вторник, 8 ноември 2016 г.

розите

Розите...
Спомням си в далечното ми детство две рози в двора. Едната беше нисък храст - розова. Наричаше се Гюлче. Цъфтеше през цялото лято. Другата беше Розата. Беше над оградата от стоборки към улицата. После оградата беше с мрежа, а Розата си беше същата. Цъфтеше само веднъж, в началото на юни. Винаги за рождения ми ден :)
Загубиха се. Сигурно от старост.
Бях сигурна, че да се отгледа роза е изключително трудно и не е за всеки. Преди години се престраших и си купих коренче. Сложих я в средата на градината, сред поляната. И се получи. Получи се прекрасна червена роза. Все още е жива. Следващата година си купих друга. Двуцветна - слънчево жълто с розов отенък. И тя все още ме радва :) На следващата година ми подариха клонки от рози и ме научиха как се вкореняват. Продължавам да си вкоренявам всяка година по някое и друго коренче. Продължавам и да си купувам понякога нови коренчета. За съжаление не всички оцеляват :( 

Всичкото това го изписах, защото розите винаги са ме впечатлявали по един необясним начин. Винаги, когато съм в градината ги гледам с особено вдъхновение. Нямах обяснение за това им омайващо въздействие върху мен. 
До днес...
Днес знам... Магия е. От най-хубавите ;)

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар