четвъртък, 3 ноември 2016 г.

магична йога - камбаната

Йога - нидра...

Камбана... Звън...
Звукът ме превърна във вятър... над пясъчни дюни, пустиня... Носех песъчинки със себе си. Прелитах на оазиси - зелени, зелени... Знам, че има живот, има много хора, но никой не се вижда... Сега знам, че са се скрили от мен - вятъра. Отново пясъци и оазиси...
Край мен вятърът носи златни песъчинки. Увита съм с бяла забрадка и нося дълга бяла рокля. Нося крина с жито, а край мен са децата ми - три - четири - пет... Не знам колко са. Малки, полуголи, мургави... подходящи за пустинята :) Аз съм в ежедневие, което е много спокойно. Детски смях и игри има край мен...
Много силен звук... и аз отново съм вятър, развяващ бяла забрадка... пясъци, оазиси и пусти дюни...

Малко по-късно...

Още съм в онова състояние, което усещах там - спокойствие, мир и хармония...
Сякаш без причина се насълзяват очите ми... Много е силно... и ми е тъжно...
Част от мен все още е... там... Продължавам да плача...
Знам, че когато бях там се случи още нещо. Не си спомням, точно както след сън забравяме сънищата си. Знам, че беше нещо важно, но вероятно ми е рано да го видя...


Сънят...

Бях Там... Правех нещо, а край мен има четири малки деца. Игри, смях. Знам, че това са мои деца.
Все още сънувам, но сякаш съм будна и си повтарям съня с подробности, за да не го забравя когато отворя очи. Всичко е ясно при повторението и аз знам какво съм правила преди да видя децата край мен. Беше нещо важно, но в същото време и обичайно за мен /там.../.

Но... събуждам се и помня само децата край мен. Ние сме в нещо като пещера, над нас има скали и отвори. Топло е.

Още един сън...

Там съм... Пак имам много деца... Връщам се отнякъде и прегръщам най-малкото, което никой не знае бащата...

Интересна нощ :) Сигурна съм, че е продължение.
А продължението... предстои...   :) :)


.

Няма коментари:

Публикуване на коментар