Летните вечери, далече от града, от суетата са вече факт.
Сутрин се събуждам от песните на птици, от слънчев лъч, закачливо промъкващ се през прозореца...
Разходката в тревата е целодневен ритуал :)
Сутрешната роса е свежо събуждане.
Дневната топлина на земята е енергия.
Вечерния хлад на тревата е спокойствие...
До земята, до тревата, до градината, до истинското... Така съм и ми е особено, особено... Хубаво ми е!
Работа в изобилие. Енергия в изобилие. И настроение за спокойствие...
В градината работа винаги има. Сега е сезона на прибиране на роденото от земята. Лук, чесън, тиквички, краставици, зелен боб, моркови, картофи... Сега е момента за засяване на втората реколта - зеле, алабаши, броколи, кейл... Малините скоро ще са в изобилие. Ягодите отново зреят. В очакване на прасковите сме.
Едно такова... лятно изобилие. Изобилие на плодове, на настроения, на усещане, на възприемане на околния свят...
Бих искала да напиша: "изобилие от време за мен"... Не мога, но до някъде успявам и в това. "Лятното преселение" почти е факт. Това не означава, че пак не се налага завръщане към градските реалности, но обикновено е за кратко. Непредвидими са - съвсем обичайно си е.
Съвсем скоро ще се доорганизирам и ще си намирам повече време за мен. И място по-специално ще си направя. Всъщност, въпрос на гледна точка е. Защото и в този момент времето си е "мое". Зависи само от мен как ще си го определя и приема. А аз си го приемам с всичката положителност, която си имам. :)
Време е за следващия етап от денонощието - книга и Сънчо. Утре-то е с идеи за дейности. Със сигурност ще се случат и други, но без съмнение, ще бъдат полезни и приятни. Защото все такива си ги измислям :)
Лека лятна нощ!
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар