вторник, 26 април 2011 г.

въпроси

От пролетта ли е? От годините ли? Луната ли?
Причини мога сто да си намеря, но дали ще е истината в тях?
Напоследък ми е... размишлително. Дума няма такава, нали? Логична е. Когато се усмихвам казвам, че ми е усмихнато. А когато размишлявам - размишлително ;)
Какво пък толкоз има за размишления ли? То, и аз това взех да се питам. Все едни такива мисли... хем смислени, хем объркани, после нови и пак на старите се връщам...
Мисли и въпроси, и страхове в мен се гонят и надбягват. Все по-често се питам - с какво закъснях, какво пропуснах безвъзвратно? Наистина ли е безвъзвратно? Какво да направя, как да живея, за да не пропускам повече нищо важно в живота ми? А всъщност, кое е важното за един живот? Отговрите са много, всички те са верни. Но все остава едно усещане, което гложди, че един въпрос ми се изплъзва. Животът мой е. Но даден ми е от други. На свой ред, аз давам живот на други. Животът е едно безкрайно съобразяване с другите. И къде в цялата история съм аз? С моите си най-обикновени желания. Защо до сега не питах се това? Защо всичко бе наред? А днес въпросите валят... Защо искам да разгранича аз и други? Нима това възможно е? Ако нараня и друг боли го, дали щастлива съм аз, макар изпълнила желанията свои? Защо не виждам решение, в което и желанията да са реалност и да няма болка за никой? Толкова ли много искам?
Щастие... какво това е? Дефиницията 'де да прочета? А урокът кой е, за да го науча?
Въпроси... въпроси... Отговори  в мене няма...
.
.

Няма коментари:

Публикуване на коментар