събота, 9 април 2011 г.

да отгледаш цвете

Да отгледаш цвете - изглежда лесно.
Да откъснеш цвете - още по- е лесно.
Понякога засяваш нещо, просто ей, така. На шега или дори и без да искаш. То пък избуява, но не винаги е туй, което си очаквал. 
Понякога подготвяш се от далече. Чел си много, избор си направил, условията най-добри осигурил си, семената са елитни даже. Засяваш както пише в книгите дебели, поливаш, чакаш и малко му трепериш докато очакваш. Резултатът не е тъй, което си очаквал...
Скромен опит имам... Семето засято с много обич, с грижите навреме, израства силно. С цвят ни радва, даже и да върже плод, а сетне семената му в бъдещето ще пренесат любовта, с която е отгледано.
Да откъснеш цвете... не много смислено ми се вижда.  Да откъснеш, да прекършиш, да пречупиш - с това отнема се живот. Красота, сътворена от природата...
Обичам да се докосвам до природата, да се отдавам на миговете, в които мога да се слея със нея. Необходимо ми е, за да оцелея в ежедневието на делниците. 
Днес говорих с приятел по телефона и той ми каза - добре е, че има това място /където съм днес/, където да ходиш да се зареждаш. Да, без това място не бих могла да живея. Може да е за час-два дори в края на седмицата, но трябва да дойда. Имам нужда. Не мога да живея в лудницата на голям град. И макар да живея в малък, и това ме натоварва.
Предпочитам да се разхождам в градината, да се радвам на цветята, да правя снимки... Сега е толкова красиво. Не изпитвам потребност да бера букети.  Миналия ден набрах букет... изпратих го... на един гроб...
Утре, всъщност вече е днес, ще засея роза. Не устоях на цветната картинка и си я купих :) Ще стане храст. Трябва да е бяла с нежно лилави отенъци. 
Защо лилава? Наистина не знам, хареса ми. Може и да не е толкова странно. Улавям се, че често мисля в лилаво. Каква ли лудост ще е туй  ;)
.
.

2 коментара:

  1. :) може би затова е необходимо "заземяването" по-близо до природата ;)

    ОтговорИзтриване