четвъртък, 7 април 2011 г.

суетата и жената в мен

Жена съм. Суетата си е част от мен. Няма смисъл да отричам. 
Пролетта навън ме предизвиква да се променя и аз. От промяна винаги има нужда.
Ето, искам да съм по-засмяна. С онази, усмивка от сърцето дето идва. Искам да съм по-елегантна. Лекота и грация да личи край мен. Пролетта събужда нежност в мен, която искам да раздавам, да предавам и да заразявам с нея.
Дали ще намеря съвършенството във мен, което ще ми позволи да се отдам на своите роли? 
Нещо  в мен променя се в последните години. Надявам се е за добро. Виждах себе си като съпруга, като майка, като дъщеря... Към днешния ден усещането осъзнато е за цялост.  Аз не съм нито дъщеря, нито майка, нито съпруга... Аз съм всичкото в едно и още друго.  Аз съм цялото. Просто съм жена.
Дали добра съм или не, другите го знаят. Сега се опознавам, със себе си на среща във нощта. Сега разбирам /поне така си мисля/ силата във мен, която нося. Искам с тази сила, промяна да направя покрай мен в живота си.
Силата ми, слабост е понякога. Слабостта ми всичко е, което трябва ми в друго време.
На среща тази нощ съм със същността си... на Жена...
.
.

Няма коментари:

Публикуване на коментар