сряда, 6 април 2011 г.

тъмнина, светлина и малко мисли

Днес Надинка ми е била на гости и ме замисли с коментара си.
Ако всичко край нас е прекрасно, дали ще го знаем? А ако всичко е ужасно - дали знаем, че е такова. 
Някъде съм чела доста на тази тема. Наскоро попаднах на един разказ за Алберт Айнщай. Не знам колко е истински, но бях впечатлена от изводите. "Студът е липса на топлина; Тъмнината е липса на светлина; Злото е липса да добро / Бог / Божията любов...
Несправедливостите край нас са липса на справедливост...
Какво можем да направим ние? - Предполагам много.
Снощи дочух от работещия телевизор разсъжденията на един политолог или нещо подобно. Задържа вниманието ми за около минута. Каза, че сега очаква жените да се активизират и да вземат нещата в свои ръце. Само така България щяла да се оправи. Както много пъти до сега в трудни моменти жената се е справяла и сега й било време... 
Далече съм от разни феминистки настроения или противоположни такива. Но се замислих за нещо. Може би този човек имаше право донякъде.
У жената е генетически заложено да бъде майка. Да отгледа и възпита децата, които са бъдещето ни утре. За децата си, майката е готова на всичко - на безсънни нощи, на дни, без умора да признае.
Май се отвлякох от началните си мисли. Или пък не съм.
Мислех си за правенето ни за един по-хубав живот... Можем. Много можем да правим... ако искаме...

.

4 коментара:

  1. Ние индиректно сме навсякъде :D
    Не забравяй, че зад всеки силен и успял мъж стои жена, която го подкрепя.

    ОтговорИзтриване
  2. Nadinka, е права, но главното е, че всичко зависи от нас.

    ОтговорИзтриване