за веригите и кварталния магазин

От хората, които приемат другохорските мнения съм. Разбиранията ми са, че всеки си има право на мисли, които не е задължително да бъдат одобрени от другите. С усмивка приемах и факта, че има и хора, които не приемат, че може да грешат.
Но...
Напоследък ми се насъбра прекалено много "мое разбиране". Има начини и начини да си подбирам информацията, но когато някой доставчик на информация до вчера бил съвсем адекватен изведнъж започне да ме убеждава в разни полезности... Причините са: той е бил подведен; или това е долнопробна реклама. Това последното прозира според интелигентността на гореспоменатия доставчик на информация.
Нямам нищо против рекламите. Особено когато са добре поднесени. Ама това е друга много дълга тема. 
Не бяха кампания и призиви - купете българското... бойкот на веригите... 
Ето съвсем пресен опит. Личен. 
Реших да пазарувам от квартален магазин. Не е малко магазинче, в което не знаеш кога за последно е влизала доставка. И така, аз влизам... подредено е, чисто е. Зеленчуците и плодовете са същите като в недалечния магазин от някоя верига. Разликата е в... цената... Доооста завишена. Отивам към щанда с млека. Избор голям. Решила съм да си взема това мляко, което си познавам и харесва. Млякото, което смятам, че е достатъчно истинско, без боклуци и с еднакво качество всеки път. В магазина на някоя верига цената му е 89 стотинки. Изведнъж виждам пред "моето" мляко червено етикетче /червеното явно е привличащ цвят не само във веригата, но и в квартала/ с цена 80 стотинки. Мисля си: ето защо ще си пазарувам вече тук... Да, ама не... изведнъж на етикетчето се вижда надпис на съвсем друго мляко, не това, което стои там. Правя оглед наоколо - няма го етикетчето за "моето" мляко. Много любезно и с усмивка дори, помолих една от служителките да ми каже каква е цената на избраното от мен мляко. О, небеса! Каква съм аз, някаква неграмотница, която един етикет не може да види. И все пак благоволи да се дотътри до витрината с млеката. Показвам й млякото, а тя ми показва етикета, който ме беше заблудил. Казвам й, че това не е цената на млякото ми, а тя ми показва другия край на витрината /на метър и половина от етикета/ подредено млякото съответстващо на етикета. След като уточнихме това, я питам къде е етикета на моето мляко. То се оказа в другата посока на метър, но и на друг рафт... Цената му е 92 стотинки.
Оставих всичко леко /не съвсем леко/ побесняла. Не е проблема в цената на млякото. Проблемът е, че дори в кварталния магазин /така прехвален от доставчици на иформация/ се опитват да ме лъжат по най-наглия начин. Ами ако съм някоя баба, която не вижда без очилата, които е забравила в къщи? /то не, че аз много виждам, но все пак/ Ще видя червения етикет, ще видя цената и ще си кажа: ааа, днес е добра цената, я да си взема за седмицата.... А на касата? Опита ми от друг път показва, че там ги избират с конкурс - кой го мързи най-много и може да гледа най-злобно. 
Е, аз няма и да помисля вече да вляза в "квартален" магазин. А за веригите? Имам си очи и очила, с които гледам и чета. И си правя изводите и изборите...
Скоро ще разкажа и за пазаруването на "био" от "производител". Съвсем скоро...
За сега стига толкова негативизъм. 
Малко топъл чай за лека нощ?... Въпреки снежната съботна вечер :)

.