Орелът...
Дойде с вятър, силен, сред дюните на пустиня. Орелът носи бяла превръзка, миналия път беше черна. Сложи ми я и вятърът се
засили. Превръзката на очите не ми пречи да виждам как се вдига пясък от дюните и се получават бели дъги.
Политаме с Орела нагоре. Пустинята е като
море от дюни с проблясващи бели вълни от вдигнатия пясък. Вятърът утихва, а
ние продължаваме да се реем над пустинята... Виждам нещо в дясно и знам, че е оазис.
Изведнъж
слизаме сред оазиса на нещо като площад. По средата му има
кладенец- зидан от правилни каменни блокове. Няма хора, но се вижда
нещо като палатки - къщите им. Нищо живо няма освен Орела и мен на това
място.
Искам
да се разходя наоколо, но усещам
как Орелът не ми позволява. Искам да видя кладенеца по-близо, той пак ме
спира. Оглеждам се наоколо и виждам пътеки, които са изоставени,
обрасли. Тръгвам по една от тях. Орелът ми позволява.
Вървя
напред по
пътеката, а тя става по-чиста и по-проходима, сякаш се отдръпва всичката
изоставеност пред мен. Излизам на края на оазиса. Орелът е с мен.
Пустинята пред нас е някак по-приветлива, слънчева. Слънцето е насреща и
клони към залез. Орелът ми маха превръзката, взима я и полита с нея към
слънцето.
Появи се Вятърът... и ме довя в тоя свят ;)
***
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар