събота, 15 март 2014 г.

пролетен ден

Прекрасен пролетен ден беше.
Още един ден, в който връзката ми с природата и земята ме зареди невероятно много. В края на деня усещам и една лека физическа умора. Обяснима е, но емоционално съм толкова сияеща...
Днес сама си засях храстчето арония, което миналия ден си купих от пазара. Мисля, че му избрах най-хубавото място.  Имах си и помощник - поливач. Задача има вече - всяка седмица по кофа вода да й носи.
Времето беше подходящо и за почистване на ягодите от миналогодишните листа. Вече имат подготвени цветни пъпки и... всичко зависи от сланите.
Бях на лов за цветни снимки. А после за коприва. Отрязах първите салатки. Зимният чесън е вече педя израснал. Отскубнах си няколко стръкчета за разнообразие на менюто през седмицата. Стръкчета и от лука, засят преди зимата, ще допълнят зеленото меню. Ооо, киселецът тъй примамлив е и не устоях. Набрах си шепа пълна за зелената салата. 

Проверка на пролетните посеви направих. Отчетът е - чесънът е с три листенца вече, лукът е с две. Моркови, пащърнак и магданоз все още се не виждат. За тях студено още е. Повече време им трябват при пролетна сеитба. След хубавите дъждове, че и снегове, сега като се стопли... очаквам другата седмица да ги намеря престрашили се.
Нарцисите жълт килим са си постлали. Зюмбюлите до ден ще се отворят. Лалетата са поизрасли доста. Игликите са в своята стихия. Здравецът покривка е направил. Теменужките не са така свенливи като в миналите дни. Сигурно защото вече са неизброими.
Накратко, в стил леко телеграфен, такъв бе днешния ми ден. Няма думи за спокойствието и енергията, която днес почерпих от земята. 

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар