събота, 6 юни 2015 г.

до корените

До корените си съм. Близо до земята. Близо до детството ми. Близо до спомените най-чисти - на детската душа.
Когато съм била дете безгрижно, не съм го оценявала това, което имала съм тогава. Не може и да бъде по друг начин. Но е сигурно, че днес съм такава, каквато съм си, само защото тогава съм го имала онова. Онова... природа, земя, корени...
Сега, след поредното отброяване на календара, вярвам, че осъзнатостите ми са повече. Всяко отброяване носи опитност, увереност, вяра, търпение... Но носи и тъга. Но за тъгата сега не искам да говоря. Тя е дълга тема... някой ден...
А днес денят ми беше динамичен и изпълнен с много дела. Уморена съм, но съм доволна от свършеното. Градинската работа няма край, не е тайна. Нямам възможност да участвам във всички дейности, но всичко, което е възможно да се свърши за ден-два го свършваме. Лесно е, защото немалка част от необходимата работа е свършена. Но пък свършваме работата, която изисква повече хора. Като брането и консервирането на ягоди. Мисля, че първият пик за това лято вече отминава. Четвърта седмица е ягодова. Не са само ягодите. И днес прибирах билки - салвия, маточина, черен бъз, лайка. Моравата е окосена. Повече от два часа си трябват и това е то. Добре, че слънцето на залез отиваше, а и сенки се намираха. Плановете за утре са подредени. Едва ли ще успея и утре да си полегна на окосената  морава... Обещавам си, че може и да е само за пет минутки, но ще го направя. Имам нужда и от такъв контакт със земята...
Денят ми е до тук...

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар