събота, 16 април 2011 г.

може ли да е истина

Представи си онова, което е твърде хубаво, за да е истина!!! - Представяй си го всяка сутрин, всеки миг.
Днес разхождайки се почти безцелно из нетпространството попаднах на този цитат. Дадох си сметка, че твърде често напоследък, срещам подобни внушения. Знам, че това наистина действа. Едни мънички доказателства имам дори от личен опит.
Тук възниква и въпросът, на който не намирам отговор. Защо след като знам и съм видяла, дори усетила лично положителния резултат /не само в случая за положителните визуализации/, не продължавам по същия начин. Не, тук не става въпрос, че нещо се е изчерпало или ми е омръзнало. Защото и такива случаи има. Тук е друго.
Не го разбирам. Като нещо "напук" да направиш на някого. Но защо, след като това съм аз, а играта "напук" никога не съм харесвала и не съм искала да играя. Явно имам много още да уча от живота.
Вероятно не съм най-упорития човек, едва ли ще съм и за пример, но ще продължавам да опитвам. Ще опитвам с надеждата да успея. Ще отчитам като успех, не онзи големия успех, който ми се иска, а всеки мъничък успех. Тези мъничките успехи ще изградят като пъзел онзи големия, който желая.
Обещах си нещо. Да изразявам благодарността си и за най-малкото нещо. Не, че до сега не съм, но със сигурност има неща, които наглед дребни и незначителни не са получили моята благодарност. Ще се опитам да забелязвам всеки дребничък повод за усмивки.
А сутринта като отворя очи ще си представя онова, което е твърде хубаво, за да е истина. Ще го видя много истинско и ще го правя винаги, по всяко време, докато стане истина. 

снимката е тук.
.

Няма коментари:

Публикуване на коментар