понеделник, 7 ноември 2016 г.

магична йога - на брега

Йога - нидра...

На брега на спокойно море съм. Хоризонтът се губи и прелива в неплътни слоести облаци. Слънцето прозира и светлината се редува със сиво-розови отенъци. По спокойното море се носят златните проблясъци на слънчевата светлина.
Белият морски кон излиза от морето бавно, спокойно, някак тържествено. Идва при мен и ми кима. С изненада виждам в устата му червена, разцъфнала роза. Слагам я в косите си, а конят кимва в знак на одобрение. 
Понасяме се ниско над брега, на границата на суша и море. Плажната ивица е широка, а навътре, към сушата, брегът става по-висок и с леки хълмове. Издигаме се по-високо. Виждат се зелени хълмове, които се спускат полегато към морето. Ясно оформени заливи и вдадени в морето носове от хълмовете. Всичко е полегато, заоблено. Под нас е по-голям залив. Малка рекичка се влива в морето. Пътят, по който минава описва правилна синусуида. Красиво е. Напред зеленият хълм  навлиза в морето. Спускаме по-ниско. Конят се разхожда по плиткото. Аз усещам водните пръски по краката си. Всичко е леко, бавно, светло, някак топло.
Наближаваме там, където брегът е навлязъл в морето. Във водата има вертикални скали, може би четири - пет метра над водата издигащи се. Между тях може да се мине. Гледаме как леките вълни се разбиват в скалите - леко, красиво...
Връщаме се в средата на залива. Конят ме кани да остана там. Това не е мястото на срещата ни. По-красиво е. Стоя на брега, стъпила на пясъка, който ме топли и гледам след коня. Той се отдалечава бавно, спокойно... тържествено...

Спокойно е... Радостно е... Усмихвам се...
Блаженство...


.

Няма коментари:

Публикуване на коментар