвят и повече зелено, но... 
Всяка джанка бе с премяна бяла. Кайсията в бяло-розово се е облякла. Прасковите - розови са облачета. Ябълките - цветните си пъпки те разкриват.  Цветята още с педя сякаш са порасли. Ягодите с цвят се кипрят смело. Грахът градината е разграфил със своите зелени ленти. Лукът вече с три и четири листенца се гордее. Чесънът намига - вече може да си ме опиташ. Марулите са къдрави букети. 
А зеленото... определено чувства се владетел... Не може всичко тук да се опише. 
Слънцето усмихва се и вятър облачета си довява.На поляната се разположих сред треви, пчелички, мравки и други буболечки. Животът се събудил и бърза, бърза... Земята вече е гостоприемна. Прие ме за релакс, отне ми негативното. А после го замести с енергия неизчерпаема. Потъркалях се като дете в прегръдката зелена на поляната. И спомените детски ме усмихват със своята наивност. 
Тази сутрин, утрото окъпано от нощен дъжд е някак свежо и по-зелено. По-леко диша се и лесно е в деня да вляза. 
Цветята ми домашни са вече на простор. Терасата е техен дом до есенните дни. Изнесени от събота, днес те са преродени. Колко малко трябва им да са добре. Само пролет искат те. 
И аз обичам с пролет да се кипря. Настроенията й най-прилягат ми на мене. 

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар