събота, 20 октомври 2012 г.

инакомислие

- Мислех, че думата инакомислие не те радва...
- Не мисли. Слушай си вътрешния глас...
...
Ами... инакомислие... различна дума е. Не е ежедневна.
Понякога много малко ни трябва, за да излезем от ежедневното, но дали не предпочитаме особената, измамна сигурност на ежедневието. Защо пък измамна? Защото лесно е да се повярва в някаква сигурност. Винаги търсим сигурност във всичко край нас. Вероятно имаме нужда от това. Но дали това не е твърде тънък лед за разходка...
Дали имаме кураж да помислим различно? Дали имаме кураж да направим крачка в пътека различна? Дали новата мисъл не ще ни усмихне повече? Дали пътечката нова не ще е по-слънчева?
Това е предизвикателството... Това е изпитанието...
Изпитание? Да, такова е. Изпитание на духа...
Душите ни са вечни... А колко често делата ни са свързани с духовните ни нужди? В деветдесет и девет на сто от случаите сме обсебени от физическото ни същество, от страстите телесни. А душата... Защо на втори план е вечното в нас?
В съботната вечер разни такива мисли ми се въртят из главата и тук се разпиляха... Въпросите са много. Не очаквам отговори да намеря сега. Те, отговорите, сами ще ме намерят. Дори и на незададените ми въпроси. Дори и на неосъзнатите ми все още въпросителни, които в мен витаят...
Инакомислие... Различните ми мисли... Харесвам си ги. Искам си ги. Въпреки, че във времето се променят. Вероятно е заради еволюцията на духа ми... ;) 
В очакване на новите ми различни мисли... стига за сега.
Лека нощ!

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар