понеделник, 7 април 2014 г.

петъчно

Петъчното пътуване бе замислено да е по-скоро обедно, отколкото късно-следобедно. Но не всичко зависи от мен. След като си пристигнахме първата ми работа бе да се разходя из градините.
За по-малко от три дена ягодите се бяха раззеленили двойно, а цветовете сигурно бяха повече от умножение по две. Грахът все по-наперен се разпростира. Марулите са по-кичести. Картофите все по-смело се показват и оформят в зелено редовете. Малините на ръст са повече от педя. Редовете са белязали и пащърнак, моркови и магданоз. Киселец и лапад са в стихията си. С една дума - зеления...
От нарцисите само белите се кипрят, те по-късни са. Лалетата развяват червените си перчеми. И по-късните, шаренките, се усмихват на слънчевите лъчи отиващи към залез.
Полях наскоро засадените рози и аронията. Видях орязаните клони на ябълките, които чакаха да бъдат изнесени. Започнах да ги прехвърлям през мрежата, а там се намери кой да ги пренася до дръвника и друг да ги насече... Удовлетворена от свършеното, заредила се с енергията на земята се отправих към къщата...
Но тревата на поляната, избуяла за броени дни, подканя за прическа :) Защо пък не... И косачката е в ход, и помощник за кабела си имам. 
Аромата на окосена трева винаги е омайващ, но тази вечер бе особено силен. Усмихвах се на умората, която се разливаше в мен, но по-силно от нея бе удовлетворението и усещането за живот.
Една бърза разходка до градината отсреща с дърветата облекли в цветни облачета  клоните си, до зеления дол, който гъмжи от птичи гласове и тревички в цветност се засмели.
Нощта се спускаше, вече притъмняваше, когато влязох в къщи...
Хубав завършек на петъчния ден...

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар